Решение по дело №1181/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 181 по описа за 2020 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на Г.Р.С. следните суми:

- 7 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, връзка с ал. 2, връзка с чл. 1 и по чл. 213А, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство 11/2012 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. 316/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура плюс законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева държавна такса и 206,94  лева адвокатско възнаграждение. Г.С. е със съдебен адрес – адвокат П.Ч.,***, офис 208. П.на Република България е с адрес в гр. София, бул. „Витоша” № 2.

 

[2]        ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Г.Р.С. срещу П.на Република България за разликата над 7 000,00 лева до пълния предявен размер от 160 000,00 лева.

 

[3]        Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[4]        В искова молба от 29.01.2019 г. Г.С. е заявил, че на 15.06.2012 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, връзка с ал. 2, връзка с чл. 1 и по чл. 213А, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство 11/2012 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. 316/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура (СпП). Спрямо него е била взета и мярка за неотклонение „задържане под стража” от 06.06.2012 г. до 30.11.2012 г. На 06.07.2017 г. е влязла в сила присъда, с която той е бил признат за невиновен в извършването на тези престъпления.

 

[5]        От наказателно производство, водено срещу него, Г.С. е претърпял  неимуществени вреди за 160 000,00 лева. Затова той моли съда да осъди ответника П.на Република България (Прокуратурата) да му заплати 160 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва от подаването на исковата молба (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[6]        П.оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. ищецът не е бил задържан под стража;

2. ищецът не е претърпял вреди от противоправно действие на ответника, а търсеното обезщетение е прекомерно;

3. наказателното производство, водено срещу ищеца, не му е оказало съществено отрицателно влияние, защото срещу него са били водени и други такива, по които е бил признат за виновен, а той е имал и полицейска регистрация. Затова П.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 47-52).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[7]        Г.С. е бил роден на *** г. (свидетелство за съдимост, л. 61). Той е бил национален състезател по муай тай, като е бил републикански и балкански шампион и втори на европейско първенство (показанията на свидетелите С. и Г., л. 297-299).

 

[8]        На  07.06.2012 г. Г.С. е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода от 2009 г. до 07.06.2012 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група, имаща за цел извършване на престъпления по чл. 213а и 214 НК (постановлението, л. 71). На същата дата той е бил задържан и е бил разпитан (заповедта, л. 70; постановлението, л. 73; протокола, л. 267).

 

[9]        На 09.06.2012 г. съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Г.С. (протокол, л. 74-89). На 22.11.2012 г. съдът е изменил мярката в „парична гаранция” (протокол, л. 112-120).

 

[10]   В хода на досъдебното производство ищецът е бил привлечен още веднъж като обвиняем и е бил разпитан в това му качество (постановление и протокол, л. 268-269). Освен това той е бил обискиран, а домът му и два негови автомобила са били претърсени (определения и протоколи, л. 270-280).

 

[11]   В съдебното производство пред първата инстанция са били проведени шест заседания с участието на Г.С. (протоколи, л. 131-191). На 20.06.2017 г. съдът е признал Г.С. за невиновен по повдигнатото му обвинение за участие в организирана престъпна група, имаща за цел извършване на престъпления по чл. 213а НК (присъда, л. 10-12). Присъдата в частта, в която ищецът е бил оправдан, не е била протестирана. Затова тя е влязла в сила с изтичането на срока за протестирането ѝ, т. е. на 06.07.2017 г. (решението на АСпНС, л. 236-252).

 

[12]   Срещу Г.С. е имало още две наказателни производства в периода, в който е било висящо производството по обвинението за участие в организирана престъпна група. По едното от тях, на 06.11.2013 г. Г.С. е бил признат за виновен за шофиране след употреба на алкохол (свидетелство за съдимост, л. 61). По другото той е бил привличан като обвиняем на 24.04.2017 г. (справка, л. 56). На същата дата е било издадено и постановление за задържането му (справка, л. 56).

 

[13]   Г.С. се е затворил в себе си по време на наказателното производство, водено срещу него. Приятелите му са се отдръпнали от него (показанията на свидетелите С. и Г., л. 297-299).

 

[14]   Г.С. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 43-44) и 10 000,00 лева на адвокат (л. 6). П.не е направила разноски.

 

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[13] Съдът не приема за установено, че вследствие на задържането му и образуваното наказателно производство срещу него, се е влошило здравословното състояние на Г.С.. Действително има доказателства за такова влошаване в този период (епикризите, л. 36-37). Липсват обаче доказателства, които да установяват връзката между влошаването на здравословното състояние и повдигнатото обвинение. Доказателствената стойност на свидетелските показания не е достатъчна, за да убеди съда, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е в резултат от наказателното производство.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[15]   Ищецът е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ   

 

[16]   Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени  на граждани от П.при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. по повдигнатото обвинение ищецът да е бил оправдан;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[17]   Съдът установи, че на 07.06.2012 г. Г.С. е бил привлечен като обвиняем, а впоследствие спрямо него е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, връзка с ал. 2, връзка с чл. 1 и по чл. 213А, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Съдът установи, че на 20.06.2017 г. наказателното производство спрямо Г.С. е приключило с оправдателна присъда, която е влязла в сила на 06.07.2017 г.

 

[18]   Съдът установи, че Г.С. е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение. За тях П.не му е изплатила обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на иска и съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на Г.С..

 

[19]   Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[20]   Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.           има ли разгласяване чрез медиите;

2.           има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.           конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[21]   Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[22]   Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца[3].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[23]    Г.С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, връзка с ал. 2, връзка с чл. 1 и по чл. 213А, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. За него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

 

[24]   Към момента на привличането на Г.С. като обвиняем, той е бил почти на 28 години. Съдът установи, че по наказателното производство Г.С. е бил задържан под стража от 07.06.2012 г. до 22.11.2012 г. - пет месеца и половина. Наказателното производство срещу него е приключило на първа инстанция и е продължило пет години и един месец.

 

[25]    Съдът също установи, че обвинението се е отразило тежко на Г.С.. Той се е затворил в себе си, а приятелите му са се отдръпнали от него.

 

[26]   В сайта на ВКС, сайта на САС и правно-информационната програма Сиела съдът откри три решения по дела, чиито предмет е било обезщетяването на вреди от незаконно обвинение по чл. 321 от НК, които са приключили през 2008 г., 2009 г. и 2016 г. Съдилищата са присъдили следните обезщетения за неимуществени вреди:

1. 7 500,00 лева, като наказателното производство окончателно е приключило през 2016 г.[4];

2. 7 000,00 лева, като наказателното производство окончателно е приключило през 2009 г.[5];

3. 5 000,00 лева, като наказателното производство окончателно е приключило през 2008 г.[6].

 

[27]   Икономическата обстановка в страната от 2008 г. до 2016 г., когато е приключило наказателното производство спрямо Г.С., се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 220,00 лева от 01.01.2008 г.[7]; 240,00 лева от 01.01.2009 г.[8]; 270,00 лева от 01.11.2011 г.[9]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[10] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[11] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[12] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[13]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[14]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[15] (или увеличението от 2008 г. до 2016 г. е 90,90 % ((420-220)/220х100).

 

[28]   Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че 7 000,00 лева е справедливо обезщетение за претърпени от Г.С. неимуществени вреди. П.не е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда П.да заплати на Г.С. 7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[29]   Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева държавна такса и 10 000,00 лева за адвокат.

 

[30]   Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

 

[31]   Ответникът е възразил, че заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно. В случая делото не е сложно нито фактически, нито правно. То е приключило в едно съдебно заседание. Затова съдът приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за адвокат в минимален размер. Той е 4 730,00 лева ((160000-100000)х0,02+3530). Разходите за адвокат, които П.следва да заплати на Г.С. съразмерно с изхода от спора, са 206,94 лева (7 000,00/160 000,00х4 730,00). Ето защо съдът осъжда П.да заплати на ищеца 216,94 лева разноски по делото (10,00 лева за държавна такса и 206,94 лева за адвокат).

 

Съдия: