№ 275
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при РП – Пловдив, против
определение № 85 от 26.01.2022г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД №
414/2022г. по описа на ПРС, 25 н.с., с което е отменено постановление на
Районна прокуратура – Пловдив от 01.11.2021г., с което наказателното
производство по ДП № 248/2017г. по описа на отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е
било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на
обвинението.
В частния протест се твърди, че атакуваното определение на ПРС е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Излагат се
доводи за недоказаност на обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК, респ. за
престъпления по чл. 217, ал. 2 и по чл. 315, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на
първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което да бъде
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство
на РП – Пловдив като правилно и законосъобразно.
Срещу определението на ПРС е депозирана частна жалба от обв. ИВ. Г.
Н. чрез защитника му – адв. Д.М.. Твърди се, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
постановлението на РП – Пловдив следва да бъде потвърдено. Излагат се
доводи, че не обв. Н., а И.Д. осъществил сделката със земята като
пълномощник и именно той е дължал продажната цена на пострадалата.
Твърди се, че Д. е дал на обв. Н. само сумата от около 500 лева като
комисионна от сделката, но не и цялата сума. Развиват се доводи за
несъставомерност на деянието.
1
Жалбоподателката пред първата инстанция В.С. като наследник на
пострадалата С.М. лично и чрез адв. Т.Д. не е взела становище пред
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на обв. ИВ. Г. Н. чрез защитника му – адв. Д.М. и частния
протест на РП – Пловдив са подадени в законоустановения 7-дневен срок от
надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими. Разгледани по същество същите са
НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Досъдебно производство № 248/2017 г. по описа на Отдел „ИП“ ОД на
МВР – гр. Пловдив, вх. №2815/2017г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив е образувано на 04.07.2017г. срещу неизвестен извършител за това,
че през м. октомври 2016г. в гр. Пловдив противозаконно присвоил чужда
движима вещ, която пази - сумата от 2000 лева, собственост на С.Й.М. и
П.П.П., двете от с. -***, обл. Пловдив - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В хода на образуваното ДП е повдигнато обвинение по отношение на ИВ. Г.
Н. ЕГН: ********** от гр. П за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като в
последствие същият е бил предаден на съд за същото престъпление. С
Присъда от 02.02.2021 г,, пост по НОХД № 1064/2020 г. по описа на РС –
Пловдив, 8 н.с., И.Н. е бил признат за виновен и осъден на наказание една
година лишаване от свобода. С Решение на Окръжен съд – Пловдив тази
присъда е била отменена, поради констатирането на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода досъдебното и съдебното производство, като
делото е било върнато на досъдебната фаза за отстраняване на констатираните
нередовности. В последствие вместо да внесе нов обвинителен акт, отговарящ
на изискванията на НПК, прокурорът е изготвил постановление за
прекратяване на ДП, поради липса на доказателства за извършено
престъпление от общ характер.
В хода на разследването прокурорът е установил следната фактическа
обстановка:
През 2016 г. П.П.П. н С.Й.М. (починала на 25.11.2018г.) и двете от с. **,
обл. Пловдив решили да продадат техни наследствени идеални части от
земеделска земя, находящи се в землището на с. **. П. била племенница на М.
и се грижела за нея, тъй като последната била възрастна н нямала други
близки. Във връзка с продажбата П. потърсила обв. ИВ. Г. Н., когото
познавала като брокер и ползвала неговите услуги и при продажбата на друга
земеделска земя. На неустановена дата през м. септември 2016 г.
свидетелките М. и П. посетили офиса на Н. в село **, където постигнали
договорка с обвиняемия относно продажбата на идеалните части от
земеделската земя на П. и М. за сумата от 400 лв. на декар. На срещата обв. Н.
обяснил, че трябва да го упълномощят, за да продаде той от тяхно име земята.
На 12.09.2016 г. П. П., С.М. и обв. И.Н. отишли в Кметството на с. **, за да
2
упълномощят обвиняемия, като подпишат комплект документи, сред които и
пълномощното пред Кмета на селото - свид. Й.А.. Свид. П. и М. подписали
пълномощното, без да го четат и без да разберат, че със същото
упълномощават и свид. И. Д., наред с обв. Н. да се разпореждат с техните
имоти. Според текста на пълномощното, с него упълномощителите П. П П. и
С.Й.М. упълномощават обв. П. и свид. И. Д. заедно и поотделно да продадат
и/или дарят и/или заменят от името на продавачите и за сметка па същите на
когото намерят за добре и при условия, каквито прецени, включително и при
избрани от тях начин на плащане и цена в случаите на продажба, посочените
в документа идеални части от поземлени земи.
Пълномощниците/доверителите имали право да подпишат пред нотариус от
име на упълномощителите нот. актове за продажба, дарение или замяна на
имотите. Упълномощените също така имали право изцяло да получат
изплатената от сделката цена и се освобождавали от отчетна сделка.
Пълномощното било безсрочно и се тълкувало разширително в полза на
упълномощените лица, което било записано изрично. Съдържанието и
формата на пълномощното били създадени от Н.. На 05.10.2016 г. в гр.
Пловдив пред нотариус С.П. била изповядана сделката, за което бил съставен
Нотариален акт с вх.рег.32164 от 05.10.2016 г. акт № 151, том 87, дело
№16995/2016 г. и по силата на който И. Д., действащ като пълномощник па П
П. и С.М. продал на свид. С.Д. процесните имоти. При изповядването на
сделката свид. Д предал на свид. Д. сумата от продажбата. Нито свид. Д., нито
обв. Н. се свързали със свид. П. и М., за да им предадат продажната цена от
имотите. В тази връзка свид. П. посетила обв. Н., за да го попита кога ще им
предаде (на нея и леля й) продажната цена от имотите, на което обвиняемият
отвърнал, че всъщност свид. Д. е продал земите и парите са у него. Свид. П.
провела разговор и със свид. Д., който познавала само по физиономия до този
момент, но същият й отвърнал, че сега не може да й даде пари, защото ги дал
на жена си. Обещал все пак, че ще ги върне, но това така и не се случило. В
хода на разследването е била изготвена съдебно-оценителна експертиза,
видно от заключението на която към инкриминирания период пазарната
стойност на площ от 1,0951 дка собственост на П.П.П., представляващи 1/70
ид. част (една седемдесета идеална част) от поземлените имоти, описани в
Нотариален акт с вх.рег.32164 от 05.10.2016 г., акт №15 I, том 87, дело
№16995/2016 г. по КККР на с. **, общ, Калояново, обл. Пловдив към месец
октомври 2016 г., е в размер на 679 лева. Пазарната стойност на площ от
10,9507 дка собственост на С.Й.М., представляващи 1/7 ид. част (една седма
идеална част) от поземлените имоти, описани в нотариален акт с вх.рег.№
32164 от 05.10.2016 г., акт № 151, том 87, дело № 16995/2016 г. на СВ гр.
Пловдив по КККР на с. Рьжево Конаре. общ. Калояново, обл. Пловдив към
месец октомври 2016 г., е в размер на 6790 лева.
Прокурорът при РП – Пловдив е приел, че липсват безспорни и
категорични доказателства за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 от
НК, чл. 217, ал. 2 и по чл. 315, ал. 2 от НК и е прекратил наказателното
производство поради недоказаност на обвинението. В подкрепа на горния
извод той е посочил, че липсва изначален умисъл за измама, че не е
3
установено кога и от кого – Д. или Н. са търсили пострадалите парите от
сделката. По отношение на неплащането на парите по сделката прокурорът е
посочил, че съгласно текста на пълномощното, такова задължение е нямал
нито обв. Н., нито свид. Д.. Прокурорът е приел, че уговорките между свид.
М. и П. и обв. Н. са се отличавали от отразеното в пълномощното и най-
вероятно те са се предоверили на обвиняемия и в крайна сметка не са
получили обещаните при от продажбата на земята им. С мотива, че не са
събрани категорични доказателства, че обв. Н. от субективна страна е искал
да измами пострадалите както към момента на договорките, така и при
изготвяне на процесното пълномощно, той е прекратил наказателното
производство поради недоказаност на обвинението.
С атакуваното определение ПРС не е приел мотивите на прокурора за
недоказаност на обвинението в коментираното постановление.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице изначален умисъл за измама у
обв. Н., който се извежда от обстоятелството, че е внесъл в пълномощното
трето лице и е разширил делегираните пълномощия, без да уведоми за тези
обстоятелства пострадалите. Същото се отнася и за обстоятелството, че
упълномощителите се освобождават от отчет пред упълномощените и имат
право дори да дарят земите. ПРС е посочил в определението си, че пазарната
стойност на земите е значително по-висока от уговорената сума от 400 лева
на декар. Продажната цена на земите и до момента не е платена на
пострадалите. ПРС е дал конкретни указания както по разследването, така и
по приложението на материалния закон.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ПОС
намира че обвинението за измама е доказано в значителна степен. Факт е, че
при предходното разглеждане на делото Н. е бил признат за виновен и осъден
от ПРС по обвинението за измама. Двете пострадали и до момента не са
получили парите от продажбата на земята им. Ако липсваше изначален
умисъл за измама, защо до момента тези пари не са им били платени нито от
Д., нито от Н.. Очевидна е целта за причиняване на имотна вреда и набавяне
на облага. Прехвърлянето на отговорността между Д. и Н. за това кой е взел
парите и какви са били уговорките между тях е повод за поставянето им в
очна ставка, а не сериозен мотив за прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението. Относно заявеното от
пострадалите липсва житейска логика собственик на земя да упълномощи
трето лице да я продаде и да не получи паричната й равностойност. Това, че
измамата е реализирана чрез използване на гражданскоправни способи не
заличава престъпния й характер. В крайна сметка пострадалите са се
доверили на обв. Н. да продаде земите им и те са били продадени и до
момента не са получили нищо от продажбата им. Как в тази ситуация да се
достигне до житейска справедливост след като Д. и Н. отказват да заплатят
получените пари, като с това свое поведение затвърждават извода за
изначален умисъл за измама. Да се толерира размиването на отговорността
4
между тях и да остане в патримониума им облагата от собственото им
съставомерно поведение не е целта на закона с криминализирането на такова
поведение в чл. 209, ал. 1 от НК. По горните съображения не могат да бъдат
споделени възраженията в частния протест и в частната жалба на обв. Н. за
недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието. Изцяло се
споделят мотивите на ПРС в атакуваното определение и същите няма да
бъдат преповтаряни.
Ето защо определението на РС – Пловдив следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а частния протест на РП – Пловдив и частната
жалба от обв. ИВ. Г. Н. чрез защитника му – адв. Д.М. следва да бъдат
оставени без уважение като неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 85 от 26.01.2022г. на Районен съд –
Пловдив по ЧНД № 414/2022г. по описа на ПРС, 25 н.с., с което е отменено
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 01.11.2021г., с което
производството по ДП № 248/202017 г. по описа на Отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено срещу ИВ. Г. Н. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е било прекратено и делото е върнато на РП
– Пловдив за допълнително разследване с оглед правилното приложение на
закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5