по НОХД № 71 / 2014 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия М.Ш.М. за това, че на 15.09.2013 година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужда
движима вещ – 1 брой велосипед с неустановена марка с 18 (осемнадесет)
скорости, средна големина, тип градски, с две спирачки – предна и задна, с
амортисьори на вилката и под седалката на стойност 139,00 лева от владението на
П.Д.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено
от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 194, ал. 1
от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Изтъква, че
осъщественото при условията на пряк умисъл от М.Ш.М. деяние следва да се
преценява, от една страна, при смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията и оказаното съдействие на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, а от друга страна - като
отегчаващо вината му обстоятелство да се имат предвид осъжданията му.
Изразява становище
да се наложи наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и
във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване
от свобода между минимума и средата на предвиденото в посочения текст и
съответно намалено с една трета, като намира, че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, биха могли да бъдат постигнати и с условно осъждане на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК следва
полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок да бъдат възложени на
съответния полицейски инспектор по местоживеенето на подсъдимия М.М..
Предлага на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК да се групират
наказанието, което ще бъде определено на подсъдимия М.М. по настоящото дело, и
наложените му по НОХД № 1530 / 2013 година на Районен съд – Казанлък и НОХД №
88 / 2014 година на Районен съд - Първомай, като му се определи едно общо
най-тежко за изтърпяване наказание лишаване
от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
общо наказанието следва да бъде отложено за срок от пет години.
Моли още Съдът да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия адвокат
З.Н.Т. от Адвокатска колегия – Пловдив моли на подзащитния й да бъде наложено
наказание лишаване от свобода,
ориентирано към минимума на предвиденото в закона и съответно намалено с една
трета, което да не се изтърпява реално, а да бъде отложено за срок от три
години. По отношение на кумулиране на наказанията се присъединява към
Прокурора.
Подсъдимият М.Ш.М. се присъединява
към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М.Ш.М. е роден
на *** ***, ЕГН **********,
турчин, български гражданин, неженен, с основно образование, машинен оператор в
***, с адрес: ***, понастоящем в Затвора – *.
До момента същият е
осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва:
1.
С Присъда № 183 от 17.12.2013 година по НОХД № 1530 / 2013 година на Районен
съд - Казанлък, влязла в сила на 01.01.2014 година, е осъден на три години лишаване от свобода за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 26 / 27.07.2013
година, чието изпълнение е отложено за срок от пет години.
2.
Споразумение № 26 от 19.06.2014 година по НОХД № 88 / 2014 година на Районен
съд - Първомай, влязло в сила на 19.06.2014 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една
година за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 15.09.2013
година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за срок от три
години.
Преди около пет години свидетелят Е.Н.Г.
купува за 200 лева велосипед средна големина, с неустановена марка, с 18
скорости, градски тип с 2 спирачки и с амортисьори на вилката и под седалката,
който подарява на малолетния си син – пострадалият П.Д.П., който обикновено
оставял колелото си под стълбището до мазетата на жилищния блок, в който живее
с майка си, на улица „*” № * в град Първомай, област Пловдив.
На 15.09.2013 година подсъдимият М. ***
е на годишния панаир в град Първомай, област Пловдив, като му се налага да
отиде до село Крушево, област Пловдив. Когато минава покрай жилищния блок на
пострадалия, забелязва под стълбището незаключения велосипед на свидетеля П.,***,
а оттам – и в град Чирпан, област Стара Загора, като в центъра на града за 20
лева продава колелото на непознато за него лице.
Следобед на същата дата свидетелят П.
търси велосипеда на обичайното му място под стълбището на жилищния блок и
установява, че липсва. Впоследствие споделя с майка си, че велосипедът е
откраднат.
На 13.11.2013 година свидетелят Е.Г.
подава жалба в РУ „Полиция” – Първомай.
От проведените оперативно-издирвателни
мероприятия извършителят М.Ш.М. е открит и признава извършеното, като дава
подробни обяснения.
От назначената
стоково-оценъчна експертиза (л. 31 от дознанието) се установява, че стойността
на противозаконно отнетото от владението на пострадалия възлиза в размер на 139,00
лева.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Писмо рег. № 22192 / 30.05.2014
година на главен разследващ полицай Трифонова при РУ „Полиция” – Казанлък
относно предмета на ЗМ – 197 / 2014 година, по което подсъдимият е с мярка за
неотклонение задържане под стража (л. 26 от
делото), Справка за
съдимост рег. № 210 / 18.06.2014 година (л. 28 от делото), препис от
Споразумение № 26 / 19.06.2014 година по НОХД № 88 / 2014 година по описа на
Районен съд – Първомай (л. 29 – л. 30 от делото), Стоково-оценъчна
експертиза (л. 21 от дознанието), Характеристична справка (л. 39 от дознанието);
от обясненията на подсъдимия, дадени
в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 12 – л. 13, л. 15 –
л. 16 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на
досъдебното производство (л. 17 – л. 19 от дознанието) - всички приобщени по
чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал.
3 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Доколкото в кредитираната
доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят
обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху
преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за
което е привлечен под наказателна отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си
подсъдимият М.Ш.М. осъществява обективните и субективни признаци на
престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 15.09.2013 година в град Първомай, област
Пловдив, отнема чужда движима вещ – велосипед средна големина, тип градски, с
неустановена марка с осемнадесет скорости, с предна и задна спирачки, с
амортисьори на вилката и под седалката - на стойност 139 лева от владението на П.Д.П. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно
да я присвои.
От обективна
страна. С действията си
подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба,
тъй като с присвоително намерение отнема
инкриминираната вещ от владението на
пострадалия й собственик без
съгласието му, прекъсва владението му върху нея и установява своя
фактическа власт.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава
обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на
обществено опасните последици.
С оглед на посочените
и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието
предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК
(съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Отчита се фактът, че
подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно
заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, и сравнително
невисоката стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата
за страната към инкриминирания период), но се има предвид и че никаква част от
противозаконно отнетото, въпреки ниската му себестойност, не е възстановена.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчитат предишните осъждания на М.Ш.М.,
което го характеризира като лице с висока степен на обществена опасност.
В тази връзка
смекчаващите отговорността обстоятелства не се явяват многобройни или
изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и Съдът е на мнение, че
предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, като
въпреки отегчаващото отговорността обстоятелство, съпоставено по относителната
си тежест със смекчаващите, е най-справедливо наказанието да бъде в размер на шест
месеца.
Предвид
реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл.
372, ал. 4 от НПК така определеното за подсъдимия наказание на основание чл.
58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на четири
месеца лишаване от свобода.
Към
датата на деянието подсъдимият не е осъждан и за поправянето му така
определеното наказание не следва да бъде търпяно реално, а на основание чл. 66,
ал. 1 от НК да бъде отложено за минималния срок от три години.
Това наказание и начина на
изпълнението му съответстват на обществената опасност на виновния и на
извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и биха
постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
Съгласно разпоредбите на чл. 25 и
чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя
наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като
правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.
За подсъдимия М.Ш.М. са налице тези
условия за наказанията му по настоящото дело и определените му с Присъда № 183
/ 17.12.2013 година по НОХД № 1530 / 2013 година по описа на Районен съд –
Казанлък, влязла в сила на 01.01.2014 година и Споразумение № 26 / 19.06.2014
година по НОХД № 88 / 2014 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
19.06.2014 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е
извършено преди да са влезли в сила посочените съдебни актове, като деянията по
тях също са в отношение на съвкупност. Наложеното му по настоящото дело
наказание и тези по посочените присъди могат да се групират, като му се
определи едно общо, най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което е достатъчно
тежко и не следва да се увеличава на основание чл. 24 от НК и целите по чл. 36
от НК могат да бъдат постигнати и без реално изтърпяване това общо наказание, а
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му да бъде отложено, но за максималния
срок от пет години.
Подсъдимият следва да
заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд – Първомай
сумата от 30,00 лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното
производство, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / АГ
