Р Е Ш Е Н И Е
260018/3.10.2023г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд, в открито съдебно
заседание, на седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1722 по описа за
2013 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ.
В исковата си молба до съда, ищецът П.Т.П.,
ЕГН **********,***, излага, че е работил при ответника
"Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Й.П.- управител,
като изпълнявал длъжността “Инспектор по безопасността на транспорта“, с място
на работа Звено АРР на ответното дружество. Твърди, че правоотношението между
страните било прекратено със Заповед №1/04.01.2021 г. на управителя на
"Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, на основание чл.326, ал.1
от КТ. Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 11.01.2021 г.
Ищецът твърди, че работел при ответника въз основа на Трудов договор
№25/18.01.2011 г., считано от посочената дата. Заявява, че през целия си трудов
стаж в дружеството съвестно си е изпълнявал задълженията. До датата на подаване
на молбата изпълнявал и длъжността „Секретар“ на синдикална секция на Федерация
„СИВ“- „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“. През месец април 2020 г. навършил години
за пенсиониране, но без да притежава необходимия трудов стаж. Твърди, че от
него момент започнал да се осъществява
натиск върху него от служител на дружеството- С.В., специалист „Човешки ресурси
и длъжностно лице по безопасност и здраве“, за подаване на молба за напускане,
с указания да си заплати осигурителните вноски. Причината, според ищеца е, че
служителят, респ. дружеството, са знаели, че той като секретар на КТ „Подкрепа“
се ползвал със закрила по чл.333, ал.3 от КТ. С.В. постоянно му звъняла по телефона, като му
оказвала психически тормоз, казвайки му, че ще бъде закрита щатната бройка на
длъжността, която заемал и по този начин нямало да получи полагащото му се при
пенсиониране обезщетение. През ноември 2020 г. на работното му място дошъл
главният инженер С.В., който събрал служители и се опитал да направи подписка
за освобождаването на ищеца от работа. На 25.11.2020 г. получил по пощата
покана за даване на обяснения с въпрос „Как и по какъв начин се следи за
спазване на лимитите и разходването на горива и смазочни материали“. На
30.11.2020 г. лек автомобил, собственост на дружеството претърпял ПТП, след
което главният инженер отново заплашил ищеца, че ремонтът следва да бъде
заплатен от него, ако не подаде заявление за напускане. Заплашвали и го и с
дисциплинарно уволнение. Психическият тормоз продължил до 10.12.2020 г. На
посочената дата главният инженер му крещял и направил опит да го удари, като му
крещял да се маха. На същия ден ищецът установил и, че бюрото на работното му
място било изнесено, а компютърът
демонтиран, с което бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения. Всички
тези действия били принудили ищеца да подаде жалби в Районна прокуратура Шумен
и „Инспекция по труда- Шумен. На 10.12.2020 г. получил и телефонно обаждане от
председателят на КТ „Подкрепа“ в дружеството да отиде в управлението да си
подаде молбата за напускане. Ищецът се явил в управлението и очаквал да получи
предизвестие, но се оказало, че той трябва да подаде такова. Същият отказал и
си тръгнал. В следствие на отказа му С.В.се обадила на главния инженер, който
наредил ищецът да не напуска сградата, докато не си подаде заявление за
напускане. Ищецът изпаднал в шок, след което В. му подала химикал и лист и
започнала да му диктува да пише заявление за напускане, което било занесено за
входиране от В.. Всичко това се било отразило негативно на здравословното му състояние.
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че заявлението за напускане работа при дружеството
е подадено от него под натиск и принуда, чрез осъществяване на психически
тормоз на и извън работното му място.
Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за незаконно,
извършеното от ответника със Заповед №1/04.01.2021 г., уволнение, както и да
бъде отменено; да бъде възстановен ищецът на работата, заемана при ответника
преди уволнението - “Инспектор по безопасността на транспорта”, с място на
работа – Район Шумен; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 7 261, 80 лева /по 1 210, 30 лева
месечно/, за период от шест месеца, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си,
като допълнително излага доводи за нищожност на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът,
в законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че
счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни, сочейки подробни
аргументи. Твърди, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като е налице
основанието, въз основа на което е уволнен ищецът, като работодателят
законосъобразно е прекратил трудовите правоотношения между страните въз основа
на валидно отправено от ищеца предизвестие. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа изложените в
отговора доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства
/частно заверени преписи от трудов договор №25 от 18.01.2011 г. и Допълнително
споразумение към трудов договор №116/17.07.2020 г./, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение и ищецът, считано от 18.01.2011 г.
е работил при ответника, като е изпълнявал длъжността “Инспектор по
безопасността на транспорта“, с място на работа Шумен-специалисти, като към
датата на подаване на исковата молба е с място на работа Помпажна вода- перс. в
осн. дейност- Шумен. Не се спори, че със Заповед №1/04.01.2021 г. на управителя
на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, на основание чл.326,
ал.1 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
11.01.2021 г. От текста на цитираната заповед и заявление, подписано лично от
ищеца, става ясно, че ищецът е представил пред работодателя заявление, с което
е обективирал молба за освобождаване от заеманата от него длъжност, поради
навършване години за пенсия, осигурителен стаж и възраст. В заявлението изрично
е записано, че същото следва да се счита за едномесечно предизвестие, като от
същото става ясно, че е входирано при ответното дружество на 10.12.2020 г.
Последното се признава и от ищеца. В случая ищецът оспорва прекратяване на
трудовото правоотношение, излагайки твърдения за отправени към него от страна
на служители на дружество закани и заплахи, като по този начин бил принуден да
подаде молба за напускане. Тези твърдения на ищеца останаха недоказани. По
делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че
към месец април 2020 г. ищецът е навършил години за пенсиониране, като към него
момент не е притежавал необходимия трудов стаж. Видно от представеното по
делото писмо от ТП на НОИ-Шумен, се установи, че считано от 24.11.2020 г. на
ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и
ал. 2 от КСО, т.е. съдът приема, че към датата на отправяне на предизвестието
от ищеца за последния вече е било налице правото на лична пенсия на
горепосоченото основание. По жалба на ищеца е било инициирано и водено и
наказателно производство, което е приключило с прекратяване, поради факта, че
не е извършено престъпление по чл.143, ал.1 от НК. От събраните по делото
гласни доказателства /показанията както на водения от ищеца свидетел, така и на
свидетеля, разпитан по искане на ответника/, се установи, че на 10.12.2020 г.
свидетелката К. била посрещнала ищеца в сградата на управата, за да го заведе в
отдел „Труд и работна заплата“. Същата свидетелка заяви, че ищецът й се обаждал
няколко пъти преди това относно въпросът, отнасящ се до негово пенсиониране,
като по този въпрос ищецът й бил споделял, че си „имал разправии с управата на
предприятието“. От показанията на свидетелката В. става ясно, че същата, поради
практика на работодателя, в началото на всяка година проверявала кои работници
и служители ще се пенсионират през съответната година. По този повод същата се
била обаждала на ищеца, тъй като той бил един от служителите, на които му
предстояло пенсиониране. След разговор се разбрали, че ищецът навършва години
през месец април, но едва през октомври придобива необходимия трудов стаж за
пенсиониране. През месец октомври отново са водили разговор, но ищецът й бил
казал, че отново не му стигат шест месеца. Същата свидетелка заяви, че на
датата, на която ищецът си е подал заявлението за напускане й се обадила С.В.,
ръководител на регионалния синдикат „Подкрепа“, която й казала, че ищецът е
решил да си подаде молба за напускане, като искал да отиде в управлението и да
си я подаде. Свидетелката заяви, че лично пред нея ищецът е написал и подписал
молбата. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като
показанията и на двамата свидетели са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви, а от друга се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства /фактите относно придобитото и упражнено право на ищеца на пенсия
за осигурителен стаж и възраст/. По делото не се събраха някакви надлежни
доказателства, установяващи, че ищецът е бил принуден, чрез заплахи и закани да
подаде молба за прекратяване на трудово-правната връзка между страните. По
делото са представени копия на подавани от ищеца жалби до Районна прокуратура
Шумен и Инспекция по труда- Шумен, като по втората няма данни за водено и
приключило производство, т.е. няма някакви надлежни доказателства за установени
нарушения на трудовите норми от страна на работодателя. Както е посочено и
по-горе, няма и доказателства за осъществени от работодателя неправомерни
действия /закани, заплахи, принуда/ спрямо ищеца, които действия пряко да са
повлияли при вземане на решение от страна на ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Нещо повече, без значение е в случая инициаторът
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, при положение, че
по делото безспорно се установи, че към датата на уволнението са били налице
законовите предпоставки на разпоредбата на чл.328, ал.1 т.10 от КТ. Според
текста на цитираната разпоредба, работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал.2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е един и
същ както за работника, така и за работодателя. Не почиват на закона изнесените
от ищеца в исковата молба доводи за вероятната причина работодателят да не
предприема мерки за прекратяване на трудовия му договор, а именно, поради
избягване процедурата по чл.333 от КТ, тъй като последната е задължителна при
изчерпателно посочените в нормата основания за уволнение, сред които не е това
по чл.328, ал.1, т.10 от КТ.
Ето
защо, съдът стига до извода, че прекратяването на трудовите правоотношения
между страните е законосъобразно, тъй като е извършено при спазване на
нормативните изисквания, като първият обективно съединен иск следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето
на първия обективно съединен иск влече след себе си същата правна последица и
по отношение на другите акцесорни претенции- по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
На
основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК, вр. с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в размер на 300.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от П.Т.П., ЕГН **********,***, срещу "Водоснабдяване и канализация -
Шумен" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Й.П.- управител, обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване извършеното от
ответника със Заповед №1/04.01.2021 г. уволнение за незаконно, както и да бъде
отменено; да бъде възстановен ищецът на работата, заемана при ответника преди
уволнението - “Инспектор по безопасността на транспорта”, с място на работа –
Район Шумен; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ в размер на 7 261, 80 лева /седем хиляди двеста шестдесет и
един лева и осемдесет стотинки/, /по 1 210, 30 лева месечно/, за период от
шест месеца, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********,***,
да заплати на "Водоснабдяване и
канализация - Шумен" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Й.П.- управител, сумата от 300.00 лева /триста
лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр. Шумен в двуседмичен срок, считано от 03.10.2023 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: