Решение по дело №283/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260019
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20204410200283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

гр. Левски, _26.11._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести октомври_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_283_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Левски е постъпила жалба от Ц.С. ***.08.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите – гр. Л., с която жалбоподателя заявява, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на законовата разпоредба на чл. 52 ал.1 от ЗАНН, съгласно която, административно-наказващият орган е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от получаването на преписката, че АУАН е съставен на 14.04.2020 г., а НП-то е издадено извън срока по чл. 52 ал.1 от ЗАНН на 31.08.2020 г. Твърди се също така, че жалбоподателя не е извършил вменените му нарушения, а още повече пък виновно. Твърди се, че дървесината от въпросното землище е закупена от друга фирма още през м. декември 2019 г., но не я превозил и усвоил, тъй като бил зимен период, че през месец април 2020 г. започнал да я извозва, че на 14.04.2020 г. явно по сигнал, дошли полицаи от гр. Б., които решили, че извършва престъпление, че го спрели на разстояние точно преди къщата на служителя на горското, който трябвало да издаде превозния билет и да маркира дървесината, че това негово твърдение се потвърждава и от показанията на същия горски служител при извършената полицейска проверка по съставения АУАН и моли съда да отмени изцяло обжалваното НП и да разпореди да му бъдат върнати иззетите вещи – дървесина и товарен автомобил.

За ответника – редовно призован – представител не се явява. Не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

          Видно от обжалваното НП е че същото е издадено срещу Ц.С.С. затова, че на 14.04.2020 г. около 17:00 часа, в землището на с.Д., община Б., в местността **********, по земен път водещ към село Д., в качеството си на водач на товарен автомобил **********, рег. № ********** транспортира 5 пространствени кубични метра дърва за огрев от видове акация, върба, бряст и черница, без дървесината да е маркирана с контролна горска, производствена или общинска марка и без да представи превозен билет доказващ законния произход на дървесината.

          В НП е отразено, че  С. е извършил деянието виновно и същото представлява нарушение на чл. 213 ал.1, предложение четвърто, т.1 и т.2 от Закона за горите и на основание чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 275 ал.1 т.2 от Закона за горите на Ц.С.С. е наложена глоба по чл. 266 ал.1 пр. 4 от Закона за горите във връзка с чл. 213 ал.1 пр.4 т.1 от закона за горите, в размер на 300 лв.; наложена е глоба по чл. 266 ал.1 пр.4 от Закона за горите във връзка с чл. 213 ал.1 пр.4 т.2 от Закона за горите, в размер на 300 лв. и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението: 5 простр. куб. метра дърва за огрев от акация, върба, бряст и черница, с пазарна стойност 350 лв. на основание чл. 21 от ЗАНН и чл. 273 ал.1 от Закона за горите, както и вещите послужили за извършване на нарушението – един брой товарен автомобил марка ******, модел **********, с рег. № **********, с пазарна стойност 2500 лв. на основание чл. 20 ал.1 от ЗАНН и чл. 273 ал.1 от закона за горите.

          В НП е отразено, че същото е издадено, след като административно наказващият орган е разгледал актова преписка 378 от 23.04.2020 г. и акт сериен № 000853 от 14.04.2020 г., съставен от И.М.Р..

          Към административно-наказателната преписка е представен акт  № 378/23.04.2020 г., със сериен номер 000853, съставен на 14.04.2020 г. в 19.40 часа, от който се установява, че същия е съставен от И.М.Р. против Ц.С. ***. В акта е отразено, че нарушението е извършено на 14.04.2020 г., отразено е, че С. в качеството си на водач на товарен автомобил ********** **********, транспортира 5 пространствени кубични метра дърва за огрев от видовете акация, върба, бряст и черница, без дървесината да е маркирана с контролна горска производствена или общинска марка и без да представи превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Посочено е, че нарушението открито на 14.04.2020 г. в 17:00 часа, и са нарушени разпоредбите на чл. 213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. В акта е отразено също така, че са задържани материали и вещи, предмет или средство за извършване на нарушението, а именно товарен автомобил **********, ********** и 5 пространствени куб. метра дърва за огрев от видовете акация, върба, бряст и мерника.

          Към материалите по делото е представено и копие от постановление за изпращане на преписка по компетентност /отказ за образуване на досъдебно производство/ от 22.07.2020 г. на прокурор в РП П., от което се установява, че в Районна прокуратура – П. е образувана преписка по депозиран сигнал от Директора на РДГ Л., в който се съобщава, че е съставен АУАН № 378/23.04.2020 г. срещу Ц.С.С. от с.Б.в., затова, че транспортирал н товарен автомобил 5 пространствени кубични метра дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с КГМ и без да притежава превозен билет. Установява се, че за изясняване на обстоятелствата е извършена проверка и е установено, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за образуване на досъдебно производство, тъй като не са събрани „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 211 ал.1 от НПК, т.е. такива от които може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер. Установява се, че от данните, събрани в хода на проверката се прави категоричен извод, че дървата транспортирани от С. са добити от самия него въз основа на посочени в постановлението договори, че същия е имал предварителна уговорка за издаване на превозен билет от А., което е потвърдено от обясненията на А. и С. и което кореспондира с цялата налична документация, направен е извод, че това не е изолиран случай за издаване на превозен билет и поставяне на КГМ в началото на село Д., където двамата са се срещали и оформяли изискуемите предпоставки за транспортиране. Прието е, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, а точно обратното, че са събрани данни, които изключват образуването на наказателното производство и е прието, че следва преписката да се прекрати, а копие от същото да се изпрати на Регионална дирекция по горите – гр. Л. за анализ и преценка относно наличието на данни за ангажиране на административно наказателна отговорност.

          В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани И.М.Р., А.В.В., К.Л.Ч. и Р.К.А..

          От показанията на св. Р. се установява, че работи като горски инспектор в РДГ Л., че на посочената в акта дата, получили сигнал от служители на МВР Б., които казали, че са спрели товарно превозно средство, натоварено с дървесина, дърва за огрев, за която дървесина шофьорът не е представил необходимите документи, според Закона за горите, а именно превозен билет, и дървесината не е била маркирана с КГМ /контролна горска марка/. Установява се, че с колегата си В. отишли в Б., че камионът бил пред полицията, че обема на дървесината е измерен и е установено, че дърветата не са маркирани с КГМ, че шофьора е нямал превозен билет. Свидетелят не си спомня шофьорът да е обяснявал нещо и е съставил акт, с който е задържал дървесината и превозното средство.

          От показанията на свидетеля А.В. се установяват обстоятелствата за които свидетелства и св. И.Р., а именно, че работи като горски инспектор в РДГ Л., че е съставен акт за извършване на транспорт на дървесина без превозен билет, която не е маркирана с КГМ, че с колегата му Р. са отишли в Б., че е измерена дървесината и установения обем и видовете дървесина са описани в акта. Свидетелят В. заявява, че не си спомня С. да е направил възражения. Той също заявява, че МПС-то и дървесината в него са задържани, което обстоятелство е отразено в акта.

          Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, които при изпълнение на служебните си задължения са посетили гр.Б., установили са, че водача на товарния автомобил няма превозен билет и дървесината не е маркирана с контролна горска марка, след което на С. е съставен акт за констатираните обстоятелства, а МПС-то и дървесината са задържани, което обстоятелство също е отразено в акта. Показанията на двамата свидетели съответстват както помежду си, така и на представените по делото писмени доказателства.

          В качеството на свидетел е разпитан и К.Ч. ***. От показанията му се установява, че е получен сигнал, след което са засекли автомобила близо до с.Д., че са спрели шофьора, поискали документи, че в автомобила имало около 4-5 кубика дървесина. Установява се, че шофьора заявил, че имало документи, че било го страх да си остави автомобила в гората, че имал скъпи акумулатори, че в момента на спиране нямал документи, но след това представил документацията, която била в преписката. Свидетелят Ч. заявява, че след като дошли горските, му съставили акт. Съдът дава вяра на показанията и на този свидетел. Към момента на спиране на автомобила същият е изпълнявал служебните си задължения, установил е конкретните обстоятелства и свидетелства за фактите такива каквито ги е възприел лично.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и посочения от жалбоподателя Р.А. - горски служител, който е следвало да издаде документ за превоза на дървесината и да постави КГМ. От показанията на св. А. се установява, че същия работи в ДГС Н., че друг път пътува с шофьора с товарен камион, но че в случая шофьора кашлял и кихал, поради което се уговорили с Ц.С. да слезе с дървата, които са стари от предната година, до населеното място, извън регулацията, преди селото да спре и да го изчака, където да напише превозен билет и да сложи КГМ, че през това време го спрели и му написали акт. Свидетелят А. заявява, че е знаел, че С. този ден ще превозва дървесина, че грешката е, че не е отишъл там на място, както и, че не можел да отиде до гората, понеже е лош пътя.

Съдът дава вяра на показанията и на този свидетел. Свидетелят А. е без родство с жалбоподателя и не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода на дело. Дадените от него показания напълно съответстват на дадените обяснения и по време на извършената от прокуратурата проверка. Свидетелят съобщава неизгодни за себе си факти, а именно, че не е изпълнил служебните си задължения да присъства на мястото, където се товари дървесината, като преди това издаде съответния документ за превоз на същата /превозен билет/ и да маркира дървесината с контролна горска марка. Обстоятелството, че свидетелят А. не е изпълнил служебните си задължения посочени по-горе, а се е разпоредил на С. да слезе с дървесината в с. Д., където да го изчака, за да му даде необходимия документ и да маркира дървесината не може да се вмени във вина на С.. Предвид изложеното, съдът приема, че макар и формално С. да е извършил нарушение, като е превозвал дървесина, за която не е имал превозен билет и същата не е била маркирана с КГМ, то същия не следва да носи административно наказателна отговорност, тъй като липсва субективен елемент за извършване на нарушение. С. е изпълнил разпореждането на горския служител, но преди пристигане на св. А., за да изпълни задълженията си, С. е спрян от служител на РУ Б. и му е съставен акт от други горски служители. Предвид отдалечеността на събитията /около 6 месеца/ е обяснимо обстоятелството, че другите горски служители не си спомнят С. дали е правил възражения при съставяне на акта и ако е направил какви са били те. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че свидетелите Р. и В. към момента на съставяне на акта, не са разговаряли със св. А., който е техен колега, и който евентуално пред тях да заяви, че самият той не е изпълнил задълженията си.

Видно от приложеното по делото постановление на районен прокурор от РП П. е, че със същото  е отказано образуването на досъдебно производство. Със същото постановление, е разпоредено постановлението да се изпрати на Регионална Дирекция по горите – гр. Л. за анализ и преценка относно наличието на данни за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но очевидно административно-наказващия орган, въпреки фактите посочени в постановлението и наличието на обясненията дадени и от св. А. /чиито показания са изрично обсъдени в постановлението на прокурора/ не е анализирал и преценил в пълнота събраните доказателства и е издал обжалваното НП. От компетенцията на административно наказващия орган е да прецени дали да наложи или не административно наказание и в случая няма задължителни указания на представителя на прокуратурата, с които да се задължава административно наказващия орган да наложи административно наказание. Напротив в правомощията на Директора на РДГ Л. е след като се запознае с преписката да прецени дали е налице административно нарушение, и ако приеме, че е налице такова, да наложи съответното административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства е, че св. А. не е изпълнил служебните си задължения, а за С. не е оставало нищо друго, освен да се подчини на дадените му разпореждания от компетентния горски  служител /св. А./, който е следвало да издаде превозния билет и да маркира дървесината с КГМ. Факт е, че С. не по собствено желание и инициатива за кратък период от време, на кратко разстояние е превозил немаркирана дървесина, без превозен билет. С. не е имал намерението и целта да наруши закона, а е изпълнявал разпореждането на горския служител, който отговаря за района и в чиито задължения е да маркира дървесината и да даде документ за нейния превоз. Предвид изложеното, съдът приема, че поради липсата на субективен елемент, деянието не съставлява административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН и обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 378 от 31.08.2020 г., издадено от директора на РДГ гр. Л., с което на Ц.С.С. ЕГН **********,***, за нарушение на 14.04.2020 г. в землището на с.Д., община Б., в местността **********, по земен път, водещ към с.Д., в качеството на водач на товарен автомобил **********, с рег. № **********, изразяващо се в транспортиране на пет пространствени кубични метра дърва за огрев от видове акация, върба, бряст и черница, без дървесината да е маркирана с контролна горска, производствена или общинска марка и без да представи превозен билет, доказващ законния произход на дървесината, за което е съставен акт сериен № 000853/14.04.2020 г. е наложено административно наказание глоба по чл. 266 ал.1 пр. 4 от Закона за горите във връзка с чл. 213 ал.1 пр.4 т.1 от Закона за горите в размер на 300 лв.; глоба по чл. 266 ал.1 пр.4 от Закона за горите във връзка с чл. 213 ал.1 пр.4 т.2 от Закона за горите в размер на 300 лв. и са отнети в полза на държавата 5 пространствени кубични метра дърва за огрев от акация, върба, бряст и черница, с пазарна стойност 350 лв. на основание чл. 21 от ЗАНН и чл. 273 ал.1 от Закона за горите и е отнет в полза на държавата един брой товарен автомобил марка „*******, модел **********, с рег. № **********, с пазарна стойност 2500 лв. на основание чл. 20 ал.1 от ЗАНН и чл. 273 ал.1 от Закона за горите - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: