Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 250 15.07.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 141 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано по
жалба на „М.“ ООД, ххх, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“М.“ № 15, представлявано от управителя П.М., против Заповед № ДК-11-СЗ-2 от 05.02.2020г., издадена от
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Стара
Загора, с която на основание чл. 156, ал.3 от ЗУТ, са отменени като
незаконосъобразни инвестиционен проект, одобрен на 20.01.2020г. и Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г.,
издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Жилищна сграда
с ателие и гаражи /изграждане на жилищна сграда с ателие и гаражи, съдържаща:
11 апартамента, ателие и 5 гаража за по един автомобил, със застроена площ
177,09 кв.м и разгърната застроена площ 959,32 кв.м./, строеж IV-та категория, находящ се в УПИ II-4250, кв.329 по плана на гр.Стара
Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.509.4250 по КК на
гр.Стара Загора, административен адрес: ул.“И.“ №2, с възложител „М.“ ООД.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с
материалноправните и процесуалноправни норми. Жалбоподателят оспорва като
неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод за
допуснати нарушения на ЗУТ и наредбите по прилагането му по отношение на
правилата за определяне на разстояния между сгради през улица и нормите за
проектиране на еднопосочни рампи. Поддържа се, че в одобрения от Главния
архитект на Община Стара Загора инвестиционен проект е спазена нормата по
чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, тъй като разликата между височината на
новопроектираната сграда и височината на нежилищния първи етаж на засенчената
сграда е равна на ширината на улицата. Сочи се, че съществуващата едноетажна
жилищна сграда в имота през улица от северна страна /УПИ X-4224
в кв.330/ не е елемент на
действащия ПУП, поради което не следва да се съобразява при проектирането на
сградата от южната страна. Действащият за УПИ X-4224 в кв.330 ПУП – ПЗ показвал само общата
допустима височина на сградата – над 15 метра, от които в зоната при улицата не
повече от 10м., без обаче да конкретизира колко етажа ще има в рамките на тази
обща височина или в зоната при самата улица, нито по колко метра да е висок
всеки от етажите, поради което приемането на прогнозна височина от 3,50м. за
нежилищен етаж в бъдещата сграда в този урегулиран поземлен имот, не било в
противоречие с правилата на чл.32 ЗУТ, нито с предвижданията на действащия ПУП
– ПЗ. Твърди се, че не съществува вариант, в който сградата от северната страна
на улицата да има три жилищни етажа без нежилищен първи. Задължително било
сградата в УПИ II-4250,
кв.329 да покрие заварения калкан в УПИ I-4249 от изток, който бил с височина
10м/три етажа/ по уличната регулационна граница и съответно имало възможност
проекта за бъдещата сграда в отсрещния УПИ X-4224, кв.330, да предвиди покриване на
калкан с УПИ IX-4223
с височина до 10м, срещу които от юг в УПИ II-4250 нямало предвидено застрояване
съгласно действащия ПУП-ПЗ. Според жалбоподателя предвижданията на действащите
ПУП за УПИ II-4250
и УПИ X-4224 са такива, че
нормите за отстояния през улица задължават непременно да се предвиди нежилищен
първи етаж в северната сграда щом е разположена откъм неблагоприятната посока.
В първия етаж на южната сграда може да има жилища, но в северната не може,
защото улицата била по-тясна от 10 метра. На следващо място се оспорва и
констатацията в оспорения акт за допуснато нарушение на чл.156, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-2/ 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, с доводи, че в изработения проект не е предвидена гаражна
рампа, а „твърда настилка с бетон“, която е подход към дъното на имота и
гаражите и дори фактически да се приеме за „рампа“, понеже е с наклон, същата
не представлявала „рампа, принадлежаща към гараж“, а незастроена част от двора.
По изложените съображения се иска отмяна на оспорената Заповед ДК-11-СЗ-2 от 05.02.2020г. на Началника на РДНСК
Стара Загора, като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол,
чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед,
издадена от материално и териториално компетентен орган, по реда и на основание
чл.156 от ЗУТ, са отменени одобрения инвестиционен проект и издаденото от
Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-29/
20.01.2020г., поради установени съществени нарушения на ЗУТ и наредбите по прилагането
му по отношение на правилата за определяне на разстояния между сгради през
улица и нормите за проектиране на еднопосочни рампи. С подробно изложени
съображения се обосновава, че наличието на констатираните от контролните органи
на ДНСК нарушения се потвърждават от събраните по делото доказателства и че в
съответствие и при правилно приложение на закона е постановена отмяна на
одобрения инвестиционен проект и на издаденото въз основа на него разрешение за
строеж.
Главният
архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото,
поддържа подадената от „М.“ ООД жалба. Излага доводи, че при неправилно
приложение на закона с оспорената заповед са отменени като незаконосъобразни
одобрен инвестиционен проект от 20.01.2020г. и Разрешение за строеж № 19-29/
20.01.2020г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство - „М.“ ООД гр.Стара Загора, е собственик на дворно място, находящо
се в гр.Стара Загора на ул.“И.“ № 2, с площ от 370кв.м., представляващо УПИ II-4250 в кв.329 по плана на гр.Стара
Загора, а по кадастрално заснемане – поземлен имот с идентификатор №
68850.509.4250 /съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ 44 от 24.06.2019г., том VI, рег.
№ 12747, дело № 861 от 2019г./. Въз основа на издадена от Дирекция
„Строителство и инвестиции“ при Община Стара Загора Скица № 1967/ 09.08.2019г.
за проектиране, е бил изработен
технически инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда с ОСД и
гаражи /застроена площ 177.09 кв.м, разгърната застроена площ 059,32 кв.в/,
находящ се в УПИ II-4250,
кв.329, с възложител: „М.“ООД, с обяснителна записка към него, в части:
„Архитектурна“, „Строителни конструкции“, „Електрическа“, „ВиК“,
„Геодезическа“, „Енергийна ефективност“, „Отопление, вентилация и
климатизация“, „Пожарна безопасност“, „Паркоустройство и благоустройство“. Със
Заявление вх. № 19-02-2/ 06.01.2020г. възложителят „М.“ООД е направил искане до
Главния архитект на Община Стара Загора за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда с ОСД и гаражи“ в УПИ II-4250, кв.329 по плана на гр.Стара Загора,
с административен адрес: ул.“И. № 2. Инвестиционният проект е съгласуван и
одобрен на 20.01.2020г. Въз основа на одобрения проект, на основание чл.148,
ал.1, ал.2, ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, Главният архитект на Община Стара
Загора е издал Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г., за строеж: „Жилищна
сграда с ателие и гаражи /изграждане на
жилищна сграда с ателие и гаражи, съдържаща: 11 апартамента, ателие и 5 гаража
за по един автомобил, със застроена площ 177.09кв.м. и разгърната застроена
площ 959.32кв.м.; 7 паркоместа в границите на имота, строеж четвърта категория/
в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68850.509.4250 по кадастрална карта,
с административен адрес ул.“И.“ № 2, с възложител „М.“ ООД.
С писмо вх. № РС-СЗ-85-00-130/
22.01.2020г./л.19 от делото/, на основание чл.149, ал.5 от ЗУТ, Главният архитект на
Община Стара Загора е уведомил и е изпратил на Началника на РДНСК Стара Загора
издадени разрешения за строеж от № 19-21 до № 19-32/вкл./ за 2020г., сред които
е и процесното РС № 19-29/ 20.01.2020г.
На 05.02.2020г. длъжностни лица от
РДНСК Стара Загора са извършили проверка на Разрешение за строеж № 19-29/
20.01.2020г. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен
протокол № 150/ 05.02.2020г. Проверяващият екип от служители на РДНСК Стара
Загора е приел, че при одобряването на проекта и издаването на разрешението за
строеж е нарушено правилото на чл.32, ал.1 и 3 от ЗУТ – проектирана е сграда с
по-голяма височина от допустимата, поради това, че е приета височина от 3.50м
за нежилищен етаж на сградата от север през ул.“И.“, без да има данни за такъв
етаж /по ПУП или на място/. Предвидена е
рампа с широчина по-малка от 3 м./в най-тясната част е предвидена 2.33м/ в
нарушение на чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/ 20.12.2017г.
Въз основа на съставения Констативен
протокол и на основание чл.156, ал.3 от ЗУТ, при упражняване на предоставени
със Заповед № РД–13–171/ 13.06.2019г. на Началника на ДНСК – гр. София
правомощия /т.13 от заповедта/, с оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед № ДК-11–СЗ–2/ 05.02.2020г., Началникът на РДНСК Стара Загора е отменил
като незаконосъобразни инвестиционен проект, одобрен на 20.01.2020г. и
Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г., издадено от Главния архитект на
Община Стара Загора, за строеж: „Жилищна сграда с ателие и гаражи /изграждане
на жилищна сграда с ателие и гаражи, съдържаща: 11 апартамента, ателие и 5
гаража за по един автомобил, със застроена площ 177,09 кв.м и разгърната
застроена площ 959,32 кв.м./, строеж IV-та
категория, находящ се в УПИ II-4250,
кв.329 по плана на гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор
68850.509.4250 по КК на гр.Стара Загора, административен адрес: ул.“И.“ №2, с
възложител „М.“ ООД. От фактическа страна заповедта е обоснована с
обстоятелството, че при извършената проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на
одобрения инвестиционен проект и на издаденото въз основа на него разрешение за
строеж, са установени съществени нарушения на ЗУТ и наредбите по прилагането
му, изразяващи се в: 1. Изработване на
проекта в противоречие на правилата на чл.32 от ЗУТ за определяне разстоянието
между сградите през улица, тъй като проектът в част „Архитектурна“ предвижда
северната фасада да съвпада с външната линия на застрояване /уличната
регулация/ с височина до кота корниз =
9.50м., която стойност /видно от чертеж „Разрез 2-2“/ е получена по правилото
на чл.32, ал.1 и 3 от ЗУТ като височината на сградата, разположена от по-благоприятната
посока за ослънчаване е намалена с височината на нежилищния етаж от
засенчваната сграда. В случая проектираната сграда е разположена от
по-благоприятната посока - §5, т.28 от ДР на ЗУТ, като нейната височина е
намалена с 3.50м. – височина на нежилищен етаж на сградата в УПИ X-4224 и е получена крайна стойност от 6м,
която определя разстоянието между сградите през ул.“И.“. Прието е, че
хипотезата за нежилищен етаж от 3.50м в УПИ X-4224 няма опора в действащия ПУП – ПЗ,
одобрен със Заповед № 19-12-143/ 06.06.2016г. на Кмета на Община Стара Загора,
който предвижда жилищна устройствена зона с високо застрояване /Жг/ и в
матрицата на плана също няма специални изисквания за проектиране на нежилищен
етаж, които да са задължителни, а освен това на място сградата, предвидена с
ПУП не е реализирана, а съществуващата
сграда няма нежилищен етаж. Въз основа на това е направен извод, че проектантът
необосновано е намалил разстоянието между сградите през улица с височината на
нежилищен етаж от 3.50м., какъвто не съществува и не е предвиден, и
представлява най-благоприятният вариант за проектанта само на сградата в УПИ II-4250, който му позволява да проектира
сграда с височина на северната фасада по-голяма от допустимата. В бъдеще, при
реализиране на сградата в УПИ X-4224,
ако не се предвиди нежилищен етаж с височина 3.50м ще се получи недопустимо
засенчване на жилищен етаж, за което собствениците на УПИ X-4224 не са били уведомени. Сочи се, че при липса на информация за
предназначението на етажите в имота през улица е следвало да се разработи
работен устройствен план или да се проектира спрямо възможността за три жилищни
етажа на уличната регулация. Направено е и позоваване на разпоредбата на чл.72,
ал.3 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, съгласно която е въведено изискване за височина
единствено за магазините и заведенията за хранене в нови сгради – 3.20м, в
подкрепа на извода за необоснованост на възприетия вариант за бъдещо изграждане
на нежилищен етаж със сочената височина в сградата от север през улица. 2.
Проектирана е рампа за влизането на хора и автомобили от ул.“И.“ към дъното на
имота, която в частта между сградата, където е разположено стълбището и ивицата
за озеленяване, е с широчина едва 2,33м /измерена мащабно/ вместо изискуемите
съгласно чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/ 20.12.2017г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии -
3м /по изключение 2.75м/. Прието е, че това нарушение на правилата за
проектиране на рампи ще създаде опасност от инциденти по време на експлоатация,
тъй като ще затрудни както влизането на автомобили към гаражите и паркоместата
в дъното на имота, така и на пешеходци, за които не е осигурен друг маршрут за
влизане и излизане от сградата – нарушение на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ.
Административният орган е приел, че посочените нарушения на ЗУТ и наредбите по
прилагането му следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, обуславящи
незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект и на издаденото
разрешение за строеж, като основание за тяхната отмяна.
По
делото е представена образуваната административна преписка по издаване на
оспорената заповед, както и образуваната в Община Стара Загора преписка във
връзка с одобрения инвестиционен проект и издаденото от Главния архитект на
Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г.
За
изясняване на обстоятелствата от значение по делото е допусната, назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
Заповед № ДК-11-СЗ-2/ 05.02.2020г.
е постановена на основание и в хипотезата на чл.156, ал.3 от ЗУТ – за
констатирани нарушения при извършена служебна проверка на издадени строителни
книжа. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗУТ, при
констатиране на нарушения при извършена служебна проверка за съответствието на
издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с
предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и на други
нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа,
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от
него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и
одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № РД–13–171/ 13.068.2019г. от която е
видно, че Началникът на ДНСК е делегирал правомощията си за издаване на
заповеди по чл.156, ал.3 от ЗУТ на началниците на РДНСК. Следователно
обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Началникът на РДНСК Стара Загора, съобразно
делегираните му правомощия по чл. 156, ал.3 от ЗУТ.
Административният
акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за
издаването на заповедта, както и приетите за установени факти и обстоятелства,
които административният орган е преценил и определил като релевантни за
упражняване на делегираното му правомощие по чл.156, ал.3 от ЗУТ. С оглед на
което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.156, ал.3 от ЗУТ и на
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта, с който се отменят като
незаконосъобразни издадени строителни книжа.
Заповед №
ДК-11–СЗ-2/ 05.02.2020г. е издадена при извършена служебна проверка и
осъществен контрол по реда на чл.156 от ЗУТ в рамките на законово
регламентирания 14-дневен срок от получаването на уведомлението по чл.149, ал.5
от ЗУТ /вх. № РС-СЗ-85-00-130/ 22.01.2020г./. От приложения по делото
Констативен протокол № 150/ 05.02.2020г. за резултатите от извършената служебна
проверка по чл.156, ал.2 от ЗУТ се установява, че проверката е извършена и
съотв. констативният протокол е съставен и подписан от длъжностни лица от РДНСК
Стара Загора, при упражняване на правомощия в качеството им на органи на ДНСК.
В хода на проведената административна процедура по чл.156 от ЗУТ не са
допуснати процесуални нарушения, които да релевират незаконосъобразност на
крайния административен акт, с който тази процедура приключва. С оглед на което
съдът приема, че по отношение на оспорената в настоящото производство заповед
не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед в случая следва
да обхване преценката налице ли са установените от административния орган
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и
обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за
несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на одобрения
инвестиционен проект и на издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора
Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г., като основание за тяхната отмяна.
Първото
констатирано нарушение, визирано в обжалваната заповед, е за изготвянето,
съгласуването и одобряването на инвестиционния проект в противоречие на
правилата на чл.32 от ЗУТ за определяне разстоянието на сградите през улица.
Съгласно чл.32,
ал.1 от ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през
улицата трябва да е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради, а
разпоредбата на чл.32, ал.3 ЗУТ регламентира, че от височината на сградата,
разположена от по-благоприятната страна се вади височината на нежилищния етаж
на засенчената сграда. За сградите, разположените откъм неблагоприятната посока
за ослънчаване последното правило е неприложимо, тъй като те не засенчват.
От събраните по
делото доказателства, в т.ч. и от заключението на изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че по действащия ПУП – План за
застрояване, одобрен със Заповед № 1866/ 17.07.2008г. на Кмета на Община Стара
Загора /л.62 от делото/, за УПИ II-4250, кв.329, за строителството в който имот е одобрен
процесния инвестиционен проект и е издадено Разрешение за строеж № 19-29/
20.01.2020г. от Главния архитект на Община Стара Загора, е установена смесена
жилищна зона с обекти за обществено и делово обслужване /Сж,одо/, свързано
между два УПИ високо застрояване с височина по-голяма от 15м, плътност на
застрояване 80%, коефициент на интензивност 3,5, минимална плътност на
озеленяване 20%. С плана е предвидена възможност от север линията на
застрояване да съвпада с уличната регулационна граница, а по отношение
разстоянията от сградата до съседните сгради през улица ПЗ не определя точни
стойности, а препраща към общите правила на ЗУТ за определянето им: L>Нсгр. За имотът през улица – УПИ X-4224, кв.330, е в сила План за
застрояване, одобрен със Заповед № 19-12-143/ 06.06.2016г. на Кмета на Община
Стара Загора, съгласно който за имота е предвидена изцяло жилищна устройствена
зона с високо застрояване /Жг/. Видно от графичната част на ПУП-ПЗ в този имот
е предвидена 5-етажна жилищна сграда с три етажа откъм улична регулационна
линия, като са дадени задължителни линии на застрояване, съвпадащи с уличната
регулационна линия на имота. В матрицата на плана няма специални изисквания за
проектиране на нежилищен етаж, които да са задължителни. На място сградата,
предвидена с ПУП не е реализирана, като съществуващата в имота едноетажна
жилищна сграда не е елемент на ПЗ /такива са констатациите и на вещото лице,
изпълнило допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза/. Не е спорно, че разположението на
новопроектираната сграда е от по-благоприятната посока за ослънчаване по см. н
а§5, т.28 от ДР на ЗУТ.
Спорът по делото се концентрира до това допустимо ли е
било в случая и респ. съответства ли на установените в нормата на чл.32, ал.1 и
ал.3 от ЗУТ правила, възприетото от проектанта решение височината на северната
фасада на проектираната в УПИ II-4250
сграда, разположена на външната линия на застрояване/уличната регулация/ да се
увеличи с височината на предполагаем нежилищен етаж от 3.50м. на предвидената с
ПЗ жилищна сграда в УПИ Х-4224.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изложените от решаващият административен орган
съображения, обосноваващи направения извод, че подобно проектно разрешение не
намира опора в данните по ПЗ и на място, и представлява най-благоприятния
вариант за проектанта само на сградата в УПИ II-4250, който му позволява да проектира
сграда с височина по северната фасада по-голяма от допустимата.
Не може да се
възприеме като съобразена с разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗУТ формулата, която
проектанта на процесната сграда в УПИ ІІ - 4250 е използвал, за да изчисли
разстоянието до сградата в УПИ Х- 4224 през улицата, тъй като предвиденото
намаление с височина 3.50м на първи нежилищен етаж на сградата през улица, не
съответства на установеното с одобрения
ПУП-ПЗ за УПИ II-4250
/на л.62 по делото/ предвиждане – изграждане на 5-етажна жилищна сграда,
първите етажи от която да са разположени на уличната регулационна линия. При
даденост, че улицата /ул.“И.“/ между тези два урегулирани поземлени имота е 6 м
/установено по делото от СТЕ/ и предвидената с ПЗ задължителна линия на
застрояване за УПИ Х-4224 на уличната регулация, налагат извода, че височината
на сградата в този имот следва да е 6 м. Следователно разположената срещу нея, през
улица „И.“, сграда в УПИ II-4250
също трябва да е с височина 6м, а не 9.50м., тъй като сградата в УПИ Х-4224 не
е реализирана, за да се видят броят и предназначението на етажите й, а с ПЗ
няма задължително предвиждане за нежилищен етаж, което проектантът на процесния
строеж да съобрази. Щом като в одобрения за УПИ Х-4224 ПЗ е посочено отстояние
до сградата през улица - 6 метра и
съответно задължително застрояване на уличната регулационна линия, следва, че
за да се ползват от ограничителната линия на застрояване, собствениците на УПИ
ІІ-4250 е необходимо да съобразят височината на сградата си откъм улицата с
нейната широчина или тя не може да бъде повече от 6 метра. Вариантите за
отклонение от ПУП-ПЗ, а именно намалени отстояния, не зависят само от съгласието
на собствениците, но следва да бъдат съобразени с императивните изисквания на
ЗУТ, от които не може да има отклонения. Всички коментирани от вещото лице
варианти, както и от страна на жалбоподателя, са основани на факта, че ширината
на улицата, която се съобразява задължително по силата на чл.32 от ЗУТ, когато
се определя местоположението на сградите, не е достатъчна да осигури ползване
на показателите за средно и високо застрояване в УПИ ІІ-4250 за цялата
сграда. В случая избор на жалбоподателя е
да разположи сградата си на улична регулация, която е ограничителна, но не
задължителна линия на застрояване, вместо да приеме вариант с отстъп на
застрояването в дълбочина на имота, което би осигурило възможност за по-голяма
височина на сградата от 6 метра. Необходимостта новопроектираната сграда да
покрие калкана на съществуващата сграда в съседния УПИ I-4249 не може да обоснове височина от
9.50м. за цялата северна фасада на сградата и разполагането й на уличната
регулационна линия и в зоната, попадаща срещу предвиденото с плана разположение
на бъдещата сграда в УПИ Х-4224. Съдът не възприема и заключението на вещото
лице, че при бъдещото проектиране на сградата в УПИ Х-4224 проектантът е длъжен
да предвиди нежилищен етаж, тъй като трябва да се покрие калкана на изградената
сграда в УПИ IХ-4223.
Това становище на експерта противоречи на разпоредбата на чл.82, ал.4 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони /Наредба № 7, която допуска да не се
покрива изцяло заварена калканна стена, ако това води до нарушение на нормативи
за височини и отстояния.
Относно довода
на жалбоподателя, че с обявяването на ПУП – ПЗ собствениците на УПИ са били
уведомени за параметрите на бъдещото строителство, следва да се каже, че с
влезлия в сила ПЗ за УПИ Х-4224 няма задължително изискване за изграждане на
жилищен етаж в предвидената за този имот 5-етажна жилищна сграда, а
разстоянието между сградите през улица е фиксирано на L>Нсгр. С процесния проект на практика се
прави недопустима намеса в инвестиционните намерения за застрояване в чужд имот
с поставяне на изисквания /изграждане на нежилищен етаж с височина 3.50м/,
каквито освен, че не съществуват по одобрените за имота застроителни
предвиждания, тъй като ПЗ не поставя условие за задължително проектиране на
етаж с магазини или заведения, се явяват и отежняващи от гледна точка на
действащите нормативи за височина на нежилищен етаж. В нормативната уредба няма
изискване нежилищните етажи да се проектират с височина 3.50м. Съгласно чл.72,
ал.3 от Наредба № 7 съществува изискване за височина единствено за магазините и
заведенията за хранене в нови сгради – 3.20м.
С оглед на
гореизложеното съдът приема за фактически, правно и доказателствено обоснован
направения от началника на РДНСК Стара Загора извод, че одобреният
инвестиционен проект за изграждането на
строеж:. „Жилищна сграда с ателие и гаражи“ със застроена площ 177,09 кв.м и
разгърната застроена площ 959,32 кв.м, находящ се в УПИ II-4250,
кв.329, е разработен в противоречие на правилата на чл.32 от ЗУТ за определяне
разстоянието между сградите през улица и съответно е налице основание за отмяна
на този проект, като незаконосъобразен. Незаконосъобразността на инвестиционния
проект има за последица и незаконосъобразност на издаденото въз основа на
него Разрешение за строеж № 19-29/
20.01.2020г. на Главния архитект на Община Стара Загора.
Второто
констатираното нарушение, посочено в т.2 на обжалваната Заповед № ДК-11-СЗ-2/
05.02.2020г. на Началника на РДНСК Стара Загора, е за допуснато нарушение на
чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от
20.12.2017г. за планиране и проектиране на комунално-транспортната система на
урбанизираните територии /Наредба № РД-02-20-2/, поради проектирането на рампа
за хора и автомобили от ул.“И.“ към дъното на имота, която в частта между
сградата, където е разположено стълбището, и ивицата за озеленяване, е с
широчина 2.33м. вместо изискуемите 3м/по изключение 2.75м/.
В жалбата се
твърди че на място била изпълнена „твърда настилка с наклон“, която физически
представлява рампа, но не е „гаражна рампа“ по смисъла на Наредба № РД-02-20/
20.12.2020г. Жалбоподателят не оспорва констатацията на административния орган
относно установената широчина на тази „настилка“ /съгласно изрично направеното
в съдебно заседание изявление в този смисъл от процесуалния му представител/.
Съгласно чл.154
ал.1 т.1 от Наредба № РД-02-20-2 гаражните рампи са външни, когато служат за
вход и/или изход в гаражите. След като в случая автомобилите ще достигат до
гаражите и до паркоместата през тази „твърда настилка с наклон“, то тогава тя е
външен вход да тези обекти и по естеството си представлява рампа. Когато по
рампата ще има и пешеходно движение, какъвто е настоящия случай /видно от част
„Архитектурна“ на инвестиционния проект/ се проектират и служебни тротоари
/арг.чл.156, ал.3 от Наредба № РД-02-20-2/, т.е. такива, които не са за
обществено ползване. Няма спор, че широчината на рампата не е поне 3.00м, нито
допустимите 2.75м, както и че няма предвиден служебен тротоар, а входа към
сградата е към дъното на имота и изисква преминаване по рампата. Тези пропуски
в разработения проект несъмнено могат да доведат до неблагоприятни последици по
време на експлоатацията, тъй като би създало затруднения както за влизането на
автомобилите към гаражите и паркоместата в дъното на имота, така и за пешеходците,
за които не е осигурен друг маршрут за влизане и излизане от сградата. В този
смисъл правилно са квалифицирани като нарушение на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ,
въвеждащ задължение строежите да се проектират при спазване на изискванията за
достъпност и безопасност при експлоатация.
Възражението на
жалбоподателя, че сборът от 3.00м плюс 0.75м за служебен тротоар противоречи на
нормата на чл.31 ал.1 от ЗУТ, според която сградата може да се разположи на 3
метра от странична регулационна линия, поради което следва да се приложи
законовата разпоредба, е неоснователно. Сградата може да се разположи на три
метра от странична регулационна линия само при ниско жилищно застрояване, но
това е правна възможност до посоченото
разстояние, която не се ограничава от Наредба № РД-02-20-2 поради изискванията
за проектиране на рампите. Тъкмо обратното – в рамките на максимално
допустимото разстояние до страничните и към дъното регулационни линии ще се
съобрази и възможността за изграждане на рампи, съгласно нормативните
изисквания. Следва да се каже също, че рампата не се включва в застроената площ
по силата на §1 т.15 от ДР на ЗУТ, ако е с височина до 1.20м от средното ниво
на прилежащия терен. Нейната площ остава в свободната дворна по определението
на §1 т.16 от ДР на ЗУТ, но това не променя факта, че се касае за рампа по
смисъла на чл. 154 ал.1 т.1 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии
и при нейното проектиране е следвало да бъдат съобразени установените в тази
наредба правила.
Следователно
налице е и второто установено от административния орган нарушение, описано в
т.2 от обжалваната заповед.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че съответно на установените в хода на проведеното
административно производство по чл.156 от ЗУТ факти и обстоятелства, наличието
на които се потвърждава от събраните по делото доказателства, Началникът на
РДНСК Стара Загора е приел, че при одобряването на инвестиционния проект и
издаването на Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г., са допуснати
нарушенията, описани в обжалваната заповед. Тези нарушения /поотделно и в
тяхната съвкупност/, при правилно приложение на нормативната регламентация и в
съответствие с нейната цел, са квалифицирани като съществени, което е
обусловило и упражняването на правомощието по чл. 156, ал.3 от ЗУТ от
административния орган за отмяна на издадените строителни книжа, като
незаконосъобразни. Оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и в
предвидената форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава, при спазване на административно-производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.4 от АПК, искането на ответника по жалбата за присъждане
на разноски, следва да бъде уважено. „М.” ООД следва да бъде осъдено да заплати
на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Стара Загора
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в
размер на 150лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от „М.“ ООД, ххх, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“М.“ № 15, представлявано от управителя П.М., против Заповед № ДК-11-СЗ-2 от 05.02.2020г., издадена от Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол Стара Загора, с която
на основание чл. 156, ал.3 от ЗУТ, са отменени като незаконосъобразни
инвестиционен проект, одобрен на 20.01.2020г.
и Разрешение за строеж № 19-29/ 20.01.2020г., издадено от Главния
архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Жилищна сграда с ателие и гаражи
/изграждане на жилищна сграда с ателие и гаражи, съдържаща: 11 апартамента,
ателие и 5 гаража за по един автомобил, със застроена площ 177,09 кв.м и
разгърната застроена площ 959,32 кв.м./, строеж IV-та категория, находящ се в УПИ II-4250, кв.329 по плана на гр.Стара
Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.509.4250 по КК на
гр.Стара Загора, административен адрес: ул.“И.“ №2, с възложител „М.“ ООД, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ххх, със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“М.“ № 15, да заплати на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Стара Загора сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: