№ _________
гр. Варна _____________
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1515 на Административен съд - Варна
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1,
вр.чл.107, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано по жалбата на „ЛОВОС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Генерал Суворов,
бл.41, ап.14, представлявано от управителя Л. Д. Г., чрез адв.И.З. против Акт
за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-3220-1/14.12.2020г. на главен инспектор при Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, с който на дружеството са установени задължения за ДНИ и лихви за
2018г. и 2019г. за партида № 1304788310001 - земя и сграда, както следва: за
2018г. - ДНИ 24414,48лв. и лихви 5621,44лв; за 2019г. - ДНИ 21232,59лв.
и лихви 2730,23лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният АУЗ е издаден от
некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на
материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Конкретно сочи, че
издателят на акта - К. Г. Б., не е надлежно и законосъобразно определена на
длъжност гл.инспектор при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна. По
същество твърди, че не дължи данък за недвижими имоти по партида №
1304788310001, т.к. освен посочения в обжалвания акт сертификат за енергийни
характеристики, притежава и друг, нов, сертификат, въз основа на който по
силата на закона е налице освобождаване за нов тригодишен срок.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И.З.,
който поддържа жалбата на наведените в нея основания. По същество не оспорва
обстоятелството, че през периода 2007г. - 2017г. дружеството е ползвало данъчно
облекчение по сертификат № 001ЕНА***/30.09.2006г., но счита, че това
обстоятелство е ирелевантно, т.к. разпоредбата на чл.24, ал.6 от ЗМДТ, на която
се позовава ответника, е неприложима. Сочи, че същата е в сила от 01.01.2014г.
и има действие само занапред, поради което дружеството има право да ползва
освобождаване от ДНИ за следващите три години. Твърди, че за да се приложи
разпоредбата на чл.24, ал.6 от ЗМДТ следва всички елементи от фактическия
състав да са възникнали хронологично след 01.01.2014г., а в случая не е така. Относно
предходния АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. посочва, че същият не е обжалван по
съдебен ред, т.к. в срока за обжалване е постановен процесния акт за изменение
и [от този момент] старият акт не
съществува в правния мир. Моли за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на
разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна - директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, чрез юрк.М., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор №
13110/07.09.2021г. Намира за недоказани твърденията за нищожност на обжалвания
акт като се позовава на Заповед № 2888/15.07.2019г. по чл.4, ал.4 от ЗМДТ за
определяне на органи по приходите, в която същите са определени чрез посочване
на длъжностите на съответните служители. Уточнява, че цитираната заповед е
издадена при условията на заместване, във връзка с ползван от кмета на общината
платен годишен отпуск. Счита и че неправилно жалбоподателят се позовава на
Сертификат за енергийна ефективност, издаден на 30.01.2017г. Същият не е
съобразен от органите по приходите, т.к. дружеството е ползвало освобождаване
от заплащане на ДНИ по отношение на същата сграда в период от 10 години – за
периода от 01.01.2007г. до 12.12.2016г., съгласно предходен сертификат № 001ЕНА***/30.09.2006г.
и съгласно чл.24, ал.1, т.18, буква „б“ от ЗМДТ. Съгласно чл.24, ал.6 ЗМДТ,
освобождаването от данък по чл.24, ал.1, т.18 ЗМДТ се прилага за общ срок за
съответната страда не по-дълъг от 10 години - в който смисъл и мотивите към
проекта на ЗИД на ЗМДТ. (ДВ, бр.101/2013г.). По отношение на АУЗ №
МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. прави уточнение, че актът е обжалван по реда на
чл.152 ДОПК пред директора на Дирекция МД, съгласно жалба вх.рег. №
МД-Т20008365ВН/05.11.2020г., по която липсва произнасяне и не се установява
жалба по съдебен ред. Този АУЗ е изменен, но не и в частта, с която не се
признава право на освобождаване от ДНИ за процесната сграда за периода от
01.01.2017г. насетне, в срока за произнасяне по жалба вх.рег. №
МД-Т20008365ВН/05.11.2020г. Причината за изменението са факти и обстоятелства,
декларирани с декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********/11.09.2020г., които не
са били взети предвид при издаването на АУЗД № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г.
В съдебно заседание ответника - директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна, се представлява от юрк.М., който оспорва жалбата и
поддържа съображенията в представения писмен отговор. Намира за неоснователно
твърдението за неприложимост на правилото по чл.24, ал.6 от ЗМДТ като в тази
връзка се позовава на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на
ЗМДТ. Счита, че да се приеме обратното би означавало дружеството да полза още
10 години право на освобождаване от ДНИ, което противоречи на духа на закона.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна, следното:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.03.2014г.
отнасяща се за недвижими имоти парт.№ 1304788310001, с адрес гр.Варна, к.к.
Златни пясъци, представляващи „земя и сграда“, „ЛОВОС“ ООД декларирало: земя с площ 9675,00кв.м. и застроена площ 2945кв.м. с данъчна оценка на земята към 2020г. - 217494,00лв.,
отчетна стойност - 1378785,73лв; търговски обект - хотел ГОЛДЪН БИЙЧ с година на построяване 2004г. с конструкция
МЗ и РЗП общо 16745,00кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2020г. -
13375590,10лв. и отчетна стойност - 6068085,62лв.
За партидата са подавани коригиращи декларации с №
**********/20.12.2017г. и
№ **********/11.09.2020г. Към същите до „ЛОВОС“ ООД са издадени съобщения по
чл.103 от ДОПК за отстраняване на нередовности в декларациите, съответно: с
изх.№ 29-3/20.07.2020г. - с което са изискани
сертификати за енергийни характеристики № 001ЕНА***/30.09.2006г. и №
088ЕСТ054/30.01.2017г., и изх.№
**********-1/11.11.2020г. - с което
са изискани счетоводни справки за отчетните стойности на имота „земя и сграда“,
х-л Голдън Бийч, строителни книжа, проекти и други документи, имащи значение за
данъчното облагане.
На 13.10.2020г. К. Г. Б. - гл.инспектор „Контролно-ревизионни
дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, издала Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г.,
с който било констатирано, че съгласно Сертификат за енергийни характеристики с
№ 001ЕНА***/30.06.2006г. сградата, находяща се в к.к. Златни пясъци,
собственост на [„ЛОВОС“ ООД], е освободена от данък
върху недвижимите имоти до 31.12.2016г. При извършване на проверката е
установено, че задълженията за ДНИ за 2018г. и 2019г. по партида 1304788310001
не са внесени в цялост, поради което са установени задължения за внасяне за
данъци и лихви, както следва: за 2018г.
- ДНИ в размер на 30548,72лв. и лихви 6563,73лв; за 2019г. - ДНИ в размер на 26892,72лв. и лихви 3055,31лв., или общо ДНИ - 57441,44лв. и лихви 9619,04лв.
На 04.12.2020г. гл.инсп. К. Б. изготвила до директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община-Варна, докладна с рег.№ МД-Т20009620ВН/04.12.2020г.,
според която с подадена коригираща декларация № **********/11.09.2020г. са
коригирани височината на обекта, етажността на сградата, застроената площ на
земята, отчетните стойности на земя и сграда, и е деклариран басейн, поради
което са налице основания за издадения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. да бъде изменен и задълженията коригирани. На
докладната е поставена резолюция „Да“ от същата дата.
АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г., е обжалван от „ЛОВОС“ ООД пред
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна с жалба рег.№
МД-Т20008365ВН/05.11.2020г., по която липсва произнасяне. Същата е резолирана „К.Б./05.11.2020г.“ (издателя на акта)
като липсват данни да е надлежно администрирана по реда на чл.146 от ДОПК.
На 14.12.2020г. К. Г. Б. - гл.инспектор „Контролно-ревизионни
дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, издала на основание чл.133, ал.2 от ДОПК
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3220-1/14.12.2020г. за изменение на АУАЗ №
МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. с който са установени задължения за внасяне за
данъци и лихви, както следва: за 2018г.
- ДНИ в размер на 24414,48лв. и лихви 5621,44лв; за 2019г. - ДНИ в размер на 21232,59лв. и лихви 2730,23лв., или общо задължения за ДНИ в размер на
45647,07лв. и за лихви в размер на 8351,67лв.
АУЗ за изменение № МД-АУ-3220-1/14.12.2020г. е обжалван по
административен ред пред директора на дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна
с жалба
рег.№ МД-Т20010338ВН/31.12.2020г., по която липсва произнасяне в срока по
чл.155, ал.1 от ДОПК и съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, актът се счита за
мълчаливо потвърден.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, след изчерпване на
задължителното административно обжалване, в хипотезата на мълчаливо
потвърждаване от д-ра на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна и в срока по
чл.156, ал.5 от ДОПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3220-1/14.12.2020г. е нищожен. Със същия е извършено недопустимо „изменение“
на задълженията за ДНИ и лихви, установени с АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г., като съображенията на настоящия
състав са следните:
АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. е обжалван от „ЛОВОС“ ООД пред
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна с жалба рег.№
МД-Т20008365ВН/05.11.2020г., подадена
по пощата на 02.11.2020г. – в срока по чл.152, ал.1, вр.чл.144 от ДОПК.
Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК, решаващият орган - в случая
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, следва да се произнесе
по жалбата в 60- дневен срок, който, по правилата за броене на сроковете по
чл.22, ал.6 от ДОПК, смятано от 05.11.2020г. изтича на 04.01.2021г.
В случай че решаващият орган не се произнесе в рамките на
60-дневния срок, по правилото на чл.156, ал.4 от ДОПК, актът се счита за
мълчаливо потвърден. В тази хипотеза актът подлежи на съдебно обжалване в
30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне по чл.155, ал.1 - чл.156,
ал.5 от ДОПК.
АУЗ № МД-АУ-3220-1 е издаден на
14.12.2020г. - т.е. в срока за произнасяне на директора на Дирекция „Местни
данъци“ по жалбата на „ЛОВОС“ рег.№
МД-Т20008365ВН/05.11.2020г. и преди АУЗ
№ МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. да е влязъл
в сила.
При това положение неправилно в обжалвания АУЗ е посочено, че се
издава в хипотезата на изменение по чл.133, ал.2 от ДОПК, т.к. същата се отнася
за случаите на влезли в сила ревизионни или приравнени на тях по последици
актове, какъвто към 14.12.2020г. не е бил АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г., т.к.
не е бил изтекъл срока за произнасяне на
решаващия орган по чл.155, ал.1 от ДОПК, респ. срока за съдебно обжалване на
мълчаливо потвърден АУЗ по чл.156, ал.5 от ДОПК.
Само за прецизност следва да се посочи и
че неправилно издателят на акта е приел, че подадената от дружеството
коригираща декларация с № **********/11.09.2020г. – с която са коригирани височината на
обекта „земя и сграда“, етажността на сградата, застроената площ на земята,
отчетните стойности на земя и сграда, и е деклариран басейн – представлява
основание за изменение на задълженията по смисъла на чл.133, ал.2 от ДОПК.
Коригиращата декларация е подадена от дружеството и декларираните с нея
обстоятелства са станали известни на органите по приходите преди издаването на
АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г., т.е. същите не са „нови обстоятелства или нови писмени доказателства“ по смисъла на
чл.133, ал.2 от ДОПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че със
съобщение по чл.103 от ДОПК към декларацията от 11.09.2020г. са изискани
допълнителни доказателства. Съобщението е изготвено и връчено на дружеството след
подаване на жалбата срещу акта по административен ред, поради което допълнително
представените доказателства е следвало да бъдат обсъдени и преценени от
решаващия орган по реда на чл.155, ал.3 от ДОПК, а не въз основа на тях да се
издава АУЗ за изменение.
След като новодекларираните обстоятелства са от значение за
установяване на задълженията за ДНИ, в хипотеза като процесната – при която
АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК не е съобразен с коригиращата декларация – съответствието
на размера на установените задължения с декларираните от задълженото лице
обстоятелства от значение за облагането, е въпрос за законосъобразност на акта,
който може да бъде разгледан или в производство по преразглеждане по повод
жалба по реда чл.91, ал.1 от АПК, или от горестоящия орган в решението по
чл.155 от ДОПК по повод задължителното административно обжалване.
В случая с издаването на АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020г.,
органът по приходите е изменил все още нестабилния АУЗ №
МД-АУ-1452-1/13.10.2020г., а такова изменение е допустимо единствено в
хипотезата на чл.91 от АПК „Преразглеждане на акта“, според която в 7-дневен срок, а когато органът е
колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Преразглеждането
на акта от неговият издател – т.н. „Право на отзив“, е правно регламентиран
способ за преустановяване/изменение на действието на
незаконосъобразен/неправилен акт, с цел чрез предоставената от закона
възможност за самоконтрол, да се спести технологичното време за осъществяване
на йерархическия контрол. С факта на оттеглянето на акта се прекратява неговото
действие - Определение на ВАС № 10048/04.07.2013г. по адм.д. № 8520/2013г. Правото
на отзив по своята същност не е контрол по административен ред, а законова
възможност в определен срок административният орган сам да оттегли, отмени или
измени акта при наличие на подадена жалба. С изтичането обаче на срока по
чл.91, ал.1 АПК, който е преклузивен, правото на отзив се прекратява - Решение
на ВАС № 1066/21.01.2011г. по адм.д. № 6151/2010г.; Решение на ВАС
№7201/28.05.2013г. по адм.д. № 4461/2013г. Новият акт подлежи на оспорване
по реда на АПК - чл.91, ал.2 АПК, като проверката за неговата законосъобразност
започва с проверка за наличие на предпоставките за допустимост по чл.91, ал.1 АПК.
В случая
предпоставките по чл.91, ал.1 от АПК не са налице, т.к. към момента на издаване
на АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020г. преклузивният 7-дневен срок по чл.91, ал.1 от АПК е
бил изтекъл. С изтичането на този срок, съвпадащ и със срока по чл.146 от ДОПК,
органът по приходите е следвало да изпрати комплектованата преписка на
компетентния за разрешаването ѝ орган – директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна, а не да издава АУЗ за изменение, който се явява нищожен
поради погасено правомощие на органа по приходите за произнасяне и респ. липса
на компетентност по време.
Тъй като от материалите по преписката не се установява жалбата на
„ЛОВОС“ ООД с вх.рег. № МД-Т20008365ВН/05.11.2020г. против първоначалния акт АУАЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г. да е била надлежно
администрирана по реда чл.146 от ДОПК, следва след прогласяване нищожността на
оспорения АУЗ, същата да се изпрати на директора на Дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна за разглеждане и произнасяне, съобразно указанията в
настоящото решение.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК се
претендират общо в размер на 2554,50лв., от които 50лв. за държавна такса,
4,50лв. банкова такса за трансакцията и 2500лв. адвокатско възнаграждение.
Претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение е недоказана и неоснователна, т.к. по делото не са представени
доказателства за извършването на такива разноски от жалбоподателя. Адв.З. е осъществил
процесуално представителство по силата на пълномощно, приложено на л.7 от
делото, но не е представен договор за правна защита и съдействие, или друг
документ – фактура, разписка, платежно нареждане, от които да се установява
реално заплащане на адвокатски хонорар. Претендираните 4,50лв. – банковата
такса за трансакцията по заплащане на държавната такса, не представляват
разноски за производството и поради това не следва да се присъждат. Сумата е
заплатена за извършената банкова услуга и поради това е за сметка на
жалбоподателя. По изложените съображения на дружеството следва да се присъдят
разноски в размер на 50лв. (петдесет), представляващи заплатената за
производството държавна такса.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VIII-ми
състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3220-1/14.12.2020г. на главен
инспектор при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо потвърден от
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който на „ЛОВОС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Генерал Суворов,
бл.41, ап.14, представлявано от управителя Л. Д. Г., са установени задължения
за ДНИ и лихви за 2018г. и 2019г. за партида № 1304788310001 - земя и сграда,
както следва: за 2018г. - ДНИ 24414,48лв. и лихви 5621,44лв; за
2019г. - ДНИ 21232,59лв. и лихви 2730,23лв.
ИЗПРАЩА на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна жалбата
на „ЛОВОС“ ООД, ЕИК ********* с рег. № МД-Т20008365ВН/05.11.2020г. против АУАЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020г., за
разглеждане и произнасяне съобразно указанията в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА
Община-Варна да заплати на „ЛОВОС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Генерал Суворов, бл.41, ап.14, представлявано от
управителя Л. Д. Г., разноски за производството в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен съдия: