№ 66
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000624 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. - Т.“ ЕООД срещу решение №
260018 от 09.02.2021 г. постановено по т.д. № 90 по описа за 2019 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с което:
- са отхвърлени предявените обективно съединени искове от „Е. - Т.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу О. В., Булстат *********, от които иск за
заплащане на сумата от 140991.08 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на
обществена поръчка от ********* за извършени услуги за април 2016 г. по
част „Чистота“ на стойност 107657.75 лева с ДДС и по част „Озеленяване“ на
стойност 33 333.33 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане
на сумата от 40848.80 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
на възнаграждението за април 2016 г. в размер на законната лихва за периода
от 17.06.2016 г. до 30.04.2019 г. - датата на предявяване на иска, на основание
чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни;
- „Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на О. В.,
Булстат *********, сумата от 5240.17 лева - разноски за първа инстанция, от
които 5140.17 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева депозит за вещо
лице.
1
От „Е. - Т.“ ЕООД е постъпила и въззивна жалба срещу решение №
260064 от 20.04.2021 г., постановено по т.д. № 90 по описа за 2021 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с което е:
- Оставена без уважение молба вх. № 262781/09.03.2021 г. от „Е. - Т.“
ЕООД, ЕИК *********, за допълване на решение № 260018 от 09.02.2021 г.
по т. д. № 90/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, досежно евентуалните
искове по чл. 61 от ЗЗД, на основание чл. 250, ал. 1 от ТПК. като
неоснователна.
– Оставена без уважение молба вх. № 262781/09.03.2021 г. от „Е. - Т.“
ЕООД, ЕИК *********, за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260018 от 09.02.2021 г. по т. д. № 90/2019 г. по описа на ОС -
Пазарджик досежно евентуалните искове по чл. 61 от ЗЗД, на основание чл.
247, ал. 1 от ТПК, като неоснователна.
Жалбоподателят изразява становище, че обжалваното основно решение
е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с
материалния закон. Искането е същото да се отмени, като се постанови друго,
с което да се уважат предявените искове. Евентуално, в случай че се потвърди
основното решение, моли да се разгледат и уважат евентуално предявените
искове. Иска се присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори от О. В. по
въззивните жалби, с които се изразява становище, че същите са
неоснователни, а обжалваните решения – правилни, поради което искането е
решенията да се потвърдят, като на О. се присъдят сторените деловодни
разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по
предявени от „Е. - Т.“ ЕООД против О. В. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: за заплащане на сумата от 140991.08 лева с
ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за
възлагане на обществена поръчка от ********* за извършени услуги за месец
април 2016 г. по част „Чистота“, на стойност 107657.75 лева с ДДС и по част
„Озеленяване“, на стойност 33 333.33 лева с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба - 30.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД; акцесорен иск за заплащане на сумата от 40848.80 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за април 2016 г. в
размер на законната лихва за периода от 17.06.2016 г. до 30.04.2019 г. - датата
на предявяване на иска, с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал.
1 и чл. 82 ЗЗД.
В условията на евентуалност, „в случай, че по някаква причина се
приеме отсъствието на договор между страните“, са предявени и осъдителни
искове за заплащане на сумата /след частично оттегляне на първоначално
предявените искове/ в размер на 107856.03 лева, представяваща разноски,
2
направени през месец април 2016 г. по водената от ищеца чужда работа без
пълномощие, изразяваща се в сметосъбиране, сметоизвозване на твърди
битови отпадъци на територията на О. В., поддържане на чистотата на всички
територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и
улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия, опесъчаване и лугиране, конкретизирани по вид и размер, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 30.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 61 от ЗЗД, и акцесорен иск
за заплащане на сумата от 31248.70 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
17.06.2016 г. до датата на предявяване на иска, на осн. чл. 86 ЗЗД.
Главните искове на ищеца „Е. - Т.“ ЕООД против ответника О. В. се
основават на изпълнение на поети със сключения между тях Договор за
възлагане на обществена поръчка № ** от *********, за извършване на
описаните в договора услуги през месец април 2016 г. и произтичащото от
същия договор насрещно задължение на ответната О. за плащане на дължимо
възнаграждение за свършена работа.
Според чл. 1, предмет на договора е: сметосъбиране и сметоизвозване на
твърди битови отпадъци на територията на О. В.; поддържане на чистотата на
всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните
сметища; поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на
тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа, от сняг и лед
при зимни условия, опесъчаване и лугиране.
Уговорено е описаните дейности сметосъбиране и сметоизвозване и
поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване да се
осъществяват на територията на О., в обхвата, определен със заповед на
Кмета на О. В. по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси – чл. 4.
Договорът е сключен за срок от 10 години - чл. 7, което означава, че
исковите претенции за изпълнение през месец април 2016 г. се отнасят за
срока на действието му.
Съгласно уговорката в чл. 9, ал. 1 от Договора, стойността на този
договор, в съответствие с приетата оферта на изпълнителя за 1 година възлиза
на 1 409 910.88 лева, без ДДС, разделена на дванадесет равни части или
месечно по 117 492.57 лева без ДДС, 140 991.08 лева с ДДС. За този размер е
предявен и главния иск за заплащане на месечното възнаграждение за
извършената работа през месец април 2016 г. Исковата претенция се равнява
на сбора от възнаграждението за извършени дейности за посочения месец:
- по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в О. В., почистване на
тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед
при зимни условия, за което е издадена проформа фактура № ********** от
30.05.2016 г. на стойност 89714.79 лева без ДДС или 107657.75 лева с ДДС;
- по озеленяване и поддръжка на общински зелени площи на територията
на О. В., за което е издадена проформа фактура № ********** от 30.05.2016
г. на стойност 27777.78 без ДДС или 33333.33 лева с ДДС.
3
Основните възражения в отговора на исковата молба от ответника против
предявените искове са се основавали на твърдение за нищожност на Договора
за възлагане на обществена поръчка № ** от ********* на основанията по чл.
120а, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗОП, в ред. ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.,
както и на възражението, че възнаграждението за месец април 2016 г. било
недължимо, тъй като ищецът не е извършвал описаните в исковата молба
дейности през процесния месец, съответно липсвал одобрен от О. В. протокол
за действително извършените видове и количества работи за същия месец,
съгласно чл. 10, ал.1 от Договора.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е приел, че
договорът между страните е валиден, като в тази връзка не е обсъждал
възражението на ответната О. за недействителността на този договор,
приемайки, че същото било преклудирано, поради стабилизиране на няколко
издадени по реда на чл. 417 ГПК заповеди за незабавно изпълнение, за други
парични вземания на „Е. - Т.“ ЕООД срещу О. В., основаващи се същия
договор.
Доколкото възражението за нищожност на договора не се поддържа от
ответника в отговора на въззивната жалба, въпросът относно валидността или
недействителността на договора между страните не е предмет на настоящото
въззивно производство.
Основния спорен въпрос, с оглед оплакванията и възраженията на
страните в това производство, е дали е установено изпълнение на поетите от
„Е. - Т.“ ЕООД задължения по Договора за възлагане на обществена поръчка
№ ** от *********, през месец април 2016 г., обуславящо възникване на
насрещното задължение на О. за заплащане на възнаграждение за извършена
работа и евентуално - какъв е дължимият размер на това възнаграждение.
За да отхвърли предявените главен и акцесорен иск, Пазарджишкият
окръжен съд е приел че:
- подлежащото на разплащане възнаграждение зависило от действително
извършените от изпълнителя видове и количества работи, изчислени по
единична цена, съгласно елементите за всяка една от дейностите, отразени в
ценовата оферта, неразделна част от договора;
- размерът му се установявал при приемане на работата, но не повече от
определеното в чл. 9, ал. 1 от Договора.
Приел е също, че ищецът не бил доказал при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил поръчката съобразно с възложената му работа и
указанията на възложителя, поради което поръчващият се е възползвал от
правото си да откаже да приеме работата, тъй като тя не отговаряла на
възложеното, респ. изпълнителят така се е отклонил от поръчката, че
изработеното било негодно за договореното предназначение - поддържане на
чистотата с нужното качество. Въз основа на приетото, съдът е извел, че
поръчващият не дължал заплащане на възнаграждение, имал право да развали
договора и имал право на обезщетение за претърпените от него вреди.
Решаващите изводи на първоинстанциионния съд в посочения смисъл,
по въпроса за изпълнението на договора от страна на ищцовото дружество, не
се споделят от въззивния съд, тъй като не намират опора в установените по
4
делото и релевантни за спора факти, а освен това са резултат от неправилно
тълкуване на съществени уговорки от договора между страните.
Неправилен е преди всичко изводът на Пазарджишкия окръжен съд, че
размера на дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение се
определял въз основа на извършените от изпълнителя видове и количества
работи, изчислени по единична цена, съгласно елементите за всяка една от
дейностите, отразени в ценовата оферта, неразделна част от договора, като
този размер не можел да надвишава определения в чл. 9, ал.1 от Договора
максимален размер.
Стойността на договора т.е. размерът на едногодишното възнаграждение
за извършване на описаните в предмета на договора дейности, е уговорен в
чл. 9, ал. 1 от договора и възлиза на 1 409 910.88 лева, без ДДС. Тази стойност
съответства напълно на офертната цена за всички възложени с обществената
поръчка дейности, като същата е формирана на база на калкулираните в нея
елементи – единични цени за отделни поддейности, труд, материали, техника,
печалба и пр. Доколкото липсват уговорки или уточнения, че се касае за
ориентировъчна стойност или за минимална/максимална стойност, следва да
се приеме, че това е крайният фиксиран размер на годишното
възнаграждение, независимо от действителния обем на работа през отделните
месеци от срока на действие на договора, както и от действителните разходи
на изпълнителя, при извършване на дейностите през съответната година.
Според същата уговорка, тази стойност е разделена на дванадесет равни
части, като по този начин са определени дванадесет месечни възнаграждения
в размер на по 117 492.57 лева без ДДС или по 140 991.08 лева с ДДС.
Изложените от първоинстанционния съд аргументи в подкрепа на
тезата, че дължимото възнаграждение се определяло всеки месец, въз основа
на действително извършените от изпълнителя видове и количества работи,
изчислени по единична цена, съгласно елементите за всяка една от
дейностите, не намира опора в уговорките на договора между страните, нито
може да се извлече от тълкуването на уговорките в чл. 10 от този договор, а и
не съответства на реално възприетата от страните методика, ред и условия за
заплащане на конкретно извършената и отчетена работа до края на 2015 г.
Действително в чл. 10, ал. 1 от Договора е предвидено, че „заплащането
на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане на същите от
възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от
възложителя протокол за действително извършените видове и количества
работи. Дължимата сума се заплаща в лева по банковата сметка на
изпълнителя, посочена в договора, с платежно нареждане в 30-дневен срок
след представяне на акта за действително извършените работи за съответния
месец и фактура от страна на изпълнителя“.
Посочените в горната разпоредба ред и условия за заплащане на
извършените работи не противоречат на съдържащата се в чл. 9, ал. 1 от
договора уговорка относно определения фиксиран размер на
възнаграждението, тъй като уговорката не съдържа друга формула за
определяне на „дължимата сума“, доколкото въобще не е включен елементът
„единични цени“, нито пък има препратка към съдържащата такива цени
„ценова оферта“.
5
Тълкувайки волята на страните съгласно с изискванията на чл. 20 ЗЗД,
въззивният съд приема, че съдържащото се в чл. 10, ал.1 от договора
изискване за наличието на съставен и одобрен от възложителя протокол за
действително извършените видове и количества работи като условие за
извършване на плащането, е свързано не с определяне на конкретно
дължимото за съответния месец възнаграждение, а - с възможността да се
извърши преценка дали извършените и отчетени дейности са част от
предмета на договора, дали същите са действително, а не фиктивно
извършени и дали описаните количества съответстват на действително
извършените. Във всички случаи обаче дължимата месечна стойност на
възнаграждението е посочената в чл. 9, ал. 1 от Договора.
В тази връзка следва да се отбележи, че възприетата от Пазарджишкия
окръжен съд методология на изчисляване на дължимото месечно
възнаграждение, както и преценката на съда за значението на определеното в
чл. 9 годишно и месечно възнаграждение като максимално допустим размер,
водят до извода, че в същия размер ще бъдат дължими само действително
извършените работи за съответния месец, които са равни на или надвишават
този размер. Съответно - когато стойността на извършените дейности е под
този размер, според приетото от окръжния съд, би се дължала действителната
им по-ниска стойност. В такъв случай обаче реално заплатеното
възнаграждение за годината би било по-малко от уговореното и би
противоречало на уговорката в чл. 9, ал. 1 от договора.
Освен това, изводите на първоинстанционния съд относно начина за
определяне на дължимото възнаграждение не се подкрепят от действията на
страните по приемането и заплащането на работата, предвид съдържанието на
приетите по делото двустранни протоколи за установяване на извършените
работи за поддръжка и озеленяване на квартални зелени площи през периода
м. януари – м. декември 2015 г. по договора между страните /л.71 – л.72/. От
съдържанието на тези протоколи се установява, че обозначената за
получаване по договора сума /дължима сума/ е константна величина за
всички месеци – 33533.33 лева, независимо дали стойността на действително
извършените дейности са я надвишавали или са били по-малки от нея. Следва
да се отбележи, че посочената дължима месечна цена в тези протоколи е само
за дейност „Озеленяване“. Описаният начин на приемане на извършената
работа и определяне на дължимото възнаграждение, на практика подкрепя
горните изводи относно значението на двустранните протоколи по чл. 10 от
договора и определената с уговорката в чл. 9, ал.1 фиксирана цена на
възнаграждението.
Относно изпълнението:
Безспорно е, че възложителят О. В. нито е приел, нито е одобрил
отчетената за месец април 2016 г. работа на изпълнителя, както е било
предвидено в разпоредбата по чл. 10, ал. 1 от договора, и че не е отговорил на
изпратената му нотариална покана за плащане (л. 20 – л. 32); не е направил и
възражения относно отчетената за м. април 2016 г. работа, виж Констативния
протокол от 17.06.2016 г. на нотариус Л. Цв. (л. 31); върнал е и издадените от
„Е. - Т.“ ЕООД проформа фактура № ********** от 30.05.2016 г. за сумата
107 657.75 лева (л. 29) и проформа фактура № ********** от 30.05.2016 г. за
6
сумата 33 333.33 лева (л. 30), с „Отговор на писмо“ с изх. № 5300/879 от
08.06.2016 г. (л. 32).
Според приетото по делото заключение на съдебно - икономическата
експертиза, общият размер на направените от ищеца „Е. - Т.“ ЕООД разходи
за изпълнение на дейностите в О. В., през месец април 2016 г., възлиза на 105
698.09 лева без ДДС. В тази сума са включени разходи за начислени трудови
възнаграждения на заетите в дейността работници и служители, както и
начислените за сметка на работодателя осигурителни и здравни вноски;
разходи за ГСМ, за ремонт и други консумативи на използваната в дейността
техника, като тези разходи са били отчетени и осчетоводени в счетоводството
на ищеца.
В експертното заключение изрично е посочено, че при извършената
проверка на предоставената информация, не са установени нарушения на
счетоводните изисквания при осчетоводяване на представените фактури, че
същите са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и са осчетоводени по
съответстващите им счетоводни сметки т.е., че счетоводството е водено
редовно.
От същото заключение се установява още, че депонираните отпадъци на
общинското депо в гр. В. за месец април 2016 г. възлизат общо на 1008 тона.
Отчисленията по чл. 60 ЗУО, за същия период, са в размер на 2.42 лева на тон
или общо 2439.36 лева за депонираното през месеца количество, като същите
са били платени през месец декември 2016 г. Съответно, отчисленията по чл.
64 ЗУО, за същия период са в размер на 36 лева за тон или общо 36288 лева
общо, като и тази сума е била заплатена през месец декември 2016 г.
От показанията на свидетел А. М., се установява, че и през месец април
2016 г. „Е. - Т.“ ЕООД редовно е извършвал конкретните дейности по
договора - както тези, свързани с почистването и извозването на отпадъците,
така и тези по озеленяване, съобразно с характерните за този месец и сезон
особености за дейността. Свидетелят е отбелязал, че макар да не е имало
валежи от сняг, при по-ниски температури, поради опасност от заледяване, се
е налагало опесъчаване на улиците и пътищата; а във връзка с дейността по
озеленяване, се е извършвало изрязване и почистване на паднали и счупени
през зимата клони, уборки на алеите и пр. Според този свидетел, дейността на
дружеството през същия месец се е извършвало по график, на О. В. са се
представяли ежедневни отчети за извършените работи, а служители от О. са
осъществявали контрол върху тази дейност. Била е поддържана постоянна
връзка с общински служител, като при получаване на сигнали и оплаквания
от граждани за несвършена или некачествено извършена работа, както и в
случаи на натрупване на небитови отпадъци, от страна дружеството-
изпълнител се е създавала своевременно необходимата организация за
допълнително почистване и извозване на тези отпадъци.
Установените от този свидетел факти във връзка с конкретно
извършената от ищцовото дружество дейност по договора през месец април
2016 г., се потвърждават от констатациите, съдържащи се в приетото по
делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, както и от
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.
7
Според заключението на вещото лице И. Й., за процесния период е
водена отчетна книга от „Е. - Т.“ ЕООД, която е представена за заверка и е
била заверена от РИОСВ П. на 20.01.2015 г. От същото заключение се
установява, че в И. а. о. с. за 2016 г., от ищцовото дружество е постъпил
годишен отчет за депониране на отпадъци – Приложение № 31 към чл. 20,
ал.1 от Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри /ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г./. За същия период не е констатирано
наличието на предписания и актове за установяване на административни
нарушения, наказателни постановления за налагане на санкции или налагане
на принудителни административни мерки през периода на договора.
Установено е също, че през 2016 г. РИОСВ П. е извършила осем
проверки на О. В. за изпълнение на задълженията по чл.19 ЗУО -
/организиране управлението на битовите и строителните отпадъци,
образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и
наредбата по чл. 22/, като във връзка с тази проверка са дадени четири
предписания за изпълнение на определени мерки, които са изпълнени в срок,
съответно - няма съставени АУАН, наложени санкции или ПАМ по Закона за
управление на отпадъците.
От друга страна, съдът не кредитира показанията на свидетеля М. Т. –
служител в ответната О., не само защото в значителната си част се отнасят до
установяване на отрицателни факти – че ищцовото дружество не е
извършвало почистване, кастрене, засаждане и пр., но преди всичко заради
липсата на други доказателства, които да придават достоверност на
твърденията на този свидетел - че поради лошото качество на работата на
ищеца през процесния период, се налагало О. В. да извършва дейността по
почистване със свои средства и със свои работници.
Съгласно чл. 28 от Договора между страните, в случай на лошо
изпълнение или частично неизпълнение на поетите от изпълнителя
задължения по договора, същият може да бъде прекратен от възложителя. В
този случай нередностите се установяват с протокол.
Липсата на протоколи за нередности в изпълнението на задълженията
по договора от страна на изпълнителя от една страна, както и липсата на
административни мерки, на издадени наказателни постановления за
нарушения по Закона за управление на отпадъците или наложени санкции и
административни мерки от страна на РИОСВ – от друга, не само през
процесния период, но и за цялата 2016 г., не само не подкрепят, но по-скоро
опровергават твърденията на свидетеля Т. за непълно или лошо изпълнение
на процесните дейности от страна на ищцовото дружество.
Поради същата причина съдът не кредитира показанията на този
свидетел, че през месец април, О. В. „със собствени средства и с работници от
О.“ е организирала почистването. За разлика от ищеца, ответната О. не е
установила извършването на разходи, свързани с подобна дейност през
процесния период. Нещо повече – според приетото заключение на СИЕ, през
периода от 2015 г. до 2017 г. О. В. не е изпълнявала дори задълженията си за
внасяне на нормативно определените отчисления в размерите и в сроковете
по Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и
8
определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при
депониране на отпадъци.
При така установените обстоятелства относно организиране на
управлението на битовите и строителните отпадъци, и поддръжката на
зелените площи на територията на О. В. през месец април 2016 г., и с оглед
преценката, при условията на чл. 182 ГПК, на вписванията в счетоводните
книги на „Е. - Т.“ ЕООД, свързани с дейността дружеството по процесния
договор, Пловдивският апелативен съд приема, че през м. април 2016 г.
ищцовото дружество е изпълнило изцяло и качествено задълженията си,
произтичащи този договор.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че в случая е налице
виновно неизпълнение от страна на възложителя О. В. на задължения му по
чл.10, ал. 1 от договора, което, заедно с липсата на каквито и да било
възражения по извършената работа, първо, обуславя прилагането на
презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и второ, не може на свой ред да е
основание за последващо неизпълнение на основното задължение на
поръчващия работата – за плащане на уговореното за тази работа
възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Затова преценката на Апелативния съд е, че предявеният срещу О. В.
главен иск е основателен.
Основателността на главния иск обуславя основателността и на
акцесорния иск за мораторна лихва, доколкото не се твърди, а и не се
представят доказателства за извършени плащания по главното вземане през
посочения период – 17.06.2016 г. - 30.04.2019 г. Изчислено служебно от съда
чрез електронния калкулатор за изчисляване на лихви на Н.**, в интернет
страницата на А., дължимото обезщетение за неизпълнение на главното
парично задължение през описания период, възлиза на 41047.95 лева. Тъй
като предявеното акцесорно вземание е в рамките на така установения размер,
а и от ответника не се правят възражения за размера, този иск също е изцяло
основателен.
Крайният извод е, че главният и акцесорният иск са основателни в
заявените размери, поради което следва да се уважат, след като се отмени
постановеното в обратен смисъл решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Предвид изхода от спора по главните искове, съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявените искове. Затова обжалваното
допълнително решение следва да се потвърди, макар и по различни от
изложените в него съображения.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на дружеството „Е. -
Т.“ ЕООД ще се присъдят разноските, направени пред двете съдебни
инстанции, в общ размер на сумата 18 710.39 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260018 от 09.02.2021 г. постановено по т.д. № 90
по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА О. В., БУЛСТАТ *********, да заплати на дружеството „Е. -
Т.“ ЕООД, ЕИК *********:
- сумата от 140991.08 лева /сто и четиридесет хиляди деветстотин
деветдесет и един лева и 08 ст./ с ДДС, представляваща възнаграждение за
извършени услуги за месец април 2016 г., от които 107657.75 лева с ДДС - по
част „Чистота“ и 33333.33 лева с ДДС по част „Озеленяване“, по сключения
между тях Договор за възлагане на обществена поръчка № ** от *********,
ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума от 140 991.08 лева,
от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и
- сумата 40848.80 лева (четиридесет хиляди осемстотин четиридесет и
осем лева и 80 ст.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на
посочената по-горе сума от 140 991.08 лева, за периода от 17.06.2016 г. до
30.04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260064 от 20.04.2021 г., постановено по
т.д. № 90 по описа за 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА О. В., БУЛСТАТ *********, да заплати на дружеството „Е. -
Т.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 18 710.39 (осемнадесет хиляди
седемстотин и десет лева и 39 ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10