№ 88
гр. Варна, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100502457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. К. К. и К. Т. К. срещу Решение №
2996/30.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 10184/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХІI състав В ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна делба на самостоятелен
обект – жилище на втори етаж - част от имот с идентификатор ***, разположена на втория
етаж от сграда с идентификатор *** и обхващаща изцяло втория етаж от западния близнак,
който обект има проектен идентификатор ***.6 от сграда с идентификатор ***, намираща се
в ПИ с идентификатор ***, находящ се в ***, построена въз основа на отстъпено право на
строеж в парцел III – 855, в кв. 49, по плана на 25 подрайон на гр. Варна, с площ от 80 кв.м.,
съставен от входно антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня тоалетна, две спални и
два балкона, при съседи: по действащата кадастрална карта: на същия етаж- частта от обект
с идентификатор *** в източния близнак, под обекта – обект с идентификатор ***.1; над
обекта № ***.3, а по описание в приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
касаеща само „западния близнак“- на същия етаж – имот с проектен идентификатор ***.7 в
източния близнак, под обекта – обект с проектен идентификатор ***.4, над обект – обект с
проектен идентификатор ***.8 ведно с ½ ид.ч. от прилежащия тавански етаж / подпокривно
пространство/ представляващ коридор, две стаи, два балкона и тоалетен възел, между П. Т.
Т., ЕГН:**********; Й. Т. Т., ЕГН:**********; К. Т. Т.; ЕГН:**********, Й. К. К.;
ЕГН:********** и К. Т. К., ЕГН:********** при квоти: 2/12 ид.ч. за П. Т. Т.,
1
ЕГН:**********; 2/12 ид.ч. за Й. Т. Т., ЕГН:**********; 2/12 ид.ч. за К. Т. Т.;
ЕГН:********** 3/12 ид.ч. за Й. К. К.; ЕГН:********** 3/12 ид.ч. за К. Т. К.,
ЕГН:**********, на осн.чл. 34 от ЗС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че възражнието на въззивниците за
придобивна давност по отношение на жилището е доказано, като наследодателят Т. не е
оспорвал владението им приживе.
Въззиваемата П. Т. Т., редовно уведомена за настоящото производство, в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който с който излага искане
за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемите Й. Т. Т. и К. Т. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор по
така подадената жалба, с която излага становище за основателност на въззивната жалба,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, а
процесният имот да бъде изключен от делбата.
В въззивната инстанция страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на П. Т. Т. с правно основание чл. 34
от ЗС против Й. К. К., К. Т. К., Й. Т. Т. и К. Т. Т. за делба на недвижими имоти и движими
вещи.
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците Й. К. К.,
К. Т. К., Й. Т. Т. и К. Т. Т., с които оспорват иска за делба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА ПО ДОПУСКАНЕ.
Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се
2
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от
императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на
правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин,
който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било
налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на
техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането
й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено
право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти
на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството
по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на
императивния материален закон, който определя правата на съделителите в
съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във
въззивната жалба относно правата на участниците в общността.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с нот. акт № 161, том LXIV, нот. дело № 15739/1993 г. на ВН Й. К. К. и К. Т.
К. даряват на децата си Т. К. Т. и Б. К. Т. по 1/2 ид.ч. от втори и трети етаж накъщата,
построена въз основа на отстъпено право на строеж в парцел III-355 в кв. 49 по плана на 25
подрайон на ***. Б. К. Т. почива на 07.11.1999 г., като негови наследници по закон са Й. К.
К. - майка и К. Т. К. – баща. Т. К. Т. почива на 26.02.2022 г., като негови наследници по
закон са П. Т. Т. – съпруга /в брак от 16.09.2017 г./, Й. Т. Т. – дъщеря и К. Т. Т. – син.
При това положение, съсобствеността върху втория етаж на сградата – западен
близнак, предмет на делба в настоящото съдебно производство, възниква при квоти: 2/12
ид.ч. за П. Т. Т., 2/12 ид.ч. за Й. Т. Т., 2/12 ид.ч. за К. Т. Т.; 3/12 ид.ч. за Й. К. К.;
ЕГН:********** и 3/12 ид.ч. за К. Т. К..
Възражението на Й. К. К. и К. Т. К. за придобиване на втория етаж от сградата –
западен близнак по давност, е неоснователно. Този извод се налага по следните
съображения:
Придобивната давност се определя от правната доктрина като оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната уредба на правния институт придобивна давност се съдържа в глава
VIII от Закона за собствеността. Според чл. 79, ал. 1 от този закон правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи
фактическия й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл. 68 от ЗС и 2. изтичане на 10
годишен период от време. Други предпоставки за придобиване на вещно право по давност
законът не предвижда, в т. ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл. 120, вр.
с чл. 84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т. 2 от ТР № 4/17.12.2012 г., прието от ОСГК
3
на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
В чл. 69 от ЗС е регламентирана презумпцията за владение - предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на
владението (corpus) съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира
упражняването на фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази
ясно и недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да установи тези
факти – владението и продължителността му в течение на десет години без прекъсване, се
носи от страната, която черпи благоприятни правни последици от осъществяването им и
която се позовава на давността като способ да придобие правото на собственост. В
конкретния случай това са въззивниците К.и. Не се спори, че след смъртта на по-малкия им
син Б. между тях и големият им син Т. възниква съсобственост върху втория и третия етаж
от сградата - западен близнак.
Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато се
касае за съсобствен имот, както в случая, за да бъде придобита по давност идеалната част на
друг съсобственик, въззивниците следва да са извършили действия по отблъскване на
владението на сина им Т.. Данните по делото сочат единствено, че К.и са упражнявали
фактическа власт върху процесния втори етаж от сградата - западен близнак и то по
уговорка със сина им, за да може първият етаж да се дава под наем и съответно да се дели
приходът, като и тримата са участвали в извършваните ремонти, свързани с подобряване на
условията на ползването му. Дори да се приеме, въпреки че не е доказано по безспорен
начин, че ремонтите на спорното жилище са извършвани само от К.и, то тези действия не
надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и не биха могли да се възприемат от другия
съсобственик като отричане на правата му. Обстоятелството, че Т. Т. е живял със
семейството му, в жилището на третия етаж от сградата – западен близнак, не означава, че
се е отказал от правата си върху втория етаж. Още повече, че същият е имал ключ от етажа
обитаван от родителите му и го е посещавал безпрепятствено дори в тяхно отсъствие. Едва
след смяна на бравата на входната врата на сградата – западен близнак от К.и след смъртта
на сина им и лишаването на снаха им от достъп до същата въззивниците са изявили
намерението си да владея спорния етаж за себе си, но това намерение е станало известно
единствено на съсобственика им Т.. До предявяване на иска за делба обаче не са изтекли
изискуемите по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 години давностно владение, считано от момента на
отблъскване на владението на ищцата.
По делото няма доказателства за придобиване на имота по давност от К.и спрямо
сина им Т., докато е бил жив - да са демонстрирали промяна в намерението за своене спрямо
него. Само установяването на фактическата власт не е достатъчно, защото за чуждите
идеални части сънаследникът не е владелец, а държател. Без значение е колко често и дали
синът им е ходил в жилището. Необходимо е да бъде отблъсната фактическата власт на
съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение, манифестирано по начин,
4
който да не оставя съмнение, че останалите съсобственици са започнали да своят цялата
сънаследствена вещ. Такива данни по делото няма. Поради близките роднински отношения,
а и поради уговорка между тях, синът на жалбоподателите не се противопоставя те да
ползват имота на втория етаж от сградата – западен близнак, като няма данни те да са
извършвали такива действия, които да предизвикат от негова страна необходимост да брани
или предявява правата си. Наличието на единия елемент - упражняване на фактическа власт
от някой от съсобствениците, липсата на спор и/или извършването на подобрения и
преустройства, не е достатъчно основание за придобиване по давност. К.и не доказат по
категоричен начин промяната в намерението си да своят чуждите ид. части - тези на сина им
Т. докато е бил жив, чрез действия препятстващи и отблъскващи възможността другият
съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е
станала неговоо достояние.
С оглед изложеното страните са съсобственици върху самостоятелен обект – жилище
на втори етаж - част от имот с идентификатор ***, разположена на втория етаж от сграда с
идентификатор *** и обхващаща изцяло втория етаж от западния близнак, който обект има
проектен идентификатор ***.6 от сграда с идентификатор ***, намираща се в ПИ с
идентификатор ***, находящ се в ***, построена въз основа на отстъпено право на строеж в
парцел III – 855, в кв. 49, по плана на 25 подрайон на гр. Варна, с площ от 80 кв.м., съставен
от входно антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня тоалетна, две спални и два
балкона, при съседи: по действащата кадастрална карта: на същия етаж- частта от обект с
идентификатор *** в източния близнак, под обекта – обект с идентификатор ***.1; над
обекта № ***.3, а по описание в приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
касаеща само „западния близнак“- на същия етаж – имот с проектен идентификатор ***.7 в
източния близнак, под обекта – обект с проектен идентификатор ***.4, над обект – обект с
проектен идентификатор ***.8, ведно с ½ ид.ч. от прилежащия тавански етаж / подпокривно
пространство/ представляващ коридор, две стаи, два балкона и тоалетен възел, между
съсобствениците при следните квоти: 2/12 ид.ч. за П. Т. Т., 2/12 ид.ч. за Й. Т. Т.; 2/12 ид.ч. за
К. Т. Т.; 3/12 ид.ч. за Й. К. К.; 3/12 ид.ч. за К. Т. К..
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде потвърдено в обжалванато му част.
В останалата му част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2996/30.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 10184/2022
5
г. по описа на Районен съд - Варна, ХІI състав В ЧАСТТА , с която е допуснато
извършването на съдебна делба на самостоятелен обект – жилище на втори етаж - част от
имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, разположена на втория етаж от сграда с
идентификатор *** по КК на гр. Варна и обхващаща изцяло втория етаж от западния
близнак, който обект има проектен идентификатор ***.6 по КК на гр. Варна от сграда с
идентификатор *** по КК на гр. Варна, намираща се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.
Варна, находящ се в ***, построена въз основа на отстъпено право на строеж в парцел III –
855, в кв. 49, по плана на 25 подрайон на гр. Варна, с площ от 80 кв.м., съставен от входно
антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня тоалетна, две спални и два балкона, при
съседи: по действащата кадастрална карта: на същия етаж- частта от обект с идентификатор
*** в източния близнак, под обекта – обект с идентификатор ***.1; над обекта № ***.3, а по
описание в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, касаеща само „западния
близнак“- на същия етаж – имот с проектен идентификатор ***.7 в източния близнак, под
обекта – обект с проектен идентификатор ***.4, над обект – обект с проектен
идентификатор ***.8 ведно с 1/2 ид.ч. от прилежащия тавански етаж /подпокривно
пространство/ представляващ коридор, две стаи, два балкона и тоалетен възел, между П. Т.
Т., ЕГН:**********; Й. Т. Т., ЕГН:**********; К. Т. Т.; ЕГН:**********, Й. К. К.;
ЕГН:********** и К. Т. К., ЕГН:**********, при квоти: 2/12 ид.ч. за П. Т. Т.,
ЕГН:**********; 2/12 ид.ч. за Й. Т. Т., ЕГН:**********; 2/12 ид.ч. за К. Т. Т.;
ЕГН:********** 3/12 ид.ч. за Й. К. К.; ЕГН:********** 3/12 ид.ч. за К. Т. К.,
ЕГН:**********, на осн.чл. 34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6