О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 26.07.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1352 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на В.И.И. и С.К.Д. срещу Определение № 7433 от 10.06.2019г. по гр.д. № 1017/2019г.
по описа на ВРС, ХXV-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 130 от ГПК е прекратено като недопустимо производството
по делото в частта по предявените от тях срещу Б.Д.Б. и Г.Х.Б. искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят парични суми, представляващи обезщетение за вреди по общите части на
сградата, изразяващи се в разрушено коминно тяло,
запушване на мръсния канал, увредена минерална мазилка в стълбищната
клетка на сградата, увреждане на фасадната изолация и мазилка на сградата и
разкъсани вертикални щрангове, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.01.2019г. до
окончателното й плащане.
В частната жалба са наведени оплаквания
за незаконосъобразност на определението и за постановяването му при нарушение
на процесуални правила. Изложени са доводи, че исковата претенция има за
предмет обезвреда на щети, които ответниците
са причинили в общите части на сградата в режим на ЕС при извършване на СМР на
таванско помещение. ВРС е смесил хипотезите на възстановяване стойността на извършени
необходими разходи от етажен собственик, съразмерно с притежаваните от
останалите етажни собственици идеални части от общите части на сградата по чл.
48, ал. 6 от ЗУЕС и института на непозволено увреждане, при който на
обезщетяване подлежат всички вреди. В този смисъл определението е постановено в
нарушение на материалния закон. Молят същото да бъде отменено, а делото върнато
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането му.
Отговор на жалбата не е депозиран
от другата страна в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от
страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 1017/2019г.
по описа на ВРС е образувано по повод предявени от В.И.И.
и С.К.Д. срещу Б.Д. Белчев и Г.Х.Б. искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците
парични суми, индивидуализирани по размер в молба от 05.02.2019г.,
представляващи обезщетения за понесени от тях имуществени вреди под формата на
загуба – повреди в собственото им жилище, както и в общите части на сградата, в
режим на ЕС, вследствие противоправни действия на ответниците по извършване на некачествени и недовършени СМР
в таванско помещение, находящо се над жилището на
ищците, както и пропуснати ползи – невъзможност за използване на собственото им
жилище по предназначение и нереализиран доход от наем на жилището за периода от
15.11.2018г. до 15.01.2019г.
Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения: ищците са собственици на самостоятелен обект с ид. 10135.2554.119.1.2 в жилищна сграда, в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 28, както и
на 50 % ид.ч. от общите части на сградата при равни
квоти. Ответниците са собственици на таванско
помещение, разположено над собствения на ищците обект. През 2018г. ответниците противоправно
предприели извършване на СМР в таванския етаж, вследствие некачественото и
несвоевременно извършване на които ищците понесли вреди – жилището им е станало
необитаемо, а общите части и безопасността на сградата значително
компрометирани. Понесените вреди са загуби съизмерими със стойността на сумата
необходима за ремонт и отстраняване на повредите по жилището и общите части на
сградата, както и пропуснати ползи – възможност за реално ползване или отдаване
под наем. Тези вреди са в причинно-следствена връзка с действията и
бездействията на ответниците по повод предприетия
ремонт на таванския етаж, поради което отправили искане за репариране на същите.
В определението си в обжалваната му
част, ВРС приел, че ищците, като етажни собственици не разполагат с активна
процесуалноправна легитимация да претендират стойността на ремонт, предназначен
да отстрани вреди по общите части на сградата. Тази легитимация приел, че
принадлежи единствено на ЕС при наличие на взето решение на ОСЕС по реда на чл.
48, ал. 4 от ЗУЕС. Разходите за ремонт на общите части, приел, че етажният
собственик може да претендира единствено в хипотезата на чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС и
само в случай, че вече са извършени. Така мотивирал недопустимостта на иска за
обезщетение на вреди на общите части на сградата, на което основание прекратил
производството в тази част.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Правните изводи в обжалваното
определение са неправилни.
Процесуалната легитимация по начало
се предопределя от спорното материално правоотношение. Наличието на активна
процесуална легитимация на ищеца е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните
за валидност на сезирането. Процесуалната легитимация на ищеца се определя от
неговите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и от претендираното в нейния петитум
субективно материално право, а не от истинността на изложените факти и
основателността на правните му доводи. Ако ищецът не е носител на претендираното материално право, искът му ще бъде
неоснователен, а не недопустим.
Ищците по настоящото дело твърдят,
че са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, както и на
идеални части от общите части на сградата. В причинна връзка с виновни и противоправни действия и бездействия, предприети от ответниците начиная от 2018г. до
настоящия момент са понесли вреди, изразяващи се в увреждане на собствената им
вещ, както и на притежавани общи части от сградата, в която собствения им
недвижим имот се намира. Увреждането се изразява в повреда на жилището и на
общите части обусловила негодност за ползване по предназначение, поради което
претендират имуществено обезщетение в посочения размер. В този смисъл
предявените искове са за обезщетение от деликт, а
съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. При твърденията заложени в обстоятелствената част на исковата
молба и формулираното искане за защита, ищците, в качеството им на собственици
разполагат с надлежна активна процесуална легитимация по исковете за обезвреда.
Общите правила на Глава IV от ЗУЕС на следващо място, в това
число и нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗУЕС са приложими за уреждане на обществените
отношения, свързани с управлението, поддържането, ремонта и основното
обновяване на общите части на сгради в режим на етажна собственост. Съгласно
чл. 3 от ЗУЕС /в ред. от 01.05.2009г./ за управлението на общите части на
сгради в режим на ЕС, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на
повече от един собственик се прилагат разпоредбите на чл. 42, 43 и 44 от ЗС, а
съгласно изменението с ДВ, бр. 57 от 2011г. разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл.
31, ал. 1 и чл. 32 от ЗС.
В конкретния случай в исковата
молба не се съдържат твърдения на първо място за броя на самостоятелните
обекти, притежавани в индивидуална собственост от страните с оглед преценка на
приложимия ред за управление на общите части – общият режим по ЗУЕС или
съобразно препращането по чл. 3 от ЗУЕС на ЗС. В исковата молба не се съдържат
и твърдения дали реално ремонтните дейности са извършени, в какво се изразяват
и обусловени ли са от износване и овехтяване на сградата или обективно са
довели до увеличаване на стойността й без да са били необходими. Твърдението е,
че от неправомерни действия на ответниците, ищците са
понесли вреди – повреждане на собствена вещ жилище и общите части на сградата,
от които ищците притежават 50%. Претенцията има за предмет обезщетяване на тези
вреди. Дали същите са реално понесена загуба под формата на платена стойност на
извършен ремонт на увредената вещ /жилище и общи части/, т.е. сумата, с която реално
се е намалил патримониумът на ищците в резултат на
деянието или стойността, която е необходима за поправка на частично увредената
вещ са въпроси, за изясняване на които с оглед етапа на развитие на делото,
съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 41 от ЗС от друга
страна всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им.
При твърдения, че общи части в сградата са частично унищожени или увредени от
виновни и противоправни действия на ответника, при
задължение на собственика ищец да участва в разноските за възстановяването им
съразмерно с дела си в общите части, няма пречка последният да претендира
съразмерната им стойност като вреда, произтекла от деликт.
Искът е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
По тези съображения, съдебният
състав приема, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да
се отмени, а делото се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 7433 от 10.06.2019г. по гр.д. № 1017/2019г.
по описа на ВРС, ХXV-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 130 от ГПК е прекратено като недопустимо
производството по делото в частта по предявените от В.И.И.
и С.К.Д. срещу Б.Д.Б. и Г.Х.Б. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответниците да им заплатят парични суми,
представляващи обезщетение за вреди по общите части на сградата.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.