№ 154
гр. Габрово, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.М., чрез проц. представител адв.П. С. против
решение №260120/25.03.2021 г. на Районен съд гр. Габрово по гр. дело № 348/20 г., с което
са допуснати до делба, при равни квоти, имотите и движимите вещи, заявени с исковата
молба и е отхвърлен предявения насрещен иск по чл.23, ал. 1 от СК за трансформация
относно част от недвижимите имоти.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно,
противоречало на материалния закон, необосновано и произнесено при съществени
процесуални нарушения.При формиране изводите на първоинстанционния съд не били
анализирани всички събрани по делото доказателства. Съдът не се аргументирал кои от тях
кредитира и на какви основания. Твърденията и аргументите на жалбоподателя не били
отчетени, а оспорванията на част от доказателствата не били отбелязани, нито съдът се
произнесъл по тях. Всичко изложено обосновавало извода за допуснати съществени
процесуални нарушения. Не били отделени спорните от безспорни факти в твърденията на
насрещните страни.Нито един от аргументите, развити подробно в писмените бележки,
представени пред първата инстанция не бил разгледан и отчетен. При толкова голям обем
на доказателствата, подобен подход при гледане на делото обуславял немотивирани и
необосновани изводи на съда. Твърди се още, че съдът следвало да извърши преценка,
съобразена със стойността на процесното имущество и конкретните суми с извънсемеен
произход, които претендиращата страната доказва да са вложени в придобиването на това
имущество.Събраните по делото конкретни писмени доказателства относно лични средства
на ищеца по насрещния иск, вложени в изграждането на спорните процесии имоти, не били
взети предвид и анализирани, нито дори описани в съдебното решение. Безспорно
установените суми, вложени от ищеца М.М. в изграждането на спорните имоти били на
общата стойност само по документални данни в размер на 180 862,13 лева. Събраните
1
доказателства отреждали тези суми като лични на М.М., а свидетелите установили, че
неговите допълнителни начинания (продажбата на друг имот - изградена, възстановена и
продадена къща в с. Ч., както и придобиването, реновирането и продажбата на друг
апартамент в гр. Г.), били изцяло насочени към финансиране на строежа на спорния имот в
с. П.. Произходът и влагането на тези суми въобще не бил разискван в оспореното решение.
Оспорен бил произходът и на личния заем, в размер на 30 000лв. за който били представени
доказателства, на съдът изцяло подминал нуждата от анализ и преценка на тезата на
ответницата и на всякакви други доказателства, като приел, че искът е недоказан. Не се
споменавали безспорно установените като лични суми от продажба на наследствено
имущество и доходи от рента на наследствени имоти. От друга страна претендираните като
приход от Е.М., макар и в минимални размери, били описани подробно и приети
безпротиворечиво по начина, по който са заявени . За тези суми не било обсъждано дали е
доказано да са вложени в строежа на спорния имот в с. П.. Според жалбоподателя, кредита
от 10 673,25 лв. не бил разходван за семейни имоти. Сумата била усвоена и веднага оставена
на депозит. Когато десет месеца по-късно бил изтеглен и вторият кредит от 15 273,11 лв., с
тази сума бил погасен първия кредит. Реално получените средства били само от този втори
кредит. Сумата по втория кредит била използвана за заплащане на обучението и разходите
на малкия син на семейството Р. М., който започнал редовно и платено обучение в Л.. Той
потвърдил първоначално изложената от жалбоподателя теза в показанията си, поради което
тази сума не можело да бъде считана като вложена в процесния строеж. В писмените
бележки подробно били развити аргументи, формирани в резултат на анализа на
разпечатките от банковите сметки на Е.М. - стойностите на трудовите й възнаграждения,
липсата на външни приходи и фиктивните преводи на суми, посочени като заплати от една
нейна сметка към друга. Тези факти не били разгледани. По подобен начин набързо било
потвърдено, че ответницата заплатила сума над 20 000 лв. за консумативи разноски за общи
имоти - без да се отчете заявеното оспорване на експертизата. Не били отчетени и
безспорните факти, че М.М. редовно нареждал към Е.М. суми, само по банкови сметки за
част от процесния период, установени на обща стойност от 15 650 лв. - сравнено с
установените плащания съгласно СТЕ на стойност около 21 000 лв., изводът за
самостоятелен принос на М. бил невъзможен.Свидетелските показания не са анализирани по
никакъв начин. Част от тях са преразказани - като това не съставлява дейност по
правоприлагане - и са посочени само такава част от тях, която е в състояние да подкрепи
вече възприетата от решаващия съд теза за неоснователност на иска. В писмените бележки
подробно били изложени неясните, неточни моменти в показанията на свидетелите, както и
явните противоречия по основните групи от факти, които следвало съдът да обсъди, като
задължително посочи на кои от свидетелските показания основава изводите си и по каква
причина. Друг основен факт - че бившите съпрузи живеели отделно много преди делото за
развод, бил подминат от съда. Не бил споменат официален документ - постановление на
районна прокуратура, в което твърденията на страните били отразени независимо от
настоящия спор и били приети от прокуратурата като установени във връзка с проведено
разследване. Не било допуснато и доказателствено искане да се разпита свидетел, който да
установи откога лицата не обитават семейното жилище и живеят разделени. В жалбата се
твърди още, че съгласно задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, било
прието, че „при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена
общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по
делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде
направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има
извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно
стойността на придобитото по време на брака имущество." Липсвало изследване на
първоинстанционния съд относно:Какви са вложените в изграждане на спорните имоти
средства;Кои от тях са с извънбрачен произход и на каква стойност са те;Каква е стойността
на спорните имущества, за да се съпоставят с установените средства.За придобитите и
вложени от ищеца средства били налице достатъчно писмени доказателства, но не са
изследвани стойностите на отделните спорни имоти.Иска се да бъде отменено обжалваното
2
решение и постановено друго, с което да бъде уважен насрещния иск.
В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
С определение № 534/12.10.2021 г. въззивният съд е констатирал нередовности на
насрещната исковата молба от М. П. М. срещу ЕЛ. Г. М.. Като правно основание е посочена
разпоредбата на чл.23 ал.1 и 2 СК. Посочено е, че описаните в молбата имоти са лична
собственост на М., тъй като са придобити с лично имущество, а личното притежание на Е.
М.а било незначително. Не е посочена цената на имотите, претендирани като лична
собственост, както и каква част от тази стойност се претендира да е заплатена с лични
средства и труд и каква точно е незначинтелната част на бившата съпруга.На ищеца по
насрещния иск са дадени указания да изправи следните нередовности :Да посочи
стойността на претендираните като лични имоти и вложените в изграждането им средства,
каква стойност и кои от тях имат извънбрачен произход. Да се конкретизира точно по пера
произхода и размера на претендираните лични средства. Да се уточни пълна или частична
трансформация се иска.
В изпълнение на указанията, ищецът по насрещния иск е направил следното
уточнение: Стойността на гараж-сграда с идентификатор *** с адрес на имота: с. П., общ. Г.,
ул. „Г. Д." е в размер на 1000 лева;Стойността на поземлен имот с идентификатор ** в м.
„С.", с. П., общ. Г. - е в размер на 2500 лева;Стойността на сграда с идентификатор ** -
жилищна сграда в м. „Г.", с. П., общ. Г. - е в размер на 130 000 лева.Заявеният иск е за пълна
трансформация, тъй като имотите - гараж и поземлен имот, са придобити изцяло с лични
средства, а жилищната сграда е изградена също с лични средства и вложен личен труд.
Средствата, вложени за придобиване на тези имоти, са лични на ищеца М.М. със следния
произход:
Продажба на наследствени земи в с. Л., съгласно представен нотариален акт и банкова
разпечатка- 22 050 лева; Паричен заем, съгласно писмен договор с нотариална заверка - 30
000 лв;Продажба на личен наследствен имот в с. Д., обл. Л. - 1 833 лв.Продажба на къща
в с. Ч.-64 000 лв.;Продажба на апартамент ** в гр. Г., изцяло реновиран с личен труд на
ищеца и средства, вложени в него, също лични-49 000 лв.;Средства от аренда на лични
земеделски имоти, съгласно представени писмени договори за аренда за периода 2004-2011
г., по 90 лв на година 540 лв. В уточнението е посочено също, че дял в част от посочените
средства може да се признае на Е.М. до стойността на 1/10 за следните имоти:Къща в с Ч. -
предвид данни за нейно частично участие и/или някакви грижи за семейство, евентуално до
навършване на пълнолетие на децата.Предвид горното, редуцира сумата, получена от
продажбата на този имот само за ищеца М.М. на сумата 57 600 лв.Апартамент № 19 в гр. Г. -
принос на стойност 1/10 от общата сума на прихода от този имот, предвид гореизложеното.
С оглед това, сумата, получена от продажбата на този имот само за ищеца М.М. е в размер
на 44 100 лева.Общата стойност на вложените от ищеца суми за придобиване на имотите,
предмет на насрещния иск за трансформация е 154 473 лв.Сумите включват както
номиналната стойност на придобиване на имотите, средства за изграждане на жилищната
сграда и нейното обзавеждане и оборудване, административни и други такси, поддръжка на
имотите за целия период от придобиването, респ. от началото на строителството, разходи по
поддръжката им и др.Част от тези средства са били необходими и за нормален живот, с
което е обяснима разликата между номиналната стойност на имуществото и вложените
3
средства. Допълнително, по делото са представени доказателства и за преводи на парични
суми от М.М. към съпругата му за периода 2011- 2015 г. - само по банков път- на обща
стойност от 15 650 лева.Ищецът по насрещния иск моли да се вземе предвид, че в
изброените по-горе средства не фигурира никаква част от сумите, налична по банковите
сметки на М. в Юробанк, съгласно представените извлечения - 15 897,13 лв., а от средствата
в ДСК Банк, извън получената цена за продадената къща в с. Ч. - остатъкът е 49 615 лева.
С писменото си становище ответницата по насрещния иск оспорва изцяло заявеният
иск за пълна трансформация и твърдението, че гараж и поземлен имот бил придобити с
лични средства на М.М., а жилищна сграда била изградена с лични средства и вложен личен
труд на същия, тъй като произходът па тези средства бил изяснен с представени по делото
документи и свидетелски показания.
Имотът описан в НА №41, том I, рег.№940, дело№35/2012г на нотариус И.К. е придобит по
време на брака между страните през 2002г със средства на страните.
М. е участвала пряко в закупуването на имота, тъй като сумата от 8 700лева са семейни
средства.Участвала пряко в подобряване на имота, като и през периода от 2002г до дата на
продажбата през 2012г е участвала в полагането на грижи за домакинство и деца.Оспорва
твърдението, че средствата, вложени за придобиване на имотите, били лични на ищеца
М.М., както и посочения произход.Оспорва твърдението, че сумата от продажбата на имот
описан в НА №41, том I, per. №940, дело №35 /2012г на нотариус И.К. в размер на 49 000
лева са негови лични средства, тъй като бил изцяло реновиран с личен труд на М.М. и
средствата вложени от него. Имотът е придобит в режим на СИО, а ответницата има принос
в закупуване, подобряване на имота и в полагане на грижи за домакинство и деца.Оспорва
твърдението, че средства в размер на 69 000 лева получени от продажбата на имот описан в
НА №22, том 1, рег.№402, дело№20/2007г на нотариус И.К. не били в режим на СИО, а били
лични средства на М.М., тъй като има съвместен принос, както в закупуване и подобряване
на имота, така и в полагане на грижи за домакинство и деца.Имотът в с.Ч. бил закупен с цел
страните по делото и децата да го ползват като извънградска вила. В реновирането на
къщата в описания имот, са участвали не само страните по делото, но и техния син П. М..
Съпругата участвала пряко в подобряване на имота, както през периода 2007г /годината на
закупуване на имота/ до 2014/датата на продажбата на имота/' е полагала на грижи за
семейството и децата.Оспорва ,че сумата 30 000 лв.е личен заем на ищеца, тъй като е
установено, че е даден на семейството за строежа на къщата. Оспорва, че средствата от
продажба на наследствени земи в с.Л. са вложени за закупуване на имотите предмет на
настоящата делба.Голяма част от тази сума е била за закупуване на алпийско оборудване и
финансиране на експедиции и за поддържане на извънбрачни връзки.
Сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Г. с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, разположена в
поземлен имот с №**, е придобита по време на брака по силата на НА за собственост на
недвижим имот №58, том I, рег.№834, дело№54 от 2007г на нотариус И.К., per. №369 на НК.
Поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри
4
на гр.Г. в местност С., с.П., общ.Г. с площ от 2518 кв.м. е придобит по време на брака между
страните по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот №107, том И, рег.№4214,
дело №277/2007г на нотариус И.К., рег.№369 на НК с общи семейни средства, които са част
от сумата по договор за жилищен кредит №2690/Я/2007г., сключен на 13.07.2007г. с
кредитоискатели страните по делото, използвана за закупуване на земята.
Сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г.,
разположена в поземлен имот с ** с адрес на местност Г., с.П.. общ.Г., застроена площ
117кв.м. е построена в режим на СИО и не е наследствена на ищеца по насрещния иск,
което е видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво и удостоверение за въвеждане в експлоатация №80/01.10.2013г. Построена е с
личен труд на страните по делото и на техните деца и изцяло със семейни средства .
Ответницата по насрещния иск твърди, че част от средствата за построяване на сградата са
получени от : 20 000лева са отпуснати на страните по делото от „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ „ АД по силата на Договор за жилищен кредит№2690/Я/2007 сключен на
13.07.2007г. В чл.2 от описания договор е посочена целта на кредита и това е за
довършителни работи на недвижим имот - двуетажна жилищна сграда с гаражи със ЗП 100
кв.м. в местност Г., село П.;10 673.25лева са отпуснати на страните по делото от
Райфайзенбанк БЪЛГАРИЯ АД по силата на договор за потребителски кредит сключен на
08.01.2013г.;15 273.11лева са отпуснати на страните по делото от „Райфайзенбанк
БЪЛГАРИЯ АД по силата на договор за потребителски кредит сключен на
22.10.2013г.; 49 000лева са получени от продажбата на имот придобит в режим на
СИО- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** с адрес на имота :гр. Г., ул."М."
№** по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот №41, том I, рег.№940, дело
№35/2012г на нотариус И.К.. рег.№369 на НК ; 69 000лева са получени от продажбата на
имот придобит в режим на СИО- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** с адрес на имота:
с.Ч.. общ.Г., по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот №44, том II, рег.
№3616, дело 221 от 2014г на нотариус И.К., рег.№369 на НК; 15 472.50лева са отпуснати на
страните по делото от Райфайзенбанк БЪЛГАРИЯ АД с договор за потребителски кредит,
сключен на 06.04.2016г., като средствата от кредита са използвани за довършителни
дейности и обзавеждане. Сумите за заплащане на вноските по договорите за кредит са
удържани от трудовото възнаграждение на Е.М. и продължават да бъдат и към настоящия
момент изплащани от нея.Общо 1090 щ.д. и 198 евро, получени от сина им П. М. за периода
2009 г. – 2011 г.
Част от средствата за построяване на сградата са предоставени лични средства на
съделителя Е.М., а именно: 1900 щатски долара на 01.08.2006г и 1800 щатски долара на
08.11.2006г са получени от брат й С. О. във връзка с уреждане на наследствени
взаимоотношения.
Ответницата по насрещния иск твърди също, че по време на строежа на къщата в с.П.
през периода от 2006г до 2013г. страните по делото са работили заедно във фирма СД "Авис
- С. и сие"' в гр.Г., бул."Т."**. Когато М.М. е работил на строежа на процесната сграда, Е.М.
5
го е замествала във фирмата, като е изпълнявала и неговата работа и нейната работа, през
цялото време на семейния им живот Е.М. се е грижила за домакинството, за семейството и е
заплащала всички битови сметки чрез нейната разплащателна сметка в „Уникредит
Булбанк"АД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск за делба във
фазата по допускането.
Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е сключен през 1994
г. и прекратен с влязло в сила решение на 5.02.2020 г.
Не се спори също, че по време на брака си, страните са придобили следните
недвижими имоти: Апартамент, намиращ се в гр. Г., ул. А. № ** с площ от 64.14 кв.м., с
избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на
сградата;Сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Г. с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, разположена в
поземлен имот с №**, придобита с НА за собственост на недвижим имот №58, том I, рег.
№834, дело №54 от 2007г на нотариус И.К., per. №369 на НК; Поземлен имот с
идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. в местност С.,
с.П., общ.Г. с площ от 2518 кв.м., придобит с НА за покупко-продажба на недвижим имот
№107, том И, рег.№4214, дело №277/2007г на нотариус И.К., рег.№369 на НК; Сграда с
идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г., построена в
поземлен имот с ** в местност Г., с.П.. общ.Г., застроена площ 117кв.м. , както и три леки
автомобила. Иска се да бъде допусната делба при равни части по ½ ид.ч. за двамата
съделители.
Съделителят М.М. е предявил насрещен иск с правно основание чл.23,ал.1 от СК за
признаване на установено по отношение на ЕЛ. Г. М., че той е изключителен собственик на
следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Г. с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо,
гараж, разположена в поземлен имот с №**, придобита с НА за собственост на недвижим
имот №58, том I, рег.№834, дело№54 от 2007г на нотариус И.К., per. №369 на НК;Поземлен
имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. в
местност С., с.П., общ.Г. с площ от 2518 кв.м., придобит с НА за покупко-продажба на
недвижим имот №107, том И, рег.№4214, дело №277/2007г на нотариус И.К., рег.№369 на
НК; Сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г.,
построена в поземлен имот с ** в местност Г., с.П.. общ.Г., застроена площ 117кв.м., тъй
като са закупени и построени с негови лични средства и положен труд.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява
следното: Св. А. Т. познава страните, не знае, че са се развели, но живеели разделени може
би десет години и повече.Свидетелят и М. се занимават с алпинизъм. До преди 10 г.
свидетелят поемал обекти за височинна работа с по - високо ниво и го викал да
помага.Преди 10 г. се изкарвали много добри пари. 5-6-7 или 8 пъти го викал да работят по
тези обекти. Вземали по 1200 лв. за една седмица. Свидетелят лично му заплащал на ръка
около средно по 1000 лв. на обект за седмица, 4-5 работни дена. М. имал големи умения,
буквално си направил две къщи. През 2006 г. били заедно в К. и той му казал,че баща му
6
започнал да строи къща, но починал, оставил му някакви пари и трябва да изкара къщата.
Свидетелят не знае колко пари е оставил баща му. След година му казал, че е купил къща в
с. Ч. и му трябват камани.Щял да я стегне и да вземе някой лев. Стегнал къщата и я обявил
за продан. Междувременно къщата на П. продължавал да я ремонтира.Свидетелят му
помагал да слага лайсни, сам си налепил плочките. В гаража правел замазки, изливал бетон.
Сега къщата е завършена и той живеел там. Още един апартамент пак по същия начин,
намерил го евтино и след това го препродал.Свидетелят твърди, че в къщата в с. П. минавал
3-4 или 5 пъти, за периода от 2010 до към 2014 г.и той винаги бил там.Свидетелят твърди
също, че в К. ходили на алпийска експедиция два пъти, но той като спасител му се полагали
оборудване и дрехи, поради което не ги е купувал.
Свидетелят Ю.М. познава М. от 20 г. Когато къщата в с. Ч. била готова, в с. П. била
строителен обект.Съвместно правили обзавеждане, включително и вътрешни врати,
помагали си, тъй като и свидетеля строял къща.Според свидетеля, М. бил универсален
специалист и го ползвал за много неща и той също го ползвал. Плащал му, защото не можел
да му върне по същия начин. Строежите си финансирал на различни етапи от различни
източници. М. можел да изкопае канал, да си направи ограда, шпакловка. За грубия строеж
ползвал хора, които да му помогнат.Повечето вършел сам. Къщата в с. Ч. била купена да
инвестира пари, да я реновира и да я продаде. От там реализирал печалба за да, финансира
новата къща.Според свидетеля, нивото на доходите му било доста над средното, предвид
нещата, които си позволявал. Работел на висока позиция в цех за мебели. Коментирали, че
купува имоти, знае за апартамент и за продажба на земи. Докато движел нещата в цеха,
работил и за други фирми. Свидетелят знае, че са ползвали семейни кредити за да си изучат
децата.
Свидетелят С.Ц. познава страните, тъй като е бивш работник в СД АВИС-мебелна
фабрика до 2008-2009 г., в която М.и били шефове. Знае, че стояли къща над Куката, където
предимно работил М..Докато М. бил на строежа, Е. го замествала изцяло в служебните му
задължения.
Свидетелят С. О. е брат на Е.М., от дълги години живее в чужбина.Знае, че сестра му
се включила в строежа с труд и със средства. По всички организационни въпроси помагала,
с физически труд, с финансови средства. Давал пари на сестра си, които и се полагат по
наследство, както и по нейно искане.Когато ходил на обекта виждал по един, двама човека и
П. М., големият им син, който също много помагал.
Свидетелят Н.Д. е съпруг на сестрата на Е.М.. Той заявява, че са близки, уважава и
двамата до днес. Той се занимавал със строителство и го поканили да помага да се построи
къщата в с. П.. Започнали 2005-2006 г.Свидетелят бил от самото начало до последната
керемида. Ръководел обекта, отговарял за извършването на всяка една дейност. Работили и
други работници, някои идвали за по седмица, други за месец. За работата му плащали
както М., така и Е.. Тогава свидетелят ги възприемал като едно семейство. Работниците
били наети от М..Той самият много от дейностите извършвал сам. Знае, че купили къща в с.
Ч. в периода когато се строяла къщата на с. П. и я продали,когато къщата в с. П. не била
завършена. Според свидетеля, има много неща, които М. е правил и по двата строежа,
основания двигател бил той. Е. със сигурност извършила нещо, но свидетелят не може да
каже конкретно, тъй като това е мъжка работа.
Свидетелят Р. М. е син на страните.Живее в Л., където завършил образованието си в
периода от 2013 г. до 2015-2016 г. Семестриалните такси и другите разходи заплащал чрез
кредит от британското правителство. Там живел на квартира. Първоначалните си разходи
покрил чрез кредит, изтеглен от майка му в България. Свидетелят подробно разказва как
семейството е взело решение да построи процесната сграда в с. П..През 2006 г. започнал
строежа на къщата, като до 2007 г. къщата била вдигната до покрив. Вуйчо му бил строител
и той водел проекта. Свидетелят, неговият брат и баща им изградили цялата конструкция на
покрива през 2007 г. Имало за кратко време познат, който работил по това време в тяхната
фирма за мебели и помагал за къщата. През 2007 г. работили двамата братя и баща им.
Къщата била издигната изцяло до покрив, правили и довършителни работи. Майка му била
7
нещо като технически надзор. Не бил постоянно в града, по време на семестрите го нямало,
но летата прекарвал тук. Свидетелят заявява, че по време на строежа, не е имало деление,
всички били с общ семеен бюджет. Брат му през 2009 г. заминал за щатите и от тогава е там
и постоянно изпраща пари. Къщата в с. Ч. строили успоредно с тази в с. П.. Къщата в с. Ч.
била завършена първа. Прекарвали няколко лета там. Къщата в с. П. била в застой поради
финансови причини в периода около 2013-2014 г., поради което продали къщата в с. Ч. за да
се изкара къщата в с. П.. Освен тази къща имали още един закупен апартамент, в който брат
му живял няколко години. Целта била братята да има къде да живеят. Синът на страните
обяснява още, че баща му е направил металните врати, ограда и много други неща, тъй като
ме се отдава. През 2013 г. м. септември заминал за Л., а брат му заминал 2009 г. за САЩ, по
което време и двете къщи били завършени.
Свидетелят С., притежава цех за производство на мебели, където до 2019 г. работил
М.. Знае, че е изработвал във фирмата мебели за къщите си, също огради и обшивки,
витрини, парапети, врати. Ответникът съвместявал две длъжности- организиране на
производството и поддръжка, поради което, съпругата му, която работела в производството,
нямало как да го замества, като изпълнява специфични дейности, но в организацията на
производството до известна степен била в състояние да върши работата му.
Свидетелката В.П. твърди, че през 2006 г. дала заем на семейството на М.М. за
строежа на къщата в с. П.. Св. П. уточнява, че семейството са М. и Е. М.и и децата.
Свидетелят Е.Д. твърди, че познава М. от 20 г.Двамата били планинари. През 2005 г.
заедно пътували до А., като цената била 2400 евро. През 2010 М. изкачвал връх Е. в Р.,
където цената била около 1400 лв. всичко за 12 дни. Бил и в планината Т., но свидетелят не
знае подробности.
По делото е допусната съдебно икономическа експертиза, която съдът приема като
компетентна и мотивирана. Съгласно поставената задача, експертът проследява движението
по сметките на М.М. и Е.М. в периода от 2006-2013г. и от 2013-2016г., основанията за
извършване на паричните преводи, от кои и към кои лица, при което е установено, че по
сметка на М.М. в ДСК през 2012 г.са получени 40000 лева с основание закупуване на
жилище, внесени от М. С.а и 9 900 лева, внесени от М.М. на каса. Общо 49 900лева. От тях
20 000 лв. са прехвърлени в срочен депозит в ПИБ и са изтеглени 22 260 лева от М.М..
През 2014г. по разплащателната сметка в ДСК на Е.М. са внесени парични средства
от В. С. на две вноски – 34 939,ЗО лева и 29 999,10 лева или общо 64 938,40лева, от тях на
27.10.2014г. - 34900лева и на 29.12.2014г. - 29000лева или общо 63 900лева са прехвърлени
по сметка на М.М.. На 28.09.2011г. по сметка на М.М. в ПИБ е направен превод от ЕТ А. Д.
М. с основание покупка на земя в с.Л./45.390дка/ в размер на 22 000лева. Сумата е изтеглена
постепенно до 04.2013г.
През дългия период на проследяване движението на сметките на страните по делото,
вещото лице установява множество други постъпления и тегления и от двамата бивши
съпрузи, извършване на прехвърляния от сметки на М. по сметки на Е. и обратното.
Постъпления от трети лица, техния син и други източници.
Съгласно заключението, през 2007г. Е.М. е кредитополучател по жилищен кредит в
размер на 20 000лева в Пиреосбанк България АД. Основание за кредита е финансиране на
довършителни работи на недвижим имот. Получената сума по кредита е изтеглена веднага
след получаването му. Кредитът е погасен през 2014г. Дължимите вноски са погасявани от
Е.М., като за основание е записвано вноски по кредит.
На 08.01.2013г. Е.М. получава потребителски кредит от Райфайзенбанк ЕАД в
размер на 10 673,25лева. Основание за теглене- потребителски нужди. Получената сума е
вложена в срочен депозит ЗМ+ЗМ на 18.01.201Зг. и прекратен през 05.2013г., след което
паричните средства са изтеглени в брой. Вноските по кредита се изплащат от
кредитополучателката, като са удържани от банката от преводите за работна заплата.
Кредитът е погасен същата година на 23.10.2013 г. На 23.10.2013 г. Е.М. взема нов
рефинансиращ кредит- 15 273,11лева, отново за потребителски нужди. Останалата налична
8
сума от 5 380 лева е изтеглена веднага. Вноските са погасявани от Е.М.. Превеждала е част
от заплатата си в Райфайзенбанк ЕАД, тъй като това е било едно от условията по кредита, а
работната си заплата е получавала в ДСК, след като е започнала работа в И. АД. Кредитът е
погасен на 06.04.2016г.На 06.04.2016г. Е.М. изтегля рефинансиращ кредит отново от
Райфайзенбанк АД в размер на 15 472,50лева. Вноските се изплащат от нея.Крайният срок
на кредита е 15.04.2023г.
Допусната е и приета съдебно оценъчна експертиза основна и допълнителна,
съгласно която стойността на жилищната сграда, построена в с. П. е към 2013 г. -121 430 лв.
и към 2016 г. -118 940 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че е издадено
разрешение за строеж № 259/22.10.2004 г. на бащата на ищеца по насрещния иск П. М., за
строеж на жилищна сграда с гаражи в м. Г., с. П.. На 12.11.2004 г. П. М. е починал и оставил
за свой законен наследник М.М.. На 30.05.2006 г. е издаден протокол за откриване на
строителна площадка, определяне строителна линия и ниво на строежа. На 1.10.2013 г.
Община Габрово издава удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.
С нотариален акт №41, т.1, рег.№240, н.дело № 35/2012г. на нотариус с рег.№369 на
НК, на 11.04.2012г. Е. и М.М.и са продали собствения си недвижим имот, представляващ
СИО, а имено: апартамент ** от жилищен блок „Б.", находящ се в гр.Г., ул."М." №1, за
сумата от 49 000лв.
С нотариален акт №44, томИ, рег.№3616, н.дело №221/2014г. на нотариус с рег.№369
на НК, на 30.12.2014г. Е.М. и М.М. са продали собствения си недвижим имот,
представляващ поземлен имот и построените в него жилищна и селскостопанска сграда, за
сумата от 64 938.40лв. Двата имота са закупени съответно през 2002 г. и 2007 г.
С нотариален акт за покупко-продажба №58,т.1,рег.№834, н.дело№54 от 2007г. от
20.02.2007г. на нотариус с рег.№369 на НК, М. П. М. купува СГРАДА с идентификатор
№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г., одобрени със Заповед РД-
18- 64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: хангар,
депо, гараж. Сградата е разположена в поземлен имот 14218.512317, с адрес на обекта: с.П.,
общ.Г., ул.Г.Д." с площ от 22 кв.м., брой етажи: 1/един/ за сумата от 1000лв.
С нот.акт № 162 том IV дело №287/2005 г.на нотариус Цв.Л. с район на действие
Районен съд Ловеч, М.М. е признат за собственик на основание наследство по закон в
землището на гр. Л. общо в размер на 45.350 дка.
Имайки предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск за делба на
недвижими имоти и движими вещи, придобити от съпрузите по време на брака .
Съделителят М. е предявил насрещен иск с правно основание чл.23 ал.1 СК по отношение на
три от недвижимите имоти, предмет на делбата.
Искът за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства в
придобиване на вещни права през време на брака е преюдициален по отношение на иска
между съпрузи за делба на вещи, придобити през време на брака, тъй като от разрешаването
му зависи дали следва да се допусне делба на вещта и при какви квоти.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният насрещен
иск по чл. 23 от СК е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Бракът между страните по делото е сключен през 1994 г. и прекратен с влязло в сила
решение през 2020 г. За заварените от новия Семеен кодекс (в сила от 01.10.2009 г.) бракове
са приложими разпоредбите на законовия режим за възникване на съпружеска имуществена
общност, доколкото съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са
избрали режим на разделност. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1 от СК,
9
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Когато
придобиването на вещи и вещни права се реализира по време на брака, но с лично
имущество на единия съпруг според разпоредбата на чл. 22 ал. 1 СК, съвместният принос е
изключен и е основание за пълна или частична трансформация, съгласно разпоредбата на
чл. 23 от СК.
Съдът приема, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през 2018 г.,
изхождайки от техните твърдения, изрично заявени в съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд, проведено на 19.01.2021 г./л.342/
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че установената в Семейния кодекс
презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на бившия съпруг, който
поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието
на твърдяната трансформация. Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава исканията и възраженията си и с оглед на това в производството по иск за
трансформация на лично имущество в тежест на ищеца е да опровергае установената в СК
презумпция, като проведе пълно обратно доказване, че вложените от него при закупуването
по време на брака на вещ средства са от извънбрачен произход. Уважаването на
установителния иск по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и потвърждаване
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на придобивната стойност на
имота, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК,
които са еквивалентни на придобивната стойност на имота, както и влагането именно на
тези средства при придобиването на имота.
В случая ищецът по насрещния иск твърди, че сграда с идентификатор №*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. с предназначение на самостоятелния
обект: хангар, депо, гараж, разположена в поземлен имот с №**, придобита с НА за
собственост на недвижим имот №58, том I, рег.№834, дело№54 от 2007г на нотариус И.К.,
per. №369 на НК;Поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Г. в местност С., с.П., общ.Г. с площ от 2518 кв.м., придобит с
НА за покупко-продажба на недвижим имот №107, том И, рег.№4214, дело №277/2007г на
нотариус И.К., рег.№369 на НК и сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Г., построена в поземлен имот с ** в местност Г., с.П.. общ.Г.,
застроена площ 117кв.м., са закупени и построени с негови лични средства и положен труд.
Твърдяните лични средствна, вложени за придобиване на тези имоти, от ищеца М.М.
са със следния произход:
Продажба на наследствени земи в с. Л., съгласно представен нотариален акт и
банкова разпечатка - 22 050 лева. С цитирания по горе нот.акт № 162 том IV дело №287/2005
г.на нотариус Цв.Л. с район на действие Районен съд Ловеч, М.М. е признат за собственик
на основание наследство по закон на имоти в землището на гр. Л. общо в размер на 45.350
дка. От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че на
28.09.2011г. по сметка на М.М. в ПИБ е направен превод от ЕТ А. Д. М., с посочено
основание - покупка на земя в с.Л./45.390дка/ в размер на 22 000лева. Сумата е изтеглена
постепенно до 04.2013г. От изложеното се налага извода, че тези средства са лични на
ищеца по насрещния иск, тъй като са придобити от продажба на негови позелени имоти,
придобити по наследство. Освен размера на вложените средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 СК, е необходимо да се установи влагането именно на тези
средства при придобиването на имота. Посочената сума е получена от М. през 2011 г. и няма
как да е вложена в първите два имота – сграда, предназначена за хангар, гараж и депо и
поземлен имот в м. С. с. П., тъй като те са придобити няколко години преди това – през 2007
г. По делото не се събраха категорични доказателства, от които да се установи, че тази сума
е изразходвана за строителството на жилищната сграда, построена в с. П.. От писмените и
гласни доказателства се установи, че началото на този строеж е започнало през 2006 г. и
през 2007 г. е бил завършен до покрив. След това довършителните работи продължили до
2013 г., когато било издадено и удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа. В
10
този смисъл са показанията на св. Р.М., син на страните по делото. Съдът кредитира тези
показания, като ги намира за обективни и безпристрастни. Свидетелят има непосредствени
наблюдения относно развитието на строителните работи, в част от които е участвал през
летните месеци, когато е бил при родителите си, а за чужбина заминава през 2013 г. Не се
събраха доказателства този свидетел да е в лоши отношения с някой от двамата си родители,
което да постави под съмнение обективността на неговите свидетелства. Напротив, той с
необходимото уважение изтъква големите способности на своя баща и значителния му
принос чрез личен труд за изграждане на къщата, като отчита и участието на майка си в този
процес. Неговите показания не са в противоречие с показанията на св. Т., М. и Д., които
съдът също кредитира. Свидетелят Д. е съпруг на сестрата на Е.М. и твърди, че е ръководил
строежа от началото до завършването му, идвали наети работници за определени строителни
работи, но основният двигател на всичко бил М.М., който лично осъществил много голяма
част от стротелните работи.Св. Т. и М. също сочат, че М. бил с универсални способности и
можел да извършва много и разнородни дейности, работел на висока позиция и имал добри
доходи, работел и за други фирми, преди 10 години извършвал и височинна работа, която
също била много добре платена.Св. Т. знае за оставени пари от бащата на М., но не може да
посочи сумата. Такава не се твърди и в исковата молба по насрещния иск.От обсъдените
свидетелски показания, както и от другите доказателства, не се установява по категоричен
начин, че получените 22 000 лв.от продажба на имоти, придобити по наследство, са вложени
в строителството на жилищната сграда в с. П.. Същото се отнася и за сумата от 1 833 лв.от
продажба на личен наследствен имот в с. Д., обл. Л. и 540 лв. от арендни вноски.
Другите лични средства, сложени в строежа на къщата в с. П., според М. М.
произхождат от паричен заем, съгласно писмен договор с нотариална заверка в размер на 30
000 лв.,предоставне му от неговата родственица В. П.. Разпитана, като свидетел, П. твърди,
че през 2006 г. дала заем на семейството на М.М. за строежа на къщата в с. П.. Св. П. е
уточнила, че семейството това са М. и Е. М.и и децата.
Другият източник на средства, вложени в строителството на сградата в с. П., които
ищецът по насрещния иск счита за свои лични, са от продажба на къща в с. Ч. - 64 000 лв.и
продажба на апартамент ** в гр. Г. – 49 000 лв. изцяло реновирани с личен труд на ищеца и
лични средства, вложени в него. Имотът в с. Ч. е придобит през 2007 г. за сумата от 2 150
лв./нот.акт №22/том първи д. 20/2007 г.нот.И.К. район на действие Районен съд Габрово/. С
нот.акт № 34 том първи д.№30/2002 г.на същия нотариус, е закупен апартамент № 19 със
застроена площ 69.80 кв.м. и избено помещение в гр. Г., ул. М. №1 за сумата от 8700 лв.. В
двата нотариални акта, като купувач е записан само М. М..
С нотариален акт №41, т.1, рег.№240, н.дело № 35/2012г. на нотариус с рег.№369 на
НК, на 11.04.2012г. Е. и М.М.и продават собствения си недвижим имот, представляващ
СИО, а имено: апартамент ** от жилищен блок „Б.", находящ се в гр.Г., ул."М." №1, за
сумата от 49 000лв.С нотариален акт №44, н.дело №221/2014г. на нотариус с рег.№369 на
НК, на 30.12.2014г., Е.М. и М.М. продават недвижим имот, представляващ поземлен имот и
построените в него жилищна и селскостопанска сграда, за сумата от 64 938.40лв. По
отношение на жилищната сграда, намираща се в имота в с. Ч., от показанията на
разпитаните свидетели, се установи, че при покупката тя е била в състояние, което не е
позволявало да се обитава. Възстановяването на имота е извършено основно от ищеца по
насрещния иск. Както вече се посочи, поради разностранните си умения, той е извършил
голяма част от необходимите строителни и ремонтни работи с личен труд и средства,
частично подпомогнат от синовете си и наети работници. Получените от продажбата суми
първоначално са преведени по сметка на Е.М., след което тя ги прехвърля по сметката на
М.М., които той използва за финансиране на строителството.Свидетелите Т., М. са заявили,
че през годините М. извършвал височинна работа, която била много добре заплатена,
батотил и за други фирми, от където също имал доходи, освен тези които получавал от
постоянната си месторабота.
С оглед изложеното, съдът приема, че средствата, които бившият съпруг твърди, че е
вложил в изграждане на жилището, получени от продажбата на двата имота, нямат личен
11
характер предвид съдържанието на нормата на чл. 22 СК – не са получени от наследство, по
дарение, а не е доказано, че са спестени от преди брака. Влагането на лични средства,
придобити от трудово възнаграждение или друг вид възнаграждение за извършена работа,
получено по време на брака, не е основание за трансформация, тъй като нормата на чл. 22
СК не предвижда подобен източник за придобиване на лично имущество, а чл. 23 СК е
приложим само по отношение на личното имущество по чл. 22 СК. Имуществото придобито
със средства по сметка на единия съпруг, формиран по време на брака, е съпружеска
имуществена общност и за него се прилага презумпцията. При действащата уредба,
паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, но не
представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от банкова сметка,
набрани по време на брака. Не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с
паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В
този случай отново намира приложение презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от
СК. Съпругът, който твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при
придобиване на вещно право, заплатено със средства от негова сметка, трябва да установи
или че парите са негово лично имущество по чл. 22 от СК или че средствата а имат друг
извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана /В този смисъл
ерешение № 126/31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г. на ІІ г. о., ГК на ВКС/. Поради
изложеното, съдът не обсъжда подробно изложеното в заключението на съдебно
икономическа експертиза движение на паричните суми по сметките на двамата съделители.
Нормата на чл. 21, ал. 2 СК определя формите на приноса на съпрузите, за да
възникне съпружеска имуществена общност, установявайки оборима презумпция за
наличието му. Всяка от формите е равнопоставена. Няма изискване за еднакъв принос на
двамата съпрузи. Зачита се всяка форма на грижа за благополучието на семейството.
Оборването на презумпцията за съвместен принос може да се извърши само с доказване на
пълната липса на принос на ответницата по насрещния иск. /В този смисъл решение № 13 от
16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о., решение № 85 от 3.11.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 4360/2016 г., II г. о./ Не е достатъчно да се установи значителен превес на
приноса на единия съпруг пред този на другия - това не изключва съвместността на приноса,
тъй като законът не изисква равен принос. Оборването на презумпцията за съвместен
принос не може да бъде частично. Нормата на чл. 21, ал. 4 СК изисква доказване липса на
принос. От доказателствата по делото – писмени и гласни, съдът не може да направи извод
за липса на всякакъв принос в придобиването на съпружеската имуществена общност от
страна на съпругата Е.М.. Вярно е, че с оглед характера на строителните работи, изискващи
големи физически усилия и специални умения, тя не би могла да взема значително лично
участие в тяхното извършване. Както по-горе се посочи, при преценката се взема предвид
всяка форма на грижа за семейството. Св. Ц. е заявил пред съда, че Е. е замествала съпруга
си в цеха за производство на мебели, където работят и двамата, докато той е на строежа в с.
П.. Св. С., работодател и на двамата, не опровергава твърдението на св. Ц., като заявява, че
в известен смисъл М.а може да замества съпруга си, като извършва неговата дейност, но не
може да извършва другата съвместяваща дейност на поддръжка, която изисква специфични
познания. В този смисъл са и показанията на синът на страните, който установява, че майка
му е помагала за благополучието на семейството според своите възможности. От
заключението на съдебно икономическата експертиза и представен договор за кредит,се
установява, че през 2007г. Е.М. е кредитополучател, заедно с М.М., по жилищен кредит в
размер на 20 000 лева в Пиреосбанк България АД. Основание за кредита е финансиране на
довършителни работи на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда с гаражи в м. Г., с.
П.. Получената сума по кредита е изтеглена веднага след получаването му. Кредитът е
погасен през 2014г. Дължимите вноски са погасявани от Е.М., като основание е записвано
вноски по кредит. През м.януари и м.октомври 2013 г. Е.М. получава още два
потребителски кредита, като с част от втория е погасено задължението по предходния,
изтеглен през м.януари 2013 г. Според ищеца по насрещния иск, средствата по този кредит
са използвани за покриване разноските по обучението на малкия син на семейството в
чужбина, а не са вложени в строежа на жилищната сграда. Дори да се приеме това
12
твърдение, не се налага извод за липса на принос от страна на съпругата. Тя е осигурявала
средства за издръжката на сина им за да го подпомогне по време на висшето му
образование, осигурявала е условия да се съсредоточи върху обучението си, а на съпруга си
– условия да осъществява трудова дейност, свързана със строежа и другите му дейности.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се ангажираха годни
доказателства, чрез които пълно и пряко да бъде оборена презумпцията за съвместен принос
на двамата съпрузи, поради което следва да се приеме, че предявеният насрещен иск е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По изложените по- горе мотиви, съдът намира, че не са налице основания да се
приеме наличие и на частична трансформация на лично имущество.
С оглед неоснователността на предявения насрещен иск по чл. 23 от СК, съдът
намира, че процесните имоти са придобити в режим на СИО от страните по делото, която е
била прекратена с развода им и се е превърнала в обикновена съсобственост при равни
квоти – по 1/2 ид. ч. за всеки от тях.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за делба на имотите е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като делбата бъде допусната при посочените в исковата
молба квоти.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна
– оставена без уважение.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответницата по жалбата направените по делото разноски в размер на 500 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260120/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 348/2020
г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН**********, с адрес: с.П., общ.Г., ул. „П." **, съдебен адрес
гр.С., ул."Б." №* да заплати на ЕЛ. Г. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Г., ул."Антим I" **,
съдебен адрес: гр.Г., ул."С." **, сумата 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13