Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1265
гр.***, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3952 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 159, чрез представляващия – Д.Л., против Наказателно
постановление № 437829-F460872/10.05.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с
чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност,
противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната
процедура. Декларативно се посочва, че не са спазени сроковете по чл. 34 и чл.
52 ЗАНН, както и че е налице разминаване между описаното и правната му
квалификация. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения по чл. 52, ал.4, чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, без същите да се конкретизират. Застъпва се, че изисканите
документи са били предоставени на актосъставителя, а самото устройство е било
свързано към НАП, поради което и се твърди, че няма извършено нарушение. На
последно място се застъпва, че приложената санкционна норма на чл.185, ал. 2 ЗДДС не може да намери приложение в случая, като се развиват доводи в тази
насока.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.К. – БАК, който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че е налице формално нарушение,
което не е съставомерно съгласно предвидената нормативна уредба, както и че
органите по приходите са могли да извършва всички справки, посредством
дистанционната връзка на фискалното устройство с НАП, поради което и
поведението на жалбоподателя по никакъв начин не ги е възпрепятствало. В тази
връзка иска квалифициране на деянието като маловажно и отмяна на НП от съда.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Станева, която оспорва
жалбата. Посочва, че нарушението не е маловажно, както и че в конкретния случай
е приложена правилната санкционна норма, доколкото не се касае до укриване на
приходи. Пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.6, НП е връчено на упълномощено лице на 19.08.2019г., а жалбата е депозирана на 23.08.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 02.12.2018г. в 12.25 часа св. Н.И. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
на обект – пекарна „***“, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № 47, стопанисван от
дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала,
че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално
устройство „Datecs
FP 1000 KL” с ИН на ФУ № DT355841. Св. И. изискала да й бъде
представен паспортът на устройството, но това не било сторено, въпреки че
проверката продължила повече от час. За
констатациите на място бил съставен констативен протокол с
№0339801/02.12.2018г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в
ТД на НАП – ***.
На 14.12.2018г. в ТД на НАП-*** се явил
упълномощен представител – Д.И., която представила редица документи, в това
число и паспортът на фискалното устройство. Въпреки това св. И. преценила, че с
факта на несъхраняване на паспорта в самия обект дружеството е извършило
нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие на
упълномощения представител свидетелката съставила АУАН № F460872/14.12.2018г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредбата, вр. с чл.
чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на пълномощника,
който го подписал и получил копие от него без да направи възражения. В законоустановения
срок възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 10.05.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредбата, вр. с чл.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във
вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер
на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието/санкцията за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Действително НП е издадено след изтичане на
едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна практика е категорична,
че срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в
чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до
нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото
издаването на НП в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя
характер срок, като съгласно нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, е шестмесечен от
съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 14.12.2018г., а наказателното
постановление е издадено на 10.05.2019г., тоест преди изтичане на установения
давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018г. по к.н.а.х.д. №
1067/18г. на АдмС-***; Решение № 93/28.01.2016г. по к.н.а.х.д. № 2401/15г. на
АдмС-*** и много други).
Съгласно
чл.118, ал.4 ЗДДС Министърът на финансите издава Наредба, с която освен всичко
останало се определя и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях. В случая тази наредба се явява - Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., като съгласно чл.42, ал.1, т.2 от нея - лицето по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с
изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. Доколкото безспорно
жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредбата и няма спор, че не са налице
изключенията по чл. 14, ал.3 и чл. 50, ал. 6 от същата Наредба (касаещи
най-общо случаите на ремонт или експертиза на ФУ), то и за дружеството е
съществувало задължение да съхранява в стационарния си търговския обект –
пекарна „***“ паспортът на фискалното устройство. В конкретния случай това не е
сторено, поради което и правилно контролните органи са приели, че е извършено
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Тази констатация (отрицателен
факт) не е опровергана от нарушителя в хода на съдебното оспорване на НП.
Естеството на нарушението е такова, че не е довело до неотразяване на приходи.
В този случай приложение следва да намери санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.2, вр. с ал.1 ЗЗДС, както правилно е преценил АНО. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от
300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, както е в случая се налагат санкциите по чл. 185, ал.1
от ЗДДС – т.е. глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Доколкото
административното нарушение е извършено от търговско дружество, то субективната
страна на нарушението не следва да се обсъжда. Наложената имуществена санкция е
с фиксиран минимален размер от 500.00 лева, т.е. колкото е наложена с
обжалваното НП, поради което не съществува възможност за намаляване.
С оглед горното
съдът счита, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение с посочената
правна квалификация и правилно е приложил съотносимата санкционна норма.
Изрично следва да се посочи, че лицето не е санкционирано за това, че изобщо не
притежава паспорт на ЕКАФП, а за това, че не го съхранява в обекта. В този
смисъл – това, че в последствие паспортът все пак е бил представен на контролните
органи не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя. Изрично
в този смисъл е константата практика на касационната инстанция, като например -
Решение № 2240 от 20.12.2017 г. на АдмС
- *** по к. а. н. д. № 2407/2017 г.; Решение
№ 505 от 15.03.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3336/2017 г. и много
други.
Следва да се
посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до липсата на
паспорта в обекта. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността
си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си, съгласно
нормативната база.
Съдът намира, че в
случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН, както пледира представителят на
жалбоподателя. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9
от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В конкретния
случай нарушението е типично за вида си и с нищо не се отличава от останалите
такива. Извършеното нарушение е свързано с основни обществените отношения,
които са предмет на правна уредба от ЗДДС и Наредбата. Това че органите по
приходите евентуално биха могли да извършват проверка и по друг начин, в
частност използвайки дистанционната връзка с НАП, по никакъв начин не може да
доведе до отпадане на изискването към търговците да изпълняват вменените им по
закон задължения. Липсата на вредни последици от деянието, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска, не са
съставомерни елементи от фактическият състав на нарушението. Първото по ред
нарушение на дружеството представлява смекчаващо обстоятелство, което е взето
предвид от административнонаказващият орган при определяне и налагане на минималната
в закона имуществена санкция. С оглед горното съдът счита, че в случая
приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Изрично в този смисъл е
и практиката на касационната инстанция -Решение
№ 816 от 5.05.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 453/2017 г. , постановено
по аналогичен случай и др.
С оглед горното съдът счита, че в конкретния
случай отговорността на дружеството е била правилно ангажирана, а наложената
санкция справедлива, поради което и обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
437829-F460872/10.05.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“
в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.