АНД № 1108/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. В.Г.С. ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че 20.09.2017г. в гр.Пазарджик, пред служител в сектор „ПП“ при ОД
на МВР-Пазарджик- Ц.Н.К.-М.на длъжност системен оператор, е потвърдил
неистина,че обичайното му пребиваване е в Република България по смисъла на
параграф 6 т.46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и че не притежава друго
валидно СУ на МПС,издадено от държава - членка на ЕС,което е направил в писмена
декларация от 20.09.2017г.,която по силата на чл.151ал.5 и ал.7 от ЗДвП и
чл.13т.6 от Наредба І-157 на МВР от 2002г. за условията и реда за издаване на
СУМПС,отчета на водачите и тяхната дисциплина,се подава пред орган на властта-
Началник на Пътна полиция- Пазарджик за удостоверяване на истинността на
горните обстоятелства- престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като му бъде наложено административно
наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Признава
се за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения. Моли съда за
справедливо решение.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик не поддържа
обвинението и изразява становище, че деянието само формално осъществява
признаците на състава на чл.313 ал.1 от НК, като не разкрива признаци на
престъпление поради своята явна малозначителност. Предлага да бъде приложена
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обв. В.С. от повече от 10 години живее във ФР Германия. Той е правоспособен
водач на МПС и работи като шофьор. Когато се установил в Германия и започнал
работа, се наложило да смени притежаваното си валидно българско СУМПС с немско,
тъй като такова било изискването на тамошните работодатели. През 2013 г. обв. С.
решил да придобие и категория „D“, за да има и други възможности за управление, напр.
на автобус. За тази цел през 2013 г. той пристигнал в България, където успешно
преминал курс и издържал изпита си за посочената категория, което наложило да
му бъде издадено ново СУМПС. С оглед на това подал ново заявление в Сектор
„ПП“- ОДМВР- Пазарджик и представил немското СУМПС, след което му било издадено
българско СУМПС № ***, в което била включена и новопридобитата категория „D“, след което обвиняемият се прибрал отново в Германия и продължил да
работи с издаденото му българско СУМПС.
През м. С. 2015 г. на обв. С. била извършена кражба от автомобила му във
Фрайбург им Брайсгау, Германия, като сред отнетите вещи било и българското
СУМПС № ***. Поради тази причина обв. С. отново се завърнал в България, като
подал заявление за издаване на ново СУМПС, като декларирал, че посоченото
свидетелство му е било откраднато в Германия и представил и документ преведен
на български език, издаден от немските власти, удостоверяващ извършаната му
кражба. С оглед на това на 23.09.2015 г. на обв. С. било издадено ново СУМПС с
№ ***. След получаването му обв. С. се върнал в Германия.
По-късно през 2017 г. той получил писмо от Община Пазарджик, служба ЕСГРАО,
в която го уведомявали, че месторождението му не е с.Л., както досега, а гр.
Пазарджик и следва да го смени и подмени личните си документи. Поради тази
причина обв. С. отново се завърнал в България, където подготвил документите си
с оглед поисканата промяна в тях от административните власти. Поради тази
причина обв. С.подал заявление за издаване не само на лична карта, но и на ново
СУМПС.
На 20.09.2017 г. обвиняемият се явил на гише в Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, обслужвано от св. Ц.К.-М.на длъжност системен оператор. Той подал
Заявление с №18024/20.09.2017г. за издаване на СУМПС с бърза услуга. Към
заявлението било нормативно необходимо да се изготви и подаде декларация по и
чл.13 т.6 от Наредба І-157 на МВР от 2002г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.151ал.5 и ал.7 от ЗДвП, с
която лицето следвало да декларира своето обичайното пребиваване – в България
или друга държава-членка на ЕС и дали притежава друго валидно СУМПС, издадено
от държава-членка на ЕС, освен представеното от него. За да му бъде издадено
ново българско СУМПС необходимо било лицето да потвърди в посочената
декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС и че
не притежава друго валидно СУМПС, издадено от такава държава. В попълнената
декларация от същата дата обв. С. посочил, че е установил обичайното си
пребиваване в Р България, гр. Пазарджик, ул. „Т.“ №27, което не отговаряло на
истината. Документите били приети от св. К.-М..
Малко след това било издадено и новото СУМПС на обв. С. № ***. След като го
получил обвиняемият отново се прибрал в Германия.
С писмо рег. №3286р-12275/15.03.2018г. на ГД
„Национална полиция“- МВР било възложено на ОД на МВР- Пазарджик извършването
на проверка относно спазването на нормативните изисквания при извършено
издаване на новото свидетелство за управление на МПС с № *** на името на обв. С..
В писмото било отразено, че в ГДНП е получено инициативно писмо с вх.
№328600-16413/06.03.2018г. от КВА- компетентен орган по издаване на СУМПС във
ФР Германия относно горепосоченото новоиздадено българско СУМПС. С писмото
германските власти уведомявали, че В.С. имал обичайно пребиваване в Германия от
01.06.2006 г., на адрес Fraiburg im Breisgau Buchenstrsse 6a, а българското
СУМПС било издадено на 21.09.2017 г., което противоречало на изискванията на
Директива 2006/126/ЕО.
По този повод била извършена проверка, при която било установено, че обв. С.
бил титуляр на няколко свидетелства за управление на МПС, издадени от
германските власти в периода 2009-2011 г..По данни на Интерпол Висбаден от
01.01.2012 г. Веселени С. бил регистриран като постоянно пребиваващ на адрес
Fraiburg im Breisgau Buchenstrsse. Установено било също, че обв. С. и
семейството му живеели в Германия повече от 10 години, като се прибирали веднъж
годишно в България и то за кратко време.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на извършената на ДП почеркова експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, се установява, че при изследването на
инкриминираната декларация, било установено, че подписът за „декларатор“ е
положен, а ръкописният текст е изпълнен от обв. С..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на обвиняемия дадени в съдебната фаза на процеса, показанията на свидетелите
Ц.К.-М.и А.М., дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени като правно валидни при
условията чл.378 ал.2, както и от писмените доказателства и заключението на
извършената почеркова експертиза, приобщени към доказателствения материал по
делото и ценени на посоченото правно основание.
При така приетата фактическа обстановка и при направен анализ на събраните
доказателства, съдът приема за безспорно, че с поведението си обв. В.С. само
формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, но
конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата
обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по делото и фактите,
предмет на доказване, които се установяват от него, настоящият съдебен състав
намери, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е
явно незначителна, което води до приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и
съответно предпоставя оправдаването на обв. С..
Вярно е, че процесното престъпление не е резултатно, но това не води
автоматично до заключението, че винаги в случаите на невярно деклариране
обществената опасност се презюмира. Документните престъпления засягат
обществените отношения, осигуряващи правилното и законосъобразно осъществяване
на документирането. Процесната декларация е подадена по повод издаване на ново
СУМПС, поради необходимост да бъде сменено месторождението на обвиняемия и то
по настояване на административните власти. Предмет на деклариране от страна на
заявителя, съгласно чл.13 т.6 от Наредба №І-157/01.10.202 г., са две
кумулативни обстоятелства- на първо място дали пребивава обичайно на
територията на друга държава-членка (различна от тази, в която подава
заявлението и в случая РБ) и на второ място- дали има издадено в друга държава
от ЕС СУМПС. Установяването на тези обстоятелства в хода на преценката на
административния орган дали да се поднови/издаде свидетелство, е необходимо,
тъй като за ЕС не съществува единен регистър на издадените във всяка
държава-членка СУМПС. Наред с това всеки гражданин на държава, която е член има
правото да подаде заявление за подновяване в друга държава, а не тази, която е
издала свидетелството, стига да пребивава там обичайно по смисъла на
Конвенцията. За да се предотврати злоупотребата с възможността едно лице при
отнето на някакво основание СУМПС в една държава-членка на ЕС, да получи такова
от друга държава и при отнета правоспособност да се легитимира с надлежен
документ при упражняване на правото на управление на МПС. В това е смисълът на
процесната декларация.
В конкретния случай с обвиняемия е налице невярно деклариране единствено на
едно от указаните в разпоредбата на Наредбата обстоятелства, а именно относно
обичайното местопребиваване, което безспорно се установи от доказателствата по
делото, че не е на постоянния и настоящ адрес на обв. С. ***, поради това че
същият не е пребивавал на този адрес повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца, а напротив от 2006 г. работи и живее постоянно в ФР
Германия. Вярно е обаче декларирането му по отношение на другото обстоятелство.
Той е посочил, че не притежава друго валидно СУМПС, издадено от държава-членка
на ЕС. Това е така, тъй като с оглед на изложената по-горе хронологическа
фактология безспорно се установи, че към момента на декларирането обв. С. е
притежавал само едно единствено СУМПС- българското с № ***, предоставено от него за подмяна на административния орган. Тоест опасността обвиняемият да злоупотреби с
това свидетелство липсва или е сведена до минимум. Не без значение в случая е и
обстоятелството, поради което обв. С. е поискал издаване на ново СУМПС. Не
поради изтекъл срок на валидност, загубено или откраднато СУМПС, а поради това,
че същият е сменил месторождението си от с. Л.на гр. Пазарджик по настояване на
служба ЕСГРАО, за което се събраха непротиворечиви и категорични доказателства.
Вярно е че в бланката на процесната декларация е цитирано легалното определение
на „обичайно местопребиваване“ по смисъла на §6 т.46 от ЗДвП, но пък не се
събраха доказателства, че обв. С. се е запознал със същото, респ. че му е било
обяснено от служителя на гишето в Сектор „ПП“, като се има предвид че е
общоизвестно, че тези документи се попълват набързо и не се обръща внимание на
текста с дребен шрифт в тях, който пояснява значението на определени понятия.
Вярно е също, че незнанието на закона и непрочитането на декларацията в цялост
не оправдава автоматично обвиняемия за действията му, но и не може да изключи
преценката за съображенията му за попълването на съответните данни при
попълването на процесната декларация.
При това положение само това невярно декларативно волеизявление не би могло
да засегне и то в сериозна степен регулираните обществени отношения свързани
със законосъобразното осъществяване на документооборота.
По-нататък малозначителността на деянието се извлича и от това, че от
деянието на обв. С. не са настъпили никакви реални вреди.
Данните за личността на обвиняемия сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на дееца, която също обуславя малозначителността на
деянието. Обв. С. е с чисто съдебно минало, а според приложената в ДП
характеристична справка е охарактеризиран положително- няма регистрирани
криминални и противообществени прояви, не дружи с криминално проявени лица, не
са налице данни по местоживеене да не се ползва с добро име. Всичко това
показва, че настоящето деяние е инцидентна проява в неговия живот. Не може да
не се отчете и обстоятелството, че обв. С. е трудово ангажиран, работи постоянно
и се грижи и издържа семейството си.
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна обв. В.С. за
невиновен на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК
във вр. с чл.9 ал.2 от НК и го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това, че на 20.09.2017г.
в гр. Пазарджик, пред служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик – Ц.Н.К.-М.на
дл.системен оператор, е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в
Република България по смисъла на параграф 6 т.46 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП и че не притежава друго валидно СУМПС, издадено от държава-членка на
ЕС, което е направил в писмена декларация от 20.09.2017г., която по силата на
чл.151 ал.5 и ал.7 от ЗДвП и чл.13 т.6 от Наредба І-157 на МВР от 2002г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
се подава пред орган на властта – Началник на Пътна полиция – Пазарджик за
удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
След като оправда обв. С. поради явната
незначителност на обществената опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира като престъпление по
НК, съдът констатира и че деянието на В.С. не съставлява и административно
нарушение по Наредба № І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина във връзка с ЗДвП. Поради тази причина и не наложи
административно наказание на обвиняемия.
На основание чл.190 ал.1 от НПК с оглед изхода на делото и признаване на
обвиняемия за невинен, съдът остави сторените по делото разноски за сметка на
държавата.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: