Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1792 10.05.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12926 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по 422 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от у. Т.К.,
чрез процесуалния си представител ю. Н.С. е предявил против С.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 3888/
30.04.2018 г., по частно гр. дело № 6824/ 2017 г. на ПдРС, 22 гр. с-в, сума от 735.27 лева /седемстотин тридесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
неплатен остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 06.12.2016 г. от С.Б.Б.
в полза на „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК ********* за сумата в общ размер от 3495.10
лв., платим на предявяване, предявен за плащане на 06.01.2017 г., прехвърлен с
джиро от 16.10.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда - 27.04.2018 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба ищецът твърди, че на
06,12,2016 г. в полза на „Кредит Тайм” ЕООД бил издаден запис на заповед, който
бил предявен на ответника на 06,12,2016 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не се легитимира
като кредитор по процесният запис на заповед.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6824/ 2018 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против ответника за сумата от 735.27 лева, представляваща неплатен остатък от
вземане по запис на заповед, издаден на 06.12.2016 г. от С.Б.Б. в полза на
„Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК ********* за сумата в общ размер от 3495.10 лв., платим
на предявяване, предявен за плащане на 06.01.2017 г., прехвърлен с джиро от
16.10.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2018 г. до окончателното погасяване. Срещу заповедта
е постъпило възражение от ответника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В приложеното ч. гр. дело № 6824/ 2018
г. на ПдРС се намира оригинала на процесната
запис на заповед.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Представеният в оригинал
запис на заповед, е издаден от С.Б.Б. на 06,12,2016 г., като последният безусловно е обещал на
поемателя „Кредит Тайм” ЕООД, да му заплати сумата от 3495,10 лв. на предявяване.
Записът на заповед е предявен за плащане на 06.01.2017 г., а с
джиро от 16.10.2017 г. всички права по ценната книга
са прехвърлени от „Кредит Тайм” ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, удостоверено чрез подпис върху гърба на ценната книга.
Записът на заповед е едностранна формална
абстрактна сделка от една страна ,а от друга страна е ценна книга, която материализира
задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа.
Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка няма за задължителен
реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл. 535 ТЗ посочва
задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на заповед. Настоящият
съдебен състав намира, че приложените към
частното гр.дело № 6824/ 2018 г. на ПдРС, запис на заповед съдържа всички реквизити за действителост по чл.535 ТЗ, като са налице и
предпоставките за изискуемост на конкретното вземане по ефекта, като същия е
предявен за плащане на 06.01.2017 г.
Менителничният ефект бил прехвърлен с
джиро на 16.10.2017 г. на ищеца, като се твърди до момента да не е платена
сумата от 735,27 лева. Джирото е специален, търговскоправен способ за
заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга субективно право с друг.
С него кредиторът по менителничния ефект - джирант се съгласява да бъде заменен
в правата по записа с друго лице - джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна,
формална сделка. По делото се установява, че джирото е обективирано върху гърба
на записа на заповед и е подписано от джиранта. Следователно, е произвело
своето действие. Установява се, че към момента на прехвърлянето джиранта е
действал чрез органният си представител – у. на Кредит Тайм ЕООД- М.А.И.. Съдът намира, че джирото отговаря на всички
изисквания на чл. 466 и сл. ТЗ.
С оглед изложеното, съдът приема, че
ищецът е надлежно легитимиран по делото като носител на права /на вземане/,
произтичащи от приложения запис на
заповед, тъй като прехвърлянето от Кредит Тайм ЕООД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД е валидно извършено, доколкото джирото не е поставено
под условие, не е частично, написано е върху ценната книга и носи подписа на
джиранта, с което са изпълнени изискванията на чл. 467, ал.1 и ал.2 и чл. 468, ал.1, във вр. с чл. 537 ТЗ за неговата валидност откъм
съдържание и форма. Тъй като джирото, съгласно чл. 469, ал.1, във вр. с чл. 537 ТЗ, прехвърля всички права по
ефекта, и на основание чл. 485, ал.1 във вр. с чл. 537 ТЗ, ищецът има по представения
запис на заповед същите права по отношение на ответника като издател по този
запис на заповед, каквито е имал поемателят преди прехвърляне на менителничния
ефект.
Гореизложеното налага
извода, че вземането на ищеца спрямо ответника е изискуемо, а предявения иск е основателен и следва де се
уважи.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 25 лв., депозит за вещи лица по допуснатата експертиза – 100 лв. и ю.ско възнаграждение в
размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска
фактическа и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. На ищеца се дължи и сумата от 75 лева - разноски в
заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от у. Т.К. сумата от 735.27 лева /седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща неплатен
остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 06.12.2016 г. от С.Б.Б. в
полза на „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК ********* за сумата в общ размер от 3495.10
лв., платим на предявяване, предявен за плащане на 06.01.2017 г., прехвърлен с
джиро от 16.10.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ведно със законната лихва, считано от 27.04.2018 г. до окончателното погасяване,
която сума е присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 6824/ 2018 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, етаж 3, представлявано от у. Т.К. направените по делото разноски в
размер на 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, както и направените по ч.гр.
дело № 6824/2018 г. по описа на ПдРС разноски в общ размер от 75 лева
/седемдесет и пет лева/ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ