Решение по дело №3176/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1059
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110203176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1059
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203176 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С.Х. Лозанова – Попова срещу НП № ВН-59-16/16.06.2021год. на
началника на РДНСК Варна, с което в качеството й на управител на „Фриз-
2000“ ООД ЕИК ********* й е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 1000лв. на основание чл.232, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУТ за нарушаване нормите
на чл. 142, ал.5, т.4 и т.7 от ЗУТ, вр. чл. 8, ал.1 и чл. 61, ал.3 от Наредба №
12/03.07.2001год. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и
съоръжения в свлачищни райони.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, навежда твърдения за липса на извършено нарушение и моли НП
да бъде отменено..
В съдебното производство въззивницата се представлява от
упълномощен защитник в лицето на адв. Станислава Стоева, който заявява, че
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено,
както поради допуснати съществени нарушения на процес. правила – не
ставало ясно между кои части от инвестиционния проект нямало
съответствие, така и поради липса на извършено нарушение.
Процес, представител на въззиваемата страна оспорва жалбата а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че нарушението
1
е безспорно и категорично доказано.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата,
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима,
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2020год. св. В. - инспектор в РДНСК Варна извършила
проверка, по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ досежно законосъобразността на
разрешение за строеж № 35/29.09.2020г., издадено от главния архитект на
Район „Младост“. В хода на проверката св. В. констатирала следното:
Разрешение за строеж № 35/29.09.2020г., издадено от главния архитект
на Район „Младост“ било издадено за строеж „ Жилищна сграда и гараж“ в
УПИ ХІХ-420 (ПИ 10135.3506.1600 и 10135.3506.1601) кв. 8 по плана на СО
„Пчелина“ гр.Варна със ЗП – 299.93 кв.м. и РЗП – 595.53кв. – обект пета
категория.
Съгласно ПУП - ПРЗ на СО „Пчелина" - гр.Варна, одобрен с решение №
2427-7 по протокол № 32/21.09.2005г. на Общински съвет Варна, в сила от
02.05.2006г., имота - предмет на инвестиционното намерение (УПИ XIX-420),
попадал в устройствена зона „Жм" за жилищно строителство, с ниско
застрояване до 10м., както и в инженерно-геоложки район (На) - съгласно чл.
59, ал. 1, т. 1 от Специфичните правила и нормативи за устройство и
застрояване на територията на Варна, действащи към момента на одобряване
на ПУП - ПРЗ на СО „Пчелина". Към настоящия момент, съгласно схемата за
инженерно-геоложко райониране към ОУП на Община Варна, одобрен със
заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство (МРРБ), имота - предмет на инвестиционното
намерение (УПИ XIX-420) попадал в инженерно-геоложки район „А",
включващ териториите, засегнати от стари, стабилизирани и съвременни
активни свличания и абразионни участъци по чл. 29, ал. 2 от Правилата и
нормативите за прилагане на ОУП.
Установила също така, че разрешение за строеж № 35/29.09.2020г. било
издадено въз основа на съгласуван и одобрен на 28.09.2020г. от главния
архитект на Район „Младост" инвестиционен проект по части: Архитектура,
Геодезия, Конструкции, ИГП, Електро, ВиК, EE, Озеленяване, ПБ и ПБЗ, за
който, въз основа на договор сключен с възложителя на 04.09.2020г., е била
извършена оценка за съответствието на инвестиционен проект като
комплексен доклад, съставен на 11.09.2020г. и подписан от въззивницата С.
ХР. Л. - управител на „ФРИЗ - 2000" ООД.
При проверката на документите, съхраняващи се в досието на строежа,
по които било издадено строителното разрешение и в частност на
2
комплексния доклад, изготвен и подписан от въззивницата св. В. установила,
че според инженерно-геоложко проучване /ИГП/, изготвено през 2020г. от
инж. Красимир Димитров Николов с peг. № 05034 на КИИП на база
проучвателни изработки, лабораторни изследвания, обследване и
интерпретация на наличната архивна информация в района, както и
изчисленията за устойчивост, върху определената площадка може да се
изпълни проектното строителство при спазване на определени условия. Едно
от тези условия било това посочено в т.8 от ИГП, а именно: „ Битовите води
да бъдат отведени и заустени в канализация". Установила още, че в резултат
на проведените проучвателни работи и анализ на данните от тях за геоложкия
строеж, инженерно-геоложките и хидроложките условия и разчетите за
устойчивост на склона са били дадени предписания, ВиК проводите да се
изпълнят по начин, недопускащ течове и разливи на води в земната основа, а
битовите води да бъдат отведени и заустени в канализация.
Горните предписания били изцяло съобразени както с разпоредбата на
чл.60, т.3 от Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване
на територията (СПНУЗТ) на Варна, действаща към момента на одобряване
на ПУП - ПРЗ на СО „Пчелина", така и с разпоредбата на чл. 31, т. 3 от
Правилата и нормативите за прилагане на ОУП.
Съгласно чл. 60, т. 3 от СПНУЗТ, в инженерно-геоложки район II,
строителството се разрешава след изграждане на необходимите системи за
отвеждане на повърхностните и битови води, като не се допуска временно
използване на черпателни ями, а съгласно чл. 31, т. 3 от ПНП на ОУТ, в
зоните с активни и потенциални свлачища от инженерно-геоложки район „А",
в които бъде допуснато застрояване по реда на чл. 30, ал. 2, строителство се
разрешава след: изграждане на необходимите системи за отвеждане на
повърхностните и битовите отпадни води, като не се допуска временно
използване на черпателни шахти.
Изготвеният, от инж. Теодоси Цанков Дилов с peг. № 04703 на КИИП,
проект по част „ВиК" обаче не бил съобразен с дадените в инженерно-
геоложкия доклад предписания и с изискванията за строителство в
потенциално опасни свлачищни терени, във връзка с разпоредбите на чл. 32,
т.2 вр. чл. 30, ал.2 от Правилата и нормативите на ОУП.
Вместо в улична канализация, в проекта било предвидено, че отпадните
води ще се заустват във водоплътна стоманобетонна изгребна яма (т.н.
канализационен резервоар). Горното създавало опасност от преовлажняване
на терените и е основание за предизвикване на свлачищни и срутищни
процеси.
На посочените несъответствия между частите на проекта обаче в
комплексния доклад не било обърнато внимание като в същия било записано,
че: Представените части на инвестиционния проект са взаимно съгласувани
от проектантите, което е доказано с положените от тях подписи по текстовите
и графичните части" (т.5).
3
При тези данни св. В. приела, че при изготвянето на оценката за
съответствие на инвестиционните проекти не е била извършена реално
проверка на съответствието на проектните части и е дадено положително
становище за тяхната съгласуваност, без такава да е налице.
Констатирала също така, че съобразно съгласувания инвестиционен
проект в имота било предвидено отпадните води от жилищната сградата да се
заустват във водоплътна стоманобетонна изгребна яма с обем 15м3 (по
детайл), която ще се почиства веднъж на 39 дни.
Съгласно представеното към преписката становище на „Геозащита"
ЕООД, гр.Варна с изх. № ИГП-354/26.07.2019г. обаче, в геоложко отношение,
районът попадал в древния свлачищен циркус „Варна". Той се намирал на
около 200м. североизточно от последно регистрираните свлачищни прояви на
свлачище м-ст „Пчелина" - западен свлачищен циркус. Свлачището е
проявено по същия склон, при същите геоложки условия и към момента е
активизирано.
В геофонда на „Геозащита" - гр.Варна, за територията на местност
„Пчелина", през 1997г. и 1998г. са регистрирани две локални съвременни
свлачища, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ под №№ VAR
06.10135-27 в кв. „Възраждане" - IVм.р. над бл. 63 на 19.06.1997г. и VAR
06.10135-28 в местност „Пчелина" на 06.02.1998г.
Въпреки, че районът на поземлени имоти с идентификатори
10135.3506.1600 и 10135.3506.1601 (съответстващи на УПИ XIX-420) се
намирал извън зоната с наложена строителна забрана съгласно заповед № РД-
02-14-300/21.04.1997г. на МТРС, гр. София и, че попадал между двете
локални съвременни свлачища, без да е пряко засегнат от съвременните
свлачищни процеси, в представеното становище на „Геозащита" ЕООД -
Варна, били дадени изрични предписания при които следва да се изпълни
инвестиционното намерение на възложителя, съгласно които:
- „По силата на действащите нормативни документи… Наредба №
12/2001г. на МРРБ, ЗУТ и указанията на писма..., при необходимост от
извършване на строителство в имотите, да се изследва и осигури общата
устойчивост на склона по време на строителството и експлоатацията на
бъдещата сграда /сгради/ като се отчете натоварването на терена, неговата
бъдеща вертикална планировка и взаимодействието със съседните имоти. "
(т.5);
- „При бъдеща експлоатация на имотите, да се гарантира водоплътност
на ВиК комуникациите. Отпадните битови води да бъдат отведени,
задължително, в канализация и това да се счита като много важно
превантивно противосвлачищно мероприятие" (т.6);
- „,По време на всички строителни работи, стриктно да се спазват
изискванията, посочени в Правилник за изпълнение и приемане на СМР,
Указания за изпълнение и приемане на земни работи в свлачищни райони,
4
Правилник за техника на безопасност на труда при СМР, Наредба №
12/03.07.2001г. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и
съоръжения в свлачищни райони и останалите действащи в момента
строителни нормативи в Република България." (т.7).
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 12/03.07.2001г. на
МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в
свлачищни райони - не се допускат ново проектиране и изпълнение на
деривационни канали, напоителни канали, резервоари за вода,
канализационни резервоари и попивни ями в свлачищни райони.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от същата наредба - външните
водопроводни, канализационни и отоплителни мрежи се изпълняват от
гъвкави тръби в предпазни водоплътни кожуси и компенсатори.
Изготвеният проект по част „ВиК" обаче не бил съобразен с
горепосочените разпоредби на чл.8, ал.1 и чл.61, ал.З от Наредба №
12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения
в свлачищни райони.
Вместо в улична канализация, с проекта било предвидено, че отпадните
води ще се заустват във водоплътна стоманобетонна изгребна яма (т.н.
канализационен резервоар), което създавало опасност от преовлажняване на
терените и било основание за предизвикване на свлачищни и срутишни
процеси.
В изготвената ОСИП не било обърнато внимание на тези факти, а в кт.7
от Комплексния доклад било посочено че „За строежа няма специфични
изисквания)
Прието било от св. В. че изобщо не е била извършена проверка на
изискванията за проектиране и изпълнение на строежи в свлачищни райони,
респ. не е била извършена и реална проверка, дали тези изисквания са спазени
с проекта по част „ВиК".
При тези констатации било прието, че изготвената оценка за
съответствие на инвестиционните проекти подписана от въззивницата –
управител на „Фриз-2000“ООД е непълна, неточна и незаконосъобразна в
нарушение на чл. 142, ал.5, т.4 и т.7 от ЗУТ вр. чл. 8, ал.1 и чл. 61, ал.3 ат
Наредба №12/03.07.2001г на МРРБ.
И тъй като въззивницата била управител на „Фриз-2000“ ООД ЕИК
********* изпълняващо функциите на консултант по смисъла на чл. 166, ал.1,
т.1 от ЗУТ (притежаващо удостоверение № РК-0187 от 07.05.2019год.
издадено от ДНСК и била изготвила и подписала комплексен доклад с който
била извършена оценка за съответствието на инвестиционен проект (ОСИП)
за строеж „ Жилищна сграда и гараж ", находящ се в УПИ XIX-420 (ПИ с
идентификатор 10135.3506.1600 и 10135.3506.1601), кв.8 по плана на СО
„Пчелина", гр. Варна със ЗП=299.93кв.м. и РЗП=595.53кв.м. св. В. приела, че
с деянието си тя като длъжностно лице -управител на „Фриз-2000“ ООД ЕИК
5
********* е нарушила разпоредбите на чл. 142, ал.5, т.5 и т.7 от ЗУТ вр. чл. 8,
ал.1, и чл. 61, ал.3 от Наредба № 12/03.07.2001г. на МРРБ за проектиране на
геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони на
17.12.2020год. и съставила за това нарушение АУАН № ВН-59/17.12.2020год.
като посочила в него, че нарушението е било извършено в гр.Варна на
15.09.2020год. (датата на подаване на искането за одобряване на
инвестиционните проекти, ведно с приложения към него комплексен доклад
за ОСИП подписан и подпечатан от въззивницата – управител на „Фриз-2000“
ООД. Посочила също така, че предвид установените при проверката
нарушения със Заповед № ДК-11-ВН-15/14.10.2020год., на началника на
РДНСК Варна Разрешение за строеж №35/29.09.2020год. било отменено.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която в срока
по чл.44 от ЗАНН подала писмени възражения срещу него.
Възражението не било прието от АНО и същия въз основа на
съставения АУАН издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел че въззивницата е нарушила
разпоредбите на чл. 142, ал.5, т.4 и т.7 от ЗУТ вр. чл. 8, ал.1 и чл. 61, ал.3 от
Наредба №12/03.07.2001год. на МРРБ, с което била осъществила състава на
нарушение по чл. 232, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУТ и на основание последната
разпоредба й наложил адм. наказание глоба в размер
на 1000лв.
В съдебно заседание показания е дала свидетелката М.В. -
актосъставител, която в показанията си възпроизвежда констатациите в акта.
Сочи, че е съставила АУАН на управителката на фирмата осъществяваща
строителния надзор защото тя е подписала оценката за съответствие и чрез
нея фирмата осъществявала надзора.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приобщени всички такива приложени към АНП – възражение с вх.№ РС-РМ-
1567-00-273/21.01.2021г., ведно с приложенията; покана за съставяне на
АУАН с изх.№РС-РМ-1567-01-032/02.12.2020г., ведно с данни за
получаването й; констативен протокол от 09.10.2020г. на служител от
РДНСК-Варна; писмо изх.№ РС-РМ-1567-00-890/15.10.2020г., ведно със
Заповед №ДК-11-ВН-15/14.10.2020г. на Началника на РДНСК - Варна;
правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Варна, одобрен със
заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ); становище с изх. № ИГП-
354/26.07.2019г. от „Геозащита" ЕООД, гр. Варна; писмо вх.№ РС-РМ-1567-
03-56/01.10.2020г. на гл. архитект на Район „Младост", ведно с издадено PC
№35/29.09.2020г. и копие от ПУП-ПРЗ; писмо с вх.№ РС-РМ-1567-04-
250/17.11.2020г. на гл. архитект на Район „Младост" за предоставяне на копия
от адм. преписка по издаване PC №35/29.09.2020г. по повод писмо изх.№ РС-
РМ-1576-00-944/03.11.2020г.; заявление рег.№ АУ093888МЛ/28.09.2020г. за
издаване на PC; заявление рег.№ АУ088955МЛ/15.09.2020г. за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава PC; документи за
6
собственост от 24.04.2019г. и скици от 20.05.2019г. на СГКК-Варна;
комплексен доклад по чл.142, ал.6, т.2 ЗУТ от 11.09.2020г. на „ФРИЗ - 2000"
ООД и договор от 04.09.2020г. за изготвяне на комплексен доклад; виза за
проектиране с изх.№ АУ039041МЛ_001МЛ/22.05.2020г. на Район „Младост";
становище на „ВиК - Варна" ООД с изх. № 1832/10.08.2020г.; инженерно
геоложко проучване изготвено от инж. Красимир Николов, през 2020г. -
обяснителна записка, изчисления и чертежи; проект по част „ВиК", изготвен
от инж. Теодоси Дилов - обяснителна записка и чертежи: ситуация - черт. 1/9;
план на водопроводната инсталация „първи етаж" - черт. 2/9; план на
канализацията „първи етаж" - черт. 3/9; аксонометрия на водопроводната
инсталация - черт. 6/9; аксонометрия на канализацията - черт. 7/9; водомерна
шахта „монтажен план" - черт. 8/9; детайл на изгребна яма - черт. 9/9; заповед
№РД-13-177/22.07.2021г. на Началника на ДНСК; заповед №РД-13-
171/13.06.2019г. на Началника на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/.
Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът прие, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта и НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на
въззивницата, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението както и нарушените законови
норми. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведеното във фазата по същество възражение от защитата за неяснота по
отношение на обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
С НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение по чл. 232,
ал.1, т.1 пр.1 от ЗУТ.
Посочената разпоредба предвижда санкция за длъжностно лице, което
не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения възложени му
по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството, както и решения и предписания,
основани на тях.
7
В случая повдигнатото на въззивницата фактическо обвинение е за това,
че като длъжностно лице управител на „Фриз 2000“ ООД, изпълняващ
функциите на консултант по смисъла на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗУТ
(притежаващо удостоверение № РК-0187 от 07.05.2019год. издаден от ДНСК
е изготвила и подписала комплексен доклад от 11.09.2020год. с който била
извършена оценка за съответствието на инвестиционен проект за строеж ***
в нарушение на изискванията на чл. 142, ал.5, т.4 и т.7 от ЗУТ при липса на
взаимна съгласуваност между частите на проекта (част ВиК и изготвеното
„Инженерно-геоложко проучване), както и н несъответствие с други
специфични изисквания към строежа свързани с характерните особености на
имота предмет на инвестиционно проектиране определени съгласно
нормативен акт – чл. 8, ал.1 и чл. 61, ал.3 от Наредба №12/03.07.2001год. за
проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни
райони.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗУТ оценката за
съответствие на инвестиционните проекти се извършва от консултанта въз
основа на писмен договор с възложителя. На свой ред нормата на чл. 142,
ал.6, т.2 от ЗУТ указва, че оценката за съответствие се извършва като
комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана
с проектанта - за обекти от първа, втора и трета категория задължително, а за
обекти от по-ниска категория - по желание на възложителя.
Анализа на посочените по-горе норми сочи на това, че задължението за
извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти закона е
вменил на проектанта и то при наличие на писмен договор с възложителя.
В случая по делото не са налице каквито и да било доказателства
въззивницата в лично качество да притежава качеството на консултант по
смисъла на ЗУТ, съответно по смисъла на Наредба № РД-02-20-25 от
3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в
регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, още по-
малко пък са налице доказателства същата в такова качество да е подписала
договор с възложителя на строежа за извършване на такава дейност. Напротив
по делото не е спорно, а и по категоричен начин от всички събраните по
делото писмени доказателства се установява, че консултант по силата на
сключен договор с възложителя за конкретния строеж е било ЮЛ „Фриз
2000“ ООД, върху което е лежало и задължението да извърши оценката за
съответствие посредством съставяне на комплексен доклад. Съответно при
даване на оценка за съответствие на проект неотговарящ на изискванията на
ЗУТ – взаимната съгласуваност между частите на проекта; други специфични
изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за
обекта има такива, то отговорност носи консултанта, в случая ЮЛ. Няма
спор, че въззивницата е управител (единият от управителите) на фирмата
консултант. Незаконосъобразно обаче според настоящия съд актосъставителя
и АНО са я привлекли към адм. наказателна отговорност позовавайки се на
8
разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН първо защото ЗУТ е специален закон по
отношение на ЗАНН и точно този закон (ЗУТ) следва да намери приложение
и второ защото в случая позовавайки се са нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН
наказващия орган е разширил кръга на субектите които могат да носят
адм.наказателна отговорност по ЗУТ, което е недопустимо. В случая следва
да се отбележи, че в чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ е предвидена нарочна санкция за
лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, каквото фактическо обвинение в
същност, а и юридическо е описано в АУАН и НП. Описани са действия
свързани с даване на положителна оценка за съответствие между отделните
части на инвестиционния проект, както и с други специфични изисквания към
съответния строеж, без реално да е била извършена проверка в тази насока
като са посочени и конкретните според АНО несъответствия.
С оглед на горното според настоящия съд още изначално в случая
неправилно е бил определен субекта на адм. наказателна отговорност, което е
достатъчно основание за отмяна на НП като издадено в нарушение на
материалния закон без изобщо да се обсъжда въпроса дали дадената от
фирмата консултант оценка за съответствие е била съобразена с изискванията
на чл. 142, ал.5, т.4 и т.7 от ЗУТ. В тази насока Решение №
1509/19.11.2021год. на АС Варна по к.н.а.х.д. № 1969/2021год.
За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че
събраните по делото доказателства сочат на осъществено нарушение по чл.
142, ал.5,т.4 от ЗУТ.
Съгласно цитираната разпоредба оценката обхваща проверка за
съответствие с взаимната съгласуваност между частите на проекта;
В случая видно от приложените към АНП книжа действително не е
налице съответствие между част ВиК от инвестиционния проект и
изготвеното от инж. Красимир Димитров Николов инженерно-геоложко
проучване, необходимо в случая предвид на това че имота попада в
инжинерно-геоложки район ІІа. Видно от приложената към проекта
обяснителна записка относно геоложките проучвания на обекта – т.2.4
„Условия на фундиране“ върху определената площадка може да се изпълни
проектното строителство при спазване на редица условия едни от които
посочен в т.7 и 8 са ВиК поводите да се изпълнят по начин недопускащ
течове и разливи на води в земната основа, а битовите води да бъдат отведени
и заустени в канализация. От друга страна видно от одобрения проект, в част
ВиК е предвидено отпадните води да заустват във водоплътна
стоманобетонна изгребна яма. Очевидно е че проекта по част ВиК не е
съобразен с предписанията дадени в обяснителната записка от ИГП, поради
което и одобряването на проекта в този му е било извършено в нарушение на
чл. 142, ал.5, т.4 от ЗУТ.
Според настоящия съд обаче в случая безспорни категорични
доказателства, които да установят, че проекта е бил одобрен и в нарушение на
9
чл. 142, ал.5, т.7 по делото липсват.
Съгласно същата разпоредба оценката обхваща проверка за
съответствие с други специфични изисквания към определени видове
строежи, съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива;
В случая бланкетния състав на посочената по-горе норма е запълнен с
норми от наредба № 12/03.07.2001год. на МРРБ за проектиране на
геозащитени строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на наредбата същата се
издава на основание § 18, ал. 1 във връзка с чл. 95 и чл. 169, ал. 3 от Закона за
устройство на територията.
Съгласно § 2 от ЗР на Наредбата тя се отнася за всички геозащитни
строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, чието проектиране
започва след влизането й в сила.
Анализа на посочените по-горе норми налага извод, че наредбата се
отнася само до строежи находящи се в свлачищни райони и то вписани в
регистъра по чл. 95, ал.2 от ЗУТ.
В случая по делото няма каквито и да било доказателства които да
установят, че имота в който ще се осъществява строежа попада в свлачищен
район вписан в регистъра по чл. 95, ал.2 от ЗУТ. Нещо повече от показанията
на актосъставителката се установява, че тя такава проверка изобщо не е
извършвала, а се е ръководила от становище на Геозащита в което било
посочено, че имота попадал в свлачищна зона. Такова становище
действително е налице. Същото е изготвено от „Геозащита“ ЕООД Варна.
Видно от становището обаче в района м. Пчелина има само две вписани в
регистъра свлачища – „свлачище Пчелина“ и „свлачище Възраждане“ които
обаче отстоят на около 200 м. от процесния имот. Вярно, че в становището е
посочено, че процесните имоти попадат в древния свлачищен циркус
„Варна“. Последното обаче налага извършване на инженерно-геоложко
проучване и пр. съобразно правилата и нормативите на прилагане на ОУП на
община Варна, но не определя имота като свлачищен по смисъла на ЗУТ,
който в нормата на чл. 87, ал.5 вменява и изрична забрана за застрояване без
изградена канализация в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95,
ал. 2.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, същото е издадено в противоречие с материалния закон и
като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № ВН-59-16 от 16.06.2021год. на началника на РДНСК
Варна, с което на С.Х. Л. – П. ЕГН ********** на основание чл. 232, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗУТ е било наложено административно наказание глоба в размер на
1000лв. за нарушаване нормата на чл. 142, ал.5, т.4 и т. 7 от ЗУТ вр. чл. 8, ал и
чл. 61, ал.3 от Наредба № 12/03.07.2001 на МРРБ.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11