РЕШЕНИЕ
№ 28.10.2019 г., Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХИ-ти граждански състав
На двадесет и седми септември , две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Наталия Димитрова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №1671 по описа за 2019 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца И.Д.В., ЕГН-********** ***, против Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Б. - Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Б., ул.“******“№*
, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. И. П. - директор.
Подадена е искова молба за отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" със Заповед № РД -
07-72/20.02.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че с трудов договор 089/29.07.2004 г. ищецът е бил
назначен на работа в ТП „ДГС Б.” като работник, с последно Допълнително
споразумение към същия № 51/03.09.2018г. и към момента изпълнявал длъжността
„горски стражар” към ТП ДГС Б..
Със Заповед № РД-07-72/20.02.2019г.
работодателят му, директорът на ТП ДГС Б. му наложил дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение" тъй като
погрешно бил изписал в превозен билет № 00055/13.04.2018 г.
номера на отдел 251“г“
вместо правилният
419“г“.
Твърди се, че съгласно Заповед № РД-07-328/ 05.09.2018г. на
Директора на горското стопанство му било възложено да отговаря за участък „Бела
стена“ с отдели от 403 до 426.
Съгласно
изложеното в исковата молба, в издадения от ищеца превозен билет била допусната
техническа грешка, като реално
дървесината била отчетена към отдел 419 „г“
и плащането от фирмата за тези количества и видове по издаденият превозен билет
е станало именно за отдел 419“ г“. Всичко това сочело, че не са настъпили
никакви вредни последици от допуснатата от ищеца
техническа грешка и че не е налице умисъл.
Твърди се, че работодателят не бил
спазил формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание.
Нарушението, за което е наказан ищеца, не ставало ясно кога е станало известно
на работодателя. В заповедта се сочи писмо с вх.№ 06-05-25/ 12.02.2019г. на
Директора на РДГ Пазарджик, от което не ставало ясно, дали точно в този отдел
са установени тези нарушения. Цитира се в мотивната част и някаква проверка,
която не е ясно кога е извършено и от кого. В този смисъл не ставало ясно точно
кога е открито нарушението от страна на работодателят, за да може въз основа на
тези възражения да бъде извършен съдебен контрол. Излагат се съдебна практика и възражения в тази насока.
Твърди се, посочените в заповедта
факти не сочат твърдяното нарушение на трудовата дисциплина и наложеното на ищеца наказание не
съответствало на тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено
и поведението на ищеца - служител. Касаело се за чисто формално допускане на
техническа грешка, без никакви вредни последици за работодателя от него.Не били
разгледани в детайли и съвкупност депозираните писмени обяснени.
Сочи се, че липсват
мотиви в съдържанието на оспорената заповед. Изискването за мотивиране било
продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнасял и до
страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично,
поставяло работника или служителя в положение на изненада, тъй като той
трябвало да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание било толкова
съществено, че то не можело да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като
се касаело до задължително спазване на предвидена в закона форма.
Моли се съдът да отмени Заповед № РД-07-72/20.02.2019 г.,
както и да отмени наложеното наказание
„Предупреждение за уволнение“, като моли да задължи работодателят да заличи
вписаното в трудовата книжка
дисциплинарно наказание.
Сочат се доказателства.Прави се
доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и
недоказан и следвало да бъде оставен без уважение.
Твърди се, че исковата молба е била подадена
против Заповед № РД-07-72/20.02.2019 г. на Директора на ТП „ДГС Б.", като твърденията на ищеца били
необосновани, недоказани,
израз на защитна реакция на ищеца. Спрямо
ищеца било проведено законосъобразно дисциплинарно производство, завършило
с издаването
на обжалваната Заповед
№РД-07-72/20.02.2019г, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение
за уволнение". Заповедта била връчена на ищеца по реда на чл. 195, ал. 2
от КТ срещу подпис, като е отбелязана датата на връчването, а именно 21.02.2019
г.
Сочи се,че издадената заповед била
правилна и законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните правила,
обоснована и мотивирана. Излагат се доводи в тази насока. Заповед
№ РД-07- 72/20.02.2019 г., с която е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" на И.Д.В., била
издадена на 20.02.2019 г. в 2-месечния срок от откриване на нарушението.
При издаването на процесната заповед
била спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят бил изискал с писмо с Изх. № 10-09-97/19.02.2019 г.
писмени обяснения от ищеца. Твърди се, че твърденията на ищеца за неспазване
разпоредбата на чл. 189 КТ били необосновани. Всички обстоятелства, послужили
като основание за издаването на процесната заповед са конкретни, верни и са
основание за налагане на най-тежкото наказание.
Поведението на служителя също било
взето предвид като критерий за определяне на дисциплинарното наказание.
Извършването на повече на брой дисциплинарни нарушения за кратък период от
време, по правило се определя като утежняващ признак, включен в обобщената
формулировка на чл. 189, ал. 1 КТ- „поведението на работника и служителя".
При определяне на наложеното
наказание били взети в предвид и предходни наказания на ищеца, а именно със
Заповед № РД-07-434/06.11.2018 г. на Директора на ТП „ДГС Б." е наложено
дисциплинарно наказание „забележка" за допуснати пропуски и слабости,
изразяващо се в допускане на немаркирана с контролна горска марка и
непридружена с превозен билет дървесина. Към датата на налагане на
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" с процесната заповед, предходното дисциплинарно
наказание, наложено на ищеца не е било заличено, тъй като не е бил изтекъл
едногодишния срок за заличаването му.
Твърди се, че разпоредбите на чл.
195 от КТ са спазени, дисциплинарното уволнение е наложено с мотивирана писмена
заповед на работодателя, в която е посочен нарушителят с неговите лични данни,
изпълняваната длъжност съобразно сключения трудов договор и допълнителни
споразумения към него, описано е извършеното нарушение посочена е датата и
мястото на извършване на нарушението и наложеното за него дисциплинарно
наказание, мотивирано с посочване на законовия текст, въз основа на който то е
наложено. Изискванията за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание
са изпълнени, тъй като нарушението е конкретизирано в достатъчна степен и е
посочено е по разбираем за ищеца начин.
Сочи се в
отговора на исковата молба, че при
издаване на превозни билети с мобилно устройство с операционна система
„Андроид" се спазвали определени правила за работа и последователност при
въвеждане на данните. Издаването на превозния билет се извършва от мястото на
временния склад в отдела, от който се транспортира дървесината, данните се
попълват чрез мобилното устройство.
При издаване на превозен билет
№00055/13.04.2018 г. от отдел 251 „г", вместо от отдел 419 „г" И.В. е
имал възможността да провери данните, които е въвел, да ги провери и едва
тогава да го издаде. Преди да избере от менюто на устройството опцията
„отпечатване на оригинал", е могъл да принтира тестов билет, да го провери
и тогава да издаде и отпечати превозния билет в оригинал. След
като е издал електронен превозен билет №000555/13.04.2018 г., съгласно заповед
№ 461/30.05.2017 г. за издаване на превозни билети чрез интернет
информационната система на Изпълнителна агенция по горите, И.В. е имал
възможността, преди тръгване на превозното средство, до 15 минути след
издаването на билета да направи корекция в издадения билет.
Твърди се,че с действията си И.В. е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 -
неизпълнение на възложената работа.
Изложеното доказвало, че ищецът не
бил издал електронен превозен билет от отдела, за който е
оправомощен, не изпълнил възложената му работа за издаване на електронни
превозни билети, не е спазил техническите и технологични правила относно
издаването му.
Моли се съдът да постанови съдебен
акт, с който да отхвърли предявения от ищеца иск с правно основание чл. 357 от КТ, като неоснователен и недоказанан и потвърди така издадената от Директора на
ТП "ДГС Б." Заповед № РД-07-72/20.02.2019 г., с която на И.Д.В., на
длъжност „горски стражар" при ТП „ДГС Б.", е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение".
Претендират се
разноски. Сочат се доказателства и са
направени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните И.Д.В., ЕГН-********** ***, и Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Б.- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Б., ул.“******“№* ,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. П. - директор, съществува трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „горски
стражар“ при ТП ДГС Б..
Видно от
приетите по делото доказателства, със Заповед № РД- 07-72/ 20.02.2019г. на
Директора на ТП Държавно горско стопанство Б. - инж. Б. П. , на основание
чл.188, т.2 от КТ, на ищецът В. е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Дисциплинарното наказание на ищеца било наложено
за допуснати
слабости и пропуски, изразяващи се в следното: на 13.04.2018г. ищецът В. е издал превозен билет №00055 от
13.04.2018г. от отдел 251 „г“,
охранителен участък „Ливада бачия“. Охраната на отдел 251 „г“ е възложена на
друг горски стражар.Отделът, от който е трябвало да бъде издаден съответният
превозен билет е 419 „г“. Впоследствие, съгласно изложеното в Заповед № РД-
07-72/ 20.02.2019г., дървесината е била фактурирана в отдел 419 „г“.
Съгласно
изложеното в Заповед № РД- 07-72/ 20.02.2019г., с тези деяния, В. бил извършил нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.126,ал.1, т.5 от КТ.
Заповед
№ РД- 07-72/ 20.02.2019г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство Б.
- инж. Б. П. , е била връчена лично на ищеца В. на 21.02.2019г.
Видно от приложеното по делото Писмо-искане изх.№10-09-97/ 19.02.2019г. на
ТП "ДГС Б." , със същото са били поискани писмени обяснения от ищеца .
С обяснение вх.№ 10-09-97/20.02.2019г.,
приложено по делото, ищецът В. е дал
обяснение, че при издаване на превозния билет, е била допусната от него
техническа грешка при отбелязването на отдела. Вместо отдел „419г“, В. бил
докоснал несъзнателно отдел „251г“, тъй като клавишите на таблета били малки.
По делото е
приложена преписката, по която е била
издадена Заповед № РД- 07-72/ 20.02.2019г за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца В.. Приети са представени от ответната страна доказателства
, вкл. длъжностна характеристика на длъжност „горски стражар“, заповеди,както
и превозен билет №00055 от 13.04.2018г.
Представени от
ответната страна и приети от съда са заверени копия на предавателно-
приемателни протоколи, електронни превозни билети и опис на превозни билети за
транспортиране на дървесина от временен склад за отдел 419“г“ за периода
13.04.2018г. – 18.04.2018г. , за които купувач е „Р-81“ЕООД.
Видно от
приложената по делото Заповед №РД-07-434 от 06.11.2018г., със същата е било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца В..
В хода на производството по делото , в качеството си на свидетел е бил
разпитан В. С. Б. /заемащ длъжност
„горски стражар“ в ответното дружество/,
от показанията на когото се установява, че допускането на техническа грешка от
горските стражари при попълване номера на отдела и издаване на превозните
билети не е изолиран случай. Съгласно показанията на св. Б. , това се дължало
на лошите атмосферни условия и работата „на терен“, при които условия
изпълнявали служебните си задължения горските стражари. Отделно от това,
програмите на таблетите, с които работили стражарите, се сменяли често.
Таблетите били със сензорен екран, при което при самото натискане от горския
стражар по дисплея на таблета за отбелязване на съответния отдел , често се
получавали технически грешки. Съществувала възможност за издаването на тестови
билет, но при издаването на такъв се случвало впоследствие да има затруднения с
издаването на окончателния превозен билет. Не всички участъци в гората били
обезпечени с интернет връзка, което затруднявало допълнително горските стражари.
От показанията на разпитания свидетел
М. Г. С. /зам.директор в Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Б./ се установява, че горските стражари са запознати с мобилните
устройства, които работят със системата „Андроид“. В случай,че мобилното
устройство загуби обхват, горският стражар следва да издаде контролен талон и
да потърси обхват в съответния район. Запознаването на служителите с
информационната система било извършено от системния администратор на
предприятието. Отделно от това, била издадена заповед , която била сведена до
знанието на служителите, ведно с подробни указания за работа със системата
„Андроид“. Случвало се да де допусне грешка в превозният билет, но в такъв
случай издаващият го имал възможност да коригира тази грешка в
срок до 15 минути от издаването на
билета.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел В. Д. П., от
показанията на който се установява, че ищецът В. работи в охранителен участък
„Бела стена“- ГСУ Г.. Всички горски стражари били запознати със заповедта за
начинът на издаване на електронните
билети чрез системата „Андроид“.
Съгласно показанията на св.Панов, в конкретният случай най-вероятно се касае за
техническа грешка, тъй като сензорните дисплей на таблетите, с които работили
горските стражари, били доста чувствителни.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът В. е дал обяснения за обстоятелствата по
делото, съгласно които ищецът е запознат с възможностите за издаването на
тестови билет и корекция на издадения вече билет.Въпреки ,че е запознат с тези
възможности, В. посочва,че не е използвал същите, поради обстоятелството, че
използваните от горските стражари таблети нямат обхват на цялата обслужвана
територия, поради което често му са налагало до върви пеш сериозни разстояния, докато намери
обхват.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358,
ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - "предупреждение за уволнение". По своята
правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/
работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника
дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в
съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя-
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи
наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото.
Ищецът В. е в трудово правоотношение с ответника,
като заема длъжността „горски стражар при ТП ДГС Б..
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби
на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и
субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените задължителни
реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на
заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно
гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за
да се гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по
адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно
нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта
на дисциплинарна власт. Съдът намира атакуваната заповед за мотивирана, като в
същата са изброени извършването на какви
действия от страна на ищеца В. са мотивирали издаването на процесната заповед –
допуснати слабости и пропуски, изразяващи се в следното: на 13.04.2018г. ищецът
В. е издал превозен билет №00055 от
13.04.2018г. от отдел 251 „г“,
охранителен участък „Ливада бачия“. Охраната на отдел 251 „г“ е възложена на
друг горски стражар.Отделът, от който е трябвало да бъде издаден съответният
превозен билет е 419 „г“. Впоследствие, съгласно изложеното в Заповед № РД-
07-72/ 20.02.2019г., дървесината е била фактурирана в отдел 419 „г“
В процесната
заповед се посочва конкретно кога и къде
/време и място/ е било извършено констатираното нарушение, довело до налагането
на дисциплинарното наказание. Съдът приема, че в заповедта е описано в какво
точно се изразяват допуснатото от ищеца нарушение с оглед заеманата от него длъжност,
налице е фактическо описание на твърдяното дисциплинарно нарушение с обективните му и субективни признаци. По
изискуемият от закона начин в заповедта са конкретизирани времето и мястото на извършване на съответното
нарушение, за допускането на което е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат в предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В КТ изрично са посочени случаите, при които може да се наложи
наказание „дисциплинарно уволнение“. В издадената от работодателят заповед е
посочено, че наказанието е наложено за допуснато нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187,ал.1,т.3 от КТ във
вр. с чл.126,т.5 от КТ, като е изпълнено изискването на чл. 195, ал. 1 за
посочване кога или в какъв период от време е било извършено нарушението.
Предвид
изложеното, според настоящия съдебен състав, са налице всички задължителни реквизити, които
бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението,
вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Съдът приема, че заповедта,с която е било
наложено процесното дисциплинарно наказание на ищеца, е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното нарушение
е било посочено по разбираем
начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си.
Следва да се има
предвид обаче, че при избора на
наказание, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по
чл.189, ал.1 от КТ, а именно: тежестта на нарушението (определя се от
значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата
при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл.189, ал.1 от КТ е
задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на
наложеното дисциплинарно наказание, респективно за законосъобразност на
заповедта. Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответността
на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът
намира, че работодателят не е преценил тежестта на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е било извършено. Съвкупността от посочените обстоятелства
води до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" не съответства на тежестта на
твърдяното от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина. Значимостта на неизпълненото задължение е несъществена,
доколкото от приетите по делото доказателства се установява, че въпреки
допуснатата от ищеца техническа грешка,
издаденият от В. превозен билет все пак е бил отчетен към
приемо-предавателен протокол на отдел „419 „г“ на фирма „Рино“. Дървесината е
отчетена към правилният отдел /419 „г“/ и плащането от фирмата за тези
количества и видове по издаденият от ищеца превозен билет е било извършено
именно за отдел 419 „г“. Гореизложеното
води до извода за наличието на незначителни вредни последици за работодателя
в резултат от извършеното от В. нарушение. Не са ангажирани каквито и да е
доказателства от ищцовата страна за нанесени сериозни материални щети на
ответното дружество, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с
извършените от В. действия.
По отношение на
вторият критерий, определящ тежестта на допуснатото нарушение, не са събраха
каквито и да е данни и не бяха ангажирани доказателства от ищцовата страна, при
допускане на нарушението В. да е действал умишлено. Касае се за неволна
техническа грешка, допусната от ищеца при работа с предоставено му от
работодателя техническо средство /мобилно устройство/, като този извод се
налага както от анализа на показанията на разпитаните свидетели, така и от
обясненията на самия ищец.
Съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение, респективно относно това дали работодателят преди
налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 от КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя/ в този смисъл
Решение №461/17.06.2010г. по гр.д.№626/2009г. III г.о. на ВКС/. Съдът счита, че
в настоящия случай, субектът на дисциплинарна власт не е съобразил тежестта на
наказанието с тежестта на конкретно извършеното нарушение, поради което
наказанието не се явява съответно на
извършеното. Следва да се има предвид,
че естеството на извършваната от работника работа и условията на терен не винаги
позволяват на същия да попълни съответните данни и издаде превозен билет
съгласно изискванията на работодателя. Съгласно показанията на св. Б. , допускането на техническа
грешка в издаден от горски стражар превозен билет не е прецедент, доколкото
горските стражари изпълняват служебните си задължения „на терен“, нерядко при
влошени метеорологични условия. Мобилните устройства /таблети/, предоставени от
работодателя, са със сензорен екран, като при самото натискане от горския
стражар по дисплея на таблета за отбелязване на съответния отдел , често се
получавали технически грешки. Съществувала възможност за издаването на тестови
билет, но при издаването на такъв се случвало впоследствие да има затруднения с
издаването на окончателния превозен билет. Не всички участъци в гората били
обезпечени с интернет връзка, което затруднявало допълнително горските стражари.
Съдът приема, че горските
стражари са били надлежно запознати за
начинът на издаване на електронните
билети чрез системата „Андроид“, което се
установява и от показанията на св.Панов, но следва да се вземе предвид, че
стриктното изпълнение на издадената заповед в нередки случаи зависи и от редица
външни обективни фактори, които са извън
волята и възможностите на горските стражари, каквито са наличието на
обхват и интернет връзка в съответния участък, както и технически проблеми,
генерирани от самата система, вкл. технически затруднения, свързани с издаването на окончателния превозен билет
при наличието на издаден тестови такъв, което се установява от показанията на
св.Б. .
Предвид изложеното, в конкретния случай съдът намира, че при вземане на
решение за налагане на дисциплинарно наказание е нарушена разпоредбата на
чл.189 КТ. Работодателят не е взел предвид всички факти и обстоятелства, относими
към нарушението – неговата тежест, настъпили или евентуални последици, мотивите
на служителя, наличие на минали пропуски и нарушения, конкретните особености на
дейността и т.н. Единствено наличието на наложено предходно дисциплинарно
наказание „ забележка“ със Заповед
№РД-07-434 от 06.11.2018г. не е от
естество да обоснове повторното налагане
на по-тежко дисциплинарно наказание за
допуснато по небрежност нарушение, характеризиращо се с незначителни вредни
последици за работодателя.
С оглед горните съображения, съдът намира,че предявеният иск с правно
основание чл.357 във вр.с чл.188,т.2 от КТ от И.Д.В., ЕГН-********** *** против Териториално поделение – Държавно горско стопанство
Б.- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Б., ул.“******“№* , обл.
Пазарджик, представлявано от инж. Б. П. - директор, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на спора,
ищецът има право на присъждане на разноските по делото, като е претендирал
присъждането им. Същият доказва да е извършил такива в размер на 300.00 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения
списък на разноските, които следва да му бъдат заплатени от ответника.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 50.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По иска на И.Д.В.,
ЕГН-********** ***, против Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Б.- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Б., ул.“******“№* ,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. И. П. - директор, с правно основание
чл.357 във вр. с чл.188,т.2 от КТ, ОТМЕНЯВА
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на И.Д.В., ЕГН-********** *** със Заповед № РД- 07-72/ 20.02.2019г.
на Директора на ТП Държавно горско стопанство Б. - инж. Б. И. П. , като
признава издадената заповед за незаконосъобразна и я отменя.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Б.- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Б., ул.“******“№* ,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. П. - директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.В., ЕГН-********** ***, сумата от 300.00 лв. /триста лева /, на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща сторените от ищеца по делото съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Държавно горско
стопанство Б.- Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Б., ул.“******“№* ,
обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. П. - директор, да заплати на РС- Пазарджик / в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик/ държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/ на осн.
чл.78,ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: