РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
15.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ-ми
състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря М. СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 563 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от П.Б.П. *** против
Решение № 2153-17-262/24.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което
е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно административният орган не е зачел като
осигурителен стаж от втора категория отделни периоди, през който жалбоподателят
е работил в АПК „Съветска Русия“ гр. Сливо поле и ППК „Надежда“ с. Ряхово.
Счита, че целият му осигурителен стаж в тези осигурители отговаря условията за
зачитането му от втора категория, а не само част от този стаж, както е направил
административният орган.
Иска от съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде отхвърлена от съда като претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбата изхожда от лицето,
адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване. Съдът намира,
че същата е подадена в предвидения законов срок, за което съобрази, че видно от
приложеното по делото известие за доставяне (л. 2-гръб от преписката) решението
е съобщено на жалбоподателя на 29.11.2022 г. и същият е подал жалба срещу него чрез
директора на ТП на НОИ - Русе на 07.12.2022 г. (л. 3 от делото).
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-262/24.11.2022 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани доказателства,
релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а наличието на такива не се и твърди от
жалбоподателя.
Въпреки това съдът намира, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен
материалния закон, поради това че административният орган необосновано
стеснително и ограничително е възприел наличната по преписката релевантна
информация.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че във връзка с подаденото на 30.05.2022 г. от жалбоподателя заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е постановено
разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022 г. (л. 6 от преписката), с което е
отказано отпускане на исканата пенсия. Според съдържанието на разпореждането
към датата на заявлението – 30.05.2022 г. жалбоподателят е на възраст 58
години, 10 месеца и 23 дни, а от представените документи за осигурителен стаж
му е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 12 години, 11 месеца и 17 дни
и от ІІІ категория – 27 години, 8 месеца и 15 дни, или общ осигурителен стаж,
приравнен към ІІІ категория – 43 години, 10 месеца и 29 дни, а сборът от
навършена възраст и осигурителен стаж е посочен като 102 години, 9 месеца и 22 дни.
От тези данни е направен извод ,че жалбоподателят не отговаря на изискването за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория. С
този мотив на П. е отказано отпускане на пенсия. Разпореждането не съдържа
изрични мотиви относно зачитането на стажа на жалбоподателя от определена
категория.
От описа на осигурителния стаж на
жалбоподателя, изготвен преди произнасянето на пенсионния орган (л. 25 от
преписката) е видно, че стажът му в АПК Сливо поле/ТКЗС Ряхово като шофьор е
зачетен частично от втора (ред 2 от описа) и частично от трета категория (ред 3
от описа). И в двата случая зачитането е станало въз основа на трудова книжка №
247а/03.08.1994 г. като срещу зачетения от втора категория период в колона
„Забележка“ е вписано „+Заповед 225, Заповед 70161, Заповед 70060 и Нак.пост от
МВР 4247“. По същия начин стажът на жалбоподателя в ППК „Надежда“, отново на
длъжност „шофьор“ е зачетен частично от втора категория (ред 4 и 6 от описа) и
частично от трета категория (ред 5 от описа) като стажът от втора категория е
зачетен въз основа на УП-3 № 1/13.07.2022 г. и в колона „забележка“ срещу
периодите, зачетени от втора категория е вписано „+Конст.пр. КПК №
06/03.08.2022“, а стажът от трета категория е зачетен въз основа на
горепосочената трудова книжка.
В административната преписка фигурира
копие на Заповед № 225/17.11.1983 г. на председателя на АПК с.Сливо поле
(придружена с молба за постъпване на работа), с която П.Б.П. е назначен на
длъжност „сменен шофьор – тов.ав-ли“ в бригада 38-08, считано от 02.11.1983 г.
В заповедта изрично е вписан текст „Шкода Мадара, ЗИЛ“ (л. 16 от преписката).
Преписката съдържа и Заповед № 70161 (без дата) на председателя на ТКЗС с.
Ряхово, с която считано от 01.07.1991 г. П. е преназначен от „шофьор шкода“ на
шофьор шкода“ със съответни възнаграждения – ОМЗ; УТ и клас, както и Заповед №
70060 (също без дата), с която П. е преназначен, считано от 01.07.1992 г. на
длъжност „шофьор шкода“ снова размер на ОМЗ и УТ и същия клас (л. 17 от
преписката). Налице е и Трудов договор № 70222/14.12.1990 г. (л. 18 от
преписката), обозначен като „преназначаване“, според който П.П. е приел да
изпълнява в ТКЗС с. Ряхово с място на работа „автобаза“, длъжността „шофьор
товарен автомобил“, считано от 01.01.1990 г. Представено е и Наказателно
постановление № 4247/04.10.1984 г. (л. 19 от преписката), с което
жалбоподателят е бил санкциониран по Закона за движение по пътищата за
извършено от него нарушение при управление на товарен автомобил с рег.№ РА
7074. В наказателното постановление е вписан длъжност на наказаното лице
„шофьор Автобаза Ряхово“.
В преписката е приложен и Констативен
протокол № КП-5-16-01174057/29.07.2022 г. (л. 13 от преписката), изготвен от
контролен орган на ТП на НОИ – Разград, за извършена проверка на Производствено
потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“ по отношение на осигурителния стаж и
категорията на положения труд от П.Б.П.. Според констативния протокол П.
фигурира в изготвените от ППЗК „Надежда-Ряхово“ (впоследствие преименувана на
ППК „Надежда-Ряхово“) разплащателни ведомости с начислени и изплатени трудови
възнаграждения като по периоди е посочено, че жалбоподателя се е числял към
„смесена бригада,механици“, бригада „автотранспорт“, бригада „товарен
автотранспорт“, включително с посочена длъжност „шофьор“ за определени период.
В протокола се посочва, че за 1998 г. липсвали разплащателни ведомости. За
периода 13.03.1995 г. 31.12.1999 г. (без 1998 г.) П. бил осигуряван за втора
категория труд. Във връзка с извършената проверка от ППК „Надежда-Ряхово“ били
представени удостоверение обр.УП-3 изх.№ 1/13.07.2022 г. и удостоверение обр.
УП-2 изх.№ 2/13.07.2022 г. (л. 22-24 от преписката). В издаденото удостоверение
обр. УП-3 е отразен стажът на П.П. в периодите 13.03.1995 г. – 31.12.1997 г. и
01.01.1999 г. – 31.12.1999 г., за които е предложено да бъдат зачетени от втора
категория и е посочено, че за 1998 година не са съхранени ведомости.
П. оспорил разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО,
посочвайки товарните автомобили, които е управлявал по време на стажа си в АПК
Сливо поле, ТКЗС и после Кооперация Ряхово, както и товарните автомобили, с
които е разполагал АПК и в частност автопарка на звено 03-02. П. изрично
посочил и свои колеги (с три имена и ЕГН), които са работили като шофьори на
товарни автомобили заедно с него и които са били вече пенсионирани при зачитане
на стажа им от втора категория въз основа на издадени им оригинални документи
от Кооперацията. Твърди, че за целия период от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. е
работил като шофьор на тежкотоварен автомобил в селското стопанство, поради
което счита, че целия този период следва да му бъде зачетен от втора категория.
Директорът на ТП на НОИ – Русе се
произнесъл по жалбата с оспорваното в настоящото производство решение №
2153-17-262/24.11.2022 г. (л. 1-2 от преписката) като я отхвърлил и потвърдил
разпореждането. В мотивите на решението е изложен подробно зачетения на
жалбоподателя осигурителен стаж, съответно от втора и от трета категория по
периоди и осигурители. Описани са и процесуалните действия, извършени от пенсионния
орган, във връзка с уточняване на осигурителния стаж на жалбоподателя и в
частност на категорията труд и събраните по този въпрос писмени доказателства. Относно
спорния осигурителен стаж на жалбоподателя ответникът потвърдил извода на
пенсионния орган, че стажът не може да бъде зачетен от втора категория. За
периода от 01.01.1993 г. – 13.03.1995 г. е посочено, че същият е зачетен
съгласно трудовата книжка на П., но от трета категория, тъй като било посочено
само, че жалбоподателят е работил като шофьор, но не е посочено на какъв
автомобил, а такава информация не е получена и Осигурителния архив към ТП на
НОИ – Русе, където се съхраняват разплащателните ведомости на осигурителя АПК
Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово, но в издаденото от там удостоверение обр. УП-13 няма
данни за бригада, звено и длъжност, а липсвали и заповеди, свързани с трудовата
дейност. В решението на директора на ТП на НОИ – Русе се посочва, че стажът в
ППК „Надежда-Ряхово“ от втора категория е зачетен съобразно констативния
протокол за извършената в осигурителя проверка от контролен орган на НОИ и
издаденото от осигурителя въз основа на тази проверка удостоверение обр. УП-3,
в което е посочена категорията труд и по него е зачетен осигурителния стаж на
жалбоподателя от втора категория при този осигурител. Доколкото периода от
01.01.1998 г. до 31.12.1998 г. не е включен в това удостоверение, то този период
е зачетен от пенсионния орган от трета категория, извод, който горестоящият
орган очевидно приема, макар и да не излага свои мотиви за това. Като цяло
решението на горестоящия орган съдържа единствено подробно описание на хода на
административното производство и събраните по време на това производство данни
и информация. Цитирани са разпоредбите на чл. 69а, ал. 2 от КСО, определяща
предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
наличие на стаж от втора категория, както на т.66и от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), определяща като втора
категория труда на механизаторите, които работят в селското стопанство –
„шофьор на бордови автомобил, специализиран товарен автомобил и автомобил за
гориво-смазочни материали“.Липсват обаче конкретни мотиви за това как
установените факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност се
съотнасят към цитираните правни норми и изводите, които могат да бъдат
направени въз основа на тях. Изведен е единствено краен извод за
неоснователност на жалбата на П. срещу разпореждането за отказ да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсват мотиви относно
наведените от П. доводи и възражения пред директора на ТП на НОИ – Русе.
Единственият спорен въпрос пред
съдебната инстанция също е свързан със зачитането на стажа на жалбоподателя в
АПК Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово и в ППК „Надежда-Ряхово“ в цялост от втора
категория, т.е. чрез зачитане и на периодите от 01.01.1993 г. до 13.03.1995 г.
(2 години, 2 месеца и 12 дни) и от 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г. (1 година). Тези
периоди са част от периодите 02.11.1983 г. – 13.03.1995 г. и 13.03.1995 г. – 15.12.2002
г., в които според представената както пред административния орган, така и по
делото трудова книжка (л. 16-26 от делото), жалбоподателят е работил съответно
в АПК Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово и в ППЗК „Надежда-Ряхово“ на длъжността
„шофьор“. Стажът на жалбоподателя в тези предприятия на тази длъжност извън
спорните периоди е зачетен от пенсионния орган като стаж от втора категория на
основание т. 66и от ПКТП (отм.) като според данните в колона забележка на описа
на осигурителния стаж на жалбоподателя, зачитането е с позоваване на
приложените по преписката заповеди за назначаване/преназначаване и констативен
протокол и удостоверение обр УП-3 от ППК „Надежда-Ряхово“.
Всъщност спорният по делото въпрос е
относно приложението на разпоредбите на ПКТП (отм.), приложим за процесния
стаж, положен преди 31.12.1999 г., на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и в частност
относно приложението на т. 66и от ПКТП (отм.). Отношение към конкретния казус
има изречение първо от тази норма, според която от втора категория е трудът на
„работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство“.
Трудът на механизаторите в селското стопанство е посочен и в т. 52б от ПКТП
(отм.), според която от втора категория е и трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като
механизатори и бригадните механици. Ответникът е посочил в решението си, че
счита длъжностите шофьор на бордови автомобил, специализиран товарен автомобил
и автомобил за гориво-смазочни материали за обхванати от записа на т. 66и от
ПКТП (отм.). Отделно от това труда на шофьорите
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е регламентиран
като втора категория труд по силата на т. 53а от ПКТП (отм.), като е без
значение вида на основната дейност на предприятието, към което се числят. По
делото няма спор, че жалбоподателят е работил в АПК (Аграрно-промишлен
комплекс), ТКЗС (трудово-кооперативно земеделско стопанство) и в ППЗК
(производствена потребителна земеделска кооперация), които са предприятия
извършващи селскостопанска дейност. Не е спорна и заеманата от жалбоподателя
длъжност – шофьор (съобразно трудовата книжка) и шофьор на товарен автомобил
(според заповедта за назначаване).
Съдът намира, че неправилно
административният орган е зачел само частично положения от жалбоподателя стаж,
единствено за периоди, за които са налице данни за вида на управлявания от
жалбоподателя автомобил – Шкода Мадара, ЗИЛ, без ясни аргументи за това как
органът е определил продължителността на тези периоди.
За изясняване на основния спорен по
делото въпрос в хода на съдебното производство са разпитани като свидетели
лицата Димитър Атанасов Димитро и И.М.Г., работили заедно с жалбоподателя в АПК
Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово. И двамата свидетели сочат, че за целия си стаж в
това предприятие П. е работил като шофьор на камион – Шкода (Шкода Мадара), с
която е превозвал селскостопанска продукция – зърно, торове, плодове и пр.
Шкодата е бордови автомобил с дървени канати, един от най-големите товарни
автомобили, използвани в предприятието „над 8 тона, дори 12“. И двамата
свидетели, за които са представени и копия от трудовите им книжки заявяват, че
са се пенсионирали без да са имали проблеми със зачитането на стажа им от втора
категория.
Жалбоподателят е представил копия от
фишове за получени трудови възнаграждения за месеци от периодите, незчетени му
за втора категория, както и за близки до тези месеци други месеци от зачетените
му периоди.
Анализът на всички изложени до тук
обстоятелства, установени по безспорен начин в хода на делото, сочи, че
неправилно административният орган не е зачел, спорните в настоящото
производство, периоди като осигурителен стаж от втора категория.
Зачитането на определен труд от
съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на
неговата вредност и тежест. Именно на този принцип като с ПКТП (отм.), така и в
последствие с НКТП, нормативно е установено, че определени длъжности,
респективно дейности, са с такава вредност и тежест, че положеният на тях труд
следва да бъде зачетен от по-висока категория. В други случаи обаче не
заеманата длъжност е определяща за зачитането на труда от по-висока категория,
а конкретните условия, при които се полага труда. Такъв е случая с длъжността
„шофьор“. За да бъде зачетен труда на шофьорите от втора категория, трябва този
труд да е положени непосредствено в селскостопанското производство (т. 52б и т.
66и от ПКТП (отм.)) или пък да е свързан с управление на особено тежки товарни
автомобили – над 12 тона. Това са допълнителни обстоятелства, които пенсионният
орган следва за всеки конкретен случай да изследва, установи и анализира, преди
да се произнесе зачита или не определен стаж като шофьор за втора категория.
В случая безспорно в редовно
оформената трудова книжка на жалбоподателя, която не е оспорена от насрещната
страна, не се съдържат данни за вида на управлявания от жалбоподателя автомобил
(дори дали той е товарен или не). Поради това правилно пенсионният орган в хода
на административното производство е пристъпил към изясняване именно на това
обстоятелство. Доколкото обаче събраната информация не потвърждава изрично факта,
че жалбоподателят за целия период на полагания труд в АПК Сливо поле/ТКЗС с.
Ряхово и в ППЗК „Надежда-Ряхово“ е управлявал товарен камион Шкода Мадара, то
както пенсионния орган (в съставения опис на осигурителния стаж), така и
горестоящия административен орган – ответник в настоящото производство, за
приели, за доказано, че само за част от общия стаж на жалбоподателя в
процесните предприятия са налице предпоставки за зачитане на стажа му от втора
категория. Липсват, както вече се посочи, обаче данни както точно
административният орган е дефинирал периодите за които зачита стажа от втора
категория и ги е разграничил от периодите, за които не зачита втора категория
стаж. Така въз основа на представените от жалбоподателя заповеди за назначаване
и преназначаване от 1983 г., 1990 г.,
1992 г., както и издаденото наказателно постановление от 1984 г.
пенсионният орган е приел, че в периода от назначаването му от 02.11.1983 г. до
31.12.1992 г. жалбоподателят е работил като шофьор на товарен автомобил Шкода
Мадара в селското стопанство. И е зачел стажът ми от втора категория по т. 66и
от ПКТП (отм.). При положение, че коментираните документи представляват именно
заповеди за назначаване и преназначаване, с които се определя труд на каква
точно длъжност следва да извършва жалбоподателя – в конкретния случай като
шофьор на товарен автомобил Шкода, не е ясно, защо пенсионният орган счита, че
тези документи имат действие единствено до 31.12.1992 г. (доколкото последната
преназначаваща заповед е издадена към 01.07.1992 г.) и от 01.01.1993 г. вече
липсват данни за управлявания от жалбоподателя автомобил. Точно обратното,
жалбоподателя е назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил от самото му
постъпване на работа, видно от заповедта за назначаване. Последващите преназначавания
не касаят изменение на заеманата длъжност или на управлявания автомобил, който
вече да не е товарен. Не са налице данни за такава промяна и от извършените
вписвания в трудовата книжка, в която фигурират преназначавания, касаещи
единствено различно трудово възнаграждение. В случая не се касае за липса на
данни за факта какъв автомобил е управлявал жалбоподателя след 31.12.1992 г., а
за липса на данни за промяна на управлявания от него до момента товарен
автомобил Шкода. Това обстоятелство обаче води до коренно противоположни
изводи, на тези направени от пенсионния орган, който е ценил отделните
представени по преписката документи изцяло поединично, а не в тяхната
съвкупност и логическа последователност. Едностранчиво и напълно стереотипно е
прието, че щом няма данни за управлявания от жалбоподателя автомобил едва ли не
за всеки ден от годината поотделно, то неговия труд не може да бъде зачетен от
съответната категория за целия период на полагания труд. Видно и от издаденото
удостоверение обр. УП-13 от Осигурителния архив при ТП на НОИ – Русе (л. 20-21
от преписката), макар да са използвани само цифрови кодове за обозначаване на
наименованието на длъжност, цех (отдел) от 1991 г. е използван шифър „3 2 41
311190“, който не е променен до прекратяване на трудовото правоотношение през м.
март 1995 г., т.е. липсва промяна на длъжността, звеното, бригадата, в които
жалбоподателят е работил. Това обстоятелство се потвърждава и от представените
по делото фишове за заплати, в които фигурира текста „АПК 1 БР 3 ОТР 2 ЗВ 41 …
ЛИЧЕН № 311190“.
Така в конкретния случай, относно
периода от 01.01.1993 г. до 13.03.1995г., административният орган неправилно е
приел, че липсват данни за управлявания от жалбоподателя автомобил и от там, че
липсват предпоставки за зачитане на този период за осигурителен стаж от втора
категория. Точно обратното, налице са данни за управлявания автомобил, от
назначаването на жалбоподателя, а и към 01.07.1992 г. и при липса на информация
за преназначаване на жалбоподателя на друго работно място и на друга длъжност
след тази дата, то това означава, че и след 1992 г. жалбоподателят е работил
при условията на втора категория труд, каквато му е призната до 31.12.1992 г.
По отношение на втория спорен период
– от 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г., както вече се посочи пенсионният орган не
го е зачел за втора категория труд поради това, че не са запазени
разплащателните ведомости за този период и така е прието отново, че липсват
данни за вида на управлявания от жалбоподателя автомобил. Този извод отново се
базира на едностранчива преценка на установените факти. Действително липсват
ведомости за заплати в предприятието осигурител за 1998 г., но както от редовно
водените вписвания в трудовата книжка на жалбоподателя така и от данните в
разплащателните ведомости за предходната 1997 г. и следващата 1999 г. е видно,
че жалбоподателят е работил като шофьор на товарен автомобил при условията на
втора категория труд, което е установено и от контролния орган при извършената
проверка без да са налице други данни за извършени преназначавания на друга
длъжност през 1998 г.
Тук съдът намира за нужно да посочи,
че не споделя мотивите на административния орган, че зачитането на втора
категория труд на труда на жалбоподателя в ППЗК „Надежда-Ряхово“ следва да е
изцяло въз основа на издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП-3.
Последното е издадено именно във връзка с извършената проверка и съобразно
становището на проверяващия орган като не е ясно защо периода от 01.01.1998 г.
до 31.12.1998 г. е изключен от издаденото удостоверение, при положение, че е
редовно заверен по трудовата книжка трудов стаж и следва да фигурира в
удостоверението, дори и да не е включен в предложението на осигурителя за
зачитане на втора категория на определени периоди от общия осигурителен стаж на
лицето в това предприятие. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като
документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Водещи
действително са разплащателните ведомости, каквито в случая за 1998 г.
безспорно липсват, но те не са единствените документи въз основа на които може
да се издават документи за осигурителен стаж, включително удостоверения обр.
УП-3, в какъвто смисъл е нормата на чл. 40, ал. 5 от НПОС.
Прави впечатление също така, че при
извършената проверка от контролния орган на ТП на НОИ – Разград са проверени
данните по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО, подадени от осигурителя за жалбоподателя
(данните в Регистъра на осигурените лица), но липсва такава проверка за 1998
г., за да се установи подавани ли са данни за жалбоподателя за този период и за
какъв вид осигуряване. Административният
орган се е ограничил единствено до факта на липсата на разплащателни ведомости
за 1998 г. без да изследва други възможности, за да установи релевантни за
случая факти.
Независимо от това, както вече се
посочи, при неизмененост на трудовото правоотношение и наличието на категорични
данни, неоспорвани от ответника, за това, че извън 1998 г. жалбоподателят е
полагал труд от втора категория, то единствения логичен извод, който може да се
направи е, че и през 1998 г. трудът на жалбоподателя е от втора категория.
Липсата на ведомости за заплати за даден период сама по себе си не води
автоматично до извод за липса на данни за обстоятелства, релевантни за зачитане
на стажа от определена по-висока категория. Този отрицателен факт (липса на
ведомости) следва да бъде преценяван в съвкупност с всички останали налични по
преписката доказателства. В случая обаче административният орган в противовес с
това правило е възприел липсата на разплащателни ведомости за 1998 г. като
единствен релевантен факт, който изключва (игнорира) всички установени в
административното производство други обстоятелства, като факта, че трудовото
правоотношение на жалбоподателя не е изменяно и в целия останал период от него
същият доказано е бил шофьор на товарен автомобил – труд, който се зачита за
втора категория.
В обобщение, съдът намира за нужно да
посочи, че по отношение и на двата спорни периода, както пенсионният орган,
така и горестоящият орган да приложили изключително ограничителен подход при
преценка на събраните по преписката доказателства, който подход е необоснован и
противоречи на целта на закона, а именно след като лицата са полагали труд при
по-тежки и вредни условия да могат да упражнят правото си на по-ранно пенсиониране.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-262/24.11.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените
по делото факти, поради което следва да бъдат отменени. Доколкото при зачитане
на спорния стаж от втора категория, жалбоподателят придобива право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, то следва да се отмени оспорваното
решение и потвърденото с него разпореждане, а преписката да бъде върната на
ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на П.Б.П.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на
категорията на установения осигурителен стаж в АПК Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово и
ППЗК „Надежда-Ряхово“, съобразно мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК Националния осигурителен институт следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 500 лв. за адвокатски хонорар (л. 9).
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Б.П. ***,
Решение № 2153-17-262/24.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, както и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с
настоящото решение указания по приложение на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт –
София да заплати на П.Б.П. ***, ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотен)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: