№ 7889
гр. С, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110103114 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф, ул.“Д“ №..., чрез
адв.М., със съдебен адрес гр.С, ж.к.М Л бл......, вх.А, ет.2, офис 11, против „С К“ ООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С“ №..., ет.7, представлявано от Н П П, с
която е предявен иск за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.6, ал.2 от
договор за потребителски кредит №..., сключен между страните на 27.08.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.08.2022 г. сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит №..., по силата на който му била предоставена в заем
парична сума в размер на 1100 лв., платима на 37 седмични вноски, при годишен процент на
разходите малко под 50%.
Сочи, че в процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита. Поради непредставяне на обезпечението, още със
сключване на договора, на ищеца се начислява неустойка в размер, надхвърлящ
многократно позволения от закона размер на ГПР. Ищецът се позовава на чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, като в случая процесната неустойка е следвало, но не е включена в ГПР. С
оглед на това се обосновава становище, че неустойката по съществото си представлява
скрита лихва и изключването й от ГПР цели заобикаляне на закона с цел спазване на
изискването за максимален размер на ГПР.
Отделно от това се навеждат доводи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и сакнкционна функции, както и че противоречи на добрите
нрави.
Прави се оплакване, че е налице заобикаляне на закона и в частност на предвиденото
в чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право да
иска само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл
предвидената неустойка по съществото си е допълнително обезщетение за неизпълнението
1
на акцесорно задължение - недадено обезпечение.
Освен това се навеждат доводи и за нищожност на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗПК,
тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си
интерес от предявения иск. В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в
който се съдържат доводи по основателността на предявения иск. Ответникът прави
признание на иска, като отбелязва, че процесната клауза, която е нищожна не влече
нищожност на целия договор за кредит.
Иска се разноските по делото да бъдат поставени в тежест на ищеца, доколкото се
аргументира становище, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал
иска. В тази насока отбелязва, че не е претендирал извънсъдебно заплащане на процесната
неустойка, а в същото време не е налице и доброволно плащане на това задължение от
страна на ищеца.
Претендира присъждане на направените от него разноски и в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по същестовото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявене установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка чл.26
ЗЗД, чл.146 от ЗЗП за прогласяване за нищожна на клауза от договор за кредит.
По делото не спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
27.08.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем №..., по силата на който
ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството
на заемател, сумата от 1100.00 лв., която следвало да бъде върната на 37 броя седмични
вноски, всяка по 61.00 лв. с неустойка и 36.95 лв. без неустойка. Посочен е ГЛП от 40,05 %,
ГПР от 48,98 % и обща дължима сума по кредита от 1282.01 лв. Не е спорно, че сумата е
усвоена.
В чл.11, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че
потребителят непредстави договореното в чл.5 обезпечение, а именно 1/ безусловна банкова
гаранция от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане
по договора, включваща главница и лихва, или 2/ поръчителство от едно или две физически
лица, които да отговарят на подробно изброени изисквания /относно месечен доход,
условия, при които полагат труд, наличие на други задължения и т.н./ или 2/ банкова
гаранция от одобрена от кредитора банка,съгласно списък, публикуван на интеренет
страницата на кредитора, в 3-дневен срок от датата на сключване на договора или то не
отговаря на посочените изисквания, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 974.99 лв. В исковата молба, както вече се посочи са изложени подробни
съображения за недължимост на тази неустойка. Въпреки това, ищецът претендира да се
обяви за нищожна клаузата на чл.6, ал.2 от договора /изявлението, направено на стр.5 от
исковата молба, втори абзац отгоре надолу/, която предвижда възможност за кредитора при
забава в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора, да предприеме
действия по извънсъдебно събиране на вземането, като разноските за това са за
кредитополучателя.
Към момента на депозиране на исковата молба не е бил представен договор за заем,
2
за да се установи това несъответствие, а дори и съдът да е констатирал същото, не може да
дава указания на страната за привеждане в съотвествие на твърденията й със събраните
доказателства, доколкото това би противоречало на принципа за равенство на страните,
установен в чл.9 от ГПК. Ето защо съдът намира, че от една страна не се ангажираха
доказателства в оспорената от ищеца клауза на чл.6, ал.2 от процесния договор да е въведено
изискване за заплащане на неустойка, а от друга страна съдържанието на материализираната
там договорка между страните не може да обоснове извод за нищожността й като
неравноправна.
В случая е без значение направеното с отговора на исковата молба признание,
доколкото същото се опровергава от събраните по делото доказателства.
По така изложените съображение съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото право на разноски има само ответника, каквото искане
обаче не е направил, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф, ул.“Д“ №..., против
„С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С“ №..., ет.7,
представлявано от Н П П, за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.6, ал.2 от
договор за потребителски кредит №..., сключен между страните на 27.08.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3