№ 19
гр. Тутракан, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200122 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0004523 от 22.03.2023 год.
Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД
„АА”/ гр. Русе е наложил на А. К. А., с ЕГН **********, от ***, за нарушение
на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
жалбоподателят А., който го обжалва в срок. Отправя искане, чрез
процесуалния си представител адв. Е. Г., съдът да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се сторените в
производството разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание
чл. 63д от ЗАНН.
1
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-12-74/10.01.2023 г. на Директора на РД „АА“ гр.
Русе бил сформиран екип в състав актосъставителя Х. М. и свидетеля В. Д.
(служители на РД „АА“ гр. Русе) с оглед извършването на проверка на ЕТ
„АДРИ-СЕРВИЗ-А. А.“, притежаващ Разрешение № 278 за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства със срок на вА.дност до 14.03.2023 г. На двамата
служители бил предаден запис на електронен носител, изготвен от Н.Х. –
също служител на РД „АА“ гр. Русе, която била определена със Заповед №
РД-12-2633/13.09.2022 г. на Директора на РД „АА“ гр. Русе да осъществява
контрол чрез видеонаблюдение на контролно-техническите пунктове,
извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
МПС.
На електронния носител бил записан видео-файл, отразяващ проверката
за техническата изправност на ППС „Хонда Акорд“ с рег. № ***, извършена
на 27.10.2022 г., около 10:24 ч., в пункт за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, намиращ се в с.
Зафирово, обл. Силистра, стопанисван от ЕТ „АДРИ-СЕРВИЗ-А. А.“. При
извършване на проверката като технически специА.ст участвал
жалбоподателят А. А..
На 10.01.2023 г., след преглеждане на записа, служителите на РД „АА“
гр. Русе констатирали, че жалбоподателят, в качеството му на технически
специА.ст, не е извършил проверка за регулиране на фаровете с уред за
проверка, с какъвто е оборудван пунктът. Същевременно, в Протокол №
30276343 от 27.10.2022 г. в позиция 4.1 – предни фарове, било отразено
заключение „Да“.
Въз основа на установените от записа обстоятелства, сравнени със
съставения в резултат на проверката за техническа изправност протокол,
актосъставителят М. съставил АУАН № 331375/10.01.2023 г., с който
повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение на чл. 44,
2
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. След запознаване
със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, като вписал, че няма
възражения, и получил препис от същия.
На 22.03.2023 г. Директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
постановление № 38-0004523, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500
лв. за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС.
На 09.05.2023 г. жалбоподателят получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и
свидетеля; з. к. на НП № 38-0004523 от 22.03.2023 г.; АУАН бл. №
331375/10.01.2023 г.; Протокол за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 30276343 от 27.10.2022 г.; Списък на
техническите специА.сти; Списък за нарушител по правно основание на
нарушението от 01.01.2008 г. до 22.03.2023 г. на А. К. А.; товарителница;
Заповед № РД-12-74/10.01.2023 г.; Констативен протокол № 42-09-55-
17/11.01.2023 г; Разрешение № 278 за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС; проверка на спирачна
ефективност от 27.10.2022 г.; Решение № 48/09.06.2022 г. по АНД № 123/2022
г. на ТнРС и 1 бр. CD с видеозапис на извършения на 27.10.2022 г. годишен
технически преглед на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***.
Съдът приема като годно доказателствено средство изготвеният
видеозапис, предоставен в настоящото производство на CD, тъй като е
създаден в унисон с чл. 11, ал.3 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (от
информационната система за електронно регистриране на извършените
периодични прегледи на ППС) и представлява видеозапис, изготвен с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
АнА.зирайки събраните доказателства, съдът достига до следните правни
3
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от компетентен контролен орган и в рамките на
изискуемия от закона ред и срокове. Същият е предявен на жалбоподателя,
подписан е от него, предоставена му е възможност да направи възражения и
му е връчен екземпляр от същия.
При съставянето на АУАН е допуснато особено съществено процесуално
нарушение, тъй като не е спазен чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН – в него не
фигурира пълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които е било извършено. Деянието, според актосъставителя, се свежда до
неизвършване на проверка за регулиране на фаровете с уред за проверка, с
какъвто е оборудван пунктът. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба Н-32/16.12.2011 г. препраща мълчА.во към тази на чл. 31, ал. 1,
която пък изрично препраща към методиката по Приложение № 5. Като се
има предвид, че в методиката, част I, т. 4 „Светлини, светлоотражатели и
електрическо оборудване“, подточка 4.1.2 „Регулировка“, са въведени два
алтернативни метода (средства) за проверка на регулировката на фаровете –
или чрез уреда за проверка, или чрез електронния интерфейс на превозното
средство, то следва, че неизвършването на проверка по единия метод (с
едното средство) не значи липса на проверка въобще. За да бъде установено в
пълнота извършването на твърдяното нарушение, то е необходимо
актосъставителят да е изследвал неизвършването на проверка и по двата
метода, а ако не е възможно да бъде извършена по един от двата метода – това
също би следвало да се посочи в акта, а не въпросът да остане спорен. В
конкретния случай не била извършена проверка от контролните органи, дА.
проверявания автомобил има монтиран електронен интерфейс. При
положение, че това не е сторено, то следва единственият извод, че
фактическият състав на нарушението не е безспорно установен, което, имайки
предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, представлява съществено процесуално
нарушение, неминуемо влечащо след себе си опорочаване на цялото
административнонаказателно производство.
Атакуваното НП е издадено от имащ правомощията АНО и по
4
съответния предвиден от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от
него е връчен на жалбоподателя. При издаването на НП, отделно от
изначалния порок в АУАН, свързан с липсата на пълно описание на
нарушението, който е предаден и на НП (представляващо самостоятелно
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, свързано с непълнота в квалификацията на деянието
от страна на АНО. Последният е определил, че нарушението е по чл. 44, ал.1,
т.3, б. „а“ от Наредбата, като на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП е
наложил съответното наказание. Цитираните нормативни текстове обаче
въвеждат по общ начин задължение и санкция, които, за да е нА.це надлежно
квА.фициране, е необходимо да се привържат към съответен текст от
методиката по Приложение № 5 към Наредбата, приложимо на основание чл.
31, ал. 1 от същата, така щото да се обезпечи в пълна степен упражняването
на правото на защита на жалбоподателя (в аспекта узнаване на точното
нарушение, в което е обвинен). С оглед това, съдът счита, че е нА.це
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото АНО не е
отразил в пълнота законните разпоредби, които са били нарушени от
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът счита, че е нА.це основание за отмяна
на НП като незаконосъобразно, тъй като в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото при съставянето на АУАН не е описано в пълнота извършеното
нарушение и при издаването на НП не са спазени чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а именно 500 лв., кореспондиращ със сумата, платена от
жалбоподателя за защитата му по настоящото АНД (видно от приложените
Договор за правна защита и съдействие серия Б № *** и списък на
разноските). Възражението на АНО за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно по следните
съображения. Съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
5
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при интерес от 1500 лв. (размерът на глобата) минималното възнаграждение в
конкретния казус се равнява на 450 лв., което е с 50 лв. по-малко от
уговорения размер. Имайки предвид обаче, че съдебното производство се
разви в повече от две съдебни заседания, за които процесуалният
представител е бил ангажиран, и с оглед на чл. 14, ал. 2 от Наредбата, то е
явно, че претенцията на защитата следва да се удовлетвори. Предвид
изложеното и изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 500
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004523 от 22.03.2023 год.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД
„АА”/ гр. Русе, с което е наложил на А. К. А., с ЕГН **********, от ***, за
нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН
административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Русе, представлявана от директора В.Ш.,
да заплати на А. К. А., с ЕГН **********, от ***, направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвянето му, пред Административен съд гр. Силистра, по
реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6