№ 3608
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110210946 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК ********, чрез
Владимир Илиев – законен представител, против Наказателно постановление
№ ДАИ – 0000505/03.07.2025 г., издадено от Началник отдел
„Административнонаказателна дейност и контрол“ в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за
автомобилните превози на дружеството – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6
ал. 7 т. 3 б. „б“, пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/31.10.2002 г.,
Наредбата).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Навежда се, че в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата, при които
е извършено твърдяното нарушение, с което са нарушени разпоредбите
съответно на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Твърди се
1
нарушение на давностните срокове по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Сочи се, че в АУАН и
НП неправилно е посочена правноорганизационната форма на дружеството –
жалбоподател. Изтъква се, че при издаване на наказателното постановление
наказващият орган не е съобразил, че с доказване на финансовата стабилност
превозвачът е подал и справка за промяна в обстоятелствата, а именно правна
форма, както и че на превозвача е издаден лиценз с посочване на неактуален
адрес. Сочи се, че с доказване на финансовата стабилност не се променя
лицензионният режим на превозвача. По изложените съображения се прави
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството – въззивен жалбоподател
„*********“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Наказващият орган – Началник отдел „Административнонаказателна
дейност и контрол“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от
легитимирана страна – санкционираното юридическо лице, както и в срока по
чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписка, инкорпорирана в наказателното
постановление, същото е връчено на законния представител на дружеството
на 03.07.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 08.07.2025 г.), поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„*********“ ЕООД, ЕИК ********, е юридическо лице, регистрирано
на територията на Република България, със седалище гр. София и с предмет
на дейност вътрешна и международна спедиция и вътрешен и международен
транспорт, с наети или собствени превозни средства, включително по въздух,
море и суша, комисиониране, агентиране, търговия и всяка друга дейност,
незабранена със закон. До 16.05.2025 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството бил вписан адрес на управление р-н Красна поляна, ж.к.
„******”, бл. 99, вх. Б, ет. 1, ап. 1. На 16.05.2025 г. по партидата на
дружеството била вписана промяна като бил посочен адрес на управление гр.
София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. ********* № 10, ет. 4, ап. 20А. На
21.02.2025 г. била вписана и промяна в правноорганизационната форма на
дружеството, която била променена от дружество с ограничена отговорност в
2
еднолично дружество с ограничена отговорност. На същата дата (21.02.2025
г.) като управител на дружеството и едноличен собственик на капитала бил
вписан В.В.И..
Дружеството „*********“ ЕООД, ЕИК ********, има издаден лиценз
на Общността № 27075, валиден от 24.10.2023 г. до 23.10.2033 г., за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение.
За доказване на финансовата стабилност по см. на чл. 6 от Наредба №
11/31.10.2002 г. от страна на превозвача „*********“ ЕООД била представена
застрахователна полица № 0700165202300373/09.10.2023 г., издадена от „ОЗК
- Застраховане“ АД със срок на застрахователното покритие от 09.10.2023 г. до
08.10.2024 г.
Преди изтичане срока на договора за застраховка на 08.10.2024 г.
дружеството – жалбоподател не представило в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ нов договор за застраховка, отговарящ на
изискванията по чл. 6 ал. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
На 12.05.2025 г. между превозвача „*********“ ЕООД и „ОЗК -
Застраховане“ АД бил сключен договор за застраховане по застраховка „Обща
гражданска отговорност“ със срок на застрахователното покритие от
12.05.2025 г. до 12.05.2026 г. и била издадена застрахователна полица №
0700165202500163/12.05.2025 г.
Застрахователна полица № 0700165202500163/12.05.2025 г., ведно със
заявление за промяна в обстоятелствата на лиценза била подадена в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с вх. № 30-13-00-
4796/19.05.2025 г.
При приемане на заявлението и обработката му свидетелките П. Ц. –
главен инспектор при Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и П. А. – служител в
дирекция „Лицензи“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
констатирали, че предходно представеният от превозвача договор за
застраховка е със срок на застрахователното покритие до 08.10.2024 г., като
преди изтичането му дружеството не е доказало финансова стабилност чрез
представяне на нов застрахователен договор.
3
Предвид горното на 05.06.2025 г. в присъствието на свидетелката П. А.
и на упълномощен представител на дружеството – въззивник, свидетелката П.
Ц. съставила АУАН бл. № 320525/05.06.2025 г., с който повдигнала против
дружеството – въззивник „*********“ ЕООД административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 6 ал. 7 т. 3 б. „б“, пр. 1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Актът за установяване на нарушението бил подписан от актосъставителя, от
свидетеля и от упълномощения представител на дружеството – жалбоподател,
на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен препис.
При съставяне и предявяване на АУАН, както и в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН, от страна на дружеството – жалбоподател не били направени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН бл. № 320525/05.06.2025 г. на
03.07.2025 г. Васил Палавров – началник на отдел
„Административнонаказателна дейност и контрол“ към Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ издал обжалваното наказателно постановление № ДАИ –
0000505/03.07.2025 г., с което на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за
автомобилните превози наложил на дружеството – жалбоподател
имуществена санкция в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6
ал. 7 т. 3 б. „б“, пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите П. Ц. и П. А., писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК: наказателно постановление № ДАИ –
0000505/03.07.2025 г., издадено от Началник отдел
„Административнонаказателна дейност и контрол“ в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, АУАН № 320525/05.06.2025 г., лиценз № 27075/11.06.2025 г.
за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, ведно със заверено копие № **********, лиценз №
27075/03.06.2025 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка или срещу възнаграждение, платежно нареждане, справка от
4
ТРРЮЛНЦ по отношение на „*********“ ЕООД, ЕИК ********, към дата
07.07.2025 г., застрахователна полица № 0700165202500163 от 12.05.2025 г.,
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 5039/14.05.2025 г. на
нотариус с рег. № 104 в регистъра на НК, застрахователна полица №
0700165202300373 от 09.10.2023 г., заведена с вх. № 30-13-4796/19.05.2025 г.
във входящия регистър на ИААА, заповед № 81/28.02.2024 г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, заповед № 1182/10.09.2024 г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, заповед
№ РД – 08-107/29.02.2024 г., издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
Съдът се довери на показанията на свидетелите П. Ц. и П. А., които
прецени като еднопосочни, последователни, логични, безпротиворечиви и
съответни на писмените доказателства. От показанията на разпитаните
свидетели се установяват както датата на подаване на заявлението, ведно с
документите, доказващи финансовата стабилност на дружеството –
жалбоподател, така и обстоятелствата, при които е съставен акта за
установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото,
които прецени като съответни на гласните доказателствени средства. Въз
основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си за
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Преценявани съвкупно, коментираните гласни доказателствени
средства и писмени доказателства по категоричен начин установяват
възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като възраженията на жалбоподателя в
тази връзка съдът прие за неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от административни органи, които разполагат с
материална и териториална компетентност. Административнонаказателното
производство е образувано и срещу въззивника е повдигнато
5
административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
320525/05.06.2025 г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната му и териториална компетентност. Акта за установяване на
административно нарушение е съставен от свидетелката П. Ц. – главен
инспектор при Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. Съгласно чл. 92 ал. 1 вр. чл. 91 ал. 3
т. 4 и т. 5 от Закона за автомобилните превози контрола по реда за заявяване,
предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз
на пътници и товари, както и по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за
собствена сметка, се осъществява от длъжностни лица от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, които в изпълнение на задълженията
си извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление № ДАИ –
0000505/03.07.2025 г. Съгласно чл. 92 ал. 2 от Закона за автомобилните
превози наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. Атакуваното наказателно постановление е издадено от
Васил Палавров – началник на отдел „Административнонаказателна дейност и
контрол“ към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. Заемната от издателя на
наказателното постановление длъжност се установява от писменото
доказателство – заповед № 1182/10.09.2024 г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а видно от
заповед № РД – 08-107/29.02.2024 г., издадена от министъра на транспорта и
съобщенията /т. 5 от заповедта/ началника на отдел в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ е оправомощен да издава наказателни
постановления за установени нарушения на Закона за автомобилните превози.
Предвид горното съдът намира, че и наказателното постановление е издадено
от компетентен орган.
АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН срокове, като възраженията на въззивника в тази насока съдът
прецени като лишени от основание. Съгласно чл. 34 ал. 1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
6
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая жалбоподателят е санкциониран за това, че не е доказал финансова
стабилност чрез договор за застраховка преди изтичане на срока по
застрахователна полица № 0700165202300373 - до 08.10.2024 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ал. 7 т. 3 б. „б“ пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, превозвачът доказва
финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен договорът
за застраховка. Задължението си за доказване на финансова стабилност
превозвачът, който притежава лиценз на Общността за международен превоз
на пътници и товари, следва да изпълни преди изтичане на срока, за който е
сключен договорът за застраховка. В случая жалбоподателят е следвало да
докаже финансова стабилност преди 08.10.2024 г. (крайният срок на
застрахователното покритие по застрахователна полица 0700165202300373 от
09.10.2023 г.). Касае се за нарушение, осъществено чрез бездействие, което е
извършено в първия ден след изтичане на срока, в който, като е бил длъжен,
превозвачът не е доказал финансовата си стабилност. Ето защо в случая
нарушението е извършено на 09.10.2024 г., която е и датата на нарушението,
посочена в обжалваното наказателно постановление. Видно е, че АУАН е
съставен преди изтичане на една година от извършване на нарушението – на
05.06.2025 г. Спазен е и тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, считано от
откриване на нарушителя, тъй като видно от показанията на свидетелите Ц. и
Агригова, както и от писмените доказателства – застрахователна полица №
0700165202300373, на която е поставен вх. № 30-13-00-4796/19.05.2025 г.,
нарушението е било открито от контролните органи на 19.05.2025 г., когато от
страна на жалбоподателя „*********“ ЕООД чрез упълномощен
представител е било подадено заявление за промяна в обстоятелствата на
лиценза ведно и със застрахователна полица № 0700165202500163/12.05.2025
г., заведено с вх. № 30-13-00-4796/19.05.2025 г.
Наказателното постановление е издадено при спазване на срока по чл.
34 ал. 3 ЗАНН.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
свидетелката П. А., която като служител в дирекция „Лицензи“ е участвала и
7
при установяване на нарушението, както и в присъствието на упълномощен
представител на въззивника. Акта за установяване на нарушението е подписан
от актосъставителя, от свидетеля по акта, както и от упълномощения
представител на въззивника, на когото е предявен за запознаване със
съдържанието му и му е връчен препис.
В АУАН и НП и то при пълна идентичност се съдържа описание на
нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на
обстоятелствата по извършването му, както и правилно е определена
нарушената материалноправна разпоредба, като оплакванията на въззивника в
тази връзка не са основателни. Както в АУАН, така и в НП, е посочено
конкретното неизпълнение на нормативно задължение на жалбоподателя,
което осъществява състав на административно нарушение, като е посочено и в
какъв срок, като е бил длъжен, превозвачът не е доказал финансова
стабилност, а именно посочено е, че това не е сторено преди изтичане на
срока по застрахователна полица № 0700165202300373 - до 08.10.2024 г.
Посочено е и кога въззивният жалбоподател е изпълнил задължението си за
представяне на доказателства за финансова стабилност – на 19.05.2025 г.,
когато е било депозирано заявление, заведено с вх. № 30-13-00-
4796/19.05.2025 г. Правилно в АУАН и НП са посочени и датата – 09.10.2024 г.,
както и мястото на извършване на нарушението – в сградата на ИА АА в гр.
София, ул. „Ген. Й. Гурко“ № 5, където превозвачът е следвало да изпълни
задължението си да представи доказателства за финансова стабилност.
Действително, в обжалваното наказателно постановление неправилно е
посочена правноорганизационната форма на въззивника като дружество с
ограничена отговорност и не е съобразена отразената на 21.02.2025 г. по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ промяна в правноорганизационната
му форма, която била променена от дружество с ограничена отговорност в
еднолично дружество с ограничена отговорност. Допуснатата неточност обаче
не може да бъде преценявана като съществено процесуално нарушение, тъй
като не ограничава по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя и
не води до неяснота по отношение субекта на административнонаказателната
отговорност, който е индивидуализиран и с посочване на фирмата си и ЕИК.
По изложените мотиви съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
8
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Правилно е приложен и материалният закон, доколкото от събраните в
съдебното следствие доказателства с категоричност се доказа, че въззивникът
е осъществил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Съгласно чл. 2 ал. 1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. международен превоз на пътници и товари може
да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което
притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 3 от Наредба №
11/31.10.2002 г. лиценз на Общността за извършване на международни
превози се издава на превозвач, който отговаря на изискванията за: 1.
благонадеждност (добра репутация); 2. професионална компетентност; 3.
финансова стабилност; 4. установяване на територията на Република
България. Съгласно чл. 6 ал. 7 т. 3 б. „б“ пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
лицата по чл. 2 ал. 1 от Наредбата доказват финансова стабилност преди
изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка.
От писмените доказателства се установява, че дружеството – въззивен
жалбоподател „*********“ ЕООД, ЕИК ********, има издаден лиценз на
Общността № 27075, валиден от 24.10.2023 г. до 23.10.2033 г., за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, поради което е и адресат на задължението по чл. 6 ал. 7 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. За доказване на финансовата стабилност по см. на
чл. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. от страна на превозвача „*********“
ЕООД била представена застрахователна полица №
0700165202300373/09.10.2023 г., издадена от „ОЗК - Застраховане“ АД, със
срок на застрахователното покритие от 09.10.2023 г. до 08.10.2024 г. Предвид
горното и съгласно чл. 6 ал. 7 т. 3 б. „б“ пр. 1 от Наредбата въззивникът е
следвало да докаже финансова стабилност преди изтичане на срока на
договора за застраховка, т.е. преди 08.10.2024 г. Дружеството не изпълнило
това си задължение и не доказало финансова стабилност преди 08.10.2024 г., а
вместо това едва на 12.05.2025 г. между превозвача „*********“ ЕООД и
„ОЗК - Застраховане“ АД бил сключен договор за застраховане по застраховка
„Обща гражданска отговорност“ със срок на застрахователното покритие от
9
12.05.2025 г. до 12.05.2026 г. и била издадена застрахователна полица №
0700165202500163/12.05.2025 г., която била представена в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ със заявление с вх. № 30-13-00-
4796/19.05.2025 г.
Като не е изпълнило задължението си да докаже финансова стабилност
преди изтичане на срока на договора за застраховка, т.е. преди 08.10.2024 г.,
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 6 ал. 7 т. 3 б. „б“ пр. 1 от Наредба
№ 11/31.10.2002 г.
Касае се за нарушение на просто извършване, което се осъществява
чрез бездействието на задълженото лице, което в срока, в който е било длъжно
да предприеме нормативно предписаното му поведение – да докаже
финансова стабилност, не е изпълнило това си задължение.
Нарушението е извършено на 09.10.2024 г. – първия ден, следващ
изтичането на срока на договора за застраховка – 08.10.2024 г., тъй като до
08.10.2024 г. превозвачът е могъл да докаже финансова стабилност при
спазване на срока по чл. 6 ал. 7 т. 3 б. „б“ пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна,
безвиновна и се ангажира за неизпълнение на техни задължения при
осъществяване на дейността им, субективната съставомерност на
нарушението не е необходимо да бъде изследвана.
Неотносими са доводите във въззивната жалба, че заедно с
представянето на застрахователна полица № 0700165202500163/12.05.2025 г. е
подадено и заявление за промяна на обстоятелствата на лиценза, както и че в
издадения на 03.06.2025 г. лиценз неправилно е бил посочен адреса на
управление на дружеството – жалбоподател.
Съгласно § 1 т. 4 ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката на обществената
опасност на всяко нарушение се извършва като се вземат предвид
обстоятелствата по извършването му, настъпилия вредоносен резултат,
10
личността на дееца, подбудите и мотивите за извършване на нарушението. В
случая не се установиха, а и не се твърдят, никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да занижават степента на обществена опасност на
нарушението. Нещо повече – доколкото се касае за нарушение, осъществено
чрез бездействие, от основно значение за степента му на обществена опасност
е срока на забавата. В случая се установява, че превозвачът е доказал
финансова стабилност едва на 19.05.2025 г. (т.е. повече от седем месеца след
изтичане на срока на предходния застрахователен договор), когато със
заявление вх. № 30-13-00-4796/19.05.2025 г. е била представена
застрахователна полица № 0700165202500163/12.05.2025 г.. Наред с това се
установява и че самият застрахователен договор е бил сключен едва на
12.05.2025 г., т.е. също след изтичане на срока на предходния договор за
застраховка. Неизпълнението на задължението за доказване на финансова
стабилност представлява основание за прекратяване на правата, произтичащи
от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България или от лиценза на Общността съгласно чл. 11 ал. 1 т. 1 б.
„б“ вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 от Закона за автомобилните превози. Независимо, че в
случая лицензиращият орган не е упражнил това си правомощие,
предвидената последица в случаите на неизпълнение на задължението за
доказване на финансова стабилност – прекратяване на правата, произтичащи
от лиценза, е показателно за значимостта на защитените обществени
отношения. Финансовата стабилност на превозвача е едно от основните
изисквания, които законодателят е поставил към лицата, които искат да
извършват и които извършват правно регламентираната дейност -
международен превоз на товари. Финансовата стабилност е съвкупност от
обстоятелства, визирани в чл. 7, ал. 6 от Закона за автомобилните превози,
която доказва ниво на устойчивост на субекта срещу риск от загуби и
финансова възможност за извършване на дейността в съответствие с
изискванията и която гарантира, заедно с другите изисквания, определено
нейно качество. Финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът
трябва да се намира през целия период на извършване на разрешената дейност.
Видно от разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 11/2002 г. законодателят е създал
специален механизъм за установяване на наличието на финансова стабилност
и доказването на това трайно състояние е свързано с представянето на точно
определени документи. Предвид продължителния срок на бездействие на
11
въззивника и значимостта на засегнатите обществени отношения, съдът
намира, че нарушението не може да се квалифицира като такова с по – ниска
степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните
превози за нарушения на закона и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв. Касае се за имуществена санкция в
абсолютно определен размер, който не може да бъде намаляван по аргумент
от разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът намери, че въззивната жалба не е
основателна и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството право на разноски има наказващият орган,
който обаче не претендира такива и в производството пред съд не е бил
представляван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ДАИ –
0000505/03.07.2025 г., издадено от Началник отдел
„Административнонаказателна дейност и контрол“ в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за
автомобилните превози на „*********“ ЕООД, ЕИК ********, е наложена
имуществена санкция в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6
ал. 7 т. 3 б. „б“, пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12