Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2563 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с
вх. № 20191127135531, депозирана от „В.Р.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******** против отказ №
20191119154115/20.11.2019 г. на длъжностното лице по вписванията (ДЛР) към
Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е отказано вписване на заявеното
вливане на „ВРЕ“ ЕООД, ЕИК ******** във
„В.Р.Е.Р.“ ЕАД, като последното дружество е едноличен собственик на
капитала на „ВРЕ“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че ДЛР неправилно приело, че в
случая са приложими правилата на чл. 262к ТЗ. Според жалбоподателя в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 263т, ал 2 ТЗ, според която когато
всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният
собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва въз
основа на решение на едноличния собственик, при което не се прилагат чл. 262з - 262р ТЗ, т.е., не се прилага
чл. 262к ТЗ. По този въпрос съдебната практика била постоянна и категорична –
не се прилагали чл. 262з-262р и чл. 263о-263с. Преобразуването се извършвало по
решение не едноличния собственик. В настоящия случай било налице решение на
едноличния собственик на капитала на „В.Р.Е.Р.“ ЕАД (приемащото дружество) за
преобразуване на „ВРЕ“ ЕООД чрез вливането му в дружеството-майка, като в това
решение били описани всички параметри на преобразуването, необходими за
осъществяването му.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията за вписване на заявеното вливане.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление Б21 вх. № 20191119154115, намира следното от фактическа и правна
страна:
Със заявление вх. № Б21 20191119154115, депозирано от М.Ц.Д., адвокат с
изрично пълномощно, е заявено за вписване вливане на дружеството „ВРЕ“ ЕООД във
„В.Р.Е.Р.“ ЕАД. Към заявлението са представени изрично пълномощно за адвокат,
документ за платена държавна такса, договор за преобразуване, решение за
преобразуване от СД на „В.Р.Е.“ ЕАД – едноличен собственик на капитала на „В.Р.Е.Р.“
ЕАД, решение за преобразуване от СД на „В.Р.Е.Р.“ ЕАД – едноличен собственик на
капитала на „ВРЕ“ ЕООД, Договор за преобразуване между „В.Р.Е.“ Р.“ ЕАД и „ВРЕ“
ЕАД, Удостоверение за уведомяване на ТД на НАП по чл. 77, ал. 1 ДОПК и
Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
На 20.11.2019 г. ДЛР е постановило отказ, като е
приело, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 263т, ал. 3 ТЗ, която
изключва приложението само на чл. 261б ТЗ, 262л и 262 м ТЗ, но не изключва
приложението на чл. 262к, ал. 1 ТЗ, чието правило в случая не е спазено от
заявителя. Тази нередовност не можела да се отстрани по реда на даване на
указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 20.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 27.11.2019 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в регистърното производство,
поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, предвид следното:
Дължимата от
длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ налага преди да
разпореди вписване на заявените обстоятелства то да провери дали към
заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на
вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
В настоящия случай пред
Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ е заявено за вписване вливане на „ВРЕ“ ЕООД
във „В.Р.Е.“ Р.“ ЕАД със заявление Б21, което е надлежното заявление съгласно
чл. 53 от Наредба № 1/14.02.2007 г.
В ТЗ подробно е
регламентирана процедурата по преобразуване на търговско дружество, ведно с
всички подготвителни действия за извършване на преобразуването. Особеност в
случая е това, че е налице преобразуване чрез вливане на еднолично дружество в
дружеството, което е едноличен собственик на неговия капитал. Или, налице е т.нар.
възходящо, вертикално вливане. За него ТЗ предвижда някои особени правила, едно
от които е правилото на чл. 263т, ал. 3, изречение 2 ТЗ - при вливане на
еднолично търговско дружество в едноличния собственик на неговия капитал членове 261б, 262и, 262л
и 262м ТЗ не се прилагат. Т.е., не се
прилагат правилата за определяне е проверка съотношението на замяна, тъй като
дружеството майка не може да увеличи капитала си като придобие акции или
дружествени дялове вместо тези, на които е било титуляр в дъщерното дружество –
чл. 262у, ал. 2, т. 2 ТЗ. Затова управителните органи на участващите в
преобразуването търговски дружества не съставят писмен доклад за
преобразуването и не се извършва проверка на преобразуването, като не се
назначава проверител и той не съставя доклад. В този случай обаче се прилага
правилото на чл. 262к ТЗ, според което договорът или планът за преобразуване се
представят в търговския регистър, като, ако участващите в преобразуването
дружества са капиталови, той се обявява не по-малко от 30 дни преди датата на
общото събрание, на което се взема решение за преобразуването. Последното
изискване е предвидено в защита на съдружниците или акционерите в дружествата,
участващи в преобразуването и има за цел да им даде възможност да се запознаят
с договора или плана за преобразуване преди да вземат решение за
преобразуването.
В чл. 263т, ал. 2 ТЗ е
уреден друг особен случай, а именно такъв на хоризонтално вливане - Когато
всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният
собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва въз
основа на решение на едноличния собственик. За решението се прилагат съответно чл. 262е и 262ж, ал. 1, ал. 2, т. 1, 3, 4, 8 и 9, ал. 3 и
4 ТЗ и чл. 262з - 262р и чл. 263о - 263с ТЗ. За да е приложима тази
хипотеза, следва да са налице две условия – участващите в преобразуването
дружества да са еднолични и едноличен собственик на капитала да е едно и също
лице. В този случай правилото на чл. 263 к ТЗ не се прилага, тъй като
собственик на всички дружества, участващи в преобразуването е едно и също лице
и решението за преобразуването е негово.
В процесния случай сме
изправени пред хипотеза, в която дъщерното дружество „В.“ ЕООД се влива в
дружеството майка „В.Р.Е.Р.“ ЕАД. Следователно, налице е
хипотезата по чл. 263т, ал. 3, изречение второ ТЗ, а не хипотезата по чл. 263т,
ал. 2 ТЗ. В случая формално едноличният собственик на капитала на двете
дружества не е едно и също лице – едноличен собственик на „В.Р.Е.“ Р.“ ЕАД е „В.Р.Е.“
ЕАД, а едноличен собственик на капитала на „ВРЕ“ ЕООД е „В.Р.Е.“ Р.“ ЕАД. Следователно
изключено е само приложението на изискванията по членове 261б, 262и, 262л
и 262м ТЗ, но не и това по чл. 262к ТЗ.
Макар на практика приложението на последното изискване да е излишно и в този
случай, тъй като именно едноличните собственици на двете участващи в
преобразуването еднолични дружества сключват договора за преобразуване, т.е.,
още при сключването му те са наясно с неговото съдържание и целта на чл. 262к ТЗ е постигната, нормите, уреждащи преобразуването са императивни от една
страна, а от друга страна нормите, уреждащи изключения не могат да се прилагат
по аналогия. Ето защо в случая, след като приложимият закон – чл. 263т, ал. 3,
изречение 2 ТЗ не изключва приложението на чл. 262к ТЗ, то уреденото в него
правило следва да бъде съобразено и включено като елемент от сложния фактически
състав на преобразуването. Същото не може да бъде игнорирано и защото
неспазването му е предвидено от закона като основание за предявяване на иск по
чл. 263о ТЗ.
В теорията също единодушно
се приема, че в чл. 263т, ал. 2 ТЗ и в чл. 263т, ал. 3, изречение второ ТЗ са
предвидени две различни хипотези, както и че правилото на чл. 263т, ал. 2 ТЗ е
относимо само при хоризонтално вливане, не и при вертикално (в случая възходящо)
вливане, каквото е процесното (така К., А., „Преобразуване на търговски
дружества“, ИК „Труд и право, 2019, стр. 164-166, както и Т., В., „Капиталови
търговски дружества“, ИК „Труд и право“, 2011 г., стр. 256)
Ето защо настоящият състав
намира, че макар останалите изисквания на ТЗ и специалния закон – чл. 77 ДОПК,
да са изпълнени – сключен е договор за преобразуване от компетентните органи на
двете дружества, участващи в преобразуването, с изискуемото се от закона
съдържание и в изискуемата от закона форма, едноличните собственици на двете
дружества са взели решение за преобразуване, НАП е уведомена за предстоящото
преобразуване, заявлението е подадено от приемащото дружество в посочения от
закона срок чрез надлежно упълномощен адвокат, представени са доказателства за
платена държавна такса, както и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, не са
налице доказателства за спазване изискването на чл. 262к ТЗ – в търговския
регистър не е обявен договора за преобразуване поне 30 дни преди решенията за
преобразуване. При липсващ елемент от фактическия състав на преобразуването
последното не се е осъществило валидно, поради което не може да бъде вписано
заявеното вливане. ДЛР е постановило поради това законосъобразен отказ, а
жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20191127135531, депозирана
от „В.Р.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******** против отказ № 20191119154115/20.11.2019 г. на
длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е
отказано вписване на вливане на „ВРЕ“ ЕООД, ЕИК ******** във „В.Р.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********.
Решението подлежи на
обжалване пред АС – София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: