№ 3563
гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110113643 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД срещу М. Г. П. (заместила по реда на чл. 227 ГПК
починалия в хода на процеса ответник Я. Ж. П.) кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
5250/10.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10719/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 47 с-в,
за сумата от 588,38 лв., представляваща главница за периода от 08.10.2019 г. до
06.06.2022 г. и сумата от 79,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
13.12.2019 г. до 05.08.2022 г., дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с партиден номер ***, за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Каймакчалан“ бл. 10, ап. 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 09.08.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищцовото дружество „В.К.В. ООД твърди в исковата молба, че ответникът в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „***, с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от
ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е
подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване
на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. Твърди се, че за периода
от 08.10.2019 г. до 06.06.2022 г. ответникът дължи сумата в размер на 784,50 лв. за
предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги и отчетени чрез
използването на електронен карнет (таблет), ведно с лихва за забава в размер на 106,42
лв., начислена за периода от 13.12.2019 г. до 05.08.2022 г. Поддържа се, че към
настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл
моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на направените
съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Я. Ж. П., в който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Релевира се възражение и за недопустимост на осъдителни искове за главница в размер
на 784,50 лв. и лихва за забава върху главницата за сумата от 106,42 лв., поради липса
на правен интерес и индивидуализация на вземанията. Оспорват се изцяло исковите
претенции по основание и размер, както и наведените в исковата молба твърдения, че
ищецът е предоставил ВиК услуги на ответника за процесния имот, че ответникът има
качеството на потребител и получава ВиК услуги на същия адрес, наличието на
облигационна връзка между страните, както и че претендираните услуги са отчетени
чрез електронен карнет. Поддържа се, че за исковия период не са съставяни карнетни
листи и срещу тези отчети няма подпис от ответника в качеството му на абонат, както
и че не са издавани фактури. Оспорва се съдържанието на представената от ищеца
Справка за недобора на частен абонат от 13.11.2019 г. до 05.08.2022 г., като се твърди,
че отчитане реално не е извършвано. Дори и да са издавани фактури за исковия период,
ответникът счита, че същите не представляват доказателство за предоставянето и
ползването на твърдяната услуга. Твърди се, че ответникът не е титуляр на водомер с
абонатен номер ***. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
процесните задължения. Оспорва се дължимостта на претендираните съдебни
разноски. При тези съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представената справка от Агенция по вписванията – Служба вписвания -
гр. Варна, се установява, че въз основа на реализирано право на строеж по договор за
покупко-продажба на право на строеж, обективиран в НА от 07.04.2004 г. Я. Ж. П. е
придобил право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, площ по док. –
72,45 кв.м., находящ се в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. ****, като същият и М.
Г. П. са ипотекарни длъжници по договорна ипотека от 03.08.2010 г., заличена по
молба на кредитора на 28.07.2020 г.
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 13.11.2019 г.
до 05.08.2022 г., в която са описани задълженията за абонатен № *** с титуляр Я. Ж.
П. за периода от 08.10.2019 г. до 06.06.2022 г. в общ размер на 784,50 лв. за главница за
предоставени ВиК услуги и 106,42 лв. за лихви.
Приложено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В.К.В. ООД, за които не се спори, че са действащи по
време на процесното облигационно правоотношение между страните.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, общият сбор
на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер *** за периода
от 08.10.2019 г. до 06.06.2022 г. възлиза на 784,50 лв. по посочените в Справката за
недобора фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от
съответния им падеж в периода до 05.08.2023 г. са в общ размер от 106,42 лв. Вещото
лице е изготвило подробна таблица, в която е отразило задълженията по всяка фактура
и размера на лихвата за забава върху всяко от тях. Според заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза след датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 09.08.2022 г. не е налице плащане на задълженията по процесните
фактури.
От ответника е представена фактура № **********/09.11.2022 г., с отразена
платена сума от 100 лв., с която са погасени задължения за абонатен номер 1088807,
различен от процесния абонатен номер ***.
2
По делото е представен и Опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул,
самоотчет, обработен до 06.04.2023 г., неоспорен от ответната страна, в който е
отразено показанието на индивидуалния водомер в имота на абоната за периода от
09.01.2020 г. до 08.03.2023 г. при удостоверено последно показание от 585 куб.м.,
както и начина на отчитане – дали е извършен реален отчет на техническото средство
или показанията са снети по друг начин. В същия е вписано, че водомерът е преминал
метрологична проверка през 2017 г.
Представен е констативен протокол № 1/2023г. от 28.03.2023г., съставен при
проверка на адрес гр. Варна, ул. *** за отчет на контролния водомер, където в
присъствието на длъжностно лице на доставичка на ВиК услуги, назначеното по
делото вещо лице и присъствалия свидетел на мястото на проверката – Г. Я.в Ж. (син
на ответника), се установява че водомерът с № 085914 и с пломба 3056951 за абонат с
№ *** е с показание 590 куб.м.
Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт (л. 89 от делото) в
хода на настоящото производство на 15.04.2023 г. Я. Ж. П. е починал, като според
приложеното удостоверение за наследници (л. 100 от делото) негови наследници са М.
Г. П. (съпруга) и Г. Я.в Ж. (син).
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и
предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни
и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е
отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
От събраните по делото доказателства – справка от Служба по вписванията (л.
76-77 от делото) се установява, че между ищеца и Я. Ж. П. е налице валидно
облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги. Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“, потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора. Според правилото на ал. 4 отчетните данни
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Според чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствие на
абоната или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствие на
показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и
при ползване на електронен карнет. Следователно, в тези случаи не се изисква подпис
на потребителя, а е достатъчно отчетът да е извършен реално от инкасатор и въведен
като данни в карнета.
Представеният опис (л. 79-82 от делото) сочи, че в периода 10.01.2020 г. –
08.03.2023 г. е извършван реален отчет на показанията на водомера от инкасатор чрез
3
таблет, който не е оспорен от ответната страна.
Същевременно, от представения като доказателство по делото констативен
протокол № 1/2023г. от 28.03.2023 г., съставен от служител на ВиК оператора в
присъствие на представител на абоната (Г. Я.в Ж. – син на първоначалния Я. Ж. П.),
съдът констатира, че към посочената дата показанията на водомера за процесния имот
сочат 590 куб.м. Подписвайки констативния протокол при отчитането му в края на
периода, абонатът или негов представител е приел отчетените до този момент
показания на водомера, поради което следва да се приеме за доказано, че посочените
куб.м. вода са изразходвани.
Липсват ангажирани доказателства, че потребителят е възразил срещу
отчетената консумация и/или нейното изчисляване. Липсват и доказателства, че
потребителят е сезирал оператора с искане за извършване на проверка на водомера
поради съмнения в неговата техническа изправност. Същият е преминал проверка за
метрологична годност пред 2017 г., поради което за исковия период 08.10.2019 г. –
06.06.2022 г. не е било налице основание за извършване на периодична проверка на
водомера, която съгласно чл 16, ал. 5 от ОУ се извършва от и за сметка на потребителя
през 10 години.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че
ищецът е предоставил на потребителя Я. Ж. П. водоснабдителни и канализационни
услуги в периода от 08.10.2019 г. до 06.06.2022 г., за които са издадени фактури на
обща стойност 784,50 лв., като доставеното и отчетено количество вода е отчетено и
измерено по предвидения ред в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор.
С оглед настъпилата смърт на ответника Я. Ж. П. в хода на настоящото
производство на основание чл. 227 ГПК същият е заместен от правоприемника си М.
Г. П., срещу която ищцовото дружество е насочило исковите си претенции за сумата от
588,38 лв., представляваща ¾ част от общия размер на главницата от 784,50 лв. в
качеството й на наследник на покойния П., както и сумата в размер на 79,82 лв.,
представляваща ¾ част от общия размер на начисленото обезщетение за забава върху
главницата от 106,42 лв.
Ответницата М. Г. П. отговаря за задълженията, с които е обременено
наследството на нейния съпруг Я. Ж. П., съобразно дяла, който получава – арг. чл. 60,
ал. 1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете, поради което доколкото призовани към наследяване са
ответницата и нейния син, същата получава в дял ½ от наследството. Следователно,
преживялата съпруга на потребителя Я. Ж. П. и конституирана като ответник в
настоящото производство поради настъпилата смърт на Я. Ж. П. в хода на делото, в
качеството й на негов наследник, отговаря за ½ от задълженията му, поради което
дължи ½ част от общия размер на процесната главница за предоставени ВиК услуги от
784,50 лв., а именно сумата от 392,50 лв. Следва да бъде съобразено, че всякакви други
основания за дължимост на сумите в производството по чл. 422 ГПК, различни от
наследственото правоприемство, стоят извън от предмета на настоящото дело досежно
участието на М. Г. П. като ответник в производството, заместила по реда на чл. 227
ГПК починалия в хода на процеса ответник Я. Ж. П..
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно релевираното от
ответната страна възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от
ищеца вземания, с оглед обстоятелството, че същите се погасяват с 3-годишна давност
на осн. чл. 11, б. „в“ ЗЗД, която е започнала да тече за най-старото задължение по
фактура № **********/13.11.2019 г., считано от датата на падежа му, а именно 30 дни
от датата на фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, т.е. на 14.12.2019 г. и преди
изтичане на тригодишния срок е била прекъсната и спряна с депозираното на
09.08.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съгласно
чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. Доколкото за най-старото
4
задължение не е изтекла 3-годишната давност, то за последващите задължения, така и
за лихвите за забава, не е настъпила погасителната давност.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 392,50 лв., представляваща главница
за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 08.10.2019 г. до 06.06.2022 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 588,38 лв., като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Предвид основателността на главния иск потребителя на ВиК услуги дължи
обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните
задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената законна лихва
в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според заключението на назначената и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза дължимата от потребителя лихва за забава върху
задължението му за заплащане на главница за ползвани ВиК услуги в периода от
13.12.2019 г. до 05.08.2022 г., отчитайки датата на падежа на съответната фактура,
възлиза на 106,42 лв. Както бе изяснено ответницата М. Г. П., в качеството на
наследник на починалия в хода на процеса потребител Я. Ж. П., отговаря за ½ част от
задълженията му, поради което дължи сумата от 53,21 лв. за обезщетение за забава. В
този смисъл предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 79,82 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК с оглед
уважената и отхвърлена част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторение от него съдебни разноски в размер на 190,10 лв., представляващи сбор от
заплатени държавна такса, депозит за изготвяне на ССчЕ и за юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 37,52 лв., представляващи сторени в заповедното
производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и 86
ЗЗД, в отношенията между страните, че М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. ***, (заместила по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса ответник Я. Ж.
П., ЕГН **********), дължи на „В.И.К.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. ***, сумата от 392,50 лв. (триста деветдесет и два лева и
петдесет стотинки), представляваща главница за периода от 08.10.2019 г. до 06.06.2022
г. и сумата от 53,21 лв. (петдесет и три лева и двадесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.12.2019 г. до 05.08.2022 г.,
дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с партиден номер ***, за
обект – имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Каймакчалан“ бл. 10, ап. 6, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
09.08.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена
Заповед № 5250/10.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10719/2022 г. по описа на Районен съд – Варна,
47 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения
размер от 392,50 лв. до пълния претендиран размер от 588,38 лв., както и за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 53,21 лв. до пълния
претендиран размер от 79,82 лв.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на
„В.И.К.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ***,
сумата от 190,10 лв. (сто и деветдесет лева и десет стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
5
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на
„В.И.К.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ***,
сумата от 37,52 лв. (тридесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6