РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 17.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 16910 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Б.М.Н. против П.НА Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че на 30.03.2010 г.
бил привлечен като обвиняем с постановление по досъдебно производство №
138/2010 г. (пр.пр. № 1672/2009 г.) по описа на Софийска градска прокуратура за
престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26 от Наказателния кодекс, извършено в качеството му на длъжностно лице – М.НА
З.. Твърди, че със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 2000 лева. Твърди, че през януари 2011 г. делото
било внесено с обвинителен акт в Софийски градски съд, като повдигнатото
обвинение било за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26 от Наказателния кодекс. Било образувано нохд № 362/2011
г. по описа на СГС, НО – 35 състав. Поддържа, че с присъда № 104/29.03.2012 г.
ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че по
протест на СГП против оправдателната присъда било постановено Решение №
299/04.12.2012 по внохд № 585/2012 г. по описа на САС, НО ІV състав, с което
първоинстанционната присъда била потвърдена. Решението влязло в сила на
03.01.2013 г. Твърди, че в резултат на
повдигнатото и поддържано обвинение, по което бил оправдан, му причинил
сериозни имуществени и неимуществени вреди. Воденото наказателно производство
било широко отразено в медиите като публикации, позоваващи се на незаконното
обвинение, които били достъпни в интернет и към настоящия момент. Поддържа, че
бил злепоставен в обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и
професионалист – лекар, политик и общественик. В резултат на незаконното
обвинение пострадала сериозно професионалната му кариера. Невъзможно било да
продължи и политическата си кариера. Поддържа, че имал сериозни притеснения за
това, че повдигнатото обвинение се отразява на близките му и на семейството му.
Чувствал вина за смъртта на майка си, тъй като нейното здравословно състояние
се влошило след оповестяване на обвинението срещу него. В резултат на
наказателното преследване сериозно се влошило и здравословното му състояние психическо и физическо, станал депресивен,
избягвал социални контакти, не можел да спи. Твърди, че е направил разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева по нохд № 362/2011 г. по описа
на СГС, НО 35 състав. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
100000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
от 2400 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.01.2013 г. до
окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.в отговора
оспорва исковата молба като оспорва, че ищецът е претърпял твърдяните вреди.
Поддържа, че наказателното производство е продължило в разумен срок. Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 30.03.2010 г. на
следовател при СО при СГП по досъдебно производство № 138/2009 г. Б.М.Н. е
привлечен като обвиняем за тома, че на
16.12.2009 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление в
качеството си на длъжностно лице – М.НА З., в съучастие с Д.И.Н.– Директор на
Дирекция „Бюджет и счетоводство“ в М.НА З., съзнателно сключил две неизгодни
сделки – договори РД № 17-1018/16.12.2009 г. между М.НА З., представлявано от Б.Н.
– Министър и Д.Н.– Директор на Дирекция „Бюджет и счетоводство“ от една страна
и „Р.Б.“ ЕООД като представител на притежателя на разрешение за употреба „R.R.L.- от друга и РД № 17-1019/16.12.2009 г. между М.НА З.,
представлявано от Б.Н. – Министър и Д.Н.– Директор на Дирекция „Бюджет и счетоводство“ от една страна„Р.Б.“ ЕООД като
представител на притежателя на разрешение за употреба „R.R.L.- от друга за доставка на лекарства – антивирусни препарати Tamiflu (Тамифлу) и от това е произлязла значителна вреда за М.НА
З. в размер на 2 454 319, 20 лева, представляваща офертна цена, подадена от
Националната здравна служба (National
Health Servise) на
Великобритания чрез Британското посолство до М.НА З. и договорената цена от М.НА
З. за доставка с „Р.Б.“ ЕООД като представител на разрешение за употреба „R.R. L.“, като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от Наказателния кодекс. С
постановлението по отношение на Б.М.Н. е взета мярка за неотклонение – парична
гаранция в размер на 2000 лева.
На
27.01.2011 г. Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд
Обвинителен акт против Б.М.Н., по който е било образувано НОХД № 362/2011 г. по
описа на Софийски градски съд. На 29.03.2012 г. е постановена присъда, с която Б.М.Н.
е признат за невиновен по повдигнатите обвинения и го оправдава. Присъдата е
влязла в сила на 03.01.2013 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т.Б.Л.и Е.И.Н.. В показанията си
свидетелката Нинова установява, че познава ищеца от 40 години. Били съученици,
като след това били в приятелски отношения с него и семейството му. През
2008-2009 г. бил Председател на Лекарския съюз в София, а през юли 2009 г. бил
избран за М.НА З.. През 2010 г. бил обвинен в престъпление по служба. В този
период общувала често с ищеца, защото бил в София. Той бил много почтен, честен
и достоен човек. Бил свързан с моралните ценности – семейство, висока етика в
професията и будна гражданска позиция. Обвинението го съсипало. Той се
затворил, притеснил се за семейството си, да съпругата и сина си. По това време
синът му бил на 20 години – студент по медицина. По време на делото, което
продължило 2-3 години, майка му се влошила и починала, а Б.Н. се чувствал
виновен за смъртта й. Много тежко понесъл и смъртта на неговата колежка, която
също била обвиняема по делото. Тя се разболяла от скоротечен рак и починала в
хода на делото. Това било непоносимо за Н.. След като бил освободен от поста –
Министър, той се прибрал във Варна и отишъл на вилата на родителите си, където
се изолирал напълно. Отказал всякакви социални контакти. Не се срещал с никого.
Бил силно наранен. Свидетелката отишла да го види и той й споделил, че е много
разтревожен, не можел да спи. Обсебен бил от това и недоумявал как е възможно
човек да си върши работата и да бъде обвинен и да бъде казано, че е престъпник.
След тези два месеца на изолация, ходел спорадично в „Света Марина“, но имал
огромно притеснение. Б.Н. бил детски хирург. Поради големия стрес, той се
чувствал несигурен в концентрацията си и се страхувал да не допусне грешка.
Особено в контекста на това дело. Реално ищецът останал без работа и не можел
да упражнява професията си като хирург. Свидетелката установява, че към
настоящия момент ищецът работи във Франция по заместване, но не се занимава с
хирургия. Казвал й, че не може да стои на място, където трябва да обяснява
непрекъснато, че не е престъпник. Установява, че много широко било отразено
наказателното дело в медиите. Това много го потиснало. В него имало отвращение,
недоумение, възмущение как е възможно това да се случи. Заявява, че
обществената му и политическа кариера била отрязана, защото той бил в дълга
изолация, благодарение на това преследване. Това било край на кариерата му. Към
настоящия момент последиците не били отшумели. Това било травма за нето,
семейството му. Свидетелката заявява, че след повдигане на обвинението като
цяло имало недоверие у хората, въпреки че той е уважаван човек.
В показанията си свидетелката Л.
установява, че познава д-р Н. от 2004 г., когато работела в Клиниката по
педиатрия към Университетската болница. По това време той бил единствения
детски хирург, с когото можели да консултират децата. В този период той активно
участвал и в дейността на Българския лекарски съюз в регионалната колегия.
Ползвал се с голям авторитет сред колегите си и сред съсловието и бил избран за
Председател на БЛС и впоследствие станал М.НА З.. Когато било повдигнато
обвинение към него стоял около месец в София. По това време свидетелката била
специализант в София. Когато пътувал за делата й се обаждал и се виждали в
болницата. Д-р Н. се прибрал за около 2-3 месеца във Варна и се изолирал
напълно от колегите и приятелите си, тъй като се чувствал напълно потиснат от
факта, че е необходимо да се оправдава и да дава обяснение на хората, които
имали доверие в него и изпитвали някакво съмнение. Всичко това било продиктувано от медиите,
които доста разгласили ситуацията и го обвинили преди да е доказан, че е
виновен. Той преживявал всичко това. В началото споделил, че е получил
предложение от лечебни заведения, които предстояло да бъдат отворени, да стане
изпълнителен директор, но впоследствие тези работодатели се отказали, виждайки,
че делото се проточва и е с неясен изход. След това д-р Н. работил известно
време във Варна. Очаквал да се изчисти името му и тогава да се върне на работа,
но поради финансови причини 4-5 месеца по-късно започнал работа в
Университетската болница за месец – два. Споделил, че не се чувства годен да
оперира, притеснявал се да не допусне грешка и отново излязъл в неплатен
отпуск. В това време имало проблеми със здравословното състояние на майка му,
която тежко понесла обвинението. В един момент д-р Н. започнал да търси
възможности за работа в чужбина, където никой не го познава и може спокойно да
практикува професията си. Не се чувствал комфортно да работи в България.
Подкопано било доверието в него. Повдигнатото обвинение било крах на неговата
кариера като политик и като хирург. След като била постановена оправдателната
присъда, никой не оповестил на обществеността, че Н. е невинен и той не получил
удовлетворение от това. Като цяло той се чувствал омерзен, че е опетнено името
му и авторитета му.
С Договор за правна защита и
съдействие, сключен на 02.05.2011 г. между Адвокатско дружество „Д., А. и С.“ и Б.М.Н. е уговорено възнаграждение в размер
на 2000 лева без включен ДДС за процесуално представителство по нохд № 362/2011
г. по описа на СГС, НО, 35 състав. Установява се от представения касов ордер,
че сумата в размер на 2400 лева е платена на 07.06.2011 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б.,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2
от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска
градска прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е
била оправдана с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност
на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции, стрес, накърняване
на доброто му име в обществото и на професионалния му авторитет. Повдигнатото и
поддържано обвинение е довело до прекратяване на политическата кариера на
ищеца, както и е попречило да упражнява професията си като лекар – хирург.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищцата: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
от 3 до 10 години, обстоятелството, продължителността на наказателното
производство около 3 години. От съществено значение при определяне на размера
на дължимото обезщетение е обстоятелството, че незаконното обвинение е
повдигнато на ищеца в качеството му на М.НА
З. в момент, в който е заемал е висша държавна длъжност. Нещо повече,
обвинението е свързано с действия, които министърът е предприел в ситуация на
криза за предотвратяване на последиците на епидемия на територията на Република
България, които видно от мотивите на оправдателната присъда са били съобразени
с извънредна ситуация за предотвратяване на тежки последици за населението.
Тези действия вместо да бъдат оценени като положителни за гражданите на
Република България са станали повод за повдигане на незаконно обвинение.
Повдигнатото обвинение освен това е било разгласено чрез средствата за масово
осведомяване, като с оглед обстоятелството, че ищецът е бил действащ М.НА З. е
предизвикало голям обществен интерес. То е станало повод за отстраняване на
ищеца от заеманата длъжност. При определяне на размера на обезщетението съдът
взема предвид, че незаконното обвинение е станало повод ищецът да прекрати
професионалната си дейност като детски хирург, принудило го е да напусне
България и да живее в друга държава. Попречило му е да развива политическа
дейност. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира,
че справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в
размер на 100000 лева.
Предявеният иск следва да бъде уважен в предявения размер.
Основателността на предявения иск
за имуществени вреди е поставена в зависимост от това те да бъдат установени от
ищеца при условията на пълно и главно доказване, както и да е налице причинна
връзка с повдигнатото и поддържаното от прокуратурата обвинение. От събраните
по делото доказателства се установява, че в наказателното производство ищецът е
направил разноски за правна помощ в общ размер на 2400 лева, като адвокатското
възнаграждение е платено. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-03.01.2013 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността
на държавата.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, както и сумата
от 4246 лева, представляващи направени по делото разноски. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно, тъй като уговореното и платено възнаграждение е в минимален
размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Б.М.Н., ЕГН-**********,*** ********сумата
от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева – обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от Наказателния кодекс в хода на ДП №138/2009
г. по описа на ОС-СГП, пр.пр. № 1672/2009 г. по описа на Софийска градска прокуратура,
по което обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 362/2011
г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 03.01.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Б.М.Н., ЕГН-**********,*** ********сумата
от 4246 (четири хиляди двеста
четиридесет и шест) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: