Р Е Ш Е Н И Е
№260 023
гр. Габрово, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ГАЛИНА
КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора ………, като
разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНЧХД № 106 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от частния тъжител А.В.Д. ***, чрез служебния повереник
адв. И.М. ***, срещу присъда № 260001 от 26.08.2020 г. по НЧХД № 32/2020 г. по
описа на Районен съд – Дряново.
С обжалваната присъда състав на
Районен съд – Дряново е признал подсъдимата И.М. – Д., родена на *** г.,
гражданка на Л., ЛН ***, със статут на продължително пребиваващ гражданин на
ЕС, с настоящ адрес ***, за невинна в това, че при условията на продължавано престъпление на
01.10.2019 г., около 20,30 ч. и на
22.10.2019 г., около 21,30 ч., в с. Б., общ. Дряново, чрез
напръскване с нервно-паралитичен
спрей в областта на лицето, умишлено е причинила на А.В.Д. лека телесна
повреда, което е довело до болки и страдания, без разстройство на здравето,
поради което и на основание чл. 304 от НПК я е
оправдал по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата И.
М.-Д. е призната за невинна в това, че при условията на продължавано престъпление на
30.08.2019 г., около 23,00 ч., на 01.10.2019 г., около 20,30 ч. и
на 22.10.2019 г., около 21,30 ч., в с. Б., общ. Дряново, публично
нарекла А.В.Д. с думите „педераст”,
„заченат на
околовръстното”, с което е унизила честта и достойнството му, поради което и на
основание
чл. 304 от НПК е оправдана повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146,
ал. 1, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С атакуваната присъда изцяло е отхвърлен, като
неоснователен, предявения граждански иск от частния тъжител А.В.Д. против подсъдимата И. М. -Д. за сумата от 1 500
лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; както и изцяло е отхвърлен, като неоснователен, предявения от частния
тъжител против подсъдимата граждански иск за сумата от 1 500 лв. – обезщетение
за причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Във въззивната жалба на частния
тъжител, депозирана чрез служебния му повереник, се излагат съображения в
подкрепа на виждането, че изложеното в частната тъжба изцяло се подкрепя от
събраните на съдебното следствие доказателства. Въззивният жалбоподател счита,
че от представените писмени доказателства се установявало, че подсъдимата Д. е
напръскала повече от два пъти тъжителя с нервнопаралитичен спрей, като самата
подсъдима в дадени от нея показания пред служители на РУ на МВР – Дряново
признала за случилото се на 01.10.2019 г. На следващо място, акцентира се върху
представения от частния тъжител протокол за преглед от екип на спешна помощ,
поради силно влошеното му здравословно състояние. Поддържа се твърдението, че
след случилото се тъжителят Д. закупувал скъпи медикаменти, за да лекува очите
си, както и че имал силно главоболие, поради което не бил в състояние да
извършва ежедневните си задължения, както и да върши работата си за един
продължителен период от време. В жалбата се акцентира и на оплакването за
нанесена обида от страна на подсъдимата спрямо тъжителя, чрез отправяне на
думите „педераст“, „заченат на околовръстното, които били изречени в
присъствието на трети лица – съседи. Прави се искане за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата И. М. – Д. да бъде
призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, както и да се уважат
гражданските искове за причинени неимуществени вреди от всяко от двете деяния.
Пред настоящия състав частният
тъжител А.Д. и служебният му повереник адв. М. поддържат жалбата, като се
придържат към изложените в нея съображения за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и за постановяване на нова присъда.
Подсъдимата И.М. – Д., редовно
призована по реда на чл. 180, ал. 4 от НПК, не се явява в съдебното заседание
при разглеждане на делото пред въззивния съд. Същата се представлява от
служебен защитник – адв. К.Х. ***, назначен пред първата инстанция.
По съществото на делото служебния
защитник адв. Х. излага съображения в подкрепа на постановената присъда и
счита, че същата следва да се потвърди изцяло.
Настоящият въззивен състав
разгледа депозирана въззивна жалба, взе предвид становищата на страните и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК.
Въззивната жалба е подадена от
страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално
допустими. Разгледани по същество е неоснователна, по следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от А.В.Д. *** против
подсъдимата И.М. – Д., гражданка на Л., живуща ***, в която се излагат
фактически твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него са
извършени престъпления против личността, квалифицирани по чл. 130, ал. 1 от НК
и по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 т НК. За съвместно разглеждане
в процеса са приети граждански искове от тъжителя Димитрова против подсъдимата М.
– Д., с които се претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди от
всяко от двете деяния, предмет на обвиненията, в размер по 1500 лв., ведно със
законната лихва, като частният тъжител е конституиран като граждански ищец.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на приетите
в хода на съдебното следствие доказателства, съставляващи прокурорски
преписки № 2505/2019 г., № 2269/2019 г., № 2591/
2019 г. и № 2592/2019 г., всички по описа на Районна прокуратура – Габрово.
Други доказателства не са ангажирани както пред районния съд, така и пред
второинстанционния. При така събраните по делото по делото доказателства
правилно в обжалваната присъда са изведени фактически положения, съгласно
които:
Подсъдимата И. М. – Д. е родена на *** г. Същата е
гражданка на Л. със статут на продължително пребиваващ гражданин на Европейския
съюз в Република България.
Преди няколко години подсъдимата М. – Д. закупила недвижим имот в с. Б.,
общ. Дряново, в който се установила да живее трайно. В съседство живеел
частният тъжител А.Д.. Отначало отношенията между съседите били добри, но след
2016 г. се влошили. Тъжителят започнал да подава сигнали до РУ на МВР – Дряново
против М. – Д., във връзка с които били образувани и прокурорски преписки №
2505/2019 г., № 2269/2019 г., № 2591/ 2019 г. и №
2592/2019 г., всички по описа на Районна прокуратура – Габрово. Прокурорските
преписки приключили с постановления за отказ за образуване на досъдебно
производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.
Законосъобразно е позоваването на състава на районния съд на разпоредбата
на чл. 103, ал. 1 от НПК, възлагаща доказателствената тежест по дела от частен
характер върху частния тъжител. В случая тъжителят Д. не е посочил и не е
поискал допускането до разпит на свидетели за установяване на твърденията му от
тъжбата; не е представил документи, включително медицински такива, установяващи
наличието на телесни увреждания и провеждане на лечебна терапия; подходил е
изцяло пасивно при доказване на изложените от нея обстоятелства. Вярно е, че
съгласно регламента на чл. 107, ал. 2 от НПК съдът събира доказателства и
служебно, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Служебното
начало, обаче, предполага дадена насока на разследването от субекта,
осъществяващ обвинителната функция, а конкретния случай не е такъв. В тъжбата
се извеждат фактически твърдения за отправени обидни думи и изрази, но не се
сочат доказателствени източници, които да ги установяват. Заявява се, че на
няколко пъти подсъдимата извършила действия, насочени към телесната
неприкосновеност на тъжителя, но отново липсва насока, която да позволи да се
провери чрез допустими по процесуалния закон доказателствени средства това
обвинение – не се сочат свидетели, не се представят медицински документи;
формално е заявява, че за лечение са закупувани медикаменти за лечение на очите
и обонянието, без да се посочи вида на лекарствените препарати, лекаря, който
ги е предписал и датата на която се е случило това. В тази връзка правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че не следва да се назначава
съдебно-медицинска експертиза.
Несъответно на изискванията на процесуалния закон – чл. 105, ал. 2 от НПК, е позоваването на частния тъжител и повереника му на данните по
приложените прокурорски преписки, тъй като в тях не се съдържат доказателствени
средства, които са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК. Както
пред първия съд, така и пред тази съдебна инстанция незаконосъобразно се
навежда довод, че пред полицаи от РУ на МВР – Дряново подсъдимата била
направила признания за ползването на спрей спрямо тъжителя. Подсъдимата М. – Д.
не е давала обяснения в рамките на образувано наказателно производство, които
биха могли да бъдат предмет на обсъждане в настоящия процес. Ако същата е
споделила нещо с полицаи от РУ на МВР – Дряново, то съобщеното от нея няма
характер на доказателство по настоящото дело, още по-малко на самопризнание.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не може да
почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по настоящото дело
не са доказани по несъмнен начин твърденията от тъжбата.
Правилно и
законосъобразно съставът на Районен съд – Дряново е приел, че не е доказано подсъдимата,
при условията на продължавано престъпление, на 30.08.2019 г. и на 01.10.2019 г. да е нарекла
тъжителя с думите „педераст“ и „заченат на околовръстното“, поради което е
признал И.М. – Д. за невинна и я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата
обвинение за пресътпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено и доказано на посочените от тъжителя дати - на
01.10.2019 г. и на 22.10.2019 г., при условията на продължавано престъпление, подсъдимата,
чрез напръскване с нервнопаралитичен газ да му е причинила лека телесна повреда,
поради което е признал И.М. – Д. за невинна и я е оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Деянието,
предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди,
обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. По настоящото производство подсъдимата И.М. – Д. е призната за невинна и
оправдана и по двете повдигнати и с тъжбата обвинения. При липса
на осъществени деяния, които да са довели до причиняване на неимуществени вреди
на тъжителя, не са налице основания за уважаване на гражданския иск. Поради
това напълно правилно и законосъобразно съставът на районния съд е отхвърлил
предявените от частния тъжител А.Д. против подсъдимата М. – Д. граждански
искове, с които се претендира присъждане на обезщетения в размер по 1500 лв. за
причинени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и
законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл.
338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260001 от 26.08.2020 г. по НЧХД № 32/2020 г. по описа на
Районен съд - Дряново.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.