Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2021 г.
Номер
260111
Година 2020 Град
Велики
Преслав
В И
М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Великопреславският
районен съд първи
състав
На 07 (седми)
юли Година
2021
В
публично
съдебно
заседание, в
следния състав:
Председател
Дияна
Петрова
Секретар
Женя
Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа
докладваното
от съдия Петрова
АН
дело номер 139
по описа за 2020
година,
за
да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано
въз основа на
жалба от „***“ООД, ЕИК***,
седалище и
адрес на
управление ***,
представлявано
от А.Х.А. -
управител
срещу Наказателно
постановление
№**********/27.04.2020 г.,
издадено от Директора
на РДГ
гр.Шумен.
В
обстоятелствената
част на жалбата
се съдържат
доводи за
незаконосъобразност
и
неправилност
на
наказателното
постановление
като издадено
при
съществени
процесуални
нарушения и при
неправилно и
необосновано
прилагане на
материалния
закон. Отрича
се
извършването
на нарушението,
освен това
счита че не
може да бъде
субект на
нарушението
юридическо
лице. Жалбоподателят
счита, че при
издаване на
обжалваното
наказателно
постановление
административнонаказващия
орган не е
приложил
разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН,
при наличието
на
маловажност,
което било
отделно
основание за
отмяна на
наказателното
постановление.
В
съдебно
заседание не се
явява представител
на жалбоподателя.
Процесуалният
представител
на въззиваемата
страна, счита
че НП е
правилно и
законосъоразно
и като такова
моли да бъде
потвърдено
изцяло, като
подробни
мотиви
развива в
приложено писмено
становище по
същество.
Съдът,
като обсъди
материалите
по приложената
административнонаказателна
преписка и
събраните по
нея, и в хода
на съдебното
производство
гласни и
писмени
доказателства,
прецени ги
поотделно и в
тяхната
съвкупност,
установи от
фактическа
страна следното:
На 27.01.2020
г. била
извършена
проверка от
служители на
ИАГ – София в
обект по чл.206,
ал.1 от ЗГ /обекти,
в които
постъпва,
преработва
се или от
които се
експедира
дървесина/,
стопанисван
от „***“ООД в
гр.Върбица. При
проверката
същите
установили,
че в обекта
на жалбоподателя
„***“ООД,
гр.Върбица,
не се води редовно
дневник по
образец съгл.
чл.206, ал.1, т.1
от ЗГ вр. с чл.14,
ал.2 от
Наредба №1/30.01.2012 г.
за контрола и
опазване на
горските
територии,
издадена от МЗХ
и МВР, в
частност на
процесната
дата не е
вписан в
дневника
превозен
билет №11072/00851/23.12.2019 г.
за постъпила
дървесина в
момента на
постъпване. В
обекта е
установен
електронен
дневник, но в
същият не се
извършват
редовно
вписвания, за
които е
установено с
нормативни
актове,
регулиращи
дейностите
във връзка с
добива и
преработка
на дървесина.
За
установеното
при
проверката
бил съставен
Констативен
протокол Серия
ИАГ №152385 от 27.01.2020 г.
Въз основа на
установеното
при
проверката и
издадените в
хода й
документи на
жалбоподателя
бил съставен
АУАН серия
ДООА №104253/12.02.2020 г. за административно
нарушение по чл.206,
ал.1, т.1 от ЗГ вр.
с чл.14, ал.2 от
Наредба №1/30.01.2012 г.
за контрола и
опазване на
горските
територии,
издадена от МЗХ
и МВР. Въз
основа на акта
било издадено
и обжалваното
НП.
Горната
фактическа
обстановка,
съдът установи
от показанията на свидетелите, които
кредитира изцяло,
като
обективни,
безпристрастни
и логически
последователни,
още повече,
че същите са поели
и
наказателна
отговорност
по чл. 290 от НК и
няма индиция
за тяхната
заинтересованост и от
приложените
по делото
писмени
доказатества-част
от
административнонаказателната
преписка,
които
кореспондират
със
свидетелските
показания.
При
така
установените
фактически
положения,
съдът намира
от правна
страна
следното:
По
допустимостта
на жалбата:
Жалбата
е подадена от
надлежно легитимирано
лице, спрямо
което е издадено
обжалваното
НП и в установения
от закона
седмодневен
срок от връчването
на НП.
Относно
основателността
на жалбата:
Разгледана
по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази
насока, съдът
взе предвид
следното: Акта
за
установяване
на
административно
нарушение и
наказателното
постановление
са съставени
от
компетентни
органи по смисъла
на чл. 274,
ал.1, т. 3, чл. 274, ал. 1, т.1 от
ЗГ и .чл.275, ал.1, т.2
от ЗГ вр. с чл.201,
ал.1 от ЗГ .
Въз
основа на
извършена
служебна
проверка,
съдът намира,
че при
издаване на наказателното
постановление
не са
допуснати
съществени
нарушения на
процесуалния
закон.
При
така
установеното
от
фактическа
страна от
правна
страна
настоящият
състав на съда
намира,че е
безспорно
установено
извършеното
нарушение на
чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ
във вр.с чл. 14,
ал.2 от
Наредба № 1/2012
г.за контрола
и опазването
на горските
територии от
страна на дружеството
жалбоподател,поради
което правилно
е ангажирана
административно-наказателната
му
отговорност
по чл. 270 от ЗГ.
В
състава на
процесното
нарушение по
чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ
от обективна
страна
изпълнителното
деяние се
осъществява
чрез
бездействие
и се изразява
в неводене на
дневник за постъпилата,преработената
и
експедирана
дървесина по
образец.Воденето
на дневник не
е понятие
което изрично
да е пояснено
в Преходните
и
заключителни
разпоредби
както на ЗГ,
така и на
ППЗГ.Логическото
тълкуване
предполага
неводенето
на дневник да
се изразява в
несъществуването
изобщо на
такъв или в
ненадлежното
му попълване,каквото
очевидно е
имал предвид
наказващият
орган,като е
приел,че се
касае в
нерегистрирането
на 5,86куб.м.дървесина с постъпила
с посочения
превозен
билет в
електронния дневник.
След
установяване
на
нарушението
на 27.01.2020 г., което е
осъществено
на 23.12.2019 г.,
процесната
дървесина е
вписана в
дневника.
Така
визираното в
АУАН и НП
нарушение на
чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ
във вр.с чл. 14,
ал.2 от
Наредба № 1/2012 г.
е доказано от
събраните по
делото
доказателства
Обстоятелството,че
този
превозен билет
не е вписан
ел.дневник на
дружеството
жалбоподател
се установи
по безспорен
начин от
събраните по
делото доказателства. С
неизпълнение
на това
задължение,
дружеството
е
осъществило
състава на
посоченото
административно
нарушение.
Неоснователно
е
възражението,
че жалбоподателя
не може да
бъде субект
на нарушението,
за което му е
повдигнато
обвинение.
Именно „***“ЕООД
е собственик
на
обект, в който
постъпва,
преработва
се и/или от
които се
експедира
дървесина и
упражнява
дейност в
този обект
като
регистриран
търговки такъв
– дърводелски
цех, поради
което е
адресат на
административното
нарушение. За
пълнота
следва
да се
отбележи, че
ако законодателя
е имал
предвид само
физически лица
да са
адресати на
нарушението,
то съставът
на нарушението
щеше да бъде
формулиран
по различен
начин в
административнонаказващата
норма не
следва да
бъде
предвидено
наказание
като вид
„имуществена
санкция“,
което се
налага
единствено
на
юридически
лица.
Времето
на
осъществяване
на деянието е
датата на издаване
на превозния
билет,
т.к.съгласно
чл. 14, ал.2 от
Наредбата,
превозните
билети се вписват
в дневника в
момента н
постъпване,съответно
на
експедиране
на
дървесината. Факта,
че дневник в
обекта е бил
наличен, но неговото
съдържание
не се
поддържа актуално
и в същия
липсва
записване за
определени
превозни
билети,
обосновава
извод за правомерно
ангажиране
на
административно
наказателна
отговорност
на дружеството-жалбоподател.
Неоснователно
е
възражението
на
жалбоподателя,
че
наказващият
орган, не е
направил
преценка
дали
конкретнотото
нарушение не
представлява
маловажен
случай по см.
на чл. 28 от ЗАНН. В
жалбата се
застъпва
становището,
че всяко от деянията,
макар и
формално да
осъществява
признаците
на
административно
нарушение, не
следва да
бъде санкционирано
и следва да
бъде
отменено
процесното
наказателно
постановление
на това
основание. Вярно
е че административните
наказания не
са самоцел,
те се налагат
за да се
предупреди и
превъзпита
нарушителя
към спазване
на установения
правов ред,
съответно да
се
въздейства
предупредително
върху останалите
граждани.
Понятието
„маловажен
случай” не е
дефинирано в
ЗАНН.
Съдържанието
му следва да
се изведе от
легалната
дефиниция на
чл. 93, т. 9 от
Наказателния
кодекс като
се вземат
предвид
особеностите
на административно-наказателното
производство.
По смисъла на
този
нормативен
акт
маловажен е
този случай,
при който
извършеното
административно
нарушение „с оглед
на липсата
или
незначителността
на вредните
последици
или с оглед
на други смекчаващи
обстоятелства
представлява
по-ниска
степен на
обществена
опасност в
сравнение с
обикновените
случаи” на административни
нарушения от
съответния
вид.
Нарушението
е формално –
не са
предвидени
вредни
последици,
които трябва
да настъпят,
т.е. в
настоящия
казус преценката
за наличието
на маловажен
случай не би
могла да бъде
извършена с
оглед
липсата на
настъпилите
вреди, а
следва да
бъде
направена
след съобразяване
с
обществената
опасност на
дееца,
тежестта на
нарушението
и другите смекчаващи
вината
обстоятелства.
Според
настоящия
състав
нарушението не
се отличава с
по-ниска
степен на
обществена
опасност от
нарушения от
този вид,
освен това
обществената
опасност на
жалбоподателя
е висока,
предвид че
същия е вече наказван
за извършени
административни
нарушения по
ЗГ. Освен
това жалбоподателят
извършва
дейност с
дървесина, за
което е
регистриран
от 2005 г. и
бездействието
му при
изпълнение
на
законовите изисквания
при
извършване
на дейността
не може да
бъде
извинително
и да
обосновава маловажност
на
нарушението.
Смекчаващите
отговорността
му
обстоятелства
са
съобразени
при определяне
на размера на
наказанието,
близък до
минималния,
от
административнонаказващия
орган. Поради
което съдът
намира преценката
му за вида и
размера на
наказанието
за
справедлива.
По
изложените
съображения
съдът намира,
че атакуваното
наказателно
постановление,
следва да бъде
потвърдено.
Съдът като
съобрази
изхода на
спора и направеното
изрично
искане от
процесуалния
представител
на
въззиваемата
страна за присъждани
на разноски
за
юрисконсултско
възнаграждение,
счита на
осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че
въззиваемата
страна има
право на
разноски.
Доколкото
писмо не е
посочен
конкретен
размер на
поисканото
юрисконсултско
възнаграждение,
не е
представен
списък на разноските,
то съгласно
разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за
заплащане на
правната
помощ, съдът
определя
възнаграждение
на
юрисконсулта,
представляващ
административнонаказващия
орган по
делото,
съобразно
уважената част
от
претенцията,
в размер на 80.00
/осемдесет/
лв., която
следва да се
присъди в
тежест
жалбоподателя.
Водим
от горното и
на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление
№*********3/27.04.2020 г.,
издадено от Директора
на РДГ
гр.Шумен, с което на
„***“ООД, ЕИК***,
седалище и
адрес на
управление ***,
представлявано
от А.Х.А. -
управител за
нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от
ЗГ вр. с чл.14, ал.2
от Наредба
№1/30.01.2012 г. за
контрола и
опазване на
горските
територии,
издадена от
МЗХ и МВР и
на основание
чл.270 от същия
закон е
наложено
административно
наказание „Имуществена
санкция“ в
размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА „***“ООД,
ЕИК***,
седалище и
адрес на
управление ***,
представлявано
от А.Х.А. -
управител, да заплати
на Регионална
дирекция по
горите-Шумен
със седалище
и адрес на
управление ***
направените в
настоящото
производство
разноски за юрисконсултско
възнаграждение
в размер
на 80.00 лв./осемдедесет
лева/.
Решението
може да се
обжалва в
14-дневен срок
от
съобщаването
му на
страните, с
жалба пред
Административен
съд гр. Шумен
по реда на глава
XII от
Административнопроцесуалния
кодекс, на
касационните
основания,
предвидени в
НПК.
Районен
съдия: