РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104611 по описа за 2022 година
Н. Г. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че на 16.04.2019г., около 17.20 часа,
в гр.Русе, на кръстовището между ул.“Н.“ и ул.“Иван Вазов“, при управление на лек
автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ Р .................КК, А. Р. Х. нарушил правилата за движение -
при маневра на заден ход не се убедил, че пътят е свободен вследствие, което реализирал
ПТП с лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№......................АН. Напуснал
местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи.
За настъпилото произшествие служители на сектор „Пътна полиция“ съставили
протокол №1616865/16.04.2019г., а на установения напуснал произшествието водач А. Р. Х.
– акт №Д238336.
Към датата на събитието, отговорността на водача на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с
рег.№ Р ...................КК била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №BG/22/118002077603/19-07-
2018 със срок на валидност 19.07.2018г. – 19.07.2019г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и причинените щети по лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№.................АН, пред ЗК „Лев инс“ АД била образувана
ликвидационна преписка по щета №0017-5060-19-302221.
При извършен оглед на увреденото МПС, ищецът констатирал щети, установени като
вид и степен на база опис, експертиза и оценка, които оценил на 562.53 лева. С преводно
нареждане от 03.05.2019г. застрахователят изплатил посочената сума Скални материали –
собственик на увредения автомобил. С писмо изх.№L-1952/26.06.2019г. ищецът поканил
ответника да възстанови изплатеното обезщетение.
1
Молителят мотивира правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Предвид забавеното изпълнение счита, че А. Х. дължи
мораторна лихва в размер на 163.47 лева за периода 11.07.2019г. – 11.05.2022г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1250 от 12.05.2022г., издадена
по ЧГД №2468/2022г. по описа на РРС срещу А. Р. Х. за претендираните суми.
Предвид релевираното от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, Н. Г. моли съда да постанови решени, с което да
признае за установено, че А. Р. Х., ЕГН **********, дължи на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“№67А сумите: 572.53 лева – изплатено застрахователно
обезщетение по щета №0017-5060-19-302221, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2022г. до окончателното й изплащане; 163.47 лева – мораторна лихва за
периода 11.07.2019г. – 11.05.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1250 от 12.05.2022г., издадена по ЧГД №2468/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът А. Р. Х. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва обстоятелството, че на 16.04.2019г. участвал в ПТП, за което е издаден
АУАН №Д238336, а въз основа акта – НП №19-1085-001927 от 30.07.2019г. за: нарушаване
правилата за движение назад; липса на контролен талон от свидетелството за управление
при проверка; неспазване изискванията за безопасност при движение назад и затова, че като
водач на ППС бил длъжен да изчака органите на реда при липса на съгласие за вината при
причинени имуществени вреди. Твърди, че обжалвал НП и съдът го отменил, като приел, че
е налице крайна необходимост при обстановката след настъпилото ПТП, която изключвала
ангажиране отговорността на водача. Пояснява, че бил изненадващо нападнат, а маневрата
му и последващото напускане на местопроизшествието били провокирани от страх за
неговата безопасност. След като напуснал мястото на ПТП се насочил към УМБАЛ „Канев“
– Русе, откъдето подал сигнал за случилото се с него и катастрофата.
Развива правни съображения относно приложение разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3
КЗ.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2018г., между ЗК „Лев инс“ АД и Р.П. Х. е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица BG/22/118002077603 за
лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ Р ...................КК със срок на валидност 19.07.2018г. –
19.07.2019г.
Представен е протокол №1616865/19.04.2019г. за настъпило на 16.04.2019г. ПТП,
2
според който А. Р. Х. – водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ Р ..........................КК,
„при движение на заден ход, не се убедил, че пътят зад МПС е свободен, вследствие което
блъснал участник 2“ – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№8182 АН.
Предвид уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано от
собственика на увреденото МПС, застрахователят образувал преписка по щета №0017-5060-
19-302221. След извършен оглед и оценка на материалните щети, молителят констатирал, че
техният общ размер възлиза на 562.53 лева, която сума изплатил на Скални материали АД
(преводно нареждане от 10.05.2019г.).
С писмо изх.№L-1952/26.06.2019г. ищецът поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 01.07.2019г. от
роднина на А. Х..
За събиране на вземането си, застрахователят входирал заявление по реда на чл.410
ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1250 от 12.05.2022г.,
издадена по ЧГД №2468/2022г. по описа на РРС срещу А. Р. Х., ЕГН ********** за сумите:
572.53 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета №0017-5060-19-302221, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2022г. до окончателното й
изплащане; 163.47 лева – мораторна лихва за периода 11.07.2019г. – 11.05.2022г.; 25 лева –
мораторна лихва за периода 24.09.2019г. – 20.03.2022г.; 25 лева – заплатена държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение. Съобразно разпоредбата на
чл.415 ГПК, заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за
установяване вземането, като го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
С оглед установяване обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба е
изискана преписка №3580/2019г. по описа на РРП, образувана по жалба на А. Р. Х.. При
извършената проверка по случая е констатирано, че на 16.04.2019г. около 17.20 часа,
тъжителя се придвижвал с лек автомобил „Хонда ЦРВ“ по ул.“Александровска“ в посока
пл.“Александър Батенберг“. Пред Историческият музей, имал намерение да продължи
движението си по ул.“Н.“, но видял четирима мъже на пътното платно и рязко спрял пред
пешеходната пътека. Мъжете, видимо ядосани от потенциалната възможност за възникване
на ПТП, се доближили до автомобила на А. Х., направили опит да отворят вратите, а един от
тях го ударил през прозореца. Изплашен от ситуацията, Х. включил на задна скорост, при
което предизвикал леко произшествие със спрелия зад него автомобил, управляван от П. П.
и веднага потеглил към Регионалната библиотека. П. П. подал сигнал за случилото се на
ЕЕН 112. След инцидента А. Х. посетил УМБАЛ „Канев“ – Русе, откъдето подал сигнал до
органите на полицията. Същата вечер А. Х. бил потърсен от служители на Сектор „ПП-
КАТ“ – Русе и санкционират за ПТП. При преглед на записите от охранителните камери не
била установена самоличността на лицата, които влезли с ответника в пререкание.
От приетите по делото преписи на материалите по АНП, образувана във връзка с
АУАН серия АА, бл.№238336 е видно, че съдът е отменил НП №19-1085-
001927/30.07.2019г., с което на ответника е наложено административно наказание по повод
процесното произшествие.
3
Твърденията на ответника, относно причините за произшествието се подкрепят
косвено от показанията на П. Н. П. (водач на увреденото МПС). Свидетелят спрял преди
пешеходната пътека близо до Историческия музей и забелязал три – четири лица, които
ръкомахали в непосредствена близост до автомобила на А. Х.. Тъй като виждал само
горната част на телата им, приел, че са познати на ответника, но впоследствие разбрал, че
между „мъжете и шофьора на джипа имало някакво пререкание“.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 572.53
лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета №0017-5060-19-302221, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2022г. до окончателното й изплащане и
163.47 лева – мораторна лихва за периода 11.07.2019г. – 11.05.2022г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1250/12.05.2022г., издадена по ЧГД №2468/2022г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което, на
19.08.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Претенцията на ЗК „Лев инс“ АД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.1 КЗ, която
предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с лихви и разноски при някоя от следните хипотези: 1. При настъпване
на ПТП управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества; 2. Не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава
безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това; 3. Напуснал мястото
на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; 4. Умишлено е предизвикал ПТП; 5. Предизвикал ПТП по време на
извършване на умишлено престъпление, съгласно НК, включително, когато се е опитал да
избяга от задържане.
Ищецът поддържа, че ответникът е напуснал местопроизшествието, преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, което твърдение навеждат на хипотезата,
визирана в чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Не е налице спор между страните, а и от застрахователна полица
4
BG/22/118002077603/19.07.2018г. със срок на валидност 19.07.2018г. – 19.07.2019г. е видно,
че лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ Р .................КК, управляван от ответника на
16.04.2019г. е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев
инс“ АД, т.е. ищцовото дружество е приело да покрива отговорността на застрахования за
причинени на трети лица вреди вследствие използването на това МПС.
На 10.05.2019г., ищецът изплатил на „Скални материали“ АД – собственик на МПС,
увредено при процесното произшествие сумата 562.53 лева – застрахователно обезщетение
по щета №0017-5060-19-302221.
Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 КЗ изисква да бъде
установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът е напуснал
местопроизшествието поради наличието на неотложна причина, на който според настоящи
състав следва да се даде положителен отговор.
Действително А. Х. е напуснал мястото на ПТП, но с цел да се предпази от действия,
насочени против телесния му интегритет, т.е. причината за това е възникналата опасност за
здравето му. Нещо повече, причина за самото произшествие е агресивното поведение на
неустановени лица, насочено към ответника, продиктувано от рязкото му спиране пред
пешеходната пътека. След нанесените му от тези лица удари, опитвайки се да избегне
последващи травматични увреждания и да се отдалечи от мястото на инцидента, ответникът
направил две маневри на заден ход, като при втората блъснал спрелия зад него автомобил,
управляван от свидетеля П..
При така установените обстоятелства не може да се постави знак на равенство между
поведението на ответника и „напускане мястото на настъпване на ПТП“ по смисъла на
чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Не случайно задължението на деликвента да възстанови на
застрахователя изплатеното обезщетение се обвързва с наличие на законово задължение на
виновния водач да остане на мястото на ПТП в лимитивно изброени в закона случаи. Това е
така, защото напускайки местопроизшествието, виновният водач би могъл да затрудни или
осуети разкриването на обстоятелствата, при които е настъпил инцидента или да избегне
проверка за употреба на алкохол. В разглеждания казус поведението на А. Х. не е насочено
към осуетяване разкриване обстоятелствата около ПТП. Оттеглил се е с ясното съзнание, че
регистрационният номер на управлявания от него автомобил е установен. След
произшествието посетил болница, откъдето сезирал полицейските органи за случилото се.
Впоследствие присъствал при изготвяне протокола за ПТП и подписал документа без
възражения, т.е. не са били налице каквито и да е разногласия или противоречия в
становищата на двамата водачи относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Затова
и действията на ответника не могат да бъдат квалифицирани като проява на
недобросъвестно поведение или като израз на желание да се укрие от органите на реда, а
като едно от изключенията визирани в чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
5
Изложеното води до извод, че фактическия състав по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ не е
изпълнен. Предявеният иск, като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, като
разпредели отговорността, както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по
делото в размер на 500 лева – възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А срещу А. Р. Х. , ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“С.“№............., ет.............,
ап.............иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите: 572.53 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета
№0017-5060-19-302221, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2022г.
до окончателното й изплащане и 163.47 лева – мораторна лихва за периода 11.07.2019г. –
11.05.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1250 от
12.05.2022г., издадена по ЧГД №2468/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* да заплати на
А. Р. Х., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6