ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
гр.Враца, 04.05.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административнонаказателен
състав, в закрито заседание на 04.05.2023г. /четвърти май две
хиляди двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
ЧКАНД №205 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 229, ал. 1 и сл. АПК.
Образувано е по
частна жалба на К.Д.Г., депозирана чрез * Р.С., против Разпореждане №456 от
26.04.2022г., по АНД №20221420200312/2022г. на Районен съд –Враца, с което е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди, че оспореното
определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено и при нарушение на
процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за
разглеждане, като се излагат съображения за това.
Ответникът не изразява становище по частната жалба.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е
подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С обжалваното Разпореждане
№456 от 26.04.2022г., по АНД №20221420200312/2022г. на Районен съд–Враца е
оставена без разглеждане подадената жалба от К.Д.Г., против НП № 11-01-531/05.11.2015г., издадено от АДФИ,
като недопустима и е прекратено производството по делото. За да прекрати
производството по делото РС е счел за правилно приетото от АНО, че
НП е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на дата 10.10.2016 г. и
същото е влязло в сила на 18.10.2016 г. Прието е, че жалбата е недопустима,
като подадена след повече от пет години – 29.03.2022 г., извън предвидения в
чл.59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по делото. За да обоснове тези свои изводи, РС е
приел в оспореното разпореждане, че са били предприети действия по връчване на
НП на известните постоянен и настоящ адрес на лицето, на които същото не е
установено, въпреки че лично то в проведен телефонен разговор е потвърдило
постоянния си адрес и в жалбата до съда е посочило същия адрес.
От данните по делото се установява, че с Докладна
записка рег. № 1795р-7748 от 06.04.2016г.
** М.Б. от *** /л.16/ е докладвал на началника си, че след многократни
посещения на посочения настоящ адрес ***, лицето К.Г. не е открита. От справка
в *** е установено, че същата е с постоянен адрес ***. В проведен телефонен
разговор същата потвърдила, че това е адреса, на който живее и желае НП да
бъдат изпратени на този адрес.
От Докладна записка
на ** И.М. до Началника на *** /л.9/, се установява, че при посещение на адрес ***
на 08.02.2016 г. отворил собственика, който заявил, че живее в апартамента от ****.
и лице с имена К.Д.Г. никога не е живяло на този адрес и не е чувал за нея.
С писмо от 07.03.2016
г. на 06 РУ при СДВР са върнати на АДФИ невръчени 5 бр. НП, сред които и
процесното № 11-01-531/05.11.2015 г.
С писмо изх.№
11-01-530/04.12.2015г. на АДФИ е поискана информация от ГД“ГРАО“ *** за актуален
адрес на Г.. Във вр. с исканата информация с писмо изх.№ АУ01-2978/12.12.2015г.
на ГД“ГРАО“ са предоставени лични данни от НБД “Население“ на Директора на АДФИ-София
и в същото е посочен постоянен и настоящ адрес на лицето К.Г.,*** от
30.01.2008г. и настоящ адрес:***5.04.2015г.
Към частната жаба е
предоставено Удостоверение от *** /л. 8 от настоящото дело/ и от същото се
установява, че в регистъра съществуват административни адреси : ***.
Представено е и удостоверение за промени на постоянен адрес от 11.05.2022г. и от същото се установява, че лицето К.Г. ***
от 30.01.2008г. до 19.05.2016г. и с постоянен адрес:*** от 19.05.2016г. От направена справка от съда за постоянен
адрес на лицето също се установява, че Г. *** от 19.05.2016г.
Настоящият съдебен
състав намира с оглед данните по преписката, че оспореното
разпореждане за прекратяване на производството по обжалване на горепосоченото
НП е правилно и следва да остане в сила. Правилно е прието, че НП е връчено на
дата 10.10.2016г. при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 18.10.2016г. Видно от данните
по преписката К.Г. е търсена на посочения от нея настоящ адрес ***. След като
не е намерена е търсена и на постоянния адрес на лицето: ***, на който също не
е била намерена. От предоставената информация от ГД“ГРАО“ с писмо от 12.12.2015г.
до АДФИ-София е видно, че именно това е бил постоянния адрес на лицето. Този
адрес същата е съобщила и при проведения с нея телефонен разговор, видно от
докладната и писмото на ***. Този адрес за постоянен е имало лицето до 19.05.2016г., видно от
представеното с жалбата удостоверение за
постоянен адрес и считано от
19.05.2016г. същата има постоянен адрес:***, който адрес е посочила и в
жалбата. Тоест към датата на връчване на въпросното НП лицето е търсено на
посочения настоящ и постоянен адрес и не е намерено. Още повече ,че при
проведения тел.разговор във вр. с връчване на НП лицето е било наясно, че има
издадени НП и адреса който е съобщило към 06.04.2015г. е именно в ***. Това е
видно по начина по който е направено отбелязването в докладната и писмото на
РУ. С оглед на горното правилно РС-Враца е приел, че НП е
влязло в сила на 18.10.2016г. и подадената жалба от лицето на 29.03.2022г. повече от 5 години е подадена
извън преклузивния срок и е просрочена, поради което е и недопустима за
разглеждане.
Възраженията на
касатора, че не е търсена на посочения от нея постоянен адрес:***, който е
посочен и в жалбата е неоснователно. На този адрес лицето е регистрирано от
19.05.2016г., като преди това е имало за
постоянен адрес, адреса на който е търсено от АНО за връчване на НП, което е
видно от данните по делото. След като частния жалбоподател не е положил усилия
да получи наказателното постановление въпреки многократните уведомявания от АНО
за целта, същият орган е приложил предвидена в националния закон процедура по
връчване на санкционния акт при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН и следва да се приеме, че неблагоприятните
правни последици (изтичане на преклузивния срок за обжалването му ) са резултат
от поведението на самото лице.
Касационният
състав счита, че първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и
съответно на материалния закон определение за прекратяване на производството,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.235 АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
в сила Разпореждане №456 от
26.04.2022г., по АНД №20221420200312/2022г. по описа на Районен съд –Враца, с
което е прекратено производството по
делото.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.