Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262586                  02.12.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18848 по описа за 2018 година.

 

Предявени са в обективно съединение: искове за прогласяване на нищожност с пр. осн. чл.26, ал.2 ЗЗД и отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК.

Ищците Д.И.К. и А.И.К. твърдят, че са собственици на апартамент в сграда в етажна собственост, както и на на идеални части от земята, върху която е построена сградата. Поддържат, че съгласно проекта в дворното място са били обособени пет отделни паркоместа, като не е налице споразумение между отделните съсобственици на обекти в сградата за разпределянето им. Ответниците по делото ползвали паркомяста №* и №* двора на жилищната сграда. За да правят това те се позовавали на договорите за продажба сключени с техния праводател – третия ответник „Декра Билд“ ООД в които било предвидено, че им се прехвърлят както индивидуални обекти – апартаменти, така и идеални части от дворното място, за които било изрично посочено, че съответствуват на процесните паркоместа. Между ищците и ответниците съществувал спор относно ползването на местата за паркиране в общото дворно място. Тъй като паркомястото не представлявало самостоятелен обект на вещно право, ищците считат, че договорите за продажба в частта им с която е прехвърлено право на собственост върху паркоместа са нищожни поради невъзможен предмет. Предвид това се иска да бъде прогласена по отношение на тримата ответници нищожността на двата договора досежно частта им за процесните паркоместа. Излага се и искане да бъде установено по отношение на ответниците А.У. и П.Ч., че не са изключителни собственици съответно на паркомясто №* и паркомясто №*.

Ответниците А.У. и П.Ч. считат предявените искове за неоснователни. Излагат доводи, че сключените договори не са с невъзможен предмет, тъй като с тях е учредено право на ползване върху обособена част от недвижимия имот, в границите на описаните паркоместа.

Ответникът „Декра Билд“ ООД не взема становище.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и ответника са съпрузи, сключили граждански брак на ******** /лист 14/. По време на брака си те са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент №* с идентификатор *********** и 15,381% ид.ч. от поземления имот в който е построена сградата на административен адрес ************  - договор за продажба от ******** – нот. акт № ***, том *** , дело ****** на нот. ** / лист 7/.

По силата на договор за продажба от ********* – нот. акт № ***, том **, дело ***** на нот. ****, ответницата А.Н.У. закупила от „Декра Билд“ ООД правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент №** на адрес ************* с идентификатор *********** и 15,689% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място в което е построена сградата, относно които страните се съгласили, че съответстват по одобрен архитектурен проект на паркомясто № *, ситуирано в югоизточната част на дворното място с идентификатор *********, при граници: УПИ *******, УПИ- ***** и паркомясто №* /лист 9/.

С договор за продажба от ******* – нот. акт №****, том ***, дело ****** на нот. **, ответникът П.П.Ч. закупил от „Декра Билд“ ООД правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда – апартамент №* адрес гр. ******** с идентификатор ************ заедно с 7,214% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място в което е построена сградата, равняващо се на 8,33 кв.м., относно които страните се съгласили, че съответстват по одобрен архитектурен проект на паркомясто №*, ситуирано в югозападната част на дворното място с идентификатор **********, при граници: паркомясто №*, гараж №* и дворно място /лист 11/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Договорите с невъзможен предмет са нищожни, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД.

Воденето на иск относно нищожност на сделка, по която ищецът не е страна предполага наличие на правен интерес. В случая интересът на ищците се обосновава с това, че са собственици на индивидуален обект в сградата и на идеални части от дворното място върху което тя е построена. Съдът намира, че интересът в случая следва да се преценява с оглед това, дали сделка с невъзможен предмет може да създаде права, които са противопоставими на собственика. Правото на собственост, дори когато се отнася до идеални части от вещ дава на съсобственика право да ползва цялата вещ – арг. от чл. 31, ал.1 ЗС. Когато правомощието на съсобственик да ползва вещта е в конкуренция с изключителни права, претендирани от някои от останалите съпритежатели, нарушено е неговото право на собственост, поради което той може да се брани, включително и с иск за прогласяване на нищожност.

Невъзможността на предмета в случая е правна, тъй като паркомястото няма характеристика на поземлен участък, който да може да бъде обособен като самостоятелен обект на вещни права. Законодателството не съдържа норми, които да позволява извод за възможно съществуване на такава вещ, тъй като паркомястото представлява необособена и несамостоятелна част от друг обект / в този смисъл – Решение №222 от 20.03.2010г. по гр.д. № 4076/2008г. на ВСК, ІV ГО, Решение № 53/05.05.2009г. по гр.д. 5871/2007г. ВКС, І ГО, Решение №1159 от 30.12.2008г. по гр.д. № 3834/2007г., ІІІ, ГО/. Поради този свой характер то, дори когато е обособено вътре в рамките на сграда етажна собственост (в подземен гараж например), не може да бъде обект на прехвърлителна сделка самостоятелно и вън от обекта към който принадлежи / в този смисъл Решение № 1 от 30.12.2008г. по гр. д. № 3834/2007г. на ВКС, ІІІ ГО/.

В случая с описаните по-горе две сделки е прехвърлено право на собственост върху „паркомясто“ без да е възможна реалната му обособимост като самостоятелен предмет на вещни права. Поради това следва да се приеме, че е налице нищожност на сделката.

Неоснователно е позоваването на ответниците на чл.37, ал.4, т.3 от ЗУТ, съгласно който в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране могат да се осигуряват с инвестиционния проект, като отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Тази разпоредба е нова, приета е през 2015г. и обнародвана в ДВ, бр. 101 от 2015 г. поради това не може да бъде приложима към момента на сключване на процесните два договора, които са от 2010г. Това е така, защото условията относно валидността на сделките се преценят с оглед действуващите към момента на сключването им ограничения.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че са придобили право на ползване върху реалноопределени части на терена. Това е така, защото върху невъзможен предмет не могат да възникнат вещни права чрез какъвто и да е правен способ. След като „паркомястото“ няма характер на самостоятелна вещ, правно невъзможно е върху него да възникне право на ползуване или друго ограничено вещно право.

Неоснователен е и доводът, че е налице осъществено от инвеститора разпределение на ползването на общи части по смисъла на чл.38 ЗС, което обвързва последващите приобретатели. Това е така, защото този тип разпределение е в компетентността на общото събрание на етажната собственост. Тоест, предполага възникнала етажна собственост, а такава не е налична към момента на съставяне на инвестиционния проект на сградата.

Ето защо, съдът намира, че исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД са основателни и следва да се уважат.

Тъй като частично нищожните сделки не са прехвърлили права, ответниците не биха могли да се легитимират като изключителни собственици на процесните две паркоместа. Поради това предявените два отрицателни установителни иска са също основателни и следва да се уважат.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 879 лв.

Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОБЯВАВА за нищожен поради невъзможен предмет, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, по иска предявен от Д.И.К. ЕГН **********с адрес *** и А.И.К. ЕГН ********** с адрес ************* против А.Н.У. ЕГН ********** с адрес *** и „Декра Билд“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Густав Вайганд №20 договора за покупко-продажба обективиран в нот. акт №***, том ****, дело *** на нот. **, сключен на ******** между „Декра Билд“ ЕООД и А.Н.У. в частта му, с която страните са се споразумели, че прехвърлените 15,689% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място в което е построена сградата съответстват по одобрен архитектурен проект на паркомясто № *, ситуирано в югоизточната част на дворното място с идентификатор ************, при граници: УПИ *****, УПИ***** и паркомясто №*. 

 

ОБЯВАВА за нищожен поради невъзможен предмет, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, по иска предявен от Д.И.К. ЕГН **********с адрес *** и А.И.К. ЕГН ********** с адрес ************ против П.П.Ч. ЕГН ********** с адрес *** и „Декра Билд“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Густав Вайганд №20 договора за покупко-продажба обективиран в нот. акт №****, том **, дело ***** на нот. **, сключен на от ****** между „Декра Билд“ ЕООД и П.П.Ч. в частта му, с която страните са се споразумели, че прехвърлените 7,214% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място в което е построена сградата, равняващи се на 8,33 кв.м. съответстват по одобрен архитектурен проект на паркомясто №*, ситуирано в югозападната част на дворното място с идентификатор *********, при граници: паркомясто №*, гараж №* и дворно място.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по иска предявен от Д.И.К. ЕГН **********с адрес *** и А.И.К. ЕГН ********** с адрес гр. ***********, че ответницата А.Н.У. ЕГН ********** с адрес *** не е изключителен собственик на паркомясто № *, ситуирано в югоизточната част на дворното място с идентификатор ***********, при граници: УПИ ******, УПИ- ***** и паркомясто №*, описано като предмет на договор за продажба в нот. акт №***, том ****, дело ***** на нот. *****, сключен на ******** между „Декра Билд“ ЕООД и А.Н.У..

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по иска предявен от Д.И.К. ЕГН **********с адрес *** и А.И.К. ЕГН ********** с адрес ***********, че ответникът П.П.Ч. ЕГН ********** с адрес *** не е изключителен собственик на паркомясто №*, ситуирано в югозападната част на дворното място с идентификатор *************, при граници: паркомясто №*, гараж №* и дворно място, описано като предмет на договор за продажба в нот. акт №***, том ***, дело ******* на нот. *****., сключен на от ******** между „Декра Билд“ ЕООД и П.П.Ч..

           

            ОСЪЖДА А.Н.У. и П.П.Ч. да заплатят на Д.И.К. и А.И.К., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 879 лв. /осемстотин седемдесет и девет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.