№ 375
гр. Сливен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105577 по описа за 2021 година
Предявен е иск за изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на
размера й от 170 лв. на 450 лв., считано от подаване на исковата молба- намиращ правното
си основание в чл.150 СК.
В исковата молба ищците ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********,
действащи със съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в
**** чрез адв. М.П. от АК-Сливен твърдят, че ответникът ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от
**** е техен баща, като бракът между родителите им бил прекратен , като със съдебно
споразумение, одобрено с протокол от 27.01.2020 г. по гр.д. № 5115/2020 г. по описа на
СлРС ответникът се бил задължил да им заплаща издръжка в размер на 170 лв. на всеки
един от тях. С течение на времето нуждите им били нарастнали и възлизали на обща
стойност 10760 лв.- дрехи в размер на 400 лв., годишно за дете, обувки около 400 лв.
годишно за дете, битови сметки около 180 лв. на месец или общо 2160 лв. годишно,
помагала и технически пособия за училище на стойност около 2000 лв. годишно, абонамент
за посещение на фитнес от 60 лв. на месец за дете или общо 1440 лв. годишно, както и
джобни пари по 5лв. на ден или общо 3560 лв. годишно. С оглед на тези разходи се било
установявало, че било необходимо за покриване на нуждите на едно дете сумата от 5380 лв.
годишно или около 450 лв. месечно. Двамата родители били дължали издръжка на
непълнолетните си деца съобразно възможностите на всеки един от тях поотделно и предвид
грижите на родителя, който отглежда децата. Майката била работила като учител и била
получавала трудово възнаграждение близо до минималното. Не разполага с имущество.
Бащата бил трудово ангажиран и получавал възнаграждение от 1200 лв., като имал друго
семейство и дете за което да се грижи.
Искат от съда да бъде увеличен размера на определената издръжка със съдебно
1
споразумение, одобрено с протокол от 27.01.2020 г. по гр.д. № 5115/2020 г. по описа на
СлРС в посока неговото увеличение от 170 лв. на 450 лв. месечно на всеки един от
двамата ищци, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й.
Претендират деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Същият счита, че предявения иск е допустим и частично основателен до минималния размер
на издръжката за всяко едно от децата, който се равнява на 177,50 лв. Безспорно било
обстоятелството, че ответникът е баща на ищците и че с одобрена съдебна спогодба, същият
се е бил задължил да им заплаща сумата от 170 лв. месечно за всяко от децата, както и че
майката полага преките и непосредствени грижи за децата. Размерът на твърдяните от
ищците разходи бил завишен. Общият осигурителен доход на ответника за 2020 г.възлизал
на сумата от 1490,86 лв., която разделена на 12 месеца се равнявала на 124,23 лв. на месец.
Било вярно обстоятелството, че имал още едно малолетно дете Саманта-Дулия Иванова Г.а,
родено на 23.05.2017 г., което също издържал. Признава за основателни исковете до размера
от 177,50 лв. за всяко едно от децата. Липсвали данни в исковата молба каква част от
посочените разходи следвало да се поеме от майката на децата. Претендираните издръжки
щели да затруднят финансово ответника с оглед на неговия осигурителен доход и
задължението му за издръжка на другото дете, за което бил полагал непосредствени грижи и
не били съобразени с възможностите на ответника. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени за разликата над 177,50 лв. до претендирания размер от 450 лв. като
неоснователни.
С определение № 988 по чл. 140 ГПК от 11.04.2022 г. съдът е отделил като безспорни
между страните следните факти: изменение на обстоятелствата, при които е определена
последната издръжка, увеличените нужди и потребности на децата, обуславящи
необходимост от изменение размера на издръжката до признатия размер от ответника от
177,50 лв. за всяко дете, наличието на алиментно задължение към друго дете от страна на
ответника. Със същото определение съдът е указал на ищците, че следва да докажат
доходите на своята майка, доходите на ответника и възможностите му да заплаща
претендирания размер издръжка за разликата над 177,50 лв. до 450 лв., както и своите
нужди обуславящи заплащането на тази разлика.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищците ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със
съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в **** са синове на
ответника ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от ****, който е техен баща, като бракът между
родителите им е прекратен и със съдебно споразумение, одобрено с протокол от 27.01.2020
г. по гр.д. № 5115/2020 г. по описа на СлРС ответникът се е задължил да им заплаща
издръжка в размер на 170 лв. на всеки един от тях. Ответникът има и друго малолетно дете,
на което дължи издръжка, което е видно от представения акт за раждане- Саманта-Джулия
2
Иванова-Г.а, родено на 23.05.2017 г.
Видно от представения по делото социален доклад възрастта на децата и
нарастващите им нужди и необходимостта от задоволяването на основните им жизнени и
образователни потребности, както и осигуряването на средства за страничните им
занимания предполага увеличаване на размера на месечната им издръжка.
Видно от представената от ищците служебна бележка от работодателя на тяхната
майка същата е получила нетно трудово възнаграждение в общ размер на 7015,58 лв. за
периода от м. октомври 2021 г. до м. март 2022 г., като нетният й доход за м. март 2022 г. е
1061,86 лв.
От представената от ответника справка от НОИ се установява, че общият
осигурителен доход на ответника възлиза на 1490,86 лв. за 2020 г., което разделено на 12
месеца се равнява на около 124,23 лв. на месец.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка М, която е майка на
втория съпруг на майката на ищците Й.К. децата спортуват в училищния отбор по волейбол,
ходят на народни танци, както и на фитнес и с оглед на тези техни занимания се налагат
допълнителни разходи- за дрехи и обувки, като тяхната майка им осигурява всичко
необходимо. Не знае дали извънкласните занимания се заплащат, но картите за фитнес били
платени. Ответникът не бил изплащал от няколко месеца дължимата издръжка за децата.
Видно от показанията на свидетелката Н, която е кума на Й.К. и на втория й съпруг
децата се занимават с волейбол, фитнес и народни танци, като за тези занимания се били
заплащали допълнително разноски. Децата се били хранили здравословно, което означавало
допълнително разходи. Нейният съпруг й бил разказал, че бил срещнал ответника, който му
бил споделил за негов допълнителен доход. Децата искали да стават пожарникари и не
заплащали за градски транспорт, тъй като били живеели близо до училището.
Видно от показанията на свидетелката Ж, която е майка на ответника същият бил
работил от две години като имал такси, но въпреки че работил всеки ден заплатата не му
била стигала да си покрие разходите. На 10.04.2022 г. бил заминал за Ф. Живеел на
квартира заедно с новото си семейство и малолетното си дете и бил заплащал наем от 130
лв., като жилището не било с добри битови условия. Бил финансово затруднен и невинаги
бил успял да заплаща навреме издръжката на двете си деца. Била научила от втората му
съпруга, че започнал работа на поточна линия във Ф, но не знае какво му е заплащането.
Ответникът бил живял с осем души в една стая. Нямал вила, а постройка за временно
пребиваване, като там нямало условия за живот. Не поддържала връзка с нейните внуци,
защото те били настройвани срещу нея.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б майката не била
позволявала на децата да се виждат с тяхната баба. Ответникът имал и друго малолетно дете
на пет години. Бил работил, но имал финансови затруднения, но въпреки това бил заплащал
издръжка на ищците и живеел под наем. Имал финансови затруднения и бил дължал пари и
тя също му била давала пари назаем. Бил заминал да работи във Ф, не знае какво
3
възнаграждение получава. Бил взел заеми за да замине. Финансовите му затруднения се
били дължали на разходите, които правил за задоволяване на желанията на съпругите си.
Ответникът имал единствено стара и развалена кола, като парите му отивали за ремонти на
този автомобил, който управлявал като таксиметров шофьор. Свидетелката била давала
храна на ответника и неговото семейство.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Всеки от свидетелите възпроизвежда своите възприятия относно обстоятелствата, за които
свидетелства.
От представените по делото фактури се установява, че ищцата е извършила разходи
за закупуването на спортно облекло на двете деца.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК
е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.
По делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на
търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да
определи издръжката, която ответника дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки
конкретен случай.
До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е
безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата
родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в
натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права.
Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят
обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за
уважаване на предявената претенция е налице. От одобряването на съдебната спогодба през
27.01.2020 г., когато е определена издръжката на непълнолетните деца/ тогава на 15
годишна възраст/ е изминал период от време . През този времеви диапазон децата са
порастнали и към момента са с физически данни на подрастващи в пубертетна възраст на 17
г. възраст. Това обстоятелство обуславя и изменение на техните ежедневни битови
потребности в посока тяхното повишаване или необходими са повече финансови средства не
само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични,
медицински продукти, средства за социален живот. Следователно налице е една от
4
алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице
трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите
нужди на децата от битов и личен характер. Видно от социалния доклад по делото и от
показанията на разпитаните по делото свидетели М и Н децата спортуват активно, тренират
волейбол, народни танци и се занимават с фитнес поради което имат нужда от спортно
облекло и обувки, както и от здравословна храна, която е по-скъпа. Същите не използват
градски транспорт, тъй като живеят близо до училище. Децата живеят със своята майка в
собствено жилище и не заплащат квартира. Нямат някакви специални потребности свързани
с тяхното здравословно състояние.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя. От 01.04.2022 г. минималният размер на
издръжката е равен на 177,50 лв.
В конкретния случай възможностите на родителите не са големи.
При определяне на размера на издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на
двете непълнолетни деца и намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в
съответствие с възможностите на родителите да дават такава. Установи се в процеса, че
ответникът има алиментни задължения към друго малолетно дете, което е родено от
съжителството му с друг партньор. Съдът следва да вземе предвид, при преценка на
финансовите възможности на дължащия издръжката, размера на месечното му трудово
възнаграждение. Видно от представената от ответника справка от НОИ се установява, че
общият осигурителен доход на ответника възлиза на 1490,86 лв. за 2020 г., което разделено
на 12 месеца се равнява на около 124,23 лв. на месец, което е под минималната работна
заплата за страната. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели Ж и
Б, от които е видно, че ответникът страда от финансови затруднения въпреки, че работи като
таксиметров шофьор, тъй като му се налага да ремонтира често стария си автомобил, живее
под наем заедно с новото си семейство на квартира, като често не му стигат средства да
посреща ежедневните си нужди и му се налага да взима пари назаем от роднини и приятели.
Ответникът е заминал на 10.04.2022 г. за Ф с намерение да започне работа, но не се установи
по категоричен начин по делото дали същият е започнал работа, какво трудово
възнаграждение получава и получил ли е към настоящия момент поне едно трудово
възнаграждение, имали трудов или друг договор и какъв е неговия срок, къде и при какви
условия живее, както и дали разполага със средства да задоволява текущите си нужди след
като възстанови взетите назаем средства от негови близки и приятели преди да замине.
Цитираната от ищцовата страна статистика е твърде обща и следва да бъдат представени
конкретни доказателства, че ответникът не просто има хипотетична възможност да получава
5
тези доходи, но и че действително ги е получил към настоящия момент или че има
сигурност по отношение на реализиране от негова страна на бъдещ сигурен доход.
Съдът взима предвид и участието на майката в задоволяване на потребностите на
децата, което налага да заплаща и други средства надхвърлящи размера на дължимата
издръжка. Видно от представената служебна бележка от нейния работодател майката на
ищците получава чисто месечно възнаграждение в размер на 1061, 86 лв. за м. март 2022 г.
Съобразявайки трайно нарасналите потребности на децата през изминалият период от
време, но изцяло съобразявайки възможности на техните родители да дават издръжка, съдът
намира, че е необходима сума в размер на 400 лв. месечно за всяко едно от двете деца. От
тази сума ответникът следва да поеме сума в размер на 177,50 лв., отчитайки наличието на
други алиментни задължения, както и това, че е в активна трудоспособна възраст, но също
така и финансовите му затруднения, обстоятелството, че живее на квартира и среща
затруднения да задоволи своите текущи нужди и тези на новото си семейство. От 01.04.2022
г. минималния размер на работната заплата е 710 лв., а на основание чл. 142, ал. 2 СК
минималния размер на дължимата месечна издръжка не може да бъде по-нисък от ¼ от
минималната работна заплата за страната или от 01.04.2022 г. не може да бъде по-малък от
177,50 лв.
Майката следва да поеме останалата част от издръжката в размер на 222,5 лв. за всяко
едно от непълнолетните деца, отчитайки полаганите непосредствени грижи по издръжката
на децата. Същата получава чисто месечно възнаграждение в размер на 1061, 86 лв., няма
други алиментни задължения и живее в собствено жилище. Предвид изложеното
претенцията се явява основателна в размер от 177,50 лв. за всяко едно от двете деца и следва
да се присъди ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. За разликата над
минималния размер на издръжката от 177,50 лв. до пълния претендиран размер от 450 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан по отношение на всеки един от
двамата ищци.
Съобразно правилата на процеса съобразно уважената част на исковете ответникът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати и деловодните разноски, сторени от
ищците, в размер на 13,39 лв. заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат разноски на ответника
съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 389,28 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение
на издръжката в размер на 0,6 лв. /определена по правилата на чл.69, ал.1, т.7 ГПК за шест
месеца до навършване на пълнолетие на децата на 10.12.2022 г./.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размерът на издръжката, определена със
съдебно споразумение, одобрено с протокол от 27.01.2020 г. по гр.д. № 5115/2020 г. по
описа на СлРС, въз основа на което ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от **** се е задължил да
заплаща издръжка на ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи
със съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в ****, като го
УВЕЛИЧАВА от 170 лв. на 177,50 лв. месечно за всяко едно от непълнолетните деца
ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, считано от датата на подаване на
исковата молба –06.12.2021 г. до навършване пълнолетие на всяко едно от децата или до
настъпване на други законно установени причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 150 СК от ПЛ. ИВ. Г.,
ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със съгласието на тяхната майка
Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в **** за разликата над 177,50 лв. до пълния
предявен размер от 450 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от **** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 0,6
лв., държавна такса върху изменения размер на издръжката за период от 6 месеца до
навършване на пълнолетие на ищците на 10.12.2022 г.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от **** да заплати на ПЛ. ИВ. Г.,
ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със съгласието на тяхната майка
Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в **** сумата от 13,39 лв., съставляваща
сторени по делото разноски съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със
съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в **** да заплатят
на ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от **** сумата от 389,28 лв. съобразно отхвърлената част на
исковете.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 25.05.2022 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7