№ 1274
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.03.2023г. по гр. дело № 8978/2020г. по описа на СГС, ГО, I-16 състав,
частично са уважени предявените от М. А. Л. против Прокуратура на РБ осъдителни искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер от 7 000лв, търпени от незаконно обвинение в
извършване на престъпления по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.12.2018г. до окончателното изплащане и разноски по
съразмерност, като искът до пълния претендиран размер от 50 000лв е отхвърлен като
неоснователен.
Решението е обжалвано от ищцата М. А. Л. в отхвърлителната му част с доводи за
неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост.
Конкретните оплаквания се отнасят към размера на обезщетението, което се сочи за
определено в нарушение на чл.52 ЗЗД, защото не са били взети предвид обстоятелства от
значение за обема на вредите, като влошеното здравословно състояние и тежестта на
повдигнатото обвинение. Поради изложеното, се иска отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска
в пълния претендиран размер.
В срок не е постъпил от насрещната страна- Прокуратура на РБ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
От фактическа страна не е спорно и категорично се установява от събраните
доказателства, че срещу ищцата М. А. Л. е повдигнато обвинение за чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1
1
НК с постановление за привличане на обвиняем от 28.09.2012г., за това, че противозаконно е
присвоила чужда движима вещ – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********
на стойност 56 414 лв., собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ООД –
лизингодател. Обвинителен акт е внесен в СРС на 26.10.2021 г. и образувано НОХД №
19765/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав. По него са проведени девет съдебни
заседания /на 08.05.2013 г., на 07.10.2013 г., на 05.02.2014 г., на 12.05.2014 г., 13.10.2014 г.,
23.02.2015 г., 12.05.2015 г. 07.10.2015 г. и на 07.12.2015г./. С оправдателна присъда от
07.12.2015 г. по НОХД № 19765/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав, ищцата е е
призната за невинна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1
НК.
С решение на СГС от 18.12.2018 г., постановено по ВНОХД № 3862/2018 г. по описа
на СГС, НО, XIV въззивен състав, е потвърдена оправдателната присъда от 07.12.2015 г. на
СРС.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д.Л. /съпруг на ищцата/, чиито показания правилно са ценени по чл.176 ГПК, тъй
като не се опровергават от други по делото доказателства. Според съпруга на ищцата,
наказателното преследване се отразило неблагоприятно на психическото и физическото й
здраве, била притеснена и изнервена, което влошило отношенията в семейството и на
работното място. Възникнали здравословни проблеми, установило се, че има анемия, а по-
късно претърпяла операция на матката, както и на жлъчката. От стрес започнала да греши в
работата, била служител в тото пункт, но се наложило да напусне.
Въз основа на същите установени факти, въззивният съд намира за правилен извода
на съда относно наличието на всички предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването
на престъпление - повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление;
оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или
неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Предвид, че решението в осъдителната му част /за сумата от 7000лв/ не е обжалвано, със
сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал.1
т.1 ЗОДОВ.
Спорът пред въззивната инстанция фактически се свежда до размер на обезщетението
за неимуществени вреди от непозволено увреждане и е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Освен всички обстоятелства, заложени като критерии
в съдебната практика по прилагането на чл.52 ЗЗД, значение за обема на вредите ще има
въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на
живот и поведение на обвиняемия и отражението на процесуалната принуда върху неговата
личност.
Установените по делото факти въз основа на събраните пред първата инстанция
доказателства, обосновават извод за частична основателност на жалбата на ищцата.
Първостепенният съд правилно е очертал релевантните по този въпрос факти в
съответствие с разясненията в ППВС №4/1968г и постановената по реда на чл.290 ГПК
задължителна практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението, обаче не е отчел
в достатъчна степен тежестта и интензитета на всички установени по делото обстоятелства,
довели до сериозно накърняване личността на пострадалия, с което е допуснал нарушение
на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
Настоящата инстанция приема, че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди не е съобразено с всички от значение обстоятелства и по-конкретно, че ищцата е била
привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление, множеството проведени
2
съдебни заседания в съдебната фаза, които са допълнителен утежняващ фактор, но също, че
е лице с чисто съдебно минало, поради което и статутът на обвиняема ще представлява
много по-голям стресогенен фактор. По делото са събрани гласни доказателства
посредством показанията на св.Л., от които се установява промяна в поведението на ищцата
именно в резултат на преживения стрес от наказателното производство – притеснение,
изнервеност, чувство за злепоставеност, изолация дори от най-близките. Свидетелят описва
и неврологичните проблеми на съпругата си, която започнала да посещава невролози,
получила анемия и претърпяла операция на матка, на жлъчка вследствие недоспиване и лош
хранителен режим. Действително, по делото няма доказателства за пряка причинна връзка
между здравословните проблеми на ищцата /жена на 54г към повдигане на обвинението/ и
преживения стрес от обвинението. Твърденията на свидетеля, че заболяванията се дължат на
преживения стрес не следва да се вземат предвид, защото подобен извод би могъл да е
релевантен, ако изхожда от назначено по делото вещо лице с медицинско образование.
Поради това, неблагоприятните последици за здравето на ищцата правилно са изключени от
обема на вредите, но е следвало да бъде взето предвид, че преживеният стрес макар и да не е
доказан като отключващ фактор, все пак е от естество да утежни състоянието на човек със
здравословни проблеми. Така също няма доказателства за връзка между напускането на
работното място и преживеният стрес от обвинението -в този смисъл са единствено
показанията на св.Л., които обаче не кореспондират с други данни по делото.
Обсъдените доказателства, имащи отношение към неблагоприятните изживявания на
ищцата, довели до нарушаване качеството на живот в социален и личен аспект, обосновават
по-големи от обичайните вреди. Според настоящия състав справедливо обезщетение за
възмездяване на увредения за причинените му морални вреди ще бъде размер от 12 000лв,
до който искът се явява основателен и до този размер се налага отмяна на решението в
отхвърлителната му част. В останалата отхвърлителна част решението ще подлежи на
потвърждаване, тъй като не се установи пряка причинна връзка между състоянието на стрес
по време на наказателното производство и проблемите със здравето или връзка с
напускането на работното място, нито в обема на вредите се включват други установени
тежки по характер или необратими за потърпевшия последици в личен или друг аспект.
Този размер е съобразен с обстоятелството, че ищцата е получила обезщетение за бавно
правосъдие по реда на глава III ЗСВ, тъй като след изменението на ЗОДОВ в чл. 2б /Нов -
ДВ, бр. 98 от 2012 г./ законът го посочва като основание за отговорност на държавата,
независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават
вредните последици за обвиняемия и посоченото ще е от значение за глобалното определяне
на обезщетението.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
отхвърлителна част ще следва да се отмени частично за разликата между присъдените
7000лв и приетите за дължими 12 000лв и вместо това се присъди допълнително
обезщетение от 5000лв, ведно със законната лихва, считано от приетата начална дата
14.08.2020г. В останалата обжалвана отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора ще следва да се изменят по правилата на чл.78 и сл. ГПК
присъдените пред първата инстанция разноски. На осн. чл. 38 ал.1 т.2 ЗА на адв. Н. ще се
следва допълнително сумата от 831,80лв, представляваща разликата между дължимото
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г от 1116лв и присъденото от 284,20лв.
Пред въззивната инстанция право жалбоподателят- ищец има право на разноски съразмерно
на уважената част. Претендирано е възнаграждение за процесуалния представител по чл.38
ал.2 ЗА, което изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г възлиза на 475,58лв.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение от 06.03.2023г. по гр. дело № 8978/2020г. по описа на СГС, ГО, I-16
състав, в обжалваната отхвърлителна част, в която предявеният от М. А. Л. против
Прокуратура на РБ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е отхвърлен за сумата от
5000лв, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция от 7000лв и
приетото за дължимо обезщетение от 12 000лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на М. А. Л. ЕГН ********** със съдебен
адрес гр.Благоевград, ул.Пере Тошев, № 6 допълнително обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000лв, представляваща разликата между присъденото обезщетение от
7000лв и установеното за дължимо от 12 000лв, търпени в следствие на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2018г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.03.2023г. по гр. дело № 8978/2020г. по описа на
СГС, ГО, I-16 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на адвокат П. Н. АК Благоевград сумите:
831,80лв - допълнително възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред първата инстанция и
475,58лв – възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗАдв пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4