№ 163
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
К. Д. Ванчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000511 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260123 от 22.03.2021 година, постановено по т. дело №
257/2020 година по описа на Окръжен съд – П., е осъден Г.ф. - гр. С., ул.
„Г.И.“ №*, ет.*, да заплати на В. АС. К., ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. А.Г., със съдебен адрес гр. С., ул. „С. № **, ет.*, обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря
му З.В. К.а, настъпила в резултат на ПТП от 16.12.2019г., в размер на 80 000
лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.03.2020г
до окончателното изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
Осъден е Г.ф. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд- П., съобразно уважената част от иска, държавна такса
в размер на 3200 лева и възнаграждение за вещи лица по допусната КСМАТЕ
в общ размер на 130 лв. за производството по търг. дело № 257/ 2020г. по
описа на Окръжен съд- П..
1
Осъден е Г.ф. да заплати на адв. А.Х. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. С., ул. „С.“ № **, ет.*, адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36
Закона за адвокатурата в размер на 2654,40 лв. с включено ДДС за
производството по търг. дело № 257/ 2020г. по описа на Окръжен съд – П..
Осъден е В. АС. К., ЕГН **********, да заплати на Г.ф. разноски в
размер на 183 лева за производството по търг. дело № 257/ 2020г. по описа на
Окръжен съд- П..
Решението на първоинстанционния съд е постановено при участието
на Е.З. Ш., ЕГН **********, чрез неговия законен представител Е.Й.а С.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р.д.“ №**, в качеството му на трето лице
– помагач на страната на ответника.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищецът в първоинстанционното производство В. АС. К. чрез
процесуалния си представител адвокат А.Г. е обжалвал решението в частта, с
която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за
разликата над 80 000 лева до 200 000 лева. Оплакванията са за нарушение на
материалния закон, необоснованост и допуснати процесуални нарушения при
постановяване на решението в обжалваната част. Те се свеждат до
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне
размера на дължимото обезщетение. Оспорени са изводите на съда за липса
на доказателства за особено силна емоционална връзка между ищеца и
неговата починала дъщеря, както и за особено силни чувства на обич,
подкрепа и всеотдайност. Твърди се, че направеният от съда анализ на
събраните доказателства, по-конкретно на свидетелските показания,
отнасящи се до отношенията между ищеца и неговата дъщеря е неправилен,
че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите З. и Д., които са
последователни, непротиворечиви и установяващи действителните
отношения между ищеца и дъщеря му и до начина, по който нейната смърт се
е отразила на психическото му състояние. Становището на жалбоподателя К.
е, че показанията на тези двама свидетели не се опровергават от показанията
на свидетелите на ответника С. и Ш., които не познавали добре починалата,
не знаели какви са отношенията й с баща й и чиито показания били
противоречиви и се отнасяли до последните две години от живота й. Във
2
въззивната жалба се поддържа, че при определяне размера на дължимото
обезщетение съдът не е приложил указанията, съдържащи се в Постановление
№ 4 от 23.12.1968 година на Пленума на ВС за обезщетението за
неимуществени вреди. По тези съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново
по същество, с което да се присъди на ищеца допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от 120 000 лева / разликата между присъдените 80 000
лева и дължимите 200 000 лева/, ведно със законната лихва от 30.03.2020
година, както и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от Г.ф. с
изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че в хода на
процеса със събраните и неоспорени доказателства ищецът не е успял да
докаже наличието на особено силна емоционална връзка между него и
починалата З. К.а. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната
част и присъждане на направените разноски.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната
му част, с която в полза на ищеца В.К. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 30.03.2020 година до окончателното
изплащане, е подадена от Г.ф.. Оплакванията са за нарушение на материалния
и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че определеният размер
на обезщетението не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, както и че неправилно, в нарушение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е прието за
неоснователно възражението за съпричиняване. Твърди се, че изобщо не били
обсъдени възраженията на ответника, касаещи използваните материали от
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, по-конкретно
използването на автотехническата експертиза от досъдебното производство.
По делото не бил установен с допустимите по ГПК доказателствени средства
механизма на ПТП. Решението било необосновано, тъй като не били
обсъдени всички доказателства и всички възражения на ответника, а то
почивало на факти и обстоятелства, които не били установени по надлежния
ред. Нарушен бил и чл. 202 от ГПК, тъй като комплексната съдебна
експертиза не била обсъдена наред с останалите доказателства по делото.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
да се отхвърли предявеният иск като неоснователен, евентуално да се уважи
3
възражението за съпричиняване и да се отхвърли иска до съответния процент,
приет от съда. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от ищеца В.К.
чрез процесуалния му представител адвокат Г. с изразено становище за
нейната неоснователност. Претендират се разноски.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивните жалби, събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу решението в
отхвърлителната му част и от ответника срещу решението в осъдителната му
част. При подаване на въззивните жалби е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с правилността на първоинстанционното решение, с оглед
конкретните оплаквания във въззивните жалби съдът намира следното:
С представените по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че ищецът В. АС. К. е сезирала Г.ф. с
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря З.В. К.а, настъпила
при ПТП на 16.12.2019 година, причинено от З.Г. Ш. при управление на лек
автомобил марка Ф.К.“ с рег. № ********** без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Претенцията е заведена с вх. № 24-01-843 от
30.12.2019 година и по нея е образувана щета 19-210450/30.12.2012 година.
Безспорно е, че до заплащане на обезщетение по тази щета не се е стигнало,
като с писмо изх. № 24-01-843/03.01.2020 година ищецът е уведомен от Г.ф.
за необходимостта да представи допълнителни доказателства. При тези
отношения между страните по спора, развили се преди предявяването на
иска, съдът намира, че предявеният иск е допустим съгласно изискванията на
чл. 558, ал. 5 от КЗ поради отказ на Г.ф. да заплати обезщетение.
Безспорно е между страните, а и от неоспорените доказателства се
установява, че починалата при ПТП на 16.12.2019 година З.В. К.а е дъщеря
на ищеца В. АС. К.. Към момента на своята смърт З. К.а е била на 21 годишна
4
възраст.
Първият спорен момент, въведен с въззивните жалби като предмет на
въззивното производство, е свързан със справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта
на неговата дъщеря.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на неимуществените вреди на ищеца -
болки и страданията, претърпени от деликта, е необходимо да бъдат взети
предвид установените по делото обстоятелства за конкретния случай.
Сред тях са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
дъщерята на ищеца, нейната възраст, отношенията в семейството, взаимните
грижи, стреса за бащата от внезапната смърт на дъщеря му, интензитетът,
степента и продължителността на болките и страданията му, дали те са
приключили или продължават, загубата на морална, емоционална и
материална подкрепа.
Показания досежно изброените по-горе обстоятелства са депозирали
на първо място разпитаните пред първоинстанционния съд в съдебно
заседание на 21.12.2020 година свидетели на ищеца Ю. З. и Д. Д., които са
съответно зет на ищеца и приятел на зетя на ищеца. Те имат преки
впечатления за отношенията между ищеца и неговата дъщеря З. за
последните девет години преди смъртта на З.. През този период свидетелят
Ю. З. е живял заедно със своята съпруга, която е сестра на З., в дома на ищеца,
а Д. Д. като приятел на Ю. З. ги е посещавал многократно. И двамата
свидетели установяват, че през този период З. е живяла в дома на баща си,
като е работила и е осигурявала финансово цялото семейство и се е грижела
за по-малките си братя и сестри, тъй като майка им ходела в чужбина.
Свидетелят З. установява, че макар да е имал много деца, ищецът е бил
особено привързан към З., която за разлика от останалите завършила средно
образование, работела и била опора на баща си и всичките си близки.
Ищецът понесъл много тежко смъртта на дъщеря си и все още не бил
преодолял болката от нея. Той все още посещавал гробищата през два дни,
5
не се събирал с приятели и с роднини, често споменавал името на дъщеря си
и заявявал, че най-доброто му дете си е отишло. Според свидетеля З. след
смъртта на З. се променила психиката на ищеца, той започнал да възприема
по-бавно и трудно нещата около себе си, променило се отношението му към
околните.
Доказателства по делото във връзка с отношенията между ищеца и
неговата дъщеря са събирани и по искане на процесуалния представител на
конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на ответника.
Става дума за малолетния Е. Ш., син на причинилата катастрофата З. Ш.. По
делото е установено, че след смъртта на неговата майка за настойник
/законен представител/ на Е. Ш. е назначена Е.Й.а С.. Като свидетели на
третото лице-помагач по делото са разпитани Е.Г. Ш. / в с.з. на 22.02.2021
година/ и К.Г. С. / в с.з. на 21.12.2020 година/. Двете свидетелки са лели на
третото лице – помагач, сестри на починалата З. Ш.. От техните показания се
установява, че З. К.а и тяхната сестра З. Ш. през последните три - четири
години са били непрекъснато заедно, живеели заедно, пътували до Г., където
работели за по два-три месеца, за да набавят средства за апартамента си в
град П. и се връщали обратно. Свидетелката С. установява, че е имало
период, през който З. К.а е живяла в нейното жилище около два месеца,
докато сестра й З. била в Г.. И двете свидетелки заявяват, че З. К.а е работила,
но не знаят какво точно. За кратък период от време преди ПТП от няколко
месеца, З. К.а и З. Ш. живеели заедно в жилище в град П.. Преди този период
З. Ш. живеела при своята сестра – свидетелката С., където на гости ходела и
З. К.а. Свидетелката Ш. твърди, че при срещите си със З. К.а, които се
случвали в дома на сестра й К. С., З. никога не споделяла нищо за
семейството си.
Освен тези свидетелски показания, по делото са представени и
писмени доказателства – удостоверения от ФР Г., Община Ф., от които е
видно, че и ищцата З. К.а, и водачката на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП – З. Ш., са регистрирани като осъществяващи дейност
съгласно § 3 от Закона за защита на лицата, работещи в сферата на
проституцията.
Представени са и справки от НАП, от които е видно, че през периода
от 01.12.2014 година до 30.11.2019 година няма регистрирани трудови и
6
осигурителни правоотношения на лицето З. К.а.
МВР, Г.д. "Г.д."“, е издало удостоверение рег. № 328200-217 от
06.01.2020 година, приложено като доказателство по делото. В него са
отразени данните за задграничните пътувания на З. К.а. Те включват 12 броя
влизания и излизания от страната през ГКПП К. и през Аерогара С.,
осъществени през периода от 21.02.2016 година до 23.10.2019 година.
Изрично е посочено в удостоверението, че данните не са изчерпателни, тъй
като след 01.01.2007 година българските граждани се ползват с право на
свободно движение в Европейския съюз.
Съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства налага
извода, че през последните три-четири години преди смъртта си З. К.а не е
работила и живяла непрекъснато в дома на своя баща в град К., а е
пребивавала и на други места – в дома на З. Ш. и на нейната сестра К. С., в
жилището в град П., което са обитавали двете с Ш., както и в чужбина, до
където е пътувала сравнително често. Показанията на свидетелките Ш. и С. в
тази им част се подкрепят от обсъдените писмени доказателства.
Не ми могло да се приеме обаче, че тези показания противоречат на
показанията на свидетелите на ищеца З. и Д.. Те действително установяват,
че до момента на смъртта си З. К.а е живяла в дома на баща си в К. и е
работила там, но заявяват, че е имало периоди, през които З. е пътувала и е
отсъствала от дома си. Няма основание да не се кредитират показанията на
свидетелите на ищеца в частта им, касаеща отношенията между бащата и
дъщерята, тяхната взаимна привързаност, грижите, които К.а е полагала за
баща си и по-малките си братя и сестри и финансовата издръжка, която им е
осигурявала. Обстоятелството, че липсват регистрирани трудови договори
само по себе си не е основание да се приеме, че тя не би могла да подпомага
финансово своя баща и останалите членове на семейството си при
свидетелските показания, че е работила на различни места и е реализирала
доходи. Дори да е установено, че през последните години З. К.а не е била
непрекъснато в К., това не означава, че тя е прекъснала връзките си с ищеца,
каквито доказателства не са събрани. Този извод не може да бъде направен
само въз основа на свидетелските показания, според които З. К.а не е
говорила пред сестрите на З. Ш. за своите близки. Напротив, свидетелят на
ищеца Д. установява, че е ходил на гости в жилището в град К. един-два пъти
7
месечно до смъртта на З. К.а и тя е била там. Не са опровергани с никакви
доказателства и свидетелските показания на свидетелите на ищеца за
проявите и продължителността на негативните изживявания на ищеца след
смъртта на неговата дъщеря.
Въз основа на така установените със събраните по делото
доказателства болки и страдания, причинени на ищеца от смъртта на
неговата дъщеря З. К.а, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е 120 000 лева. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
събраните по делото доказателства, от които е видно, че смъртта на дъщерята
на ищеца, с която той се е гордял и на чиято помощ е разчитал, е настъпила
неочаквано, внезапно за него, когато дъщеря му е била все още твърде млада
и му е причинила силни като интензитет и продължителни негативни
емоции. При определяне на този размер съдът съобразява установените по
делото отношения между баща и дъщеря - контакти, близост, общуване,
привързаност.
Освен обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания след смъртта на З. К.а, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът взе предвид и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за справедливост, което
намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Отчитането на икономическото
положение в страната и общественото възприемане на справедливостта при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е възприето от
съдебната практика/ Решение № 27 от 15.04.2015 година на ВКС по т. дело №
457/2014 година на второ т.о./. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и
почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева –
при две или повече лица. След тази дата са определени значително по –
високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда
лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало лице
и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица. Сега действащият
8
Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е
приложим в настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година –
10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
По всички тези съображения съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е 120 000 лева,
дължими ведно със законната лихва от 30.03.2020 година, от когато е
поискана / три месеца след сезирането на Г.ф. с искане за заплащане на
обезщетение съгласно чл. 558 ал. 1 изречение второ във връзка с чл. 497 от
КЗ/.
Що се отнася до втората група спорни въпроси, свързани с механизма
за настъпване на ПТП, по-конкретно с наличието или не на съпричиняване от
страна на починалата З. К.а поради непоставен предпазен колан, съдът
намира следното:
По делото е приета комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, установяваща механизма на настъпване на ПТП, причините за
смъртта на З. К.а и съдържаща категорично заключение, че е било
невъзможно предотвратяването на несъвместимите с живота на З. К.а
травматични увреждания дори при използването на предпазен колан. От
експертизата е видно, че до ПТП се е стигнало, след като при десен завой З.
Ш. изгубва управлението на автомобила „Ф.К.“, навлиза със странично
плъзгане в лявата лента на платното, където е настъпил удар с насрещно
движещия се автомобил „Ф.Т.“. Ударът е бил в дясната страна на
управлявания от Ш. автомобил, от която като пътник на предната седалка се е
возила З. К.а. Заключението е, че ударът е бил непредотвратим, независимо от
поведението на водача на насрещния автомобил и че при този удар с оглед
мястото му и деформацията на купето от страната, на която се е возила К.а, са
причинени описаните в заключението травми, несъвместими с живота й.
Съдът намира са неоснователни доводите във въззивната жалба на
Г.ф., свързани с процесуални нарушения по изготвянето и приемането на
комплексната експертиза. Става дума експертиза, изготвена и приета
съобразно правилата на ГПК – чл. 197-203. Експертизата е дала отговор на
всички поставени въпроси. Неоснователно се поддържа, че тази експертиза е
9
изготвена на база заключението от досъдебното производство. В
комплексната експертиза, както и при изслушването на вещите лица при
приемането й в открито съдебно заседание изрично е посочено, че тя е
изготвена на база протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието
от 16.12.2019 година и на база на съдебномедицинската експертиза на труп, а
не възпроизвежда приетата в досъденото производство експертиза. Тези
доказателства от досъдебното производство са представени и приети като
доказателства и по настоящото дело пред първата инстанция, като изрично е
отказано приемане на тройната автотехническа експертиза от досъдебното
производство. Комплексната експертиза по делото не е изготвена на база на
друго заключение на вещи лица, а на база на официални свидетелстващи
документи, какъвто е протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към него, както и на съдебномедицинската експертиза на труп,
изготвена непосредствено след ПТП. За приемането на тези доказателства по
делото процесуалният представител на ответника е изразил изрично съгласие
/с.з., проведено на 21.12.2020 година/. Отделен е въпросът, че ответникът не е
посочил други доказателства, различни от изброените по-горе, които да бъдат
ползвани при изготвянето на експертизата. Поисканият от него и разпитан
като свидетел водач на участващия в ПТП автомобил „Ф.Т.“ Д.В. депозира
показания, които подкрепят установения от вещите лица механизъм на
настъпване на ПТП. При приемането на самото заключение от първата
инстанция в съдебно заседание на 22.02.2021 година процесуалният
представител на Г.ф. не е имал каквито и да било възражения и не е
формулирал искания, а напротив, изразил е становище да се приеме
заключението.
С оглед на това и като се има предвид, че доказателствената тежест за
установяване на наличието на съпричиняване е за страната, която се позовава
на него, в случая за Г.ф. и че такова не е установено, а напротив – от приетата
и неоспорена експертиза е установено, че наличието на предпазен колан в
случая, с оглед механизма на ПТП и мястото на удара не би предотвратил
настъпването на смъртта на З. К.а, съдът намира, че не са налице
предвидените в чл. 51 ал. 2 от ЗЗД предпоставки за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
10
отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 80 000
лева до 120 000 лева и следва да се постанови ново решение по същество, с
което на ищеца се присъди допълнително обезщетение от 40 000 лева / наред
с присъденото от първоинстанционния съд такова от 80 000 лева/ , ведно със
законната лихва от 30.03.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав следва да се
произнесе по въпроса за отговорността на страните за разноски за първата и
за въззивната инстанция.
Ответникът Г.ф. следва да бъде осъден да заплати допълнителна
държавна такса в размер на 1600 лева за първоинстанционното производство
и 800 лева за въззивното производство върху допълнително присъденото
обезщетение от 40 000 лева. Следва да бъде увеличен и размера на разноските
за експертиза, направени за сметка на бюджета на съда пред първата
инстанция с оглед изхода на спора. При общ размер на тези разноски от 325
лева и присъдени с първоинстанционното решение 130 лева, с настоящото
решение следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за експертиза в
размер на 65 лева / при общо дължими 195/.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с
която ищецът В.К. е осъден да заплати на Г.ф. разноски в размера над 122
лева до 183 лева с оглед изхода на спора.
Що се отнася до адвокатското възнаграждение на адвокат А.Г. като
процесуален представител на ищеца В.К., дължимо на основание чл. 38 ал. 2
от ЗА във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА и чл. 36 от ЗА, общият му размер,
определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 5530 лева без ДДС, а с ДДС, дължимо
съгласно § 2 а от ДР на Наредба № 1 общият размер на възнаграждението е
6636 лева. Безспорно е, че адвокат Г. е регистриран по ЗДДС, като в тази
насока е представено и удостоверение за регистрация / стр. 350 от
първоинстанционното дело/. Досежно дължимостта на ДДС и върху
адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за
осъществена безплатна правна помощ е налице многобройна и
непротиворечива съдебна практика – определение № 349 от 01.07.2021 година
11
на ВКС по ч.т.дело № 1238/2021 година на І т.о.; определение №
82/18.02.2020 година по ч.т. дело № 104/2020 година на І т.о. С нея е прието,
че при регистрация по ЗДДС адвокатското възнаграждение се формира с
включен ДДС, независимо дали е определено по договор между адвоката и
клиента или от съда по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение в случая с оглед изхода на спора за
всяка една съдебна инстанция е 3981,60 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат Г. за
първата инстанция в размер на 1327,20 лева / наред с присъденото такова от
2654,40 лева/, както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 3981,60 лева.
Единствените разноски, които са направени пред въззивната инстанция
от Г.ф., видно от списъка по чл. 80 от ГПК, са тези за държавната такса, която
не се дължи поради неоснователност на въззивната жалба на Г.ф.. Що се
отнася до разноските, направени от Г.ф. пред първата инстанция, за тях се е
произнесъл първоинстанционният съд, като настоящата съдебна инстанция ги
намалява с оглед изхода на спора, в каквато насока бяха изложени мотиви по-
горе.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260123 от 22.03.2021 година, постановено по
т. дело № 257/2020 година по описа на Окръжен съд – П., В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта, с която е отхвърлен иска на В. АС. К., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. А.Г., със съдебен адрес гр. С., ул. „С. № **, ет.*, против
Г.ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, за сумата от 40 000 лева / разликата между
присъдените с решението 80 000 лева и дължимите 120 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,
причинени от смъртта на дъщеря му З.В. К.а, настъпила в резултат на ПТП от
16.12.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
30.03.2020г до окончателното изплащане;
12
-в частта, с която е осъден е В. АС. К., ЕГН **********, да заплати на
Г.ф. разноски в размера над 122 лева до 183 лева за първоинстанционното
производство по търг. дело № 257/ 2020г. по описа на Окръжен съд- П.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, да заплати на В. АС. К.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А.Г., със съдебен адрес гр. С., ул.
„С. №**, ет.* допълнително сумата от 40 000 лева / разликата между
присъдените с първоинстанционното решение 80 000 лева и дължимите
120 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени от смъртта на дъщеря му З.В. К.а, настъпила в резултат
на ПТП от 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 30.03.2020г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260123 от 22.03.2021 година,
постановено по т. дело № 257/2020 година по описа на Окръжен съд – П. В
ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Г.ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство пред Окръжен съд- П. по т. дело №
257/2020 година в размер на 1600 лева / наред с присъдените с
първоинстанционното решение 3200 лева/, както и държавна такса за
въззивното производството по в.т. дело № 511/2021 година на Апелативен
съд – П. в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА Г.ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, да заплати допълнително
сумата от 65 лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение 130
лева/, представляваща заплатени ОТ бюджетните средства разноски за
експертиза в производството по търг. дело № 257/ 2020г. по описа на
Окръжен съд- П..
ОСЪЖДА Г.ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, да заплати на адв. А.Х. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. „С.“ № **, ет.*, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за първоинстанционното
производство по т. дело № 257/20 г. на ОС – П. допълнително в размер на
1327,20 лева с ДДС / наред с присъдените с първоинстанционното решение
2654,40 лв. с ДДС/, както и 3981,60 лева адвокатско възнаграждение с ДДС
13
за въззивното производство по в.т. дело № 511/2021 година на АС – П..
Решението е постановено при участието на Е.З. Ш., ЕГН **********,
чрез неговия законен представител Е.Й.а С., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Р.д.“ №**, в качеството му на трето лице – помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14