Р Е Ш
Е Н И Е № 260501
20.12.2021 г., гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
18.11.2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 4280 по описа за 2020
година.
В
исковата молба на „ЕВН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ БЪЛГАРИЯ“ЕАД със седалище гр.Пловдив
/ЕВН ЕС/ се твърди, че в качеството му на краен снабдител то продава на
клиентите си електрическа енергия при публично известни Общи условия /ОУ/, като
по силата на чл.7 т.1 от същите поело задължение да снабдява и обект на адрес:
гр.Сливен, кв. „Д.“ бл…., вх…., ет. …, ап…., ползван от Д. С.К., за който последния
били открити клиентски номер /**********/ и ИТН /2335623/. Жената обаче не
изпълнила своето задължение / по чл.11 т.1 от ОУ/ да заплаща задълженията си,
свързани със снабдяването с ел.енергия. По този начин тя не само станала
длъжник за стойността на последната, която за периода 02.01.2019г. - 01.04.2019г.
възлязла на 598.51лв., но и изпаднала в забава- защото нарушила сроковете,
установени в чл.27 ал.1 от ОУ, за плащане. Поради това дружеството й начислило
и задължение в размер на 35.53лв.- законната лихва върху вземането за главница,
за периода 21.02.2019г.- 09.10.2019г.
Поради
лисата на престация от К., ЕВН ЕС се обърнало за съдействие към съда, ползвайки
за целта т.н. заповедно производство. В него, развило се в ч.гр.д.№ 5402/2019г.,
Сливенски районен съд издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на жената
да му заплати тези две суми, както и разноски. След това дружеството получило
от съда указания, че трябва да предяви установителен иск по смисъла на чл.415 ал.1
и чл.422 ал.1 от ГПК за съществуването им. Това търговското дружество изпълнило
и претендира с решение да бъде прието за установено, че ответника му дължи:
главница в размер 598.51лв., заедно със законната лихва, считано от датата на
заявлението и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, натрупана
върху нея, в размер 35.53лв.
Ищецът
претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати разноските, направени от
него както в заповедното производство, така и в установителното исково, а също
и юрисконсултско възнаграждение и за двете.
Д.К.
не е открита не само в заповедното производство, предхождащо настоящия исков
процес, но и в последния. Поради това бе представлявана от назначен й от съда,
в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител. На него именно бе
връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор. Адвокатът от АК Сливен заема позиция, че исковете трябва да се
отхвърлят, защото не са ангажирани
доказателства, че ответницата е живяла на адреса и консумирала доставяната до
него ел.енергия. Твърди, че жилището всъщност е собственост на община Сливен.
В
проведеното по делото съдебно заседание за страните се явиха процесуални
представители, чрез които по същество се поддържат вече заетите в писмен вид
позиции/становища.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 5402/2019г., в производството по
същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 11.10.2019г. СлРС е издал на ЕВН ЕС заповед
за изпълнение- № 3218, с която е разпоредил на Д.К. да му заплати следните
суми: главница в размер 598.51лв., представляваща стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставени за периода 02.01.2019г.- 01.04.2019г., заедно със законната лихва, считано от
10.10.2019г. и до окончателното й изплащане; 35.53лв.- като обезщетение за
забавено плащане на главницата, за периода 21.02.2019г.- 09.10.2019г. и
разноски от 75лв.
В
срока по чл.414 от ГПК жената не е депозирала възражение, но тъй като не е
открита, за да й бъде връчена заповедта за изпълнение, съда е дал указания на
търговеца, че трябва да предяви установителен иск за съществуване на паричните
си вземания. То е сторено в срок.
За
периода от време по исковата молба, с последната са представени фактури,
издавани от ЕВН ЕС за всеки от месеците в него. Това са фактура № **********/
09.02.2019г., за отчетен период 02.01.2019г.- 01.12.2019г., на стойност 292.21лв.;
фактура № **********/ 09.03.2019г., за отчетен период 02.02.2019г.- 01.03.2019г.,
на стойност 253.87лв. и фактура № **********/ 09.04.2019г., за отчетен период
02.03.2019г.- 01.04.2019г., на стойност 52.43лв.
От
представени в хода на делото документи се установи, че ап…. в гр.Сливен, кв. „Д.“
бл…., вх….. е собственост на община Сливен- Акт №114/ 17.11.1997г. за частна
общинска собственост, както и че Д.К. / и трите й деца/ в периода 31.01.2017г.-
03.05.2019г. е била негов обитател/ползвател- заповед № 6 на кмета на община
Сливен и Приемно-предавателен протокол /л.л.№№47 и 48 от делото/.
Част
от доказателствения по делото материал са и ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на ЕВН ЕС.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени
са положителни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за съществуването на парични вземания, заявени по-рано във времето в т.н.
заповедно производство. Те са допустими- както защото са предявени в изпълнение
указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок.
Исковете са допустими и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца,
така и пасивната- на ответницата, процесуална легитимация- двамата именно са
вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд
заповед за изпълнение.
Разгледани
по същество те са основателни, защото:
Съгласно
чл.98а от Закона за енергетиката, ЕВН ЕС като краен снабдител на ел.енергия продава
такава на клиентите си/потребителите при публично известни общи условия. В
случая такъв, за процесния период от време, е била ответника Д.К., за недв.имот
на административен адрес: Сливен, кв. „Д.“ бл…., вх…., ап…... Възражението в писменият
отговор на особения процесуален представител на ответницата е, че исковете са
неоснователни, защото не са ангажирани доказателства, че тя е живяла на адреса
и консумирала доставяната до него ел.енергия, а всъщност жилището е общинско. От
представени в хода на делото документи се установи, че действително този имот е
собственост на община Сливен, но също и че Д.К. /и трите й деца/ е била негов
обитател/ползвател в периода 31.01.2017г.- 03.05.2019г., в който безспорно
попадат и месеците, за които са вземанията на ЕВН ЕС. Ето защо, задължено за
стойността на ел.енергията лице е ответницата.
От
друга страна, за консумираната ел.енергия ЕВН ЕС е издавало месечни фактури- те
са част от доказателствения по делото материал.
Така
за ответницата е възникнало задължението да заплати стойността на ел.енергията-
чл.11, т1 от ОУ на ЕВН ЕС. Тя обаче не ангажира доказателства да е сторила това
/доказателствената тежест за което е нейна/. Ето защо главния иск е изцяло основателен.
Сумата се дължи- тъй като е поискано, а и то –искането, е основателно, заедно
със законната лихва- като обезщетение за забава, считано от датата, на която е
подадено заявлението по чл.410 от ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 5402/2019г. на
СлРС и до окончателното й изпащане.
За
иска с цена 35.53лв.- той е акцесорен на главния и поради това следва неговата
съдба. Преценката за основателност се налага и на основание ОУ на ЕВН ЕС- щом
потребителя не е заплатил стойността на доставената ел.енергия, а срока за това
е изтекъл, то той е изпаднал в забава- чл.27 ал.1 от тях /който текст впрочем
преповтаря разпоредбата на чл.86 от ЗЗД/. Т.е. и този иск е изцяло основателен.
При
този изход на делото, ответника дължи на ЕВН ЕС, на осн.чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, направените от дружеството разноски и юрисконсултско възнаграждение- както
в заповедното производство- предвид и разбирането, вложено от ВКС в ТР №4/
18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013, така и в настоящия исков процес. В
заповедното са: разноски в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от
50лв. В гр.д.№ 4280/2020г. те са
следните: 75лв.- доплатена държ.такса за образуване на делото и 150лв.-
възнаграждение за особения процесуален представител, който съда назначи на
ответницата в условията на чл.47 от ГПК- на разноски на ищеца. Ищецът има право
и на юрисконсултско възнаграждение- защото е юридическо лице и бе представляван
от юрисконсулт. Размерът му се определя по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Той пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В
последната-чл.25 ал.1, е предвидено при дела с материален интерес възнаграждението
да е в рамките от 100лв. до 300лв. Явно е, че в случая се търси най-малкото по
размер и поради това съда ще уважи искането изцяло.
Водим от изложеното, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в усл. на чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 от ГПК, че Д. С.К. с ЕГН: **********, представлявана по делото от
назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител-
адв.Св.Б. ***, дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:*********
със седалище гр. Пловдив и адрес на управление на дейността- ул. ”Хр.Г.Данов” №
37 сумите, за които на дружеството е издадена, в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 5402/2019г. на СлРС,
заповед за изпълнение № 3218/ 11.10.2019г., а именно:
- 598,51 лв. (петстотин деветдесет и осем лева и
петдесет и една стотинки) – главница, представляваща стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставени за периода 02.01.2019г.- 01.04.2019г., за
обект на потребление гр.Сливен, кв.“Д.“бл…., вх…., ап….., ИТН 2335623.
- 35,53 лв. (тридесет и пет лева и петдесет и три стотинки) –
представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода 21.02.2019г.-
09.10.2019г.
Главницата
от 598.51 лв. се дължи ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. С.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* на осн.чл.78
ал.1 от ГПК, направените от последното разноски в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 5402/2019г. на СлРС – 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Д. С.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* на осн.чл.78
ал.1 от ГПК, направените от последното разноски в настоящото установително
производство – 225 лв. /двеста двадесет
и пет лева/.
ОСЪЖДА Д. С.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, за представляването му в
заповедното производство- ч.гр.д.№ 5402/0219г. на СлРС, в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Д. С.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:********* на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за представляването му в настоящото
установително производство, в размер на 100
лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната
страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: