Р Е Ш
Е Н И
Е №…...
гр. София, 09.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна Петрова
при секретаря
Поля Г., като разгледа
докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 8382 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 362982/16.03.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр.
д. № 72265/2016 г. З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на М.Б.М. с ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
сумата 3 750 лв. - обезщетение на неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили като резултат от ПТП на 30.06.2015 г., причинено от М.Г.Г.,
чиято отговорност е покрита от ответника по договор за застраховка „гражданска
отговорност“, за лек автомобил „Мерцедес А170“ с ДК № *******, ведно със
законната лихва, считано от 30.06.2015 г. (датата на ПТП) до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 950 лв. -
разноски за производството.
Решението се оспорва
от ответника З. „Л.и.“ АД с доводи, че е
необосновано, неправилно и постановено при допуснати нарушения на материалния
закон. Присъдената в обезщетение сума е изключително завишена и определена без
да са съобразени в съвкупност събраните по делото доказателства, без да се вземе
предвид характера на причинените на ищеца телесни травми и в нарушение на принципите
на чл. 52 ЗЗД. Не е съобразено, че съгласно медицинската документация при ищеца
са налице само леки телесни увреждания – контузия на лява подбедрица с разкъсно
– контузна рана, за възстановяване на които не са извършвани медицински
интервенции и манипулации. Ищецът се е възстановил от травмите в период от 14
дни. Няма данни за отражение в битово или друго отношение. Причиненото
увреждане е повърхностно и няма дългосрочни здравни последици. Излагат се
съображения за прекомерност на обезщетението и постановяване на решението в
отклонение на задължителната практика на ВКС относно размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди и ППВС № 4/1968 г. Поддържа се, че решението е в
противоречие с принципите на справедливото определя на обезщетението при съобразяване
на конкретно установените по делото обстоятелства. Според СМЕ става въпрос само
за една контузия, възстановяването на ищеца е настъпило без усложнения, в
рамките на 14 - дневен срок, няма ограничение в движенията на крайника или
някакви неудобства в битово отношение. Моли да се отмени решението в оспорената
част. Претендира разноски за двете инстанции, в това число - юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна
- ищецът М.Б.М., чрез
представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК с доводи, че
решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие със събраните
доказателства. Пред СРС са установени всички предпоставки за възникване правото
на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 КЗ (отм.) и чл. 45 ЗЗД, в това число механизма на ПТП, вредите претърпени от него и връзката им с
процесното произшествие. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на присъденото обезщетение. В акта си СРС е съобразил степента на
увреждането на ищеца към датата на деликта и след това, интензитета на
търпените от него болки и страдания и преживените от него негативни емоции в
резултат от ПТП. Присъдената сума отговаря на критериите за справедливо
обезщетяване по чл. 52 ЗЗД. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски
за адвокатски хонорар.
Третото лице
помагач на ответника М.Г.Г., редовно призована, не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд следи за валидността на решението и за
допустимостта - в оспорената част, като по неговата законосъобразност е обвързан
от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за нарушения на императивните
материалноправни норми.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са нарушени
императивни материалноправни норми. СРС е изложил установената по делото
фактическа обстановка, като е обсъдил представените от страните доказателства. Въззивният
съд ще обсъди само доказателствата относими към доводите и възраженията на страните
във въззивното производство, които касаят основно размера на присъденото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предмет на разглеждане от СРС
e бил иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм. - действащ в процесния период) - срещу застрахователя на гражданската отговорност на
лицето причинило увреждането при ПТП, за което се претендира обезщетение
за неимуществени
вреди
от ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), увреденият,
спрямо когото делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите
си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора
за гражданска
отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално
-
правните
предпоставки на претенцията са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното
събитие, за което застрахования е отговорен. При деликтната отговорност вината
се предполага, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В
случая от събраните пред СРС писмени доказателства, включително заключението на
приетата пред СРС САТЕ, безспорно се установява, че на 30.06.2015 г. в гр.
Благоевград е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л. а. „Мерцедес А 170“
с ДК № ******* - М.Г.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, както и че при настъпване на ПТП в срока на договора,
ищецът е пострадал в качеството му на велосипедист.
Предвид установените по делото факти, основателно СРС
е приел, че застрахователят „З.Л.и.“ АД носи риска при
настъпване на застрахователното събитие и че дължи обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на
МПС, каквото лице безспорно е и ищеца.
Като се съобразят доказателствата обсъдени от
СРС се установява и противоправното поведение на водача на л. а. „Мерцедес А
170“, застрахован при ответника. Причина за ПТП е виновното поведение на
водача Г., която е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 2 ЗДвП и е реализирала сблъсък с велосипедиста М.Б.М..
Според
заключението на САТЕ, велосипедистът - ищец не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, а водачът на л. а. „Мерцедес“ е имал възможност за
това, ако е изчакал насрещно движещия се с предимство велосипедист.
Въззивният съд споделя
изводите на СРС, че от заключението по съдебно - медицинската експертиза е
установено, че вследствие поведението на
застрахования при ответника делинквент ищеца е претърпял травматични увреждания : контузия и разкъсно -
контузна рана на лявата подбедрица, причинили временно разстройство на здравето
му, неопасно за живота. Според експертизата ищецът е търпял болки и страдания по-концентрирани
в първите няколко дни след инцидента, със среден до нисък интезитет за максимум
14 дни, постепенно затихващи в рамките на пълния възстановителен период.
Съгласно
заключението на СМЕ и видно от приложената медицинска документация на пострадалия
е проведено лечение от екипа на Спешна медицинска помощ - обработка на
нараняванията, като липсват данни за продължаващо лечение в последващия период,
както и за вторично заздравяване поради инфекция и нагнояване на раната, което
да обуслови по -продължително заздравяване.
Разпитания пред
СРС свидетел И.А.Б.е дал показания, че ищецът е бил с бинтована подбедрица на
левия крак, трудно е ходел, заради бинта, но се е придвижвал, не е лежал в
болница. Там само са обработили раните и той се е прибрал вкъщи. Две седмици го
е боляло, не е можел да шофира и впоследствие е спрял да кара колело.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че в първоинстанционното производство се
установяват вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди,
причинната им връзка с увреждането, интензитета на увреждането, причинените
вследствие от увредата болки, страдания, дискомфорт, продължителността на
възстановяването на ищеца. Настоящият състав споделя решаващият извод, до който
е достигнал и СРС, че в производството се установява причинната връзка между
претърпяното от ищцата увреждане и настъпилите неимуществени вреди. Презумцията
за вината на застрахования водач не е била оборена в производството
от ответника, чиято е била доказателствената тежест.
След
установяване на материално - правните предпоставки за ангажиране на
застрахователната отговорност на ответното дружество, основният спорен въпрос, поставен във въззивното
производство, касае определяне справедливия размер на обезщетението за
претърпените в резултат от ПТП вреди от ищеца по реда на чл. 52 от ЗЗД. Във
въззивната жалба на ответника оплакването е за завишен размер на присъденото от СРС обезщетение.
Относно размера на обезщетението въззивният съд намира следното :
Съдът, разглеждащ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да
определи размера
на обезщетението за
неимуществени вреди съобразно общите критерии
за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД и
съобразно събраните пред този съд доказателства в тяхната съвкупност.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда –
чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за вреди
следва да се съобразят постановките на т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило
значение и е задължително за съдилищата и константната
практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г.
по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011
г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г.
по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012
г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др. Според посочената практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в
тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време.
В обобщение, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят установените по делото от СМЕ и от свидетелските показания претърпени
от пострадалия ищец болки и страдания, техния интензитет, продължителността на
възстановителния период, възможността за пълно възстановяване и възрастта на
пострадалия.
При определяне размера
на обезщетението за вреди в съответствие с дадените разяснения и материалния
закон, като съобразява степента и продължителността на болките и страданията
претърпени от ищеца, вида и характера на уврежданията му : получена е
единствено разкусно - контузна рана на подбедрицата, интензитета на болките и страданията -
възстановяването е настъпило за период от 14 дни, като само първите няколко дни
болките са били по-интензивни, както и възрастта на ищеца към датата на ПТП, въззивният
съд, за разлика от СРС намира, че справедливия размер на обезщетението за неимуществените
вреди е 1 800 лв. При определяне на този размер следва да се съобрази факта, че
ищецът не е имал други усложнения в резултат от ПТП. Липсват данни за продължаващо лечение или за
инфекция, което да обуслови по - продължително заздравяване на раната. Ищецът е
бил подвижен, не е зависел от чужда помощ, и е напълно възстановен от травмата.
Нито от показанията на свидетеля, нито от заключението се установява този вид
травми да предизвикват по – продължителен дисконфорт, затруднения на движението
на крайника или по-тежки болки и
страдания, които да създават физически и социален дискомфорт за
определен период от време.
Доколкото крайните изводи на СГС относно размера на
обезщетението не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени над размер от 1 800 лв. до присъдения от
СРС размер от 3 750 лв. и вместо това искът да са отхвърли нат този
размер. В останалата част решението следва да се потвърди като постановено при
правилно приложение на материалния закон.
По разноските пред
СРС : С оглед изхода от
спора, решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски
в полза на ищеца над сумата от 456 лв. до пълния размер от 950 лв. – за
държавна такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Съобразно промяна в изхода от спора, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсулт пред СРС в размер на 80 лв. и 156
лв. от платените депози за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с ал.
8 ГПК, вр. с НПП.
По разноските пред
СГС :
Предвид изхода от спора право на разноски има ответника.
В негова полза следва да се присъдят разноски за СГС, както следва : за държавна
такса от 39 лв. и за юрисконулт в размер на 80 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с НПП.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 362982/16.03.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 72265/2016 г. в частта, в
която З.
„Л.и.“ АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на М.Б.М. с ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата над
1 800 лв. до размер от 3 750 лв. - обезщетение на неимуществени
вреди - болки и страдания, настъпили като резултат от ПТП на 30.06.2015 г.,
причинено от М.Г.Г., чиято отговорност е покрита от ответника по договор за
застраховка „гражданска отговорност“, за лек автомобил „Мерцедес А170“ с ДК № *******,
ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015 г. (датата на ПТП) до
окончателното плащане, както и в частта, в която по разноските, присъдени на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК над
сумата от 456 лв. до размер 950
лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ч. Н. срещу З. „Л.и.“
АД, ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за
заплащане на сумата над 1 800 лв.
до присъдения размер от 3 750 лв. - обезщетение на неимуществени вреди
- болки и страдания, настъпили като резултат от ПТП на 30.06.2015 г., причинено
от М.Г.Г., чиято отговорност е покрита от ответника по договор за застраховка
„гражданска отговорност“, за лек автомобил „Мерцедес А170“ с ДК № *******,
ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015 г. (датата на ПТП) до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 362982/16.03.2018 г.
на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 72265/2016 г. в частта, в която иска по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за сумата от 1 800 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Ч. Н. да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с НПП, разноски както
следва : за СРС – 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 156 лв. от депозитите за вещи лица, съобразно отхвърлената
част от иска, за СГС - за държавна такса от 39 лв. и за юрисконулт в размер на
80 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на страната на ответника - М.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО, не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.