РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Габрово, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Полина Пенкова
Благовеста Костова
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20224200600015 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Г.Н. в
качеството му на защитник на подсъдимия Н.А. против Присъда № 1 от
11.01.2022г. на Дряновски районен съд, постановена по НЧХД №31/2021г.
С горната присъда, Районен съд – Дряново е признал подсъдимия Н. Й.
А. за виновен в това, че на че на 10.09.2020 г., около 23,00 ч., в гр. Дряново,
на ул. “А.“, противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил
марка “***“, модел „**“ с peг. № ***, собственост на К. К. П., с ЕГН *** и
В.С. К., с ЕГН **********, двамата от гр. Дряново, ул. „Р.“ № 51, като счупил
предно панорамно стъкло, на стойност 225,00 лв., като случаят е маловажен и
за извършеното престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК ми е наложил
наказание "Глоба" в полза на държавата в размер на 300,00 (триста) лева.
Подсъдимият е осъден да заплати на частните тъжители К. К. П., с ЕГН
*** и В.С. К., с ЕГН ********** сумата от 285,00 (двеста осемдесет и пет)
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, от
които 225 лв. – стойността на щетата и 60 лв. – стойността на възстановяване
на щетата, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.09.2020 г.
1
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Подсъдимият е осъден да заплати на частните тъжители сумата от
1717 лв. (хиляда седемстотин и седемнадесет лева), представляваща
направени разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и да
заплати по сметка на ДРС сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Подсъдимият и неговия защитник адв. Г.Н. от ГАК, поддържат
жалбата и правят искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и
подсъдимия да бъде оправдан или делото да бъде върнато за разглеждане от
друг съдебен състав на РС-Дряново поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Адв.Н. намира ,че тъжбата не отговаря на
изискванията на закона, като изпълнителното деяние не е индивидуализирано
по място, както и по механизъм. Защитникът прави собствен анализ на
събраните доказателства и счита, че същите са противоречиви и повдигнатото
обвинение на Н.А. не е доказано.
Частните тъжители не се явяват пред настоящата инстанция. За тях се
явява повереника им адв.Б.М. от АК-Велико Търново, която оспорват
жалбата и моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги
прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна , същата се
явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваната присъда на РС-Дряново е постановена след правилно
изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка
на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Тъжителите К. К. П. и В.С. К. са съпрузи и по време на брака си
придобили лек автомобил марка “***“, модел „**“ с peг. № ***.
Свидетелите М.Н., С.Д.- бивша съжителка на подсъдимия, П.В. и К.М.
имали уговорка да се съберат в дома на св. В. вечерта на 10.09.2020 г. Около
2
22,30 ч. свидетелите К.П. / син на тъжителя П./ и М.Н. отишли с процесния
автомобил *** до близкия магазин, за да напазаруват. По същото време по
телефона свидетелката К.М. ги помолила да отидат и да вземат от дома и
свидетелката С.Д. Малко преди 23.00 ч. свидетелите били пред дома на св. Д.,
която седнала на задната седалка и тримата се отправили към дома на св. В.,
като автомобила управлявал св.К.П..
Около 23,00 ч. автомобилът се движел по ул. “А.“, когато от храстите в
дясно от пътя внезапно изскочил подсъдимия Н.А., застанал на пътното
платно пред автомобила, хвърлил предмет по предното панорамно стъкло и го
счупил в горната средна част, при което огледалото за обратно виждане
паднало. Св. К.П. се уплашил, свил в ляво, заобиколил А. и продължил
движението си.
Свидетелят К.П. се свързал с майка си, обяснил и че Н.А. счупил
стъклото на автомобила и помолил да предаде това на баща му. Обадил се и
на св. В. и го помолил да излезе пред дома си. След като спрели пред дома на
св. В., той и св. К. М. видели, че предното стъкло на лекия автомобил е
счупено. Свидетелките М. и Д. влезли в къщата. По същото време тъжителят
К.П. се свързал по телефона с К.П., който му казал, че Н.А. е счупил
стъклото на автомобила, след което К.П. с друг, притежаван от семейството
лек автомобил, тръгнал към дома на св. В. Междувременно Н.А. се свързал
със св. С. Д. от профила на дъщеря им във “Фейсбук“, при което св.
Д.решила, че е взел детето от дома на нейните родителите и помолила св. М.
да отиде заедно с нея до дома на подсъдимия, за да си прибере детето. Св. М.
се съгласила и двете тръгнали към дома на подсъдимия. Тъжителят К.П.
пристигнал пред дома на св. В.и видял счупеното панорамно стъкло на лекия
автомобил “***“. Обадил се по телефона на Н.А., който му казал, че е пред
дома си. К.П., заедно със сина си и свидетелите П. В. и М. Н. отишли пред
дома на подсъдимия А., за да изяснят случилото се. Когато пристигнали пред
дома на Н.А., там били той и свидетелките М. и Д. Първоначално
подсъдимият отричал да е счупил стъклото на автомобила, но след като К.П.
му заявил, че ще извика полиция, казал, ще плати щетите, но в момента няма
пари в себе си и се прибрал в дома си.
На досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна
експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. И. От заключението се
3
установява, че средната стойност на челно /панорамно/ стъкло за лек
автомобил „***" е 225,00 лв., а стойността за възстановявяне на щетата за
труд и консумативи е 60,00 лв.
От изисканата справка за съдимост се установява, че Н.А. не е осъждан.
РС-Дряново е изискал информация от Централно Бюро съдимост към
Министерство на правосъдието на Република България за осъжданията на Н.
Й. А. в други страни членки на Европейския съюз. От постъпилата справка се
установява, че с постановена в Испания присъда от 18.12.2019 г., влязла в
сила на 23.01.2020 г., Н. Й. А. е осъден за извършено на 15.05.2019 г.
престъпление, свързано с наркотици и прекурсори, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода и глоба.
Подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на свидетелите К. П. и М. Н., които са
пътували в автомобила на частните обвинители и са категорични, че именно
подсъдимия е хвърлил предмет по предното стъкло и е причинил счупването
на същото. Пред тях, пред св.В., св.К. Н. и пред частния тъжител, по-късно
същата вечер подсъдимия признал, че той е счупил стъклото и обещал да
заплати повредата.
Съдът некредитира с доверие показанията на св.К.К., който твърди ,че
прекарал процесната вечер с подсъдимия в дома му и си тръгнал при
пристигането на св.С.Д. От показанията на св.Д. се установи ,че детето и в
инкриминираната нощ е било в дома на нейната майка, а не в дома на
подсъдимия както твърди св.К.. Налице са и други съществени противоречия
между показанията на този свидетел и останалите гласни доказателства
събрани по делото.Същото се отнася и до показанията на приятелката на св.К.
- И.Г., която изцяло възпроизвежда неговите твърдения и също твърди ,че в
къщата е било детето на подсъдимия.
Несъстоятелни са възраженията на адв.Н., че тъжбата на К.П. и В. К. не
отговаря на изискванията на закона. Видно от текста на същата, тъжителите
са посочили мястото на извършване на престъплението, а именно гр.Дряново,
ул.“А.“ до бившия цех за найлонови опаковки. Посочен е и механизма на
изпълнителното деяние.
Като е приел същата фактология, възоснова на събраните по делото
4
доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован
съдебен акт. Правните му изводи за съставомерност на поведението на
подсъдимия по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК са законосъобразни. От
обективна страна са налице безспорни доказателства ,че именно Н.А.
противозаконно е повредил лекия автомобил на тъжителите, като е счупил
предното панорамно стъкло на стойност 225.00 лева, като случаят е
маловажен.
Твърденията в жалбата на адв.Н. за неправилна преценка на
доказателствата по делото от първоинстанционния съд са несъстоятелни и
интерпретацията им не почива обективно на изложението на съда.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на
анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на
обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика.
Правилно и законосъобразно РС-Дряново е наложил на подсъдимия А.
наказание различно от лишаване от свобода , а именно глоба в размер на
300.00 лева, като това наказание съответства на тежестта на извършеното
престъпление.
Първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск от
тъжителите за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението
за което е осъдена подсъдимия в пълен размер от общо 285.00 лева, ведно със
законната лихва от датата на престъплението. Въззивният съд намира ,че при
определяне на обезщетението, РС- Дряново изцяло е съобразил размера на
същото с претърпените имуществени вреди от пострадалите.
Правилно и законосъобразно е определена дължимата държавна такса
върху уважения гражданския иск и правилно са възложени на подсъдимия
направените от частния тъжител разноски в първоинстанционното
производство, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за
отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да
5
бъде потвърдена.
На тъжителите следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски за упълномощения от тях повереник в размер на 1500.00
лева.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1 т.6 НПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1 от 11.01.2022г., постановена по
НЧХД № 31 по описа на РС- Дряново за 2021г.
ОСЪЖДА Н.Й.А. с ЕГН ********** да заплати на К. К. П. с ЕГН
******** и В.С. К. с ЕГН ********** сумата от 1500.00 лева / хиляда и
петстотин лева/ представляваща разноски пред настоящата инстанция за
повереник, на осн. чл.189, ал.3 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6