РЕШЕНИЕ
№ 1610
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20233110109423 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,ал.4 във вр. с
422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Д. В., ЕГН
********** * дължи на ищеца „Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на
управление: *, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК *, чрез
пълномощника адвокат Р. Ж. М., Съдебен адрес: *, ел. адрес: *, Общо
неизплатена падежирала сума от 5610,13 лв. (пет хиляди шестстотин и десет и
0,13 лева), от която падежирала главница в размер от 4683,72 лв. за периода от
23.01.2019г. до 20.05.2023г. и падежирала възнаградителна лихва в размер от
926,41 лв.за периода от 23.01.2019г. до 20.05.2023г., ведно със законната лихва
върху вземането от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.дело №6433/2023год. на ВРС, 16-ти състав.
Моли за присъждане на разноските в настоящия процес и заповедното
производство.
1
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 12.12.2015г. е сключен ДОГОВОР НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
между „О. Б. Б." АД и В. Д. В., ЕГН **********, по силата на който
Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 10000,00 лв. (десет
хиляди лева). Годишният лихвен процент, към датата на сключване на
договора, е в размер на 7,500%. Кредитополучателят се задължава да погаси
задължението си на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и
лихва, в общ размер на 138,23 лв. всяка, считано от 23.12.2015г. Крайната дата
/падеж на задължението/ е 23.11.2023г.
Претендираната със заявлението частична /падежирала главница,
представлява сбор от главниците на вноските с настъпил падеж за периода,
посочен по-долу. В сумата не са включени други компоненти като такси,
застраховки и т.н., а само чиста стойност на предоставената за ползване сума.
На 15.12.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК * е придобило вземането
спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор.
В изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на
писмо-уведомление от дата 17.01.2023г., съгласно предоставените от
първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на
длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на
доброволно изпълнение поражда правния интерес от предявяване на
заявление по чл. 410 от ГПК.
Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента
и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Активно легитимиран кредитор е именно настоящият заявител „Е. М."
ЕООД.
Срокът на договора за потребителски кредит от 12.12.2015г. не е
изтекъл, поради което предмет на заявлението са само вноските с настъпил
падеж.
За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано
Ч.ГР.Д. 6433/2023г. по описа на РС ВАРНА - 16 СЪСТАВ, по което е издадена
2
Заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило
възражение ОТ ОТВЕТНИКА, за което е уведомен със съобщение, надлежно
връчено на 22.06.2023г.
Към настоящия момент длъжникът не е погасил задължението си,
произтичащо от описания договор за кредит.
Не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на
получения от длъжника кредит, да е отпаднало.
Горното поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви
иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за
изпълнение по Ч.ГР.Д. 6433/2023г. по описа на РС Варна - 16 състав:
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът В. Д. В. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, чрез адв. Ю. Д., вписана в Адвокатска
колегия-В., с личен номер: *, със съдебен адрес на кантората: *, email: *,
депозира отговор на исковата молба.
Моли съда да прекрати производството, тъй като счита, че липсва
активна легитимация на цесионера ''Е. М.'' ЕООД да търси изпълнение от
длъжника, тъй като:
1. длъжникът не е надлежно уведомен по чл. 99, ал. 3 ЗЗД в сроковете
съгласно приложеният договор за цесия от 15.12.2021г.
От една страна в исковата молба ищецът претендира частична /
падежирала главница, като твърди, че на 17.01.2023г. длъжникът бил
уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от
дата 17.01.2023г. съгласно предоставените му правомощия. Със съобщаването
на цесията, на длъжника е предоставен 7 дневен срок за доброволно
изпълнение, но липсват приложени доказателства за редовното му
уведомление.
От друга страна от приложеният към исковата молба договор за цесия от
15.12.2021г. и останалите писмени доказателства се вижда ясно, че сроковете
за уведомление на длъжника към 17.01.2023г. са преклудирали и липсват
такива в обратния смисъл, тъй като : Съгл. т. 5.5. от Договора за цесия от дата
15.12.2021г. „цесионерът се задължава в срок до 10 работни дни от получаване
на уведомленията за извършено прехвърляне на вземания, съгл. т.5.3. да
3
изпрати уведомленията до длъжниците на адресите предоставени му от
цедента.''
Съгл. т. 5.3. от Договора „Цедентът се задължава да подпише и
подпечата уведомленията до длъжниците в срок до 1 календарен месец,
считано от дата на тяхното изготвяне и предоставяне съгласно 5.4. '' Няма
приложени към заявлението и исковата молба доказателства.
Съгл. т.5.4. '' уведомленията до длъжниците за извършеното по силата
настоящия договор прехвърляне на вземанията се изготвят от цесионера в
писмена форма /приложение номер 4 - образец на уведомление за извършено
прехвърляне на вземания/ в срок от 10 работни дни, считано от заплащането
на цялата продажна цена по точка 3.2, съгласно одобрени след подписването
на този договор от страните по настоящия договор образци на уведомителни
писма.“
Съгл. пар.4, т.4.1., ''Настоящият договор влиза в сила от датата на
подписването му от двете страни'' или от дата 15.12.2021г.
Съгл. пар.3, т.3.1., ''За придобиване на вземанията по т.2.1. от договора за
цесия Цесионерът заплаща на цедента обща цена, а съгласно т.3.2. посочената
обща цена се заплаща от цесионера, чрез заверяването на банкова сметка на
цендента в срок до 1 работен ден от датата на влизане в сила''.
Или в случая следва, че заплащането на цената се отнася към
16.12.2021г. от който момент започват и сроковете за уведомленията от
цесионера към длъжниците съгл. т.5.5. от договора /10 работни дни/. Което
води до дата - 05.01.22г. за цесионера Е. М. ЕООД и 16.01.2022г. за цедента
"О." АД съгл. т.5.3. от договора.
Няма данни лицето да е било уведомявано не само до 16.01.2022г. , а и
изобщо , като адреса предоставен в договора с О. от 12.12.2015г. е актуалният
и до момента -*.
Освен това за периода от 09.08.2022г. до 09.05.2023г. В. В. е осъден на 9
месеца лишаване от свобода по НОХД № 86/22г. по описа на ВРС, което на
основание чл.57, ал.1 от ЗИНЗС е разпоредено да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим заради извършено престъпление по чл.343б НК. Или
в този период при длъжникът са били налице особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
4
От горното следва, освен че цедираното вземане е неконкретизирано,
неустановено и безвъзмездно, което е основание за недействителност на
договора за цесия от 15.12.2021 г.. Но също така и признаването на вземането
по смисъла на чл. 116, б."а" ЗЗД следва да е насочено към кредитора или
упълномощено от него лице съгласно т.р. №4/22г. на ОСГТК. Признаването на
вземането, направено на цедента след сключване на договора за цесия, но
преди съобщаването на цесията, е признание, направено на кредитора по
смисъла на чл. 116, б. „а" ЗЗД, защото прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника след съобщаването му съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД.
До съобщаването на цесията, кредитор на длъжника е цедентът в отношенията
между тях (т.4г от т.р. 14/14г. на ОСГТК).
2. Или активно легитимирана страна в процеса би следвало да бъде ''О.''
АД, а не ,'' Е. М.'' ЕООД, тъй като цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между
тях договор. Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи
за станалото прехвърляне. Установеното в този текст задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и
съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). В този смисъл е и
съдебна практика -Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на
Върховен съд.
5
Моли за заплащане на разноски в производството.
По основателността: Намира иска за неоснователен, тъй като
претендираното от ищеца право не съществува и правните му изводи не
отговарят на правната норма поради следните възражения и съображения за
това:
1. Няма спор, че на 12.12.2015г. е сключен договор за поребителски
кредит между ''О. Б. Б. '' АД и В. Д. В. за 10 000 лева.
Заради задължение на дружеството ''В. - *'' ООД с ЕИК * към ''У. Б.'' АД,
В. на 24.11.2015г. предоставя паричен заем в размер на 30 000 лева. В тази
връзка той кандидатства с молба-декларация за отпускане на потребителски
кредит от О.. Като за 23.11.2015г. е сключил договор за предоставяне на
потребителски кредит с О. за сумата в размер на 19 500 лв. и втори
потребителски кредит е сключен отново с О. за сума в размер на 10 000лв.
Отпуснати са му 2 суми, по два отделни кредита - едната в размер на 10 000
лева и друга в размер на 19 500 лева, които той с молба до банката от 08.03.
2017г. обединява в един потребителски кредит. В чл.3 от договор за паричен
заем от 24.11.2015г. страните по него уговарят ''В. - * ЕООД'' да връща
заемната сума директно в банката, като се задължава да изплаща и месечната
лихва, определена от нея. След това от извлечение по разплащателната сметка
на В. към О. се вижда, че сума в размер на 30 000лв. е била захранена от нея
по сметката на дружеството към ''У. Б.'' АД. А от депозиранате от него молба
на 08.03.2017г. до О. за обединяване на кредита му се вижда, че той дава
пояснение, че сумата по кредита е предоставил на '' В. -*'' ООД поради
задължение.
2. Не е съгласен с претендираната от ищеца със заявлението частична /
падежирала сума в размер на 5 610, 13лв, тъй като за него той не е възникнал.
3. Не е съгласен, че е изпълнена законосъобразно спрямо длъжника
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД.
4. Не е съгласен договорът за цесия да е произвел действие по
отношение на длъжника. От страна на ищеца не е представено освен
уведомлението до длъжника и доказателство за плащането на продажната
цена /момента на прехвърлителния ефект / съгл. т.2.4. от договора за цесия,
поради което не може да бъде направена преценка дали вземанията на ''О.''АД
към В. В.., възникнали по силата на договор за потребителски кредит от
6
12.12.2015г. за предоставяне на потребителски кредит, са прехвърлени на ''Е.
М.'' ЕООД. Доколкото доказването на това обстоятелство е в
доказателствената тежест на ищеца и същото не е установено, следва да се
приеме, че вземанията на ''О.'' АД към ответника не са били прехвърлени на
''Е. М.'' ЕООД, тоест липсва една от кумулативните предпоставки за
уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99 ЗЗД. Последното налага извод, че този иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
5. Оспорва материално - правната легитимация на ищеца, тъй като
процесната цесия от която произхожда вземането, не е съобщена надлежно на
ответника В. В. от цедента "О. Б. Б.'' АД, както се сочи в исковата молба от
дата 17.01.2023г. Липсват приложени доказателства за това твърдение.
В настоящия случай процесната цесия не може да бъде
противопоставени на ответника, предвид разпоредбите на чл.99,ал.4 от ЗЗД,
които ясно определят моментът, от който цесията поражда действие спрямо
длъжника. От приложените към исковата молба доказателства се установява,
че преди образуване на заповедното производство и до момента не е налице
надлежно уведомяване на длъжника от цедента. Няма уведомления, които да
изхождат от страна на цедента или от страна на ищеца, в качеството му на
пълномощник на цедента, които редовно да са връчени на ответника и с които
цесията да му е станала известна от името и за сметка на цедента. Предвид на
което се извежда извод за непротивопоставимост на процесната цесия на
длъжника. Получаването на препис от исковата молба, с приложенията към
нея в настоящия случай не съставлява надлежно съобщаване на първата цесия
на длъжника, защото то не изхожда от цедента и не може да се отчете за
правнорелевантно. За правнорелевантно се счита единствено уведомлението
до длъжника, извършено от цедента, в какъвто смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС, но не и исковата молба за
присъждане на прехвърленото вземане.
Вземайки предвид горното логичният извод е, че за ищеца не
съществува вземане спрямо ответника по процесния договор за цесия. Ето
защо и исковата претенция е неоснователна.
6.Акцесорните вземания за лихви са погасени по давност. Те се
погасяват с тригодишна давност, доколкото имат характер на периодично
7
плащания по аргумент на чл. 111 ЗЗД. От настъпилата предсрочна
изискуемост 23.01.2019г. -25.05.2023Г. до подаване на заявлението по чл.417
ГПК.
7.Счита, че цедираното вземане е неконкретизирано, неустановено и
безвъзмездно, което е основание за недействителност на договора за цесия от
15.12.2021 г.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът,редовно призован, чрез пълномощник
адв.Р. М. поддържа исковете. В хода по същество моли съда да уважи исковете
с присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът,редовно призован,чрез пълномощник
адв. Д. поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото
моли съда да отхвърли искове с присъждане на разноски.
По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №6433/2023год.
на ВРС се установява, че е прието възражението на длъжника срещу
издадената в производството по ч.гр.д.№6433/2023год. на ВРС, 16 състав
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
предоставена възможност на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщаването.
Разпореждането за предявяване на иск е редовно връчено на заявителя
на 22.06.2023год. На 24.07. 2023год. е подадена исковата молба, с която са
предявени исковете,предмет на разглеждане по настоящото дело. Тъй като
исковете са предявени в указания от заповедния съд срок, същите се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Възражението на ответника по допустимостта на производството на
първо място е неясно,представляващо изложение на законови разпоредби без
от тях да се извежда конкретен правен извод в подкрепа на някакво съждение
и на второ място обстоятелството дали длъжника е уведомяван или не, не е
въпрос по допустимостта на производството, а по неговата основателност.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
8
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение се установява, че на 12.12.2015год. О. АД като кредитор
предоставя на В. Д. В. сума в размер от 10 000лева, като кредитополучателят
се задължава да ползва кредита съобразно уговорените в настоящия договор
цел, условия и срокове и да го върне,ведно с дължимите лихви. Съгласно
договора кредитът се усвоява по сметка с титуляр кредитополучателят
еднократно на 14.12.2015год. В договора е уговорено, че редовната главница
по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент,формиран от
референтен лихвен процент-пазарен индекс – 6 месечен S., за кредити в лева,
публикуван на сайта на Българска Народна Банка/БНБ и фиксирана надбавка
от 6.557 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор РЛП на О.
за физически лица в лева е в размер от 0.943 процента. Лихвеният процент
към датата на сключване на договора е в размер на 7.500 годишно . В договора
подборно са описани механизмите и начина по който ще се актуализира
стойността на РЛП. Посочен е годишен процент на разходите /ГПР/ към
датата на отпускане на кредита в размер на 8.86, определен съгласно Закона за
потребителския кредит. Посочена е общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, при параметрите, залегнали в договора, която възлиза в размер от 13
630.14лева.Посочен е точния начин по който е формиран ГПР.
Съгласно точка 8/1/ от договора, кредитът се издължава на 96 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на 138.23лева всяка
, считано от 23.12.2015год. на 23 число на месеца.
Към доказателствата по делото, ведно с договора за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 12.12.2015год. е приет и
погасителен план към същия.
По искане на ищеца към доказателствата по делото са приети следните
писмени документи:
Потвърждение за извършената цесия с рег.№Ид-31566 от 22.12.2021г.,
видно от което „О.“АД потвърждава извършената цесия на всички
вземания,цедирани от „О.“АД на „Е. М.“ЕООД, съгласно посочения договор
за прехвърляне на вземания от 15.12.2021год., като същите са подробно
индивидуализирани и описани в Приложение №1А и Приложение №1Б към
9
него ,представляващо неразделна част от него. Съгласно договора за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 15.12.2021год. „О.“АД потвърждава, че е
получило от „Е. М.“ЕООД договорената покупна цена за прехвърлените
вземания. Съгласно договора за прехвърляне на вземане/цесия/ от
15.12.2021год., паричните вземания, индивидуализирани в Приложение №1А
и Приложение №1Б към него са прехвърлени от „О.“АД на „Е. М.“ЕООД,
изцяло и заедно с всички техни принадлежности и обезпечения. Предвид
извършената цесия „О.“АД потвърждава, че сумите събирани по съответните
цедирани вземания следва да бъдат превеждани по сметка, посочена от „Е.
М.“ЕООД.
Приобщен към доказателствата по делото е договор за прехвърляне на
парични вземания от 15.12.2021г.; приложение №2 към договор за
прехвърляне на парични вземания; потвърждение за извършената цесия на
парични вземания приложение №3; уведомление за извършено прехвърляне
на вземания приложение №4; приложение №5 към договор за прехвърляне на
парични вземания, приложение №6 списък на висящите пред съда съдебни
производства; приложение №7 към договор за цесия; приложение №1А към
договор за прехвърляне на парични вземания, уведомление за извършена
цесия.
Видно от приложение №1А към договор за прехвърляне на парични
вземания, вземането по процесния договор от 12.12.2015год. е прехвърлено от
„О.“АД на „Е. М.“ЕООД под номер 4645.
По искане на ответника към доказателствата по делото са приобщени
следните писмени документи:справка за IBAN на клиент; протокол от о.с.з. по
НОХД №3086/2022г.; договор за паричен заем от 24.11.2015г.; договор за
банков револвиращ кредит №SB-7961022А от 27.11.2012г.; аналитичен
регистър на Велдим 1 ООД от 01.11.2015г. до 31.08.2017г.; служебна бележка
изх.№2017-01 от 05.09.2017г.; извлечение по сметка в О.; аналитичен регистър
на Велдим ООД от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.; разписка за изплатени суми от
06.10.2023г., приложените към прокурорска преписка №17007/2021г. –
справка на салда – 6 листа; вносни бележки – 17 бр. и преводни нареждания –
13 бр.
По делото са ангажирани специални познания , чрез заключението на
ВЛ по ССч.е, което съдът цени като обективно и компетентно дадено.
10
От заключението на вещото лице се установява следното:
На 12.12.2015год. между О. АД в качеството на кредитор и В. Д. В. в
качеството на длъжник е сключен договор за потребителски кредит без
обезпечение. Договорът е със следните основни параметри: размер на
кредита:10000лв., срок на кредита: до 23.11.2023год.,брой вноски :96, лихвен
процент по редовен дълг:променлив годишен лихвен процент по редовен дълг
в размер на 7.5%,представляващ сбора от : референтен лихвен процент, чиито
размер към датата на подписване на договора е 0.943%, надбавка: 6.557%.
Предоставената сума по договора за потребителски кредит в размер на
10000лева е усвоена на 14.12.2015год. по сметка с титуляр В. Д. В..Общият
размер на погасената главницапо процесния договор за кредит е
4 240.28лева/Приложение 1,ред 74,колона 5/. Непогасеното задължение по
главници е 5 759.72лева.Общият размер на договорната лихва при 7.5: е
3 025.78лева След приспадане на платената договорна лихва в размер от
2 124.47лева остават 901.31лева.
При така установената фактическа обстановка съдът извежда
следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ ,вр. чл.86 от
ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи
правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а
именно: съществуването на твърдяното вземане по основание и размер в полза
на праводателят му цедента, валидността на договора за цесия и
противопоставимостта му на ответника, а ответникът следва да установява
фактите изключващи твърденията на ищеца,респ.правоизключващото си
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът оспорва вземането, като твърди, че то не е възникнало за
ищеца, тъй като договора за цесия не е произвел действие, процесната цесия,
от която произхожда вземането , не му е съобщена от цедента с оглед на което
не му е противопоставима, ищецът няма материално – правната легитимация
да води иска, акцесорната претенция за лихва е погасена по давност.
Възраженията на ответника, че договора за цесия не е произвел
действие, тъй като процесната цесия, не му е съобщена от цедента с оглед на
което не му е противопоставима и ищецът няма материално – правната
11
легитимация да води иска се явяват неоснователни, по следните съображения:
С договора за цесия кредиторът прехвърля вземането си на трето лице.
За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. Тъй като длъжникът не е страна по договора за
цесия той не може да иска унищожаването на договора,развалянето му или
прекратяването му. В действителност на нищожността може да се позове
всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и
длъжникът по договора за цесия, но възможността за такова позоваване е
ограничена от наличието на интерес на третото лице за прогласяване на
нищожността /решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС,
IV г. о./.Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за
цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната
сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат
противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария
кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за
нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича
вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от
предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши
валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден
погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да
извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно,
поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за
цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална нищожност на договора
за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал.
4 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор
следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма
интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този
момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано
само поради липсата на уведомление.Всички уговорки между цедента и
цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.
основанието за сключване на договора,предмета му, съгласието за пораждане
12
на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена /в
този решение № 398/24.06.2024 г. по гр. д. № 3006/23 г., на ВКС, I г. о./.
С оглед на горното, следва да се приеме, че ответникът не е легитимиран
да оспори валидността на договора за цесия, респ. сбъднало ли се е условието
пораждащо действието на договора.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че договорът за
цесия не е породил действие спрямо него, доколкото не е уведомен в сроковете
за договора за цесия – 05.01.2022 г. за цесионера и 16.01.2022 г. за цедента.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да
обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като
негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложеното към договора пълномощно/приложение 5а/. Съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на
упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични
ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани
с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода
на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл е и
съдебната практика , установена с решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК. В настоящия случай видно от чл. 5.4 от
договора за цесия, в същия се съдържа изрично упълномощаване цесионерът
да уведоми длъжниците за прехвърленото вземане по предоставените данни
от страна на цедента. Аналогично овластяване в права по чл. 99,а л. 3 ЗЗД се
съдържа и в представеното пълномощно от 21.12.2021 г./приложение 5/ към
„Е. М.“ ЕООД, като видно от представеното уведомление цесионерът „Е. М.“
ЕООД от името на цедента уведомява длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като
длъжникът е узнал за цесията с получаването на препис от исковата молба с
13
приложени към нея, потвърждение за извършена цесия от цедента,
упълномощаване от стария към новия кредит да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземането, както и уведомление от цесионера. Освен това
следва да се съобрази,че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а същото е само за противопоставимост.Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението,какъвто не е процесният
случай /в този смисъл решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на
ВКС, Определение № 987/ 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/ 2011 г. на ВКС и др. /.
В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване
на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, респ. на исковата молба. Уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на
преписа от исковата молба и приложените към същата документи, а именно -
на 24.01.2024 г., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва
да бъде съобразено от съда. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване/решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС,
решение №123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., определение
№ 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че ответникът е
надлежно уведомен за прехвърленото вземане с получаване на препис от
исковата молба, респ. ищецът се явява негов кредитор,който има право да
претендира придобитото с договора за цесия вземане по договора за кредит с
ответника от 12.12.2015год.
Съгласно нормативната уредба, с договора за кредит, кредитодателят
предава в собственост на кредитополучателя пари или други заместими вещи,
а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия
вид, количество и качество.
Не са спорни между страните обстоятелствата относно валидно
сключения договор за кредит, отпуснатата сума и усвояването на същата от
страна на ответника. Възраженията на ответника за погасяване на кредита и
обединяването на същия с друг в хода на пхроизводството по делото не се
14
установиха . Размера на претендираните вземания безспорно се установявана
от приетите по делото писмени доказателства и съдебно –счетоводна
еспертиза.
Възражението на ответника за погасяване на акцесорната претенция за
лихва се явява неоснователно. Ответникът, чрез адвокат Д. се позовава на
възражение за изтекла давност, като аргументира същото с доводите, че
процесният договор за паричен заем, представлява договор за периодично
изпълнение.Предвид на това и съгласно чл. 111,6. „в" ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност,счита че задълженията по договора са погасени.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че
договора за заем, представлява договор за периодично изпълнение. За да е
налице периодично плащане ,то същото по естеството си следва да има
периодичен характер или да е установено като такова със закон.
Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни
престации, независими една от друга и произтичат от общ юридически факт.
Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски , представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части – чл.66 от ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора./ТР №3/18.05.2012год. по тълк.дело №
3/2011год. на ВКС, ОСГТК/. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с
изтичане на 5-годишна погасителна давност се погасяват всички вземания , за
които законът не предвижда друг срок , а според чл.111,б. „б“ и “в“ от ЗЗД
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и лихви се
погасяват с изтичане на 3-годишна давност. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящият случай-датата на падежа на задълженията по договора за заем е
23.12.2023год. Т.е. към 23.05.2023год. претендираното в настоящото
производство вземане за лихва се явява непогасено.
Вземайки предвид горните мотиви съдът постановява решение с което
уважава предявените искове.
15
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер от 425.15лева , от които 125.15лева за държавна такса и
300лева за вещо лице и за заповедното производство в размер от 292.20лева,
от които 112.20лева държавна такса и 180лева за адв.възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че
ответникът В. Д. В., ЕГН ********** дължи на ищеца „Е. М." ЕООД, със
седалище и адрес на управление: *, пререгистрирано в Търговския регистър, с
ЕИК *, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., Съдебен адрес: *, ел. адрес: *,
Общо неизплатена падежирала сума от 5610,13 лв. (пет хиляди шестстотин и
десет и 0,13 лева), от която падежирала главница в размер от 4683,72 лв. за
периода от 23.01.2019г. до 20.05.2023г. и падежирала възнаградителна лихва в
размер от 926,41 лв.за периода от 23.01.2019г. до 20.05.2023г., ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението в съда
– 23.05.2023год.до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело №6433/2023год. на ВРС, 16-ти
състав,на основание 415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от
ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на „Е. М." ЕООД, със
седалище и адрес на управление: *, пререгистрирано в Търговския регистър, с
ЕИК *, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., Съдебен адрес: *, ел. адрес: *,
сума в размер от 425.15лева за разноски в настоящото производство, от които
125.15лева за държавна такса и 300лева за вещо лице и за заповедното
производство по ч.гр.дело №6433/2023год. на ВРС, 16-ти състав , в размер от
16
292.20лева, от които 112.20лева държавна такса и 180лева за
адв.възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис
от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17