№ 8752
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110157245 по
описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца инж. А. Х. Н.,
ЕГН **********, адрес: ... против ответника С. Т. Г., с адрес: ......
иска се съдът да осъди ответника С. Т. Г. да заплати на ищеца А. Х. Н. сумата от 6 000
(шест хиляди) лева, представляващи обезщетение за твърдени от ищеца претърпени
неимуществени вреди, причинени от ответната страна, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 07.09.2022г. до датата на окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът му е нанесъл неимуществени вреди чрез изказванията му,
които определя като клеветнически, в предаването „....“ с ...... – ....., излъчено поточно на жИ.
по телевизията на 07.09.2022г. , в резултат на което Н., заявява, че е изпитал силно
притеснение, получил тежко главоболие и усетил рязко повишаване на кръвното си
налягане, което наложило да потърси медицинска помощ, за които обстоятелства прилага
следните доказателства: болничен лист № Е ..... и амбулаторен лист № .....
Ищецът в исковата молба излага твърдения, че влошаването на здравословното му
състояние е вреда, настъпила вследствие на изявленията на ответника Г. в предаването и
претендира за осъждане на ответника да обезщети понесените неимуществени вреди.
Исковата претенция е оспорена по допустимост и основателност ответника. Ответникът чрез
назначения му особен представител твърди, че не е уточнено кои точно изказвания,
посочени в исковата молба са накърнили доброто име и авторитета на ищеца, както и че
чрез тях той е представил своето мнение и оценка като енергиен експерт по публични
въпроси без да накърнява правата и интересите на ищеца. Освен това чрез отговора на
исковата молба се оспорва размера на обезщетението, като прекомерно и несъобразено с
1
причинените вреди, както и относимостта на представения болничен и амбулаторен лист.
Поддържа се становище, че не може да се направи категоричен извод за наличието на
причинно-следствената връзка между настъпването на вредоносния резултат и изказванията
на ответника в интервюто. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното
С приетия по делото, без възражение на страните доклад е разпределена доказателствената
тежест в процеса, като в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
възложено да се установи при условията напълно и главно доказване: 1) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи (деяние, вреда – неимуществена ,
причинна връзка между деянието и вредата, протИ.правност и вина); Съгласно чл. 45 ал. 2
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Ответникът следва да ангажира
доказателства за опровергаване на презумпцията за виновност на поведението на
извършителя, както и истинността на твърденията, които ищецът сочи като клеветнически.
По делото са представени и приети писмени доказателства, изслушана е Съдебно -
медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства - чрез разпит на свидетел.
Не се спори по делото и е отделено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че на 07.09.2022г. е излъчено предаване по
телевизия .... на жИ., с водещ ...... и гост С. Г., със съдържание, изложено в исковата молба
и уточнителна такава от 23.01.2023г.
От приетата по делото Съдебно медицинска експертиза съдът приема за установено и
доказано по делото, че от изследваните материали може да се приеме, че от негативни
изживявания на ищеца най-вероятно е последвала психо-соматична реакция /резултат от
взаимодействието между психични и физически фактори/. Сред т.н. класическият
психосоматичните реакции е и хипертонична криза /клиничен синдром на рязко и често
внезапно покачване стойностите на артериалното налягане над обичайните поддържани
стойности/. Ищеца е страдал от хипертонична болест на сърцето и преди да е гледал
предаването на 07.09.2022 г, което се доказва от анамнезата съобщена при преглед на
13.09.22 г. и от поставената диагноза „Хипертонично сърце“ – даваща основание да се
приеме развитие на заболяването с голяма давност. .Установената при ищеца
хипертоничната сърдечна болест може да бъде определена като кардиомиопатия, която е
резултат от отговора на миокарда на биомеханичния стрес, наложен на лявата камера чрез
прогресивно повишаване на артериалното налягане. При заболяването настъпва анормално
удебеляване на мускулната стена на лява камера, което се нарича „хипертрофия на лявата
камера“ и обикновено се появява при липса на други причини . В съдебно заседание,
проведено на 12.04.2024г. вещото лице заявява, че е напълно възможно да се стигне до
хипертонична криза при човек с контролирани стойности на артериалното кръвно налягане в
следствие на реакция от изживяване. Не само е възможно, но е задължително една такава
реакция да остави по-дълъг период на разстройство от обичайното. Задължително е при това
състояние да се изявят последици много по-дълготрайни и в много по-широка гама. Много
от тези последици могат да се развият във връзка с усложняване на т.нар. сърдечно – съдов
статус. Установена е висока стойност на кръвното налягане, но не и хипертонична криза към
онзи момент, към момента на издаване на болничния лист. В рамките на четири, пет дни е
нормално да отмине една хипертонична криза, поради което към момента на прегледа, за
който е представен болничния лист е установена остатъчна стойност на артериалното
кръвно налягане. Няма данни за стойности на самото кръвно налягане към момента на
инцидента, нито преди това. Високите стойности плюс анамнезата, която той дава донякъде
говорят за такава хипертонична криза. Терапията, която е дадена и съм описал в
2
заключението, се изписва при повишено кръвно налягане извън нормално регулираните
стойности на кръвно налягане .
От изслушаните свидетелски показания на свидетеля .., които съдът кредитира като
вътрешно непротИ.речиви и съответстващи на останалия доказателствен материал, се
установява, че съдържанието на репортажа се е отразило тежко на емоционалното
състояние на ищеца, който се е притеснявала за мнението на колегите си и изобщо цялата
аудитория до която е станало достояние процесния видеоматериал и в последствие и статии
относно нравствените и професионалните му качества, доброто си име и авторитет на
професионалист в областта на енергетика, след и поради публикуваната информация.
Самият свидетел след като е гледал предаването, съобщил на ищеца. Свидетелят разказва,
как в началото Н. реагирал спокойно. След като отишъл у тях, изгледали цялото предаване.
Вероятно и други негови колеги са го били гледали, защото почнали да звънят по телефона
дали ще вземе мерки, тъй като нямало нищо общо с реалността. Тогава ищецът видимо
много се притеснил, оплакал се че му е лошо поради това, че цитира: „Аз не съм работил
тридесет години за ....“ за да ми се случва такова нещо“. Пил хапче, след като премерили със
съпругата му кръвното, оттеглил се да почине, след което ищецът Н. казал, че му се вие свят
и ще остане да полежи. На следващия ден се чули, казал, че продължава да е с високо
кръвно, че не се чувства добра и че е отвратен от цялата история, от всички тези неща,
казани в предаването, доколкото нямали нищо общо с истината. Свидетелят съобщава как
това предаване станало и тема номер едно на територията на града. Хората наистина били
отвратени особено от обвиненията за саботиране и експлоатация на ....“ от страна на Н.. По
спомени около четири, пет дни той се опитал да остане в къщи и да се самолекувал. Оказало
се, че не може да се оправи и потърсил лекарска помощ. Свидетелят .. разказва как четири,
пет дни лежал ищецът Н. вкъщи с високо кръвно и с оплаквания от световъртеж. Не се
чувствал добре. През това време непрестанно се чували по телефона, като ищецът Н. се
вълнувал непрестанно от изказванията на ответника Г. в процесното предаване, като е
споделял учудването си със свидетелят "как е възможно експерт, който 30 години си гради
име на такъв, някой да каже нещо по телевизията и да се приеме за чиста монета от
журналистите." Свидетелят съобщава още , че до този момент - до предаването и
преживените сърдечни проблеми от ищеца, двамата са имали много чести следобедни срещи
на кафе, които той после - след предаването, избягвал защото казвал, че не се чувства добре
и че има високо кръвно. От тогава общо взето, той не се чувствал добре и по някакъв начин
му влияе още това, тъй като дори когато заговорели и към настоящия момент на тема
„Енергетика“ ищецът бил някак притеснен, пазил мълчание.
От представените по делото писмени доказателства - цитат на репортажа в статия във " ...."
от 07.09.2022г. , както и поради това, че няма спор между страните за съдържанието на
репортажа и думите отправени от ответника Г. по отношение на ищеца Н., а именно:
С оглед така изложеното заключение и допълнение от открито съдебно заседание, съдът
приема за установено и доказано, че действително ищецът е преживял описаното в исковата
молба
Съдът намира, че в изказванията на ответника Г. в процесното предаване се съдържа
изнесена информация относно факти, които могат да се определят като позорящи,
клеветнически твърдения конкретно по отношение на личността на ищеца Н., а именно:
отправени са обвинения за оказан натиск във службата именно от ищеца, с цел прикриване
на извършени нарушения, за които ако имало закон - щяло да се ходи в затвора. - „Хората
нямат никаква представа какво представлява А. Н.. Хората нямат никаква представа, този човек,
до каква степен, е загубил връзка с реалността. Хората не знаят каква атмосфера цари в ....“.
Хората не знаят какви чудеса ставаха при смяната на ядреното горИ. с така нареченото „ново
ядрено горИ.“, което е внедрено в ....., защото се прикриха такива неща, заради които, ако,
господин ... отбеляза много правилно, имаше в България нужното наказателно законодателство,
щеше да се ходи в затвора, Защото новото руско ядрено горИ., което беше заредено, се оказа, че
работи много по-лошо, като топлоотделяне, от колкото старото. Имаше течащи касети, да сте
чували за това нещо? Някой да е разказал? Не - всичко това беше прикрито! То беше прикрито -
3
защо? Защото А. Н. имаше нужната, как да кажа, изключителна арогантност да оказва потресаващ
натиск, заедно с „...“ , всичко това да се крие в пространството.
Още отправени са твърдения за извършен саботаж на това да стане конвенционалният
остров на ....“ независим, като е отправено директно изявление, че именно; ищецът Н.
саботира това .- "Кой го саботира това нещо? А. Н.! Направи всичко възможно! От къде да
знам защо! А. Н. - там са само схеми, там са само някакви чудеса дето се случват. Саботира
го и към днешна дата нищо не се е случило! Защо не се опитаха да го направят с някой друг?
Защото не може!:
По делото не е установена истинността на информацията, разпространена чрез
видеоматериала.
Правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от
чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Според чл.39,
ал.1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на
законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на ал.2 на чл.39,
според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В
същия смисъл е и нормата на чл.10, ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, според която “всеки има право на свобода на изразяването на мнения.
Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Според
ал.2 на чл.10 “ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции,
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на
безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията
или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието”.
В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на процесните
изрази следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на
ищцата по чл.32 КРБ и свободата на печата гарантирана чл.40, ал.1 КРБ. Намеса в тези
права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени случаи, включително за
защита на правата и доброто име на другите (чл.39, ал.2 и чл.41, ал.1, изр.ІІ КРБ); между
двете конституционно защитени ценности (свободата на печата и защитата на доброто име)
няма йерархично подредба по значимост, а изключенията при ограничаването на правото на
мнение и информация следва да се тълкуват ограничително (така-Решение №7/04.06.1996 г.
на КС по конст.дело №1/96 г., мотиви-раздел ІІ, т.7 и раздел ІІІ, т.1.). От изложеното следва,
че едно изявление е протИ.правно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в
обществото и доколкото това изявление не е вярно.
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на
абсолютните права (арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията).
Според приетото в последните, когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39 ал.1 от КРБ на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да
се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да
се разпространяват свободно. Не е протИ.правно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл.290
4
ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2
КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите
на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения жИ.т, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на
личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.
Настоящата съдебна инстанция споделя и прилага тълкуването, дадено в Решение
№253/2013/29.01.2014 по дело №1251/2012 на ВКС, ГК, III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, а именно: „… изнасянето на оценъчни съждения (които не осъществяват състава
на обидата или състава на клеветата) не е протИ.правно, поради което и не е налице
основание за ангажиране отговорността на издателя. Не така стои въпросът при изнесени
фактически твърдения, които се квалифицират като обида или като клевета. Без съмнение с
оглед гореизложеното същите са протИ.правни, причиняват вреди на адресата и са
основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя за репариране на тези
вреди.“
Съдът счита, че описаното по - горе представляват по своята същност
клеветнически твърдения.
Без съмнение с оглед гореизложеното същите са протИ.правни, причиняват вреди на
адресата и са основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника. С оглед
така изложеното в заключението на ВЛ по СМЕ и допълнение от открито съдебно
заседание, както и свидетелските показания на свидетеля .. съдът приема за установено и
доказано, че действително ищецът е преживял описаното в исковата молба вреди, които да
се намират в причинно - следствена връзка с протИ.правното деяние на ответника, като се
доказаха твърдените от ищцата неимуществени вреди да са претърпени.
По отношение на следващия елемент от фактическия съставна обсъжданата разпоредба, а
именно: причинната връзка между процесната публикация и претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Доказано се явява негативното възприятие на самия ищец по
отношение на направените в интервюто оценки на неговата личност, на неговото поведение
и служебна дейност. От обективна страна е реализирана публичност като видеоматериалът
е публикуван в канал, станал достояние на голяма аудитория, както и е цитирано в медийно
издание, обстоятелства, за които няма спор между страните, което се потвърждава и от
приетите по делото и изслушани гласни доказателства - разпитът на свидетеля ...
Неоснователни останаха останалите възраженията на ответника.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактическият състав на чл. 45от ЗЗД е
осъществен, като протИ.правно е нарушен принципът да не се вреди другиму. Искът се
явява основателен спрямо ответника, който отговаря за неимуществените вреди, причинени
на ищеца.
По отношение на размера на дължимото обезщетение. Размерът на обезщетението се
определя по справедлИ.ст от съда, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка,
съдът като взе предвид от една страна: че информацията - интервюто, е станала достояние
на неограничен кръг от хора, за неограничен период от време и естеството на претърпените
неимуществени вреди от ищцата, тъй като се касае за уронване достойнството и авторитета
му както в личен, така и в делови план. При определяне на обезщетението следва да се вземе
предвид още, че когато публикацията е насочена срещу лице с професия, по отношение на
която обективно са завишени изискванията за почтеност и професионализъм, естествено и
логично е мненията и квалификациите да засегнат в по-голяма степен личния му жИ.т,
поради което създадените неудобства и притеснения от публикуваните мнения и оценки
следва да се преценяват и с оглед на длъжността, която заема, дори и да не се заема към
настоящия момнет. От друга страна, се установи че до настоящия момент не е настъпило
състояние на дистрес, както и не са настъпили трайни и необратими нарушения в
5
адаптацията, физическото и психическото здраве, както и съобрази съдебната практика за
подобни случаи, настоящият състав приема, че обезщетението следва да се определи в
размер на 6000лв., като искът следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода за спора на ищецът се дължат разноски в размер на 2599 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 34 - ти съдебен състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Г. с ЕГН: ********** да заплати на А. Х. Н. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в изказани клеветнически твърдения, причинени от изразите: “Хората
не знаят какви чудеса ставаха при смяната на ядреното горИ. с така нареченото „ново ядрено
горИ.“, което е внедрено в ....., защото се прикриха такива неща, заради които, ако, господин
... отбеляза много правилно, имаше в България нужното наказателно законодателство, щеше
да се ходи в затвора, Защото новото руско ядрено горИ., което беше заредено, се оказа, че
работи много по-лошо, като топлоотделяне, от колкото старото. Имаше течащи касети, да
сте чували за това нещо? Някой да е разказал? Не - всичко това беше прикрито! То беше
прикрито - защо? Защото А. Н. имаше нужната, как да кажа, изключителна арогантност да
оказва потресаващ натиск, заедно с „...“, всичко това да се крие в пространството; както и "
за да стане конвенционалният остров на ....“ независим. Кой го саботира това нещо? А. Н.!
Направи всичко възможно! От къде да знам защо! А. Н. - там са само схеми, там са само
някакви чудеса дето се случват. Саботира го и към днешна дата нищо не се е случило! Защо
не се опитаха да го направят с някой друг? Защото не може!" изказани от ответника и
визиращи ищеца в предаването „....“ с ...... - ..... по Телевизия ...., излъчено на жИ. по
телевизията на ........ г., след това качено в ............... на
линк: https://www.youtube.com/watch?
.........
ОСЪЖДА ОСЪЖДА С. Т. Г. с ЕГН: ********** да заплати на А. Х. Н. с ЕГН:
********** сумата в размер на 2599 лв.- разноски, сторени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6