№ 2
гр. Пазарджик, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело
№ 20215200900058 по описа за 2021 година
Настоящото решение се постановяване на основание чл. 237 от ГПК –
при признание на иска.
Делото е образувано по исковата молба на "Компани Франсез Д"асюранс пур льо
комерс екстериор СА" /акционерно дружество/, регистрирано във Франция, със седалище -
Нантер, Франция, представлявано от адвокат И.Б., срещу "Кристина 2008" ООД - гр.
Пазарджик, представлявано от управителя М.П.. Искът е с цена 25 146,80 лв., с правно
основание чл. 410, ал.1,т.1 от КЗ и се основава на следните обстоятелства: Ищцовото
дружество, чрез клона си в България, сключило договор за застраховка с трето лице "АС24
България" ЕООД /без да се уточнява в изложението на исковата молба какъв е предметът на
застраховката/, което имало търговски правоотношения с ответното дружество. Договорът
им бил за закупуване на горива и услуги, без заплащане в брой, при представяне на карта, с
която купувачът бил снабден. Сочи се процентът на застрахователното покритие, който бил
90% и застрахователния период, като се твърди, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение на застрахованото дружество съгласно условията на полицата в размер на 35
534,67 лв., което се равнявало на 90 % от сбора на неплатените от ответното дружеството
задължения към застрахованото лице към дата 15.01.2019 г. Застрахованото дружество
подало искане за заплащане на застрахователно обезщетение на 25.01.2019 г. и след
констатация за настъпило застрахователно събитие, получило плащане от застрахователя в
посочения размер, а застрахователят се суброгирал в неговите права срещу ответното
дружество, с което постигнали устна уговорка за доброволно плащане и последвало
частично такова. Остатъкът в размер на исковата сума обаче не бил платен, поради което се
предявяване настоящи иск. Макар да не не ясно и конкретно посочено в изложението на
исковата молба, ищецът очевидно се позовава на договор за застраховка на вземанията на
1
"АС24 България" ЕООД, които биха възникнали през застрахователния период и останали
неплатени от неговите клиенти. Това имуществено право без съмнение попада в обхвата на
чл.399 КЗ и очевидно то е предмета на имуществената застраховка, сключена с посочената
полица. Респективно суброгационният иск е насочен срещу пасивно легитимираното лице,
изрично посочено в разпоредбата на чл. 410, ал.1,т.1 ЗК като "причинител на вредата". Става
дума за длъжника, неизпълнил свое задължение към застрахованото лице.
В законният срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, което признава иска
и не прави възражение относно основанието и размера му,но твърди, че ищцовото
дружество по никакъв начин не било поискало процесната сума да бъде заплатена. Това
твърдение влиза в противоречие с изложението от ищеца обстоятелства за уведомяване за
суброгационната претенция, за постигнати устни уговорки и извършено реално частично
плащане. Ето защо, за да се отдели спорното от безспорното съдът постави въпроси към
страните, на които техните пълномощници отговориха в открито съдебно заседание. и указа
на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е отправил покана за плащане, както и че е
извършено частично такова - като факт с косвено значение за разрешаване на въпроса за
отговорността за разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът категорично оспорва твърдението, че ответникът
не е знаел за задължението си преди завеждане на иска, но не уточнява обстоятелствата дали
го е поканил изрично да плати на него и кога, а излага съображения за настъпилия падеж на
задълженията към първоначалния кредитор /застрахованото лице/, както и за уведомяването
на наложения запор като обезпечения на бъдещ иск, като от тези обстоятелства черпи
възражение, че ответникът е бил в забава, респективно - дал е повод за завеждане на делото
и не следва да бъде освобождаван от задължението си за заплащане на разноски при
уважаване на иска на осн. чл. 78,ал.2 ГПК.
В допълнителната искова молба ищецът е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска на осн. чл. 237,ал.1 ГПК. Ето защо съдът прекрати съдебното дирене
и не допусна доказателства за обстоятелствата, касаещи спорното правоотношение, а в
откритото съдебно заседание изслуша страните по уточняване на твърденията им във връзка
с техните искания за разноските по делото.
Ищцовата страна не представи и не посочи доказателства за отправена покана за плащане
преди завеждане на иска, като твърди, чрез пълномощника си, че е имало неколкократни
разговори по телефона в тази връзка.
Доказателства за частичното доброволно плащане не бяха представени, но се установи, по
признанието и на двете страни, че то е било извършено не към ищеца-застраховател, а към
третото лице - застрахования кредитор, така че не би имало отношение към претенцията на
ищеца за разноски.
Другият факт, на който се позовава ищеца, за са обоснове, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, е, че не бил платил, след уведомяване за наложен запор, като
обезпечение на бъдещия иск.
2
Като взе предвид признанието на иска и изявлението на ищеца, че желае да се ползва от
процесуалната възможност, предвидена в чл. 237 ГПК, съдът следна да постанови решение ,
с което да уважи изцяло, а според изричната разпоредба на чл.237,ал.2 от ГПК в мотивите на
това решение е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието. Ето защо, без да
излага други съображения за постановяване на решението си първоинстанционният съд ще
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 146,80 лв., с правно основание
чл. 410, ал.1,т.1 от КЗ, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска по
окончателното плащане.
Следва да се отбележи , че не са налице пречки за постановяване на решение при
признание на исковете, от категорията на посочените в ал.3 на чл. 237 от ГПК - признатото
право не противоречи на закона и няма пречка ответника, чрез законния си представител да
се разпорежда с него.
Неоснователно е искането за присъждане разноските в полза на ищеца, тъй както
ответникът признава иска и не е дал повод за неговото завеждане. В такива случаи ищцовата
претенция за разноски се отхвърля, а при искане за присъждане на сторените от ответника
разноски, те се присъждат в тежест на ищеца по арг. от разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК.
За да приеме, че ответникът не следва да заплати сторените от ищеца разноски, за които
има приложени документи, съдът взе предвид това, че преди на получи препис от исковата
молба ищецът нито е бил уведомен, че застрахователят се е суброгирал в правата на неговия
кредитор "АС 24 България", нито е бил изрично поканен да плати на ищеца, с което би
настъпила изискуемостта на задължението към него, което е по характера си безсрочно.
Писмено уведомление и покана, очевидно не са били връчвани, защото не се сочат
доказателства за това, а твърденията за устно уведомяване по телефона също останаха
недоказани. Твърдението за частично доброволно плащане, като индиция за знанието на
ответника, че дължи плащане към суброгиралия се застраховател, бяха оттеглени, като
пълномощникът на ищеца уточни, че плащането всъщност било извършено към
първоначалния кредитор в периода от 25.01.2019 г. до 02.10.2019 г.
Колкото до твърденията , че ответникът бил уведомен за наложен запор по заповед за
обезпечение на настоящия иск, не се установи кога това е станало, но по същественото е, че
че запорното съобщение има съвсем други правни последици и не може са изпълни ролята
на покана за изпълнение на безсрочно задължение, с която длъжникът се поставя в забава
към конкретния кредитор на основание чл. 84,ал.2 ЗЗД.
А след като не се установи преди предявяване на иска ответникът да е бил уведомен за
настъпилата суброгация и да е бил поканен да плати на застрахователя на осн. чл. 410 от КЗ,
то не може да се приеме, че той е дал повод за предявяване на иска, който в последствие
признава изцяло.
Ето защо ищецът няма право да получи разноските по делото, а от своя страна следва
да заплати направените от ответника по делото .
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Кристина 2008" ООД - гр. Пазарджик, представлявано от управителя
М.П. да заплати на "Франсез Д"асюранс пур льо комерс екстериор СА" /акционерно
дружество/, регистрирано във Франция, със седалище - Нантер, Франция, сумата от 25
146,80 лв. на основание чл. 410, ал.1,т.1 от КЗ - изплатено застрахователно обезщетение
в полза на застрахованото лице "АС24 България" ЕООД, заедно със законната лихва,
считано от 05.05.2021 г. до окончателното плащане.
Отхвърля искането на ищеца за присъждане на разноските по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване по общия ред – в 2 - седмичен срок от
получаване на препис от страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4