Р Е Ш Е Н И Е
№ 382/ 02.11.2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, III състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдията адм. дело № 255/ 2023
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ****седалище и адрес на управление: с. Карапелит,
общ. Добричка, ул. ****“ № 6, подадена чрез управителя на дружеството, В.Д.Б.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
55-ФК/ 16.03.2023 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Според
жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, неспазване
на установената форма и несъответствие с целта на закона. Настоява, че
заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Продължава, че
оспореният акт не цели предотвратяване на следващи нарушения и поправяне на
последиците от вече извършеното нарушение, а реално цели да осъществи неприсъщи
на такъв акт наказателни функции. Счита, че срокът за прилагане на мярката е
несъразмерен с целта, за която се прилага. Иска отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. Г.
А. редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание е приета като доказателство административната преписка.
Представени са допълнително наказателно постановление (НП) № 670294-F679773/
21.10.2022 г. (л. 33) за идентично нарушение с отбелязване за влязло в сила на 22.04.2023
г. и съдебно решение № 89/ 31.03.2023 г. по НАХД № 1358/ 22 г. на ДРС (л. 35),
с което е намален размерът на санкцията по това НП от 700.00 лв. на 500.00 лв.;
НП № 670294-F679771/ 21.10.2022 г. (л. 37) за установена положителна разлика
при проверката, при която е издадено НП № 670308-F679771/ 21.10.2022 г. и
наложено административно наказание за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 2006 г. на МФ, а именно имуществена санкция в размер на 500.00 лв., ведно
със съдебно решение № 150/ 22.05.2023 г.
по НАХД № 1292/ 22 г. на ДРС, с което е потвърдено НП; НП № 698919-F699669/ 07.04.2023 г., с което на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 700.00 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което е обжалвано и към момента на
произнасяне няма данни дали е влязло в сила (л. 44); НП № 698934-F699666/ 07.04.2023 г., издадено при
същата проверка, по която е издадено предходното НП, като с второто НП е
наложено наказание 700.00 лв. По повод на нарушението, описано в това НП, е
издадена процесната ЗНПАМ. НП е обжалвано и няма данни дали е влязло в
сила.
При така
събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
На 15.03.2023
г. е извършена проверка на обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки,
находящ се в с. Карапелит, обл. Добрич, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ****.
Установено е, че дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация на обекта фискално устройство (ФУ), с което е прието,
че е извършено нарушение на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Отразено е в
ЗНПАМ, че в обекта функционира ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП, в
активен режим при проверката. Преди легитимация на органите по приходите от
същите в 10:20 часа е извършена контролна покупка на стоки (1 брой хляб с
единична цена от 1.60 лв.) на обща стойност 1.60 лв., платена в брой от
проверяващите на продавачката, за която покупка не е издаден фискален бон от ФУ
или ръчна касова бележка.
Прието
е, че с неиздаването на касов бон за конкретната покупка е извършено нарушение
на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е издадена процесната ПАМ, с
която е наложено запечатване на обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с. з.
За
нарушението е изготвен ПИП, в който са описани констатациите. Съставен е АУАН №
F699666/ 15.03.2023 г. (л. 15), в който е описано нарушението по начина, по
който е описано в ЗНПАМ.
Въз
основа на АУАН е издадено НП № 698934- F699666/ 07.04.23 г., с което за
описаното в АУАН и в ЗНПАМ нарушение е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 700.00 лв. НП е обжалвано пред РС – Добрич с жалба с
вх. № 29629/ 14.06.23 г. на съда (л. 47).
По време
на същата проверка при съпоставяне на касовата наличност и тази по ФУ,
съответно служебно въведени и изведени суми, е установена и промяна в касовата
наличност от 92.09 лв., представляваща въвеждане на суми в касата, което не е
отразено във ФУ в момента на извършването и за това нарушение е издадено
цитираното по горе НП № 698919-F699669/ 07.04.23 г.
При така
събраните доказателства и приложимите правни норми, изразените становища, съдът
съобрази следното:
Налагането
на принудителната административна мярка е обосновано с наличието на извършено
нарушение, явяващо се основание за прилагане на принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Мотивите
относно продължителността на срока от 14 дни са обосновани с вида и тежестта на
извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба
на стоки на 15.03.2023 г. за сумата от 1.60 лв.; последиците от нарушението - отклонение от данъчно облагане на задълженото
лице; наличието на други нарушения на данъчното законодателство – констатирана
положителна разлика между разчетената от ФУ касова наличност и фактически
установената такава в размер на 92.09 лв.; местоположението на обекта – в
населено място със самостоятелно кметство; вид на продаваните стоки –
хранителни и нехранителни стоки; работното време – делник от 07:00 до 19:00
часа, събота и неделя от 07:00 до 12:00 часа; наличие на непогасени изискуеми публични
задължения по ЗДДС в размер на 1858.73 лв. към 16.03.2023 г.; предходни
административни наказания с издадени приложените по делото НП, за които е
отразено, че са обжалвани. Прието е, че с мярката следва да се осигури защитата
на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Изложени са аргументи, че с нарушението се засяга утвърденият ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти. Изложено е съображение, че извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и
организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Счетено е, че ако не се приложи ПАМ, съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата. За
продължителността на принудителната административна мярка е посочено, че е
спазен принципът на съразмерност и целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта.
В
протокола за извършена проверка (л. 9) е отразена положителна разлика между
фактическата наличност на парични средства в касата и данните от фискалното
устройство в размер на 92.09 лв.
Въз
основа на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
ЗНПАМ е
издадена от компетентен орган, изпълняващ длъжността „началник на отдел
„Оперативни дейности“ съгласно Заповед № 375/ 05.06.2023 г. на Изпълнителния
директор на НАП, административен орган, оправомощен със заповеди № ЗЦУ-1157/ 27.08.2020
г. и № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. и двете на Изпълнителния директор на НАП и в
установената от закона форма. Спор по компетентността на органа не е повдиган.
ЗНПАМ е
издадена въз основа на ПИП сер. АА № 0064820/ 15.03.2023 г., съставен от
инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, отдел
„Оперативни дейности“. В него и в заповедта са описани доказателствата,
послужили за издаване на заповедта – дневен отчет № 0015709/ 15.03.2023 г.,
КЛЕН от ФУ за 15-03-2023 г.; опис на касова наличност; декларации на заети лица.
С оглед
горното ЗНПАМ е издадена при спазване на административнопроизводствените
правила – ПИП е съставен в присъствие на служител на дружеството и продавач към
момента на проверката, който е записал, че няма възражение по констатациите.
Оспореният
индивидуален административен акт обаче е незаконосъобразен поради нарушение на
материалния закон по чл. 6 от АПК, което представлява отменително основание по
чл. 146, т. 4 от АПК.
В случая
нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства.
Независимо
от изложеното, в частта относно продължителността на срока на мярката в оспорения
акт липсват мотиви, изпълняващи изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - фактически
и правни основания за издаване на конкретния акт.
За да
определи срок на ПАМ от 14 дни, административният орган е посочил, че е
съобразил вида на обекта и неговото местоположение, стойността на неотчетената
продажба, установената положителна разлика в касата, наличие на непогасени
изискуеми публични задължения, други нарушения на данъчното законодателство,
извършени от дружеството, които обстоятелства налагат защита на обществения
интерес, за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Прието е и че цялостното поведение на търговеца - неотчитането на извършените
от него продажби в търговския обект чрез издаване на касови бележки от ФУ, издадени
срещу него и други наказателни постановления, води до извод за трайно поведение
към неспазване на установения правов ред в страната. Указано е, че с
нарушението се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършените продажби и тяхната регистрация, както и че
констатираното нарушение показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която
цели неспазване на данъчното законодателство, като ако не се наложи ПАМ,
съществува възможност от извършване на ново нарушение. В контекста на
изискването за съразмерност на мярката, административният орган е посочил, че
срокът на нейното действие е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразни практики в обекта и има за цел промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, с
целен резултат - правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността и
предаване на необходимите данни към НАП.
Вярно е,
че през 2022 г. на дружеството са издадени НП за идентични нарушения, които са
влезли в сила. Цитираните обаче наказателни постановления, издадени при
процесната проверка, са обжалвани. За изискуемите публични задължения по ЗДДС
не са приложени доказателства.
Изложените
в акта мотиви относно срока на ПАМ нямат характера на същински мотиви като
правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай - за
значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения
интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение.
Необходимо е излагането на такива мотиви, които конкретно да обосноват на база
и приложените доказателства, и фактическите установявания преценката относно
тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и да съответстват на
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, който задължава административните
органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
В
оспорения административен акт липсва преценка за наличието на баланс между
личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо
формулиран обществен интерес от налагането. В този смисъл е и еднопосочната съдебна
практика на ВАС, а именно, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно
продължителността на срока, за който се налага ПАМ за всеки отделен случай, а
срокът следва да е съобразен с принципа на съразмерност, разписан в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за
законосъобразността на мярката.
Според
настоящия състав прилагането на ПАМ за 14 дни не постига целите на
принудителните административни мерки, установени в чл. 22 от ЗАНН, а води
единствено до преустановяване на търговската дейност в обекта и невъзможност за
генериране на приходи, от които постъпват данъци във фиска. От друга страна, определеният
срок от 14 дни за запечатване на търговския обект на жалбоподателя не е
справедлив, разумен и обоснован – този срок е предвиден по закон до 30 дни и
съобразявайки размера на продажбата – 1.60 лв., то липсва обосновка защо точно
за такъв срок се смята, че следва да е мярката. В тази връзка налагането на мярката
ще засегне права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от
най-необходимото, за което се прилага и ще е в противоречие с чл. 6 от АПК.
Пак във
връзка с чл. 6 от АПК следва да бъде съобразено тълкуването, дадено от СЕС, с
Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/ 21 г.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа в условията на
обвързана компетентност и налага ПАМ независимо от предвидените за нарушението
глоби и санкции. Това разрешение следва принципното разбиране, че ПАМ „запечатване
на търговски обект“ е предвидена като такава с превантивно действие, а именно,
за да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
Преди
постановяването на Решението на СЕС съдебната практика приема, че ПАМ няма
санкционни последици, а и в този смисъл са разписани разпоредбите в ЗАНН
относно принудителните административни мерки, но предвид Решение на СЕС от 4
май 2023 г. по дело С-97/21 това тълкуване се явява неправилно.
Съобразно
Решението на СЕС, при действащата правна уредба към датата на издаване на
обжалваната заповед, както и към настоящия момент, санкционирането на основание
чл. 185, ал. 1 ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на санкции и води до ограничаване
на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС
(ХОПЕС), а именно никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно
и също деяние/престъпление.
Както е
приел СЕС в Решението си, административните санкции, налагани от националните
данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от
Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, §
1 от Хартата, с оглед на което следва да са съобразени с основното право,
гарантирано в член 50 от Хартата (Решение от 5 май 2022 г. по дело C-570/20 г.,
EU:C:2022:348, т. 26 и Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., т. 34).
Принципът
non bis in
idem забранява кумулирането, както на процедури за търсене на отговорност, така
и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от
Хартата, за същото деяние и срещу същото лице.
Съгласно
т. 49 от Решението от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., санкционирането за
нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите, се
квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което
кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50
от Хартата.
В
контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и
свободите, гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение СЕС е приел, че
автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено
условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това
право.
Макар по
силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният
орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност, когато налага
санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС, националната правна уредба, предвиждаща
действие в обвързана компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна
преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни
задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре
едното производство до приключването на другото - т. 59 от решението по дело
С-97/21. СЕС е направил извода, че „член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни
и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“. В случая няма спор, че с
цитираното по – горе НП е наложена и имуществена санкция на дружеството за
същото деяние. Дружеството е обжалвало НП, както и останалите, издадени срещу
него, но наличието им навежда на извода, че ПАМ се явява допълнителна тежест,
която, преценена с оглед образуваното срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни
цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, издадена в рамките на
административно производство, което е отделно от вече започналото
административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира,
че тежестта ѝ, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция,
която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще
съответства на тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването
на търговския обект и то за 14 дни, наред с административнонаказателното
производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, а в случая е наложена такава
от 700.00 лв., по аргумент от чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ
административнонаказателния състав за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не е
необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение
спрямо тежестта на нарушението. В случая ПАМ и имуществената санкция по НП са
две санкции за едно и също нарушение, което е недопустимо.
По така
изложените съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Независимо
от изхода на спора съдът не се произнася по разноските, доколкото такива не са
поискани, нито са представени доказателства за извършването им.
Водим от
горното, Административен съд - Добрич, ІІІ състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ****седалище и адрес на управление: с. Карапелит, общ.
Добричка, ул. ****“ № 6, подадена чрез управителя на дружеството, В.Д.Б.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 55-ФК/ 16.03.2023
г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: