№ 108
гр. Сливен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20232200600271 по описа за 2023
година
за да се произнесе съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител Я. М. Я. срещу
присъда № 260013/22.12.2022 г. постановена по НЧХД № 216/2021 г. по описа
на РС – Сливен. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал подсъдимия Р. И. К. за невиновен в това, че на 08.07.2019 г. около
13:00 ч. **** в *** в района на жилищен *** причинил на Я. М. Я. лека
телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Съдът е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените по
делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатска защита.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от частния тъжител и
допълнение към нея, в които е заявено несъгласие с присъдата. Претендира се
нарушение на основни човешки права, иска се справедливост като се оспорва
оправдаването на подсъдимия, включително се настоява за осъждане на
подсъдимия по граждански иск за сумата от 15 000 лв., какъвто не е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
Пред настоящата инстанция частният тъжител се явява лично и
поддържа искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
1
осъдителна такава по повдигнатото обвинение, както и уважаване на
гражданския иск.
Подсъдимият се явява лично и със защитника си адв. К. К. – АК
Сливен.
В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие са приети
писмени доказателства, представени от частния тъжител с жалбата, касаещи
негови заболявания и награди за лични постижения.
В ход по същество частният тъжител пледира за уважаване на
въззивната жалба, да бъде отменена оправдателната присъда и подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Намира същото за
доказано от събраните доказателства, които е представил в цялост.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. намира присъдата на първата
инстанция за правилна и законосъобразна и пледира за потвърждаването й.
От събраните доказателства не установява доказаност на твърдяната в
тъжбата телесна повреда, нанесена със „жестоки удари“ и в резултат на която
тъжителят бил със „скъсана риза“. Подчертава липсата на медицински
документи, удостоверяващи евентуално телесно увреждане, както и липсата
на други доказателствени източници в тази посока. Причината за словесния
сблъсък между страните била предхождаща инцидента реакция на тъжителя
към детето на подсъдимия, последното с ТЕЛК решение, поради специфично
заболяване. Не отрича, че доверителят му е бутнал тъжителя, но отхвърля
категорично нанасяне на удари или скъсване на риза. В представените
медицински документи – амбулаторни листи и лабораторни изследвания за
различни заболявания на тъжителя не намира връзка с твърдения в тъжбата
побой. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
В личната си защита подс. К. се присъединява към казаното от
защитника му. Поддържа по-рано заявена позиция за развитието на
процесния инцидент – тъжителят е бил притеснен и афектиран, защото синът
му, страдащ от епилепсия, е дошъл много уплашен след среща с тъжителя.
Подсъдимият и тъжителят говорили на висок тон и подсъдимият бутнал
тъжителя.
В последната си дума подс. К. не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба и допълненията и уточненията към нея, като взе предвид
наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
2
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба
и уточнение към нея от Я. М. Я. против подсъдимия Р. И. К. за престъпление
по чл.130, ал.1 от НК. Предявен е и граждански иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от престъплението имуществени и
неимуществени вреди, с цена на иска 15 000 лева, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане. С протоколно определение на СлРС в открито
с.з. но 22.06.2021 г. съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане
гражданския иск и не е конституирал тъжителя в качеството на граждански
ищец.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Я. Я. и подсъдимият Р. К. живеели ****, ***, жилищен ***.
Двамата се познавали помежду си като съседи.
Пред жилищния блок, в който живеели подсъдимият и тъжителят, често
играели деца, между които и детето на подсъдимия, което било болно от
епилепсия. Децата често вдигали шум, което тъжителят не одобрявал, правел
забележки и ги съветвал да отидат да играят на друго място.
На 08.07.2019 г. около 13:00 часа, прибирайки се в дома си, тъжителят
видял няколко деца, които играят навън и на висок тон им направил
забележка, като им казал да отидат да играят на друго място. Сред тези деца
било и детето на подс.Р. К., което се стреснало от случилото се. В същото
време в близост бил и подсъдимият, който стоял навън и чакал детето му да
поиграе с останалите деца. След забележката то хукнало към него и му
разказало, че дядото му крещи и го заплашва, че ще го набие. Ядосан от това,
подсъдимият се приближил до тъжителя, за да разговаря с него, като го
попитал защо се кара на детето му и защо му вика. Тъжителят Я. също бил
ядосан и на висок тон му отговорил, че детето заедно с още едно се качва на
намиращото се в близост дърво и от там крещи. Казал му също, че не е
възпитал добре детето си. Тези думи афектирали подсъдимия и той също
започнал да говори на висок тон, като заявил на тъжителя Я., че той не трябва
да се занимава с неговото дете, след което го бутнал с едната си ръка по
гърдите. Поведението на подсъдимия още повече ядосало тъжителя Я. и той
започнал да крещи истерично. След случилото се подсъдимият си тръгнал
като прибрал и детето си.
Тъжителят Я. веднага се обадил на тел. 112 и подал сигнал за
осъществен спрямо него побой. Заявил, че е бит и обиждан от подсъдимия и
за отправени от последния закани.
Въз основа на подадения сигнал, около 13:10 часа на същата дата на
мястото на случилото се пристигнали полицейски служители от "ГООР" при
РУ при ОД на МВР - Сливен свид.Д.С. и свид.В.Д.. Двамата разговаряли с
тъжителя след което му съставили протокол за предупреждение на основание
чл.65 от ЗМВР, с който тъжителят Я. Я. е предупреден да не осъществява
физически и психически тормоз, да не отправя обидни думи и заплахи за
3
саморазправа спрямо подсъдимия Р. К.. Идентичен протокол бил съставен и
на подсъдимия К. с предупреждение да не осъществява физически и
психически тормоз, да не отправя обидни думи и заплахи за саморазправа
спрямо тъжителя Я. Я..
По време на скандала между двамата, свидетелят А.С., живущ в същия
блок се прибирал с колата си, като докато паркирал пред блока видял, че
подсъдимият и тъжителят ръкомахат и се карат пред входа. Той паркирал
автомобила си като през цялото време наблюдавал двамата, които, докато той
заключи автомобила си, преустановили спора и се разделили.
Срещу жилищния блок на скамейка пред дома били свид. М.В. и свид.
И.В.. След като спорът приключил и подсъдимият и детето му се прибрали,
частният тъжител Я. отишъл при тях и им заявил, че е бил ударен и заплашен
от подсъдимия и иска те да му станат свидетели, но последните отказали, тъй
като не чули нищо от разговора им, а свид. В.а заявила, че дори не е видяла
какво се случва.
Още същия ден - 08.07.2019г. тъжителят Я. подал жалба в РП гр.
Сливен, въз основа на която била образувана преписка вх.№ 2293/19г. по
описа на РП гр. Сливен.
На 10.07.2019 г. тъжителят Я. отишъл на преглед при д-р Ванушка П.а,
специалист пулмолог, която издала амбулаторен лист № 1997 от 10.07.19г. В
амбулаторния лист е поставена диагноза „друга уточнена хронична
обструктивна белодробна болест“, като било отбелязано, че пациентът има
придружаващи заболявания, а именно: „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод-умерено тежък“, „хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност“, „стенокардия, неуточнена“,
„хиперплазия на простата“. В анамнезата на същия амбулаторен лист е
описан проведен контролен преглед, съобразно диспансерно досие 151,
посочени са оплаквания на Я. от обилни изпотявания, хриптене в гърдите,
кашлица, белезникави храчки, задух при усилие. Посочен е получен преди
месец пристъп, овладян амбулаторно и че към момента на прегледа няма
обостряния през изминалия период, че провежда редовно назначената
терапия и се повлиява задоволително. На тъжителя Я. е назначена терапия, а
следващият му диспансерен преглед е бил определен за месец януари 2020 г.
На 16.07.2019 г. тъжителят посетил ИППМП д-р Н.Г., която му
извършила преглед и му издала медицинско направление, в което е
отбелязана диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“ и
придружаващо заболяване „ХОББ - ремисия хиперплазия на простата“. В
медицинско направление/искане докторът посочил, че тъжителят приема
медикаменти за простата и за холестерол.
На 17.08.2019 г. тъжителят посетил Спешна медицинска помощ -
гр.Сливен, където му бил извършен преглед, по който не била поставена
диагноза и назначено лечение.
Въз основа на подадената и образувана в РП гр. Сливен преписка с вх.
4
№ 2293/2019 г. по описа на РП Сливен е извършена проверка, приключила с
Постановление от 10.09.2019 г. на прокурор от РП - Сливен, с което е
отказано образуването на досъдебно производство. Постановлението на РП –
Сливен е потвърдено с Постановление от 02.10.2019 г. на Окръжния прокурор
в ОП – Сливен, потвърдено с Постановление от 06.01.2021 г. на
Зам.апелативния прокурор в АП – Бургас.
От приобщените в хода на съдебното следствие пред въззивния съд
писмени доказателства се установява заболяване на тъжителя – хипертония,
за което е проведен преглед, удостоверен с амбулаторен лист от 10.10.2022г.
В същия не са отразени оплаквания на тъжителя, установено е добро общо
състояние, описани са по-рано установени заболявания и съответната
терапия. Представените заверени копия на лабораторни изследвания са с дата
07.02.2022 г. и 13.09.2021 г. и отразяват конкретни стойности на изследвани
показатели. Тъжителят е счел за необходимо да ангажира и писмени
доказателства, представляващи грамота на името на Я. Я. за участие в
Световната изложба на младите изобретатели м.юни-юли 1991 г. в гр.
Пловдив; удостоверение от 10.11.1966 г. от Градския комитет на БКП в
уверение на това, че тъжителят е носител на почетна златна значка „Златни
ръце – знатни имена“ по случай IХ-я конгрес на БКП и изпълнение на
неговите решения; членска карта, удостоверяваща приемането през 2004 г. на
тъжителя като член на Съюза на изобретателите в България с платена членска
вноска за 2004, 2005, 2006 и 2007 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен
начин е възприета и от първоинстанционния съд, като различията между
възприетото от СлРС и настоящия съд се дължат на събраните допълнително
пред въззивния съд доказателствени материали – писмени доказателства,
приложени към въззивната жалба.
Тъй като основните възражения, релевирани с въззивната жалба и
допълнението към нея могат да бъдат обобщени като оплаквания за
неправилна оценъчна дейност на първоинстанционния съд, рефлектирала в
несправедлив съдебен акт, на първо място въззивният съд следва да посочи,
че в мотивите към проверяваната присъда всички доказателствени източници
са били обект на анализ. Мотивите имат изискуемото от чл.305, ал.3 от НПК
съдържание – изградена фактическа обстановка, анализ на доказателствения
материал, ясни правни изводи. В хода на съдебното следствие
първоинстанционният съд е положил дължимите процесуални усилия да
събере относимите и допустими доказателствени източници, които в
последствие подробно е обсъдил в мотивите към постановената присъда. На
всички свидетелски показания е отделено внимание, съдът е коментирал
същите и ги е съотнесъл помежду им, в резултат на което е обосновал защо
дава вяра на едни, а е изключил други доказателствени материали, посочил е
аргументи за приложения подход. Мотивите на първата съдебна инстанция в
обсъжданата част обхващат всички събрани по делото материали, убедителни
5
са и логично изградени. Не се констатират съществени нарушения при
обсъждането на събраните доказателства и тяхната оценка.
Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на
доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в
своята съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата,
твърдени в тъжбата и определящи предмета на делото.
Въззивният съд, така както и първата съдебна инстанция, се довери на
показанията на свидетелите А. С., М.В., И.В., В.Д., Д.С., Р.С., като споделя
извода за тяхната безпротиворечивост и относимост към спорния предмет,
особено тези на първите трима от тях. Посочените свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото, изясняват релевантни факти, поради
което липсват основания за дискредитирането им. Касае се за съседи,
присъствали на мястото на инцидента, полицейски служители отзовали се на
подадения сигнал, домоуправителя на жилищния блок. Свид. А.С. е
присъствал на мястото на инцидента между тъжителя и подсъдимия, не е чул
какво говорят, видял е ръкомахане, докато страните са били на разстояние
един от друг, не е възприел физически контакт или скъсана риза. През цялото
време е имал видимост до приключването на спора и разделянето на тъжителя
и подсъдимия пред входа на блока, без страните да влизат във входа.
Разговарял е с подс. К. за какво е било скарването и е категоричен последният
не е конфликтна личност. Що се касае за личността на тъжителя, свидетелят
съобщава, че Я. има проблем с децата, които играят в района на жилищния им
блок, често им се кара, вика, крещи и ги полива с вода. Кореспондиращи с
показанията на свид. С. са показанията на свидетелите М.В. и И.В., които
също са се намирали в близост до случващото се - на пейка пред дома им
разположен срещу процесния жилищен блок. Свид. М.В. не е видяла нищо не
е чула спор между страните, но свидетелства, че тъжителят е отишъл при тях
и е казал, че е бил ударен, обиждан и заплашван от подс. К.. След това ги е
помолил да свидетелстват за тези обстоятелства, но тя и съпругът й свид. И.В.
отказали, тъй като не са видели или чули това, което той им разказал. Свид.
И.В., както и свид. С., е видял само разговор между Я. и К. на разстояние един
от друг около един метър, встрани от жилищния вход, но не е чул водения
разговор, нито е възприел физически контакт. Свид. В. потвърждава, че Я. е
отишъл при него и съпругата му и е бил разстроен, но категорично заявява, че
не е видял ризата на тъжителя да е скъсана, за първи път чува за скъсана риза
в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Горните показания са
надлежно коментирани от първоинстанционния съд, коректно от тях са
извлечени фактически и правни изводи. Що се касае до разпитаните
полицейски служители - свид.В.Д. и свид. Д.С., обосновано районният съд е
отчел липсата на спомен и конкретика за случая, предвид пристигането им на
мястото на инцидента в резултат на подадения сигнал в по-късен момент,
както изтеклия период от време от процесното събитие до датата на разпита
пред съда. Полицейските служители са потвърдили съдържанието и
6
подписите си на изготвените протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Внимание е отделено и на показанията на свид. Р.С. -домоуправител на
жилищния блок, в който живеят двете страни. Същият съобщава за поставени
на фасадата на сградата /над входа и вътре в него/ камери за
видеонаблюдение, които се поддържат от трето лице. Тъжителят го е
предупредил да се запазят записите от деня на спречкването, но към този
момент те вече не са били налични, поради което не е могъл да ги представи.
Свидетелят описва тъжителя като конфликтна личност, некоректен към
плащанията в блока, но не знае нищо за спречкването му с подсъдимия К..
Обобщено, горните показания са коректно и последователно интерпретирани
от районния съд, в тях не се откриват противоречия. Като взаимно допълващи
се и съответни на приобщените писмени доказателства, правилно са ценени
от първоинстанционния съд.
Единствените гласни данни, подкрепящи тезата на частния тъжител са
показанията на негов приятел - свид. П.Д., научил за инцидента от тъжителя
два дни след случая. Тези показания, както е констатирал първостепенният
съд, са в противоречие с всички останали събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Според показанията на свид. Д. ицидентът е станал
вечерта около 19.00ч. на 08.07.2019 г. Пострадалият бил нападнат вечерта и
подсъдимият му е нанесъл удари отпред и отзад в гърба. Тези данни са пълно
противоречие с останалите доказателства по делото – свидетелите очевидци
съобщават за водения между страните разговор с ръкомахане на същата дата,
но около обяд, сигналът на тел.112 е подаден в 12:51 ч., протоколите за
предупреждение по ЗМВР са съставени от пристигналите на място
полицейски служители в 13:10 ч. Никой от свидетелите на място не е
възприел физически контакт между страните, нито удари отпред или отзад в
гърба. При тези доказателства показанията на приятеля на тъжителя – свид. Д.
/доколкото предават съобщена от самия тъжител информация/ се явяват
неточни, противоречиви, изолирани и неподкрепени от останалите данни.
Липсва какъвто и да е писмен документ, евентуално удостоверяващ
обективно състояние за някакви увреждания. Твърдението за скъсана риза
също не е доказано. В този смисъл съдът не може да изгради извод за
получаване на каквито и да е удари на тъжителя при процесния инцидент.
Предвид горното и тъй като показанията на свид.Д. не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, съдът не би могъл да основе съдебния
акт като им придаде по-голяма сила отколкото на останалите доказателства.
Подобен подход би бил в противоречие с основен принцип на наказателния
процес, регламентиран с разпоредбата на чл. 14 от НПК. Приятелските
отношения между свидетеля и тъжителя, както резонно е заключил
първоинстанционният съд, също не позволяват приоритетно третиране на
този доказателствен източник. Цитираните показания на свид. Д. се явяват
неподкрепени от други доказателствени данни, поради което правилно са
били намерени неубедителни от районния съд.
Настоящата инстанция се присъединява към становището на СлРС за
7
кредитиране обясненията на подс. К., тъй като те кореспондират ценените
показания на първата група свидетели, а също и с останалия доказателствен
материал. Единствено подсъдимият признава за едно бутане на тъжителя в
гърдите, в резултат на разразнението му, предвид заболяването на детето му,
страдащо от епилепсия.
Основно оплакване на жалбоподателя е несъобразяване на
първоинстанционния съдебен акт с дадените от частния тъжител данни в
тъжбата и в хода на процеса. Подобно очакване не намира основание в закона.
Доколкото частният тъжител упражнява обвинителната функция в
наказателните дела от частен характер, същият не може да участва в друго
процесуално качество – като свидетел. Законодателят в чл.118, ал.1 от НПК е
посочил лицата, които не могат да бъдат свидетели и изключенията за
определени категории. След като частният тъжител е страна в наказателния
процес (с частната тъжба повдига и поддържа обвинение спрямо
подсъдимия), а в трите точки на чл.118, ал.1 от НПК, не е посочен като
изключение, то същият не може да бъде свидетел. Встъпването на частния
тъжител и като граждански ищец по делото (гражданският ищец може да
бъде свидетел – чл.118, ал.1 т.2 от НПК) не преодолява законовата забрана
частният тъжител да бъде свидетел. Това е така, тъй като фигурата на
гражданския ищец е акцесорна, по отношение на фигурата на частния
тъжител. В конкретния случай гражданският иск не е бил приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес от първостепенния съд, но такова искане
се е съдържало в тъжбата. Предвид изложените съображения, въззивният съд
/както и първоинстанционният/ не може да основе съдебния си акт на данните
в тъжбата или изявленията на частния тъжител в хода на процеса.
Многократните изявления на тъжителя, че всички свидетели и подсъдимият
лъжат, сами по себе си не могат да служат за база на осъдителен съдебен акт,
в каквато връзка са основните оплаквания в жалбата и в съдебно заседание
пред настоящия състав.
Въззивният съд съобрази и събраните в хода на съдебното следствие
пред двете инстанции писмени доказателства, които не са оспорени от
страните. Съдържащите се в изисканата и приложена по делото преписка на
Районна прокуратура – Сливен, ведно с постановленията на ОП – Сливен и
АП – Бургас, изцяло кореспондират с обсъдените и ценени гласни
доказателства. По делото са приложени и писмени медицински документи
/епикриза, експертно решение/, удостоверяващи заболяването на детето на
подсъдимия – водеща диагноза „Grand mal припадъци или неуточнени", общо
заболяване – Епилепсия - ГТКП.
Районният съд е проявил необходимата процесуална активност, изискал
е и е изслушал в съдебно заседание запис от проведен разговор на тел. 112 на
процесната дата. Съдът вярно е интепретирал съдържанието на записа, както
и наличните противоречия в твърденията на тъжителя в подадения сигнал и
тези, твърдени в хода на делото.
8
Що се касае до писмените документи за заболяванията на тъжителя,
проведените от него лабораторни изследвания, квалификацията му и личните
постижения, удостоени с отличия във времето, същите нямат съществено
значение за решаването на настоящия спор. Съдът основава своето решение
по правилата на процеса на онези доказателствени източници, които носят
информация за предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. По
делото липсват конкретни писмени данни за увреждания на тъжителя в деня
на инцидента – не е налице съдебно-медицинско удостоверение или друг
документ, удостоверяващ конкретно обективно състояние в подкрепа на
твърденията в тъжбата и във въззивната жалба. Наличните медицински
документи удостоверяват датиращи преди инкриминираната дата
заболявания на тъжителя, които се наблюдават във времето и за които се
провеждат периодично изследвания и прегледи с изписана от специалист
медикаментозна терапия. Първоинстанционният съд не може да бъде
упрекнат за решението си да не назначи съдебно-медицинска или
психиатрична експертиза на тъжителя – от една страна липсват обективни
находки, въз основа на които да се търси становище от съдебен лекар или
друг специалист за естеството на евентуално увреждане и механизъм на
причиняването му, респ. отражение в психиката на тъжителя. От друга страна
- изтеклият дълъг период от инцидента до момента на поискване на
експертизата обективно е възпрепятствал надлежно обследване и достоверно
заключение по същите въпроси, с оглед повдигнатото обвинение за
причинена лека телесна повреда.
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от настоящия
състав и сходните констатации на първата съдебна инстанция мотивират
извод, че делото е попълнено с необходимите и относими доказателствени
материали, като въз основа на същите е изградена фактическа обстановка и
правни изводи, съответни на разпоредбите на процесуалния закон и
подчинени на правилата на формалната логика. Неоснователни поради това са
оплаквания за допуснати от СлРС нарушения на разпоредбите на
процесуалния закон. Извършената проверка на работата на първата съдебна
инстанция не показа при разглеждане на делото и постановяване на съдебния
акт на СлРС да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита или да се отличават с
тенденциозност. Няма противоречие в мотивите на контролираната съдебна
инстанция с оглед на кредитираните доказателствени източници и
изградените фактически изводи.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че в производството
пред СлРС не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са нарушили правото на защита на страните и да обосноват
необходимост от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане. Атакуваният съдебен акт на СлРС е постановен след изследване
на всички обстоятелства по делото и след анализ на събраните доказателства.
Същият не е необоснован, тъй като се базира на логичен и последователен
9
разбор на доказателствената съвкупност, отговарящ на изискванията на
процесуалния закон.
Аргументирани са изводите на СлРС за недоказаност на обвинението,
предявено с тъжбата, по изискуемия от закона начин – с категоричност и
несъмненост. С оглед установените по-горе факти, обосновано е прието, че
няма доказателства, както от обективна, така от и субективна страна подс. К.
да е осъществил престъплението, за което е повдигнато обвинение. Съответен
на кредитираните доказателства е изводът на СлРС за отсъствието на каквото
и да е доказателство подс. К. да е причинил на тъжителя лека телесна повреда
на посочената дата и място. Коректно е отбелязано в мотивите на първата
съдебна инстанция възникналото спречване между страните, разговор на
висок тон, но не и удари, блъскане „два-три пъти“ от страна на подсъдимия
към тъжителя. Единствените доказателствени данни са в обясненията на
подсъдимия, който признава, че е бутнал тъжителя веднъж в гърдите. Никой
от присъствалите на място свидетели не е възприел нито удари, нито бутането
/за което твърди само подсъдимият/ и въобще физическо съприкосновение
между страните, няма доказателства за конкретни увреждания на тъжителя
или скъсана риза. Както вярно е приел СлРС, по делото отсъстват медицински
документи, удостоверяващи обективното състояние на пострадалия след
инцидента и дали то отговаря на медицинските критерии, обуславящи
квалифицирането му като телесна повреда по смисъла на НК. Няма данни
тъжителят да е отишъл на преглед при съдебен лекар и да е бил
освидетелствуван във връзка със случилото се. Представените от тъжителя Я.
медицински документи от проведени прегледи на 10.07.2019г., на 16.07.2019
г. и на 17.08.19 г. касаят различни заболявания, с които е бил диагностициран
преди датата на спречкването, като обосновано районният съд е приел, че
естеството им не е такова, че не могат да бъдат свързани с конкретния случай.
Такава връзка не може да бъде намерена с представените пред въззивния съд
медицински документи – нито с оглед информацията в снетата анамнеза,
нито в установеното добро обективно състояние. За удари – отпред и отзад по
гърба, нанесени от подсъдимия на пострадалия, говори само свид. Д., но
същите не са на очевидец, явяват изолирани, поради което съдът ги намери за
неубедителни. В допълнение обосновано районният съд е заключил и
налични противоречия между такъв механизъм на нанасяне на удари и
посоченото в сигнала на тел.112 от самия тъжител. Останалите свидетели не
са видели удари или физически контакт между подсъдимия и пострадалия.
При тази доказателствена наличност правилно районният съд е намерил
повдигнатото обвинение за недоказано по безспорен и категоричен начин.
Описаните фактически твърдения в частната тъжба не намират подкрепа в
приобщените доказателства. Не е доказано причиняване на увреждане в
резултат на удари от страна на подсъдимия към пострадалия, както и пряка
причинна връзка между инцидента на процесната дата и увредено
здравословно състояние на тъжителя от травматичен характер.
Констатираните в медицинските документи заболявания не биха могли да се
10
обвържат с противоправно поведение от страна на подсъдимия, тъй като
липсват доказателства за това.
Анализираните по-горе доказателства не доказват твърденията в
частната тъжба. След като обвинението не е доказано по несъмнен и
безспорен начин, законосъобразно подсъдимият е оправдан по повдигнатото
му обвинение. При този изход на процеса в наказателната му част, не се
констатира неправилност на присъдата и в частта за разноските. Що се касае
до гражданския иск, същият не е бил приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес и съдът не се произнесъл по него. Поради това и
настоящият състав не дължи отговор на съображенията в жалбата за този иск,
тъй като същият не е включен в предмета на делото.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и материално и
процесуално законосъобразна, а въззивната жалба и допълнението към нея –
неоснователни. Наведените оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания съдебен акт от страна на частния тъжител са
неоснователни. В хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи необходимост от отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Материалният закон
е приложен правилно. Не са налице основания за отмяна или изменение на
присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на настоящото въззивно производство и направеното
искане от защитника на подсъдимия за присъждане на разноски, на основание
чл.190 от НПК в тежест на тъжителя Я. М. Я. следва да се възложат
разноските, направени от подсъдимия, в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013/22.12.2022 г., постановена по
НЧХД № 216/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Я. М. Я. да заплати на Р. И. К. сумата от 600 /шестстотин/
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по ВНЧХД № 271/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12