Р Е Ш Е Н И Е №271/14.11.2019г.
Гр. Ямбол , 14.11.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд наказателна колегия в публичното заседание
на двайсет и първи октомври през двехиляди деветнайста година в състав:
Председател: С.Митрушева
Съдебни заседатели:
Членове: при секретаря ……………….Г.М. ……….. и в присъствието на
прокурора……………………………........ като разгледа докладваното
от ……………… …………..С.Митрушева……н.а.х.д.
№ 521 по описа
за 2019
год ……………………………………………………………….
Производството по делото е образувано по жалба на С.В.Д. против Наказателно постановление № *** на Началник отдел Оперативна дейност – Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. Чл. 185 ал.2 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл. 118 ал.2 ЗДДС. Жалбата е бланкетна, като се твърди за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се иска отмяната му. В допълнение към жалбата се развиват аргументи в посока процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по случая.
Въззиваемата страна ТДД Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и се иска оставянето му в сила.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят бил регистриран като ***“ и стопанисвал търговски обект в гр.Я., находящ се на ул.“***, представляващ магазин за хранителни стоки.
На 26.06.2018г. служители на ЦУ на НАП сред които св.Р. и св. Н. извършили проверка в процесния търговски обект, във връзка с постъпил сигнал, че в същия се извършва търговска дейност без продажбите да се регистрират посредством фискално устройство.
По време на проверката било установено, че в заведението се продават хляб, безалкохолни и бира. Обслужва от сина на жалбоподателя и в него при влизането на проверяващите се намирали няколко клиенти, които пиели безалкохолно. Било констатирано също, че в търговския обект няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП.
На 28.08.2018г на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл. 188 ал.2 ЗДДС, който същият подписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление № ***г на Началник отдел Оперативна дейност – Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. Чл. 185 ал.2 ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл. 118 ал.2 ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 23.04.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:
Не се споделят от настоящия съдебен състав твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление. Последните са издадени от компетентен орган , в границите на неговите правомощия , при спазване изискванията на процесуалния закон и съдържат всички необходими реквизити. Не е налице соченото разминаване между фактическо и юридическо формулиране на обвинението. Не е налице и сочената неяснота досежно санкционната норма.
Законът за нормативните актове определя структурата на правната норма, поради , което и в пълно съответствие с него АНО е посочил, единствено основния текст и алинеята на ЗДДС, въз основа на който е определена санкцията. Липсата на допълнителна конкретизация, доколкото такава не е налице в структурата на правната норма като точка или буква на алинеята, не води до незаконосъобразност на наказателното постановление, в каквато насока са твърденията в жалбата.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в деня на проверката жалбоподателят е осъществявал търговска дейност в стопанисвания от него търговски обект – хранителен магазин, находящ се на ул. *** без да са изпълнени изискванията на Наредба Н-18 /2006г на МФ и на ЗДДС в търговският обект да има монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП и всички продажби да бъдат регистрирани чрез издаване на касов бон. С това си поведение жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18 /2006г на МФ вр чл. 118ал.2 ЗДДС , в каквато насока правилно е санкционира.
Съдът, не споделя твърденията в жалбата за наличие на маловажен случай на административно нарушение. В производството не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че процесното нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18 /2006г на МФ разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на административни нарушения от съответния вид, поради което правилно АНО е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е санкционирал нарушителя.
Наложеното наказание е в рамките на предвидения законов минимум, поради което и на осн. Чл. 27 от ЗАНН не може да бъде намалявано от съда.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г на Началник отдел Оперативна дейност – Бургас в ЦУ на НАП, с което нает “*** ЕИК ***, на осн. Чл. 185 ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл. 118 ал.2 ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: