Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../……………2023г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на
втори
март 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
При участието на секретаря
КамелияАлександрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 185/2023г.
По описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава дванадесета от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М.В.И.,***, против
Решение № 1591/28.11.2022
г., постановено по АНД № **********3395 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна,
с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №
23-0000533/06.07.2022
г. на Директора на РД „АА“
Варна, с което за нарушение по чл.87 т.3 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на МН му е наложено наказание глоба в размер на 2 000
лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр.
Касаторът твърди незаконосъобразност на
постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния
закон. Поддържа
възражение за липса на мотиви във въззивното решение по направените от него
възражения за противоречие на процесното НП с императивните правила по чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Счита, че съдът не е съобразил липсата на виновно
поведение на водача и не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че в
случая са налице предпоставки деянието да се приеме за маловажно, по смисъла на
цитираната разпоредба. Поддържа, че по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се
приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от същия закон. На изложените основания моли
за отмяна на въззивното решение и на НП.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа. Допълнително касаторът навежда възражения, че в
случая не е налице допуснато нарушение, тъй като е извършвал превоза на тор за
собствени нужди - като арендатор, в която хипотеза не е налице изискване за
валидна карта за квалификация.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, в депозиран по делото отговор на касационна
жалба, оспорва същата. Счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно,
поради което моли да се
потвърди. Претендира
разноски за процесуално представителство.
Представителят на ВОП дава
заключение за нeоснователност на касационната жалба. Счита, че по
делото не са събрани някакви доказателства, даващи основания случая да бъде
определен като малозначителен. Моли за потвърждаване на въззивното решение,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.В.И., против гореописаното НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена на
18.04.2022г. проверка от служители на „АА“ било установено, че преди разклона
за Пристанище „Варна-Запад“, М.И. извършвал обществен превоз на товари /тор/, като водач на превозно
средство категория N3 - т.а.“Волво“ с рег.№ ЕН **** НС, с
прикачено полуремарке, без да притежава валидна карта
за квалификация на водача, тъй като притежаваната от него такава № Р171553, е
била валидна до 20.03.2022г. При тези констатации, на 18.04.2022г. на И. бил съставен АУАН, в
който нарушението било квалифицирано като такова по чл.87, т.3 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ. Актът бил предявен и
връчен на лицето, което е вписало, че няма възражения. Такива не постъпили и
в срока по чл.44 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил на И. глоба
в размер на 2 000 лв.
Описаната фактическа обстановка
ВРС е приел за установена от събраните в хода на административнонаказателното
производство /АНП/ доказателства и депозираните в хода на съдебното
производство свидетелски показания.
В решението си съдът
е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН: АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от
компетентни органи; нарушението е описано ясно от фактическа и правна страна,
със всички съставомерни елементи; обстоятелствената част съответства на
диспозитива и лицето е могло да разбере в какво е обвинено и срещу какви факти
да се защитава.
ВРС е установил, че в
хода на АНП е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа
на констатираните факти АНО е приложил материалния закон. Съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява деяниeто, за което е наложено административното
наказание и че нарушението е извършено от жалбоподателя, като е осъществен
състава на чл.87 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, вменяващ задължение на водачите
извършващи обществен превоз на товари да притежават валидна карта за
квалификация на водача, тъй като към момента на извършване на проверката
притежаваната от И. таква е била с изтекъл срок. Изложил
е мотиви, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, като наказанието е
наложено в императивно предвидения от закона размер, за първо нарушение от този
вид, поради което същият не подлежи на корекция.
Съдът е обсъдил, като
е приел за неоснователни наведените във въззивната жалба възражения. Счел е за
неаргументирани и несъстоятелни възраженията на жалбоподателя за допуснати при
издаването на НП съществени процесуални нарушения. Посочил е, че отсъствието на
мотиви на АНО дали са налице основания по чл.9 ал.2 от НК ила на чл.28 от ЗАНН,
не съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност
на НП само на това основание. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.28
от ЗАНН, предвид обществената значимост на тези правоотношения и отсъствието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават това деяние от
останалите такива от същия вид. Изложил е съображения, че на още по-малко
основание извършеното може да се квалифицира като малозначително по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК, тъй като тази разпоредба е приложима само за деяния, които не
съставляват административни нарушения, а настоящото безспорно е такова.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна
инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2
от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни
основания не се установяват:
-Всички възражения във въззивната жалба
/идентични с тези и по касационната/ са били разгледани и обсъдени от ВРС,
чиито мотиви /подробно аргументирани и съответни на установените по делото
факти и на приложимите материалноправни норми/ настоящият
състав, както посочи по-горе, споделя изцяло, в т.ч. и относно приложимостта на
чл.28 от ЗАНН и чл.9 от НК. В този смисъл като
неосноватено се преценява формално направеното в касационната жалба възражение
за допуснати при постановяване на оспореното решение процесуални нарушения.
-Въззивното решението
е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Събраните по
делото писмени и гласни доказателства са били преценени от съда в тяхната
съвкупност, а и изложените мотиви и формираните изводи, съответстват на
установената по делото фактическа обстановка.
Съгласно
разпоредата на чл.220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Предвид това, не подлежи на разглеждане от настоящия
състав направеното едва в хода по същество възражение на касатора, че не е
налице допуснато нарушение, тъй като е извършвал процесния превоза на тор за
собствени нужди, като арендатор. Подобни твърдения не са наведени нито в хода
на административнонаказателното производство, нито пред въззивния съд. Освен
това същото противоречи на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и
Товарителница № 713715/18.04.2022г. и Пътен лист № 154064 от същата дата, в които
като изпращач и получател са посочени търговски дружества, а жалбоподателят
фигурира само като водач на транспортното средство.
Сочените от касатора доводи за маловажност
на случая не обосновават извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е приел,
че конкретното деяние не попада в обхвата на цитираната
разпоредба чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка е ценил всички
обстоятелства, в т.ч. и продължителният период от време, от изтичане срока на
валидност на картата за квалификация на водача.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ДРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Предвид крайния
изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и
ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ и фактическата и правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1591/28.11.2022 г., постановено по АНД № **********3395 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000533/06.07.2022 г. на Директора на РД „АА“
Варна, с което на М.В.И.,***, за нарушение по чл.87 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МН е наложено
наказание глоба в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна,
ю.к.възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.