Определение по дело №1972/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2842
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100501972
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2842
гр. Варна , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501972 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. и е образувано
по въззивна жалба на адв. Киряков, действащ като назначен особен представител на
ответник Н. ЮР. К. срещу решение №184/29.07.2020г., постановено по гр.д. №878/19г. по
описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на кредитор за установяване на
дължимостта на части от вземане за главница и възнаградителна лихва по револвиращ
потребителски кредит, предоставен чрез кредитна карта, удостоверени като изпълняем дълг
в оспорена заповед за изпълнение и съответно определени разноски за исково и заповедно
производство.
Жалбата вх.№289164/01.06.21г. е депозирана в рамките на преклузивния срок
(считано от връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чуждестранен търговец „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в страната клон „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрисконсулт Матева , е упражнила право на
отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Особеният представител е
легитимиран да упражнява защита във всички инстанции, включително и да обжалва
решение, с което е уважена претенция срещу представляваното от него лице. Съдът приема,
че въззивното производството е допустимо.
1
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса не се събира авансово ( т.
7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС). Въззиваемата страна се представлява от надлежно
упълномощен представител с права за всички инстанции( л. 10 от делото на първа
инстанция). Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за покриване на
възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са осигурени предварително,
поради което въззивният съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на
заинтересования въззиваем необходимостта от авансиране на сума от 150лв за заплащане на
минимален размер на адвокатската услуга на назначения представител по защита срещу
въззивната жалба.
Доклад по жалбата: Особеният представител, назначен на въззивника(длъжник,
останал ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в необосновани изводи по фактите и
неправилно приложен закон. Позовава се на неизяснени с доказателствата неясно посочени
от кредитора факти относно момента на договаряне на кредита, активиране на картата и
блокирането на ползването й поради неизправност на длъжника, както и на неизяснените
обстоятелства относно извършените от кредитополучателя плащания и отчитането им за
погасяване на дълга. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост, като изтъква, че макар това да е признато в обжалвания акт, съдът не е
приложил правилно последиците от този факт. Излага и оплаквания по отношение на
възлагането на разноски на длъжника, като счита че възраженията му не са били разгледани
в цялост и поради това неправилно съдът е приел, че ответникът следва да носи отговорност
за процес по установяване на вземане, чиято дължимост не е установена въз основа на
посочения от кредитора договор за револвиращ кредит и липса на обявяване на
предсрочната му изискуемост.
Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт Матева оспорва жалбата с
доводи за правилно установени факти и прилагане на закона. Позовава се на настъпването
на падежите, договорени от страните, като счита че съдът е съобразил волята на страните в
съответствие с тълкувателната практика. Сочи, че събраните доказателства са били обсъдени
в цялост и въз основа на тях е направен и правилен извод за дължимост на главница и лихва
в присъдените размери.
Извън така изложените във въззивната жалба оплаквания по начина на
формиране на волята на съда, въззивният съд, с оглед подготовка на разглеждането на спора
по същество, констатира и необходимост на обяви на страните приложимост на
установени в публичен интерес материалноправни норми, които следва да приложи при
своето произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.
Правна квалификация на претенцията на ищеца и възраженията на ответника изобщо
липсва в доклада на първоинстанционния съд, който се изчерпва с възпроизвеждане на
твърдения за факти( отчасти в противоречие с изложените в заявлението за издаване на
2
заповедта), но не съдържа указание за приложимия закон, въз основа на който тези
твърдения биха имали сочените от страните правни последици. Съответно липсва и
квалификация на възраженията на ответника, доколкото изобщо такива могат да се изведат
от становището на ответника по неясно обявени твърдения на кредитора. При
постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че на клиента на кредитната
институция е предоставен револвиращ кредит като част от пакетна услуга по потребителско
кредитиране, чрез използване на предадена кредитна карата, като същевременно е отчитал и
начисление на дължими вноски по погасителен план на разсрочени вноски за покупка на
стока и съответно е обсъждал възражение за предсрочна изискуемост, въпреки че ищецът не
е посочил дълг с ненастъпил падеж. Извън неяснотата на твърденията за вида на отпуснатия
кредит и начина на погасяването му, в устния доклад на съда и в мотивите по правните
изводи липсва посочване на приложимия Закона за потребителския кредит и обсъждане на
съответствието на съдържанието на договора с императивните изисквания, ограничаващи
свободата при договаряне в такива правоотношения. Въззивният съд е длъжен да прилага
служебно правилата, отричащи валидност на клаузи, накърняващи права на потребителя,
независимо дали са въведени със специален или общ закон и дали страните са се позовали
на съответните разпоредби (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). За разлика от другите договорни
задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен
фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на нов факт (основание
по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да
изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори
и след преклудиране на общата защита на длъжника. В този смисъл е и общото задължение
по чл. 7 ал.3 ГПК, изискващо от съда да обяви на страните значението на обстоятелствата,
предвидени в съответните императивни правила, независимо, че нито една от спорещите
страни не ги е въвела като факти в своя защита Потребителската закрила(независимо дали
общата по ЗЗП или предвидена в специални закони) изисква от съда служебно да обяви на
страните готовността си за прилага правилата за изключване на валидността на
неравноправни по характер на клаузи, които не са били индивидуално договорени и дори
категорично индивидуално договорени съглашения, за които обаче съществува нормативна
забрана.
Въззивният съд съобразява, че предметът на делото се отнася до потребителски
кредит, което налага прилагане на специални норми с императивен характер (чл. 10, 10а, чл.
11, 19, 20 и 33 ЗПК), както и най-общо формулирана в закона закрила срещу договаряне
между неравнопоставени страни, каквито са лицето, търсещо кредит извън професионална
дейност и специализирана във финансови сделки кредитна институция (чл. 143- 146 ЗПК). В
конкретния случай според твърденията на заявителя–кредитор, задължението на длъжника е
възникнало по условие за активиране на предадена от кредитора кредитна карта, след
сключването на първоначален договор, а това изисква от съда да провери изцяло както
общите параметри на сделката по пакетната услуга, така и конкретното съдържание на
уговорките по бъдещото кредитиране и действията на кредитора по прилагането им след
3
настъпване на условието, породило новия кредит. В тази връзка следва да се преценява и
защитата на ответника по оспорване именно на изпълнението на кредитора, обусловено от
уговорката за бъдещо действие на потребителя и отчитането на плащанията за начислени от
доставчика разсрочени вноски без ясна уговорка за формирането им от части от главница,
лихви и други разходи, чиято дължимост се предпоставя от забраните по ЗПК.
Въззивният съд съобразява, че решаването на спора между страните налага както
изясняване на съответствието на уговорките за допълнително кредитиране с изискването за
ясно оповестени разходи по новия кредит и начин на усвояване и погасяване.
Първоинстанционният съд е пропуснал да направи това, поради което и с оглед
осигуряването на прилагането на потребителската закрила в цялост от въззивния съд, следва
да бъде дадена възможност на страните да заявят аргументите си, да отстранят
противоречивите твърдения и евентуално да допълнят доказателствата по делото.
По отношение на императивната норма на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, уреждаща възражението
на ответника относно предпоставките за упражняване на право на предсрочна изискуемост
допълнителни действия не се налагат, тъй като тази законова хипотеза изисква на първо
място кредиторът да заяви предоставяне на кредит с падеж в полза на длъжника, който не е
настъпил, а такива твърдения нито в заявлението, нито в искова молба и уточненията към
нея не се откриват.
По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Н. ЮР. К. срещу решение
№184/29.07.2020г., постановено по гр.д. №878/19г. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА, с
която е бил уважен иск на кредитор за установяване на дължимостта на главница до размер
на 485,65лв. и възнаградителна лихва до размер на 54.35 лв, начислена от 01.03.2019 до
14.03.2019 по револвиращ потребителски кредит, предоставен чрез кредитна карта,
удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и съответно
определени разноски за исково и заповедно производство.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:
1. съдът прилага служебно императивни норми към процесния договор,
ограничаващи договорна свобода при потребителско кредитиране: чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20
и 33 ЗПК по отношение на уговорките за форма на съглашенията, уговорки за разходите
(включително на лихви, такси, комисиони, застрахователни премии за сметка на длъжника,
разходите за използване на платежния инструмент), изменения и допълнения към сключения
договор, оповестяване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения
процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
4
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; предупреждение
за последиците за потребителя при просрочие на вноските, уговорени обезщетения при
забава на кредитополучателя;
2. съдът прилага служебно императивни норми на общата потребителска
закрила, така както е установена в Директива 93/13/ЕИО (С 96-14) и изразена в императивни
правила на чл. 143 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също препраща, като следва да ги приложи
към допълнителните съглашения за поемане на задълженията, произтичащи от
присъединяване към застраховките, сключени в полза на кредитора, вкл. цената на
застраховането и начина по който тя е добавена към главницата по потребителското
кредитиране
3. тежестта на доказване на уговарянето на всички клаузи, въз основа на които е
възникнало спорното задължение и кредиторът е начислявал дълг, покрит с приети
плащания, направени от потребителя в съответствие с изискванията на ЗПК и ЗЗП се носи
от въззиваемия, а при възприемане на конкретното съдържание на волята на страните за
съдържание на спорни съглашения, съдът отчита отделните уговорки в сделката във връзка
една с друга и общата цел на договора, съобразно добросъвестно упражняване на легитимен
интерес на всяка от страните( чл. 20 ЗЗД), така и поведението на страните в преговорния
процес и при изпълнението на тълкуваната сделка (Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК).
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 145 ГПК ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия да отстрани
противоречията в твърденията, изложени като основания за породеното изискуемо
задължение в заявление за издаване на оспорената заповед и в искова молба и уточнението
към нея, както следва:
Да конкретизира фактите по договаряне на усвояването на револвиращия
кредит, сключен като условна опция към първоначално пакетно кредитиране( договор
за кредит за закупуване на стока, отпускане на револвиращ кредит и издаване на
кредитна карта) съответно: като активиране на новоиздаден кредитен
инструмент(карта, която е била изпратена ведно с инструкции за активация на клиента
и е получена с пратка, удостоверена в обратната разписка, приложена към исковата
молба) или като използване на нов лимит, по вече получена и използвана при
първото закупуване на стоката кредитна карта, посочена в касовия бон, приложен към
заявлението за издаване на заповедта ( като в кози случай конкретизира начина, по
който потребителя е поискал новия револвиращ лимит и е бил уведомен за условията
за ползването му, вкл. за всички разходи по него)
5
Да конкретизира фактите по уговорения начин за връщане на ползвания
револвиращ лимит) съответно: като погасяване на минималните месечни вноски по
безсрочен револвиращ кредит( посочени в заявлението) или като уговорен
погасителен план с разсрочени части от главница и лихви с фиксирани падежи, чиято
предсрочна изискуемост е обявена от кредитора преди подаване на заявлението,
евентуално при предявяване на евентуален осъдителен иск (посочен в исковата
молба), като в последния случай посочи кои от присъдените в обжалваното решение
сума са части от вноски с ненастъпил падеж
В зависимост от горното уточнение да поясни кой е момента, в който
кредиторът е лишил длъжника от ползване на лимита занапред (право на „блокиране“
или „закриване“ на картата) или е упражнил предсрочна изискуемост, като уточни и
момента на твърдяното неизпълнение на потребителя, съответно 01.03.2019г(както е
посочено в заявлението) или 03.01.2018г (както е посочено в искова молба), съответно
от какви точно задължения (главница, лихви, др. разходи) са формирани неплатените
на падежа дължими вноски.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззивника, че разходите по защита на въззиваема
страна от особен представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се авансират от насрещна страна
като ЗАДЪЛЖАВА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в
страната клон в двуседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесени
по депозитна сметка на Варненски окръжен съд в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: IBANBG32 CECB 9790 33C8 7843 00, разноски в размер на
150лв за възнаграждение на особен представител на въззивника за настояща инстанция, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение възнаграждението
ще бъдат изплатено от бюджета на съда, като авансирания разход ще бъде принудително
събран от това задълженото лице по реда на чл.77 ГПК(независимо от резултата по спора) и
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително
съобщение за доброволно изпълнение, като възложи на тази страна допълнителна такса от
5лв и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за насрещна страна
да посочат допълнителни доказателства по допълнително указаната доказателствена тежест
в двуседмичен срок от връчване на настоящото определение, като ги предупреждава, че ако
предприемат такива действия по- късно и с това причинят отлагане на производството съдът
може да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 06.10.2021г от 14.00 часа. Да се призоват
страните, чрез пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването, като при
пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
6
заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата
за въззивника да се приложи копие от отговора на въззивната жалба.
Делото да се докладва след изтичане на срока за авансиране на разноските за
предприемане на съответните действия по осигуряването на събирането им в полза на
ВОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7