Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.04.2017 година
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На дванадесети април Година: 2017
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: З.К.
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 10 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 24-001102 от 14.12.2016 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град
Стара Загора.
Жалбоподателят ”Ню
Глобал България” АД град Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител
поддържа направеното в жалбата искане.
Въззиваемата
страна Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на НП, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001102 от 22.11.2016 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева…”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ (”При добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател
(легалната дефиниция на понятието ”работодател” е дадена в пар.1, т.1 от ДР на
КТ) не е изплатил в предприятието или по банков път гарантирания размер на трудовото
възнаграждение при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения м.август
2016 год. на лицето Х.А.Д., с ЕГН **********, в размер на 60 на сто от брутното
й трудово възнаграждение, възлизащо на 233,15 лева за отработени 16 дни, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната, в срок до 26.09.2016 год.
Видно от
гореизложеното, административно-наказателното обвинение не е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да гарантира
адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия
съдебен контрол. Това е така, тъй като според чл.245, ал.1 от КТ гарантирането
на изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното
трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за
страната са две различни хипотези в зависимост от особеностите на конкретния
случай (например, когато 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя надхвърлят размера на минималната работна заплата за
страната, работодателят е длъжен гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение именно в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение),
но в случая наказващият орган се е позовал в НП и на двете хипотези, с което е
допуснал неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение. Същевременно
цитираната като нарушена разпоредба на чл.245, ал.1 от КТ визира единствено
минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е
длъжен да гарантира, но не и срока за изплащането му. Последният е уреден
именно в разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ – ”в установените срокове”, имаща
поради това пряка връзка с договорения такъв с индивидуалния трудов договор на
работника/служителя и датата на извършване на самото нарушение, но в случая същата
не е посочена като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ, с което наказващия
орган е допуснал непълнота в юридическото формулиране на административно-наказателното
обвинение.
Дори и да се
приеме обаче, че обсъдените по-горе процесуални нарушения не са съществени, НП пак
е незаконосъобразно, но разгледано по същество. В случая страните не спорят, че:
между
жалбоподателя, като работодател, и Х.А.Д., с ЕГН **********, като
работник/служител е бил сключен трудов договор – (непосочен в издаденото НП и
непредставен по делото), съгласно който трудовото възнаграждение на работника/служителя
следва да се изплаща ежемесечно до 25-то число на следващия месец;
след датата на констатиране
на нарушението, а и към момента процесното трудово възнаграждение (за м.август
2016 год.) е било изплатено на Х.А.Д., с ЕГН ********** (вж. приложената на л.31
от делото декларация с дата 14.12.2016 год.).
Същевременно
показанията на разпитаните свидетели Х.А.Д. и В.Й.И., преценени в съвкупност
(същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира изцяло с доверие), се установява, че след месец август 2016 год. Х.А.Д.
е прекратила трудовото си правоотношение, получила полагащото й се трудово
възнаграждение за положения през месец август на 2016 год. труд, като напуснала
обитаваното от нея жилище (квартира) и заминала да живее в Родопите. От друга
страна св.И. (работеща при жалбоподателя като счетоводител) изрично заяви под
страх от наказателна отговорност, че лично е изплатила трудовото възнаграждение
на св.Д., но поради натовареност и движението на хора се е стигнало до този
пропуск, наложило впоследствие св.Д. да подпише ведомостта за получено през
месец август 2016 год. трудово възнаграждение, като не се събраха доказателства,
които да оборват показанията й в тази им част, респективно – съдът кредитира
последните с доверие. В допълнение следва да бъде посочено, че Х.А.Д. беше
намерена и призована на адрес в с.Самовила, общ.Крумовград, обл.Кърджали за да
бъде разпитана от съда, което съставлява още една индиция за достоверността на
показанията на св.И. относно успешния опит на работодателя да открие работника,
за да подпише ведомостта, в случай на изплащане на процесното трудово
възнаграждение. Още повече, че и двамата гореспоменати свидетели (Х.А.Д. и В.Й.И.)
са еднопосочни в показанията си, че към момента на извършване на нарушението
заплатата е изплатена на ръка – по платежна ведомост, каквато беше представена
и именно на която се е позовал административно-наказващият орган като
доказателство, потвърждаващо нарушението. Ето защо, съдът намира, че отговорността
на жалбоподателя е била ангажирана с обжалваното НП при липса на основание за
това.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 24-001102 от 14.12.2016 год. на Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” град Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: