Р Е Ш Е Н И Е
№ 261072 11.08.2021
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд 54-ти граждански състав
на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа
година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Евгени Узунов
при
секретаря Радостина Тавитян
като
разгледа докладваното от съдията Е.Узунов
гражданско
дело № 2035 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Е.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. П.Ч., със съдебен адрес:***
срещу „Скорпио спийд транс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Б*, ул. „****, представлявано от управителя К*С* К*, чрез пълномощника адв.
С.Г., със съдебен адрес:***, с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение, дължимо въз основа на сключен между страните трудов
договор №****.; сумата от 800 евро, представляваща дължими командировъчни,
съгласно Заповед №3/31.03.2017г. за периода 31.03.2017г. – 19.04.2017г.; сумата
от 13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последица от настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 3 972,21 лв., начислена за периода 16.04.2017г. –
20.04.2017г., както и ведно със законната лихва за забава върху главницата от
13 000 лв., считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в
исковата молба, че между страните е налице трудово правоотношение, по силата,
на което ищецът заема длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил, а със
Заповед №3/31.03.2017г. на работодателя, бил командирован в чужбина – в
различни европейски страни. Посочва се, че на 17.04.2017г. е настъпила
злополука, вследствие, на която ищецът получил множество физически увреждания.
Сочи се още, че в резултат на преживяното ищецът се затворил в себе си, бил
объркан и обзет от депресивни мисли.
Твърди се, че
злополуката е декларирана пред НОИ, като с Разпореждане
№5104-02-33/27.03.2018г., на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас е прието, че
злополуката е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Това разпореждане било
обжалвано от работодателя – дружеството ответник пред директора на ТД на НОИ
Бургас, с който с Решение №1040-02-51/15.06.2018г., е оставил в сила
обжалваното пред него разпореждане. Решението на директора е обжалвано от
работодателя „Скорпио спийд транс“ ООД, пред Адм. Съд Бургас, който с Решение №****/****.
е отхвърлил жалбата. Към настоящия момент делото се намира във ВАС, тъй като
срещу Решение №***/****. на Адм. Съд Бургас е подадена касационна жалба.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни с подробно
изложени аргументи. Счита претенцията за трудово възнаграждение за
неоснователна поради плащане, както и предвид полученото обезщетение за временна
неработоспосност. Прави възражения за прекомерност на обезщетението за
неимуществени вреди, за проявена груба небрежност от страна на работника и за
изтекла погасителна давност на претенцията за лихва за забава. Ангажирани са
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 215 КТ и
чл. 200 КТ, и чл. 86 ЗЗД.
Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
В случая по делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 31.03.2017 г., по което ищецът Е.Г. е работил като „*****“, както и че е бил командирован до Германия, Франция и други страни от Европа в зависимост от това в кои страни са клиентите, според получените заявки от спедитора, за срок от 31.03.2017 г. до 20.05.2017 г. Установява се от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на 19.06.2017 г. по молба на ищеца от дата 13.06.2017 г.
По претенцията за неизплатено трудово възнаграждение съдът намира следното:
Установява се от представения на л.155 от делото трудов договор № 2 от 31.03.2017 г., че между страните е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 600 лв. и допълнително възнаграждение в размер 0,60% за трудов стаж и придобит професионален опит. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че като се вземе предвид, че за процесния период ответното дружество е изплатило и осчетоводило за работна заплата сумата от 200 евро, както и че за периода от 21.04.2017 г. до 13.06.2017 г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност от НОИ, неизплатената част от трудовото възнаграждение възлиза на 38,66 лв. С оглед гореизложеното претенцията за неизплатено трудово възнаграждение е основателна до размера на 38,66 лв. и следва да се отхвърли за горницата до претендираните 1 500 лв.
По претенцията за неизплатени командировъчни дневни пари съдът намира следното:
Страните не спорят относно командировката на ищеца, а и видно от Заповед № 3 от 31.03.2017 г. (на л.156 от делото) ищецът е бил командирован от ответното дружество в чужбина (Германия, Франция и други страни от Европа) за срок от 31.03.2017 г. до 20.05.2017 г. със задача международен превоз на товари, като дневните пари са определени в размер на 40 евро на ден. От приложения на л.123 от делото самолетен билет се установява, че ищецът е летял от Стокхолм до Инстанбул на 19 април. Съдебно-счетоводната експертиза не установи изплатени и осчетоводени командировъчни пари. Предвид това, съдът счита за доказана по основание и размер претенцията за командировъчни дневни пари за периода 31.03.2017 г. – 19.04.2017 г. или 800 евро за 20 дни по 40 евро и същата следва да се уважи изцяло.
По претенцията за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 17.04.2017 г., съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе, по делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че в процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „*****“, като е бил командирован в Германия, Франция и други страни от Европа. Съгласно приложената длъжностна характеристика в трудовите задължения на ищеца се включва управление и обслужване на моторни превозни средства за превоз на товари, при гарантиране сигурността на товара.
Спори се между страните относно настъпилата на 17.04.2017 г. злополука и по-точно за характера ѝ на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството е влязло в сила на 04.11.2020 г. Решение № ***** от ***2019 г. по адм.д. № ****/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ответното дружество против Решение № **** г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № ***** г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което декларираната злополука вх. № **** г. станала с пострадалия Е.В.Г. на 17.04.2017 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Предвид това, съдът приема станалата на 17.04.2017 г. трудова злополука за установена по надлежния ред, с влязъл в сила нарочен акт – разпореждане № **** г. на ТП – Бургас на НОИ. Видно от същото, на 17.04.2017 г. около 17 часа при изпълнение на служебните си задължения ищецът е претърпял трудова злополука при престой поради забрана за движение по Великденските празници на паркинг на пристанище *****, Швеция, при неблагоприятни метереологични условия – силен вятър, дъжд и сняг, ищецът тръгнал да излиза от ремаркето на камион с рег.№ *****, при което металната врата с размери 2,5м висока и 1,2м широка била издухана от вятъра към него, той я хванал, но в този момент порив на вятъра я отворил и ищецът бил повлечен навън, при което паднал на земята по гръб, от което получил болки в тила, дясната част на гръдния кош, горната част на корема и таза, като в клиника в **** било установено счупване на две места на 7-мо ребро в дясно, събиране на малко плеврална течност и счупвания на трансверзалните костни израстъци на прешлени L1 - L4. – внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време на командировка и по повод на извършваната работа.
По делото са представени декларация от ищеца от 31.03.2017 г., за това че е запознат с длъжностната характеристика и правилата за здравословен и безопасен труд в дружеството и на работното място и задълженията му да ги спазва стриктно, и инструкция за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността. Представени са и извлечение от книгата за Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж, от която е видно, че на ищеца е проведен инструктаж на работното място на 31.03.2017 г. и 03.04.2017 г., както и от книгата за Начален инструктаж, от която е видно, че на ищеца е проведен начален инструктаж на 31.03.2017 г., за което е издадена представената по делото служебна бележка № 4/31.03.2017 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
От представеното по делото удостоверение от Изпълнителна агенция автомобилна администрация, Регионална дирекция – Бургас, се установява, че на ищеца е била издадена карта квалификация на водача № **** г. със срок на валидност до 25.05.2020 г. От представеното по делото удостоверение от РЗОК- Бургас се установява, че на ищеца е била издадена европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност 16.02.2017 г. до 16.02.2018 г.
От представеното удостоверение от „****“ АД се установява, че ищецът е бил застрахован по застрахователна програма „Пълна защита“ за периода от м.април 2017 до м.април 2018 г. По делото не се представиха доказателства на ищеца да е било изплатено застрахователно обезщетение.
От
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че всяка врата на ремарке
има самостоятелен механизъм, предназначен да я фиксира неподвижна в отворено
положение, който е разположен от външната страна на ремаркето, под пода на
платформата, съответно от лявата и от дясната страна на ремаркето. При
използването му, механизмът предотвратява безконтролното движение на вратата. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че ремаркето е снабдено със стълба,
която се използва преди да се слезе и невъзможно да се слезе от стълбата при
затворена врата. Обикновено всички рампи се правят на височина 1,10 -1,30м.
Разтоварващата варира от 20-30 см до 60 см.
По делото е разпитан като свидетел И.Г.Т. – бивш служител на ответното дружество на длъжност „***“, който посочва, че били на паркинг в ремаркето, тъй като не им бил осигурен хотел, а били в 45 часова пауза за Великденските празници. След като си взели храна следобеда, в ремаркето влезли пострадалият, свидетелят, управителят на ответното дружество и още един шофьор. Управителят К* излязъл, за да говори по телефона, но не обезопасил ремаркето отвън. Духал силен вятър. Ищецът тръгнал да излиза, за да вземе храна от кабината, когато вратата го бутнала, съборила го и той паднал от 90-95 см. На място дошла линейка, която отвела пострадалия в болница. Били установени две счупени ребра и травма на прешлените, главата му била ударена.
По делото е разпитана като свидетел и С* Д* П* – живуща на семейни начала с ищеца, от показанията на която се установяват претърпените от ищеца страдания. Свидетелката посочва, че инцидентът се случил през време на бременността ѝ. Ищецът имал пукнати ребра и пукнат таз, но последният не бил признал. Е. едва се движел, лягал и ставал. Самочувствието му било ниско, тъй като не можел да работи и да изкарва доходи, а тя била бременна и в болничен. Ищецът имал затруднено движение в продължение на около месец, след това се възстановил. Изминало доста време докато стане работоспособен. След инцидента работил около месец при негов стар работодател и слязъл от камионите.
От заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил контузия на гръдния кош със счупване на 7ма ребрена дъга на две места с дислокация и счупване на напречните израстъци на Л1-Л4 /на лумбалните прешлени/. Допълнително било установено и счупване на 5та ребрена дъга. Травмата на гръдния кош отзвучава в рамките на 35-40 дни, а на прешлените в рамките на около 6-8 седмици. Пострадалият е бил нетрудоспособен за около два месеца. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно описаните увреждания да настъпят при падане, но няма да останат трайни последици. Може да се получават болки от време на време при смяна на времето или при натоварване. Травмите са били свързани с болки и страдание при движение на снагата. Фрактурата на ребра обикновено е съпроводена с болки при дишане, кашлица, вдигане на тежест, а счупването на израстъците на гръбначния стълб причинява болка при вдигане на тежести или завъртане. Лечението е само медикаментозно, тъй като няма как да се обездвижат. Операция на израстъците на прешлените не се прави. Болкоуспокояващи се приемат до отзвучаване на болките.
За да бъде уважена
претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено съществуването на
трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на
работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
Съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият работник към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред (с разпореждане № ****** г. на НОИ, потвърдено с влязло в сила решение на Административен съд Бургас), както и че в резултат на нея са настъпили вреди – болки и страдания в следствие на получените фрактури на 5та и 7ма ребрена дъга и на напречните израстъци на Л1-Л4 лумбални прешлени. Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.
По отношение на механизма на настъпване на вредите съдът съобрази данните от представеното разпореждане на НОИ, като орган по чл. 60, ал. 1 КСО, както и свидетелските показания. Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като обективно и пълно изготвено. В същото вещото лице посочва, че заключващият механизъм, който не позволява безконтролно движение на вратите е от външната страна на камиона. Т.е. при положение, че ищецът и други хора са се намирали вътре в ремаркето, той не би могъл да използва този механизъм преди да слезе. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., въпреки твърденията на ответника за заинтересоваността му от изхода на делото. Това е така, тъй като видно от представените доказателства за водени срещу него дела от работодателя „Скорпио спийд транс“ ООД, тези дела са инициирани повече от година след проведеното през 2018 година разследване на трудовата злополука, а показанията на свидетеля кореспондират с описаната от компетентния орган фактическа обстановка. Предвид това съдът намира за установен факта, че по време на инцидента ищецът, заедно със свидетеля Т., както и още един ***, са били вътре в ремаркето. При излизане при силен вятър ищецът не е успял да удържи вратата, бил е повлечен от нея и паднал от около 90 см височина. От представената медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на злополуката ищецът получил фрактури 5та и 7ма ребрена дъга, като 7ма на две места, и на напречните израстъци на Л1-Л4 лумбални прешлени. Същите са довели до болки и страдания за ищеца, подлежащи на обезщетяване, съобразно критериите, формулирани в Постановление на Пленума на ВС № 4/1968г.
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, респ. интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, съдът кредитира показанията на свид. П*, които кореспондират с уточненията на вещото лице П., дадени в съдебно заседание. От тях се установява, че ищецът е претъпрял болки и страдания от посочените фрактури и затруднено движение в продължение на около месец, след което започнал да се възстановява. Бил е притеснен от липсата на доходи и състоянието на бременната си приятелка. От писмените доказателства се установява, че ищецът е бил нетрудоспособен за времето 21.04.2017 г. до 13.06.2017 г. Лечението е било само медикаментозно. При изслушването в съдебно заседание вещото лице е посочил, че няма да останат трайни последици.
С оглед сравнително бързото възстановяване, както и с оглед създадените затруднения при движението, от което са произлезли болки, притеснения и неудобства, според общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът приема за основателна претенцията за неимуществени вреди до размера от 3000 лв. Според настоящия състав посочената сума съответства на степента и характера на претърпените от ищеца болки и страдания и в най-пълна степен ще компенсира последиците от трудовата злополука. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази както тежестта на уврежданията, така и продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, обстоятелството, че от инцидента за ищеца няма да останат трайни последици и сравнително краткия възстановителен период. За горницата над тази сума, съдът счита, че претенцията е недоказана по размер и не съответстваща на тежестта на уврежданията, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед частичното уважаване на главната претенция следва да бъде обсъдено и наведеното възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 ГПК, за намаляване отговорността на работодателя. Като такова основание за намаляване на отговорността на работодателя законът установява единствено допуснатата от пострадалия груба небрежност, с която да е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Допусната от пострадалия обикновена небрежност не представлява законоустановено основание за намаляване на отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука, като общата норма на чл.51 ал.2 от ЗЗД не е приложима за установената от трудовото законодателство специална отговорност на работодателя при трудова злополука. Това според задължителната съдебна практика означава липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В случая не се установява по делото ищецът с поведението си да е пренебрегнал основни правила за безопасност, доколкото в представеното му трудово досие и инструктаж не се съдържа забрана за влизане в ремаркето, напротив възложено му е контролиране на състоянието на товара. В тези инструкции също не се съдържа изрично задължение за използване на механизма за обезопасяване на вратите.
Освен това, следва да се вземат предвид и наличните по делото данни за практиката на конкретния работодател да не изплаща командировъчни квартирни пари, а по делото се доказа, че на ищеца не са били изплатени и полагащите му се дневни пари. Същевременно по делото се събраха доказателства за това, че приготвянето на храна в ремаркето е ставало със знанието и дори в присъствието на работодателя. Двамата с ищеца са били двойка шофьори и управителят неминуемо е знаел какво се случва в управляваното от него превозно средство, още повече че тази практика е била провокирана именно от поведението на работодателя и политиката му по отношение на командированите шофьори, включително и на самия себе си. Очевидно поради това и предвид лошите метереологични условия, ищецът е бил поставен в състояние със знанието и без противопоставянето от работодателя, дори може да се каже с неговото одобрение, да си приготвя храна и да престоява в ремаркето на камиона заедно с колегите си, както и самият управител. Поради това очевидно е, че вратите на ремаркето не е можело да бъдат затворени от външната страна, нито е било възможно да стоят отворени посредством заключващия механизъм от външната страна, описан от вещото лице в експертното заключение. За това свидетелства и Т., който казва, че ремаркето е било обезопасено отвътре с колан и тресчотка. При това положение, съдът намира възраженията на ответника за проявена груба небрежност от страна на ищеца, за неоснователни.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице груба небрежност, която да налага намаляване на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
Предявена е и акцесорна претенция по чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 16.04.2017 г. до 20.04.2017 г. Същата е основателна и следва да се уважи в размер на 3,33 лв. за периода от датата на увреждането 17.04.2017 г. до 20.04.2017 г., който съдът определи с помощта на калкулатор за законна лихва на електронен адрес: www.calculator.bg. За горницата над тази сума, както и за деня предхождащ деня на увреждането – 16.04.2017 г. претенцията е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно предвид разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на претенцията за законната лихва от датата на завеждане на иска.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат взаимно направени по делото разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Претендираните от ищеца разноски в настоящото производство са в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представения на л.250 от делото списък на разноските. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минималния размер, установен в чл.7, ал.2 вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всички обективно съединени искове. За тези разноски, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът му дължи сумата от 344,86 лв.
Претендираните от ответника разноски в настоящото производство са в размер на 1610 лв., съгласно представения на л.176 от делото списък на разноските, от които 400 лв. - депозит за възнаграждения на вещи лица, 10 лв. - съдебни удостоверения и 1200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. За тези разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника сумата от 1239,85 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПТ ответникът дължи държавна такса в размер на 282,59 лв. за уважения размер на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Скорпио спийд транс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. „***, представлявано от управителя К* С* К*,
да заплати на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 38,66 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет
и шест стотинки), представляващи неизплатено трудово възнаграждение, дължимо
въз основа на сключен между страните трудов договор №2/31.03.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неизплатено трудово
възнаграждение за горницата над уважения размер от 38,66 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет
и шест стотинки), до пълния предявен размер от 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Скорпио спийд транс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. „****, представлявано от управителя К*С* К*,
да заплати на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 800 евро (осемстотин евро), представляващи
дължими командировъчни, съгласно Заповед №3/31.03.2017г. за периода 31.03.2017г.
– 19.04.2017г.
ОСЪЖДА „Скорпио спийд транс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. „****, представлявано от управителя К* С*К*,
да заплати на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3000 лв. (три хиляди лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
последица от настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., ведно с 3,33 лв. (три лева и тридесет и три
стотинки) - лихва за забава от датата на увреждането 17.04.2017 г. до 20.04.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 3000 лв. от датата на
подаване на исковата молба – 23.04.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 3000 лв.
(три хиляди лева), до пълния предявен размер от 13 000 лв. (тринадесет
хиляди лева), както и иска за заплащане на лихва за забава за горницата над
уважения размер от 3,33 лв. (три лева и тридесет и три стотинки), до пълния
предявен размер от 3 972,21лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и
двадесет и една стотинки) за периода от датата предхождаща увреждането 16.04.2017
г. до 20.04.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Скорпио спийд транс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. ***, представлявано от управителя К* С* К*, да
заплати на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 344,86 (триста
четиридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи направените
по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Скорпио
спийд транс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. ****,
представлявано от управителя К* С* К*, сумата от 1239,85 лв. (хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки), представляващи направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Скорпио спийд транс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. „****, представлявано от управителя К* С* К*,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен
съд сумата от 282,59 лв. (двеста
осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно
с оригинала: М Е