Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК, 26.02.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №141 по описа за 2013 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от ***”,със седалище и адрес на управление в гр.Б.,ЕИК***,представлявано
от управител М. И.Г.,с посочен адрес за призоваване в гр.Б.**,срещу наказателно
постановление №40422 от 26.02.2013г.на Р М. К,Директор на Дирекция”Контрол” приТД
на НАП-Варна,с правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
,ведно със административната преписка е изпратена от възиваемата страна
първоначално в Районен съд-Добрич,където е образувано АНХД№464/2013.Производството
по това дело е прекратено с протоколно определение
в публично съдебно заседание от 18.04.2013г.и същото е изпратено на Районен
съд-Балчик,по подсъдност.
Преписката
е постъпила в Районен съд-Балчик с вх.№1795 на 24.04.2013г.
В
жалбата си,жалбоподателят твърди,че наказателното постановление е
незаконосъобразно.Твърди,че са налице съществени процесуални нарушения.Твърди
се,че неправилно АНО е разпоредил извършването на две проверки,тъй като според
жалбоподателя се касае за едно и също нарушеиие.Моли съда да отмени
наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призован,жалбоподателя се
представлява в съдебно заседание от процесуален представител-адв.К.И. от ДАК.
.Представляващият
адвокат И.,заявява,че поддържа жалбата и сочи писмени
доказателства.Пледира,наказателното постановление,да бъде отменено,като
незаконосъобразно.Представя писмено становище.
Възиваемата страна,редовно
призована се представлява в първоначално в с.з от ю.к.Ж.,а в последващите
съдебни заседания от ю.к. П..
Процесуалният
представител твърди,в с.з.,че наказателното постановление е законосъобразно.Моли
съда да го потвърди изцяло.
По
делото,като свидетели са разпитани С.И.Г.-С.-актосъставител и Б.Д.М..
Съдът след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка :
Дружеството –жалбоподател извършва
транспортна дейност.
На
05.02.2013г.е извършена проверка на дружеството по повод неговата дейност.
При
проверката и от представените писмени доказателства по нея-товарителници и
пътни листи,се установява,че дружеството-жалбоподател е извършило транспортна
услуга за контрагент ООД”Бени”,извършена чрез два курса,с начална дата на
товарене-17.08.2011г. от гр.Силистра и дата на разтоварване-18.08.2011г.до
гр.Лом.
Двата
курса са извършени както следва:
1./С
товарен автомобил марка ДАФ ФТ 95 ХФ 480 с Рег.№С този автомобил е извършен
транспорт на зърно(рапица)в размер на 31,700т. с място на натоварване в
гр.Силистра,чрез ООД”Булбек”за ООД”Генкора” и място на разтоварване на
пристанище в гр.Лом.
2./С
товарен автомобил марка ДАФ ФТ 95 ХФ 480 с Рег.№.С този автомобил е извършен
транспорт на зърно(рапица),в размер на 32,200т.,с място на натоварване в
гр.Силистра от ООД”Манекс” за ООД”Бени”.
За
първия курс са установени товарителница№000283/17.08.2011г.и пътен
лист№006667.За втория курс за установени товарителница№000026/17.08.2011г.и
пътен лист№006673.
Проверяващите
установяват,че дружеството-жалбоподател е следвало,като данъчно задължено
лице-доставчик и търговец да издаде фактура за извършената от него облагаема
доставка за месец август 2011год.,в законоустановения петдневен срок от датата
на възникване на данъчното събитие.Това свое задължение,***” не е
изпълнило.Данъчното събитие е с данъчна основа в размер на 702,90лв.и ДДС в
размер на 140,58лв.,което води до определяне на данъка в по-малък размер.Чрез
това свое действие, дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.113
ал.1 от ЗДДС,във вр.чл.182 ал.1 от ЗДДС.
Резултатите
от проверката,възложена с РИП№1300522/23.01.2013,са обективирани в
Протокол№22-44-1207663-18/05.02.2013г.
Свидетелката С.Г.-С. достига до
извода,че жалбоподател е допуснал гореописаното административно нарушение
,поради което издава срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение сер.AN F041441/05.02.2013год.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно-наказващия орган издава наказателно
постановление№40442 на 26.02.2013г.с кето на дружеството-жалбоподател, за
допуснатото административно нарушение е наложено административно
наказание-Имуществена санкция в размер на 1000лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 12.03.2013г.,видно
от отметката върху завереното копие от наказателно постановление.Жалбата е получена
в ТД на НАП-Варна с вх.№8147 на 22.03.2013г.Жалбата е подадена по пощата с
обратна разписка.От представените и приети ,като писмени доказателства-
заверени копия от касов бон за заплащане на пощенска услуга и пощенска
разписка№249,се установява,че датата в която е подадено писмото в пощата е
19.03.2013г., Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директор на Дирекция”Контрол”при
ТД на НАП-Варна,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№ ЗЦУ-28/06.01.2010г.Изпълнителния
Директор на НАП.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт :
Съдът счита,че при съставянето на
наказателното постановление,административно наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения,които да са довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
АНО
е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,като е констатирал,че няма
спорни обстоятелства.
Също
така при съставяне на наказателното постановление,АНО е обсъдил основанията на
чл.27 от ЗАНН относно мотивите за налагане на конкретния размер на
имуществената санкция.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът приема,че административно
наказващия орган и проверяващите стриктно са спазвали правните норми на
материалния закон и правилно са ги приложили.Пълно и точно е изяснена
фактическата обстановка.Събрани са категорични и безспорни доказателства,установяващи
вината на жалбоподателя и допуснатото административно нарушение.
Съдът
не кредитира твърденията на жалбоподателя,че е санкционират два пъти за едно и
също деяние.
Видно
от представените и приети писмени доказателства,действително срещу жалбоподателя
има издадено друго наказателно постановление№40421 от 26.02.2013г.което касае
отново транспортна услуга,извършена от жалбоподателя на същите дати със същите
места за натоварване и разтоварване,но то касае друго административно
нарушение,реализирано,чрез извършването на три други различни курса с други
автомобили и различни контрахенти.Горепосоченото наказателно постановление е
било предмет на обжалване по АНХД№113/2013по описа на БРС и по КАД№676/2013по
описа на АС-Добрич.Наказателното постановление е потвърдено и от двете съдебни
инстанции.
Съдът
приема,че в конкретния казус се касае за отделно административно
нарушение,реализирано чрез отделни фактически действия,а именно извършването на
транспортна услуга и неиздаване на фактура за облагаемата доставка за месец
август 2011г. в законоустановения петдневен срок.
Относно размерът на имуществената
санкция,съдът счита,че същия е справедливо и законосъобразно определен от АНО.
Съобразено
е обстоятелството,че размерът на ДДС е 140,58лв.,поради което е определил
имуществената санкция към нейния законов минимум.
С оглед изложеното,съдът счита,че наказателното постановление е правилно,обосновано и законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление №40422 от 26.02.2013г. на Румен М.
Ковачев,Директор на Дирекция”Контрол”при Териториална Дирекция на Национална Агенция
на Приходите- гр.Варна,с което за констатирано на 05.02 2013г. по повод
извършена проверка,административно нарушение на чл.113 ал.1от ЗДДС,във
вр.чл.182 ал.1 от ЗДДС,на ***”,със седалище и адрес на управление в гр.Б.,ЕИК***,представлявано
от управител М. И.Г.,е наложено административно наказание,а именно имуществена
санкция в размер на 1000лв.(хиляда лева),като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно пред Административен съд-Добрич
в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :