Решение по дело №521/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 162
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Миглена Руменова Маркова
Дело: 20225300600521
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Петър С. Петров
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.К.К.- защитник на молителя
А.В.А. срещу протоколно определение №1625/04.03.2022г. постановено
по ЧНД №1035/2022г. по описа на ПРС, І-ви н.с, с което е оставена без
уважение молбата за постановяване на съдебна реабилитация на
А.А..
Определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че
неправилно съдът е приел, че тригодишния срок визиран в чл. 87 от НК
не е изтекъл с изтичането на изпитателния срок на наложеното на А.А.
наказание лишаване от свобода по НОХД № 6637/2017г. по описа на РС–
Пловдив. В тази насока е изразено несъгласие с аргументите в атакувания
съдебен акт, че срока по чл. 87 от НК започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок, а не от влизане в сила на присъдата. Иска се
от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови
1
ново, с което да постанови съдебна реабилитация на А.А..
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура пледира за
потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Излага съображения, че обосновано първостепенният
съд е приел, че не са налице основанията на чл.87 от НК, тъй след
изтърпяване на наказанието наложено на А.А. по второто му осъждане не
са изминали три години.
В съдебно заседание не се явява молителят А.А.. За него се явява
адв.К., която поддържа жалбата си по изложените в нея обстойни
съображения. Навежда доводи, че е налице противоречива съдебна
практика на съдилищата в страната, относно началния момент, от който
започва да тече срока визиран в нормата на чл.87 от НК. Пледира, че
липсата на съдебна реабилитация затруднява А.А. да води нормален
живот. Иска се отмяна на определението на РС-Пловдив и постановяване
на ново, с което А.А. да бъде реабилитиран.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен
състав и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери
изцяло правилността на определението по посочените от страните
основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
За да постанови определението си, Пловдивският районен съд е
възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка:
А.В.А. е осъждан както следва:
1. С определение по НОХД №406/2016г. на РС- Велинград, влязло в
сила на 30.03.2017г. подс.А. е осъден за извършено на 28.01.2016г.
престъпление по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК на пробация при
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично“ и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца“. Наказанието било изтърпяно на 11.10.2017г.
2
2. С присъда №25/30.01.2018г. по НОХД №6637/2017г. на ПРС,
влязла в сила на 03.10.2018г., А.А. е осъден за извършено на 16.05.2017г.
престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1 от НК на лишаване от
свобода в размер на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Възприетата фактическа обстановка е изградена въз основа на
събраните доказателства по делото.
При правилно установена фактическа обстановка съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията на чл.87
от НК за постановяване на съдебна реабилитация на молителя А.А.,
доколкото не е изтекъл визирания в нормата на закона тригодишен срок
от изтърпяване на наказанието по последното му осъждане. По него
жалбоподателят А. е осъден с влязла в сила присъда на 03.10.2018г. на
четири месеца лишаване свобода, изпълнението на което на осн. чл.66
ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Това наказание е изтърпяно
от молителя на 03.10.2021г., с изтичането на изпитателния срок. От тази
дата започват да текат трите години, визирани в нормата на чл.87 от НК,
през които същия следва да има добро поведение и да не извършва друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по- тежко
наказание. Едва след 03.10.2024г. жалбоподателят А.А. може да поиска от
съда да постанови съдебна реабилитация при наличие и на другите
изброени по- горе предпоставки: добро поведение, възстановени вреди от
престъплението, за което е осъден и да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по- тежко
наказание.
Настоящият съдебен състав не възприема като основателно
възражението на адв.К.К. за наличие на противоречива съдебна практика
относно момента, от който започват да текат трите години визирани в
нормата на чл.87 от НК. Този въпрос е уреден еднопосочно както в
множество решения на ВКС на РБ, така и в ТР №20/17.05.1983г. по н.д. №
21/1983г. на ОСНК на ВС и в ТР №2/2018г. по тълк.дело №2/2017г. на
3
ОСНК на ВКС, в които се сочи като начален момент, датата на
изтърпяване на наказанието, а не датата на влизане в сила на съдебния
акт. Доколкото се касае за тълкувателни решения на ОСНК на ВКС
следва да се посочи, че същите съобразно чл.130 ал.2 от ЗСВ са
задължителни за органите на съдебната власт и те следва да ги спазват
при извършване на правораздавателната си дейност. Ето защо дори и да е
налице решение на съд в обратния смисъл то не е задължително за
настоящия съдебен състав.
Предвид гореизложеното определението на РС- Пловдив като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл.334 т. 6 във вр. с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №1615/04.03.2022 г. по
ЧНД №1035/2022г. по описа на РС-Пловдив, І-ви н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните за решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4