№ 18209
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 202311101352.. по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 180594/26.06.2023 г. от Е. Д. М. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Д 2, бл. ...., вх. А, ет. 2, ап. 5, срещу ВК съд, гр. София, бул. В №
2, представляван от Председателя ГЗ, за нанесени вреди и вредни последици,
неимуществени щети чрез нарушението на правото на ЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ООН, с правно
основание на иска по чл. 2В от ЗОДОВ, с цена на иска 24000 лв. и период на увреждането от
14.06.2023 г. до 26.06.2023 г., която сума представлява обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до
окончателното плащане, които вреди произтичат от нарушение на правото на ЕС от съдия
при ответния ВК съд, който е върнал жалба с искане № ....... от 09.06.2023 г. на ВКС по чл.6
от ХОПЕС във връзка с чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧ, чл. 9 (4) от МПГПП на ООН, за изменение на
мярката на ищеца за неотклонение в по-лека по дело № ..../2019 г. по описа на ВКС.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил задържан незаконно чрез осъждане по
непредявени обвинения, описани в жалбата, адресирана до ответника ВКС. Твърди, че
ответникът не изпълнява задължението си да разгледа и реши жалбата му, съгласно
правилата по предмета на подадената от него жалба, а вместо да я разгледа и реши,
незаконно е изпратил жалбата на САС, който според ищеца не е компетентен и не може да
разгледа и реши съответната жалба. Твърди, че е незаконно задържано лице и тази жалба е
от компетенцията на ВКС по КНОХД № ..../2019 г. по описа на ВКС. Ищецът счита, че е
налице съзнателно и целенасочено неизпълнение на служебните задължения при
преследване на определена цел, неприсъща на правораздаването и правосъдието от съдия
във ВКС, с което ответникът вреди на ищеца чрез бездействие и злоупотреба с право и
използване на правосъдието за цели, различни от тези на правосъдието, което се явява
съзнателно и целенасочено нарушение на законите на ЕС и различни международни актове.
Твърди, че ответникът му нарушава правото на свобода и сигурност, правото на ефективно
правно средство за защита на нарушените му права от протИ.законно осъждане по
непредявени обвинения, като го дискриминира в сравнение с другите хора, на които
разглежда жалби по чл. 6 от ХОПЕС, чл. 5, §4 от ЕКЗПЧ, чл. 9 от МПГПП на ООН. Сочи, че
ответникът му вреди чрез злоупотреба с право, отказ от правосъдие спрямо него, създава
1
възможност да стои в затвора чрез нарушение право на свобода и сигурност чрез осъждане
по непредявено обвинение, като не разглежда подадената от ищеца жалба. По този начин,
ответникът подложил ищеца на жесток психически тормоз, изпитал болки и страдания,
унижение, отчаяние, страх и безнадеждност, безизходица, безпокойство, безпомощност.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати претендираното обезщетение в размер на
24000 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното плащане. В съдебно
заседание се защитава сам и поддържа исковата претенция, излага подробни съображения в
защита на доводите си.
В съдебно заседание в пледоарията си по същество, ищецът иска да бъде осъден
ответника, заради причинени му вреди от протИ.законно лишаване от свобода, тъй като по
пр.пр.№ 431/2013 г. на Специализираната прокуратура бил обвинен и даден на съд за
престъпление от фактическа и правна страна, представляващо въоръжен грабеж, а именно за
това, че Е. Д. М. на 12.03.2010 г. в гр.София е заплашил с автомат пострадалия Б, казал му да
легне на земята и със сила е отнел чантата с парите от ръцете му, чрез дръпване. Твърди, че
това обвинение не било разгледано нито от Апелативен специализиран наказателен съд,
нито от ВКС. Счита, че ВКС незаконно процедира по невалиден съдебен акт, присъда по
непредявени обвинения от Апелативен специализиран наказателен съд по дело № 102/2018
г. на Апелативен специализиран наказателен съд, изоставил е обвинителния акт, не е
разгледал касационната жалба с вх. № ..41/2019 г. на ищеца чрез Апелативен специализиран
наказателен съд по дело №102/2018 г. до ВКС, с която жалба обжалвал присъдата на
Апелативен специализиран наказателен съд, че бил осъден по непредявени обвинения.
Твърди, че ВКС, извън предмета на делото, без да има правомощия като държавен орган го
осъдил за престъпления, за които не бил обвинен.
Ищецът сочи, че на първо място бил осъден, че НЦГ, неотразено в обвинението лице,
на 12.03.2010 г. пръв започнал грабежа, насочил пистолет срещу пострадалия ОБ, казал му
„Давай парите, гадино“. ОБ се сбил с него, опитал се да му избие пистолета, НГ го ударил в
главата с пистолета, тогава към мястото, където се биели НГ и Б се приближили други две
неотразени лица ЛЛ и Е П, които насочили пистолети срещу пострадалия Б, казали му да
легне на земята и по този начин са убили съпротивата му. ОБ се подчинил на заплахата,
осъществена от П и Л, чрез насочване на два картечни пистолета, но за това деяние ищецът
не бил обвинен. Б ляга на земята и НЦ неотразено в обвинението лице, отнема чантата с
парите. Сочи, че ответникът ВКС го е осъдил за деяние, за което не е обвинен, а именно, че е
насочил автомат в този момент срещу КК, неотразено в обвинителния акт лице, и е
извършвал охранителна дейност, като е охранявал НГ, който извършва грабежа. След това
бил осъден, че след като НГ взел чантата с парите ищецът се върнал при пострадалия Б, и от
своя страна го е заплашил с насочване на автомат „Калашников“. За това деяние ищецът
нямал повдигнато обвинение. Било му повдигнато обвинение и затова, че е казал на
пострадалия да му даде пистолета и му отнел пистолет „Байкал“, като за това престъпление
не бил обвинен. Сочи, че бил осъден, че неотразено в обвинението лице ДГГв бил намерил
краден автомобил, превозил ищеца при извършване на грабежа заедно с неотразено в
обвинението лице НЦГ, закарал ги в жилището на неотразено в обвинението лице ЕТ Ла,
където са си поделили отнетата при грабежа сума 136 072 лв. Твърди, че обвинителният акт
по пр.пр. №431/2013 г. на Специализираната прокуратура, правопораждащ документ,
свършвал с описание, че след извършване на грабежа извършителите на грабежа са се
оттеглили с автомобил „Фолксваген“, който ищецът бил намерил. Сочи, че ВКС го е осъдил
за ходене в жилището на неотразеното в обвинението лице ЕТ Ла и от фактическа страна
осъществяване на физическа власт върху отнетата при грабежа сума, за да се затвърди това
престъпление, но и че той не е обвинен за него. ВКС го осъдил, че същото неотразено в
обвинението лице ЕТ Ла му била съобщила кога идва инкасовия автомобил, за да се извърши
грабежа, като за това деяние нямал повдигнато обвинение, както и че след извършване на
грабежа чантата с парите е била носена от ЛТ Л, като за това деяние отново нямал
2
повдигнато обвинение.
Ищецът счита, че ВКС в случая го е осъдил по непредявени обвинения, без да има
право и компетентност за това, като изменил начина на извършване на престъплението и
участниците в извършване на престъплението. В обвинителния акт като извършител на
грабежа срещу пострадалия Б бил посочен именно ищеца за това, че лично пръв е започнал
грабежа с насочване на автомат „Калашников“ срещу пострадалия Б и лично е отнел чантата
с парите. Тази фактическа обстановка, описана по-горе, не фигурирала в обвинителния акт,
по който му било повдигнато обвинение и това било измислено от ВКС и представлявало
злоупотреба с право, извращение в правосъдието и използване на правосъдието за цели
различни от целите на правосъдието, при което са му били нарушени накуп права,
гарантирани от Правото на ЕС. Счита, че по този начин са му били нарушени правото му на
свобода по чл.6 от Хартата на ЕС, която се тълкува, като чл.5 от Конвенцията; правото на
справедлив процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, гарантирани от чл.47
и чл.48 от Хартата на ЕС. Твърди, че била извършена злоупотреба с право и използване на
правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието, тъй като е налице, именно тази
злоупотреба с власт и с право, защото неспазване на тъждество между обвинението и
присъдата, като съдът има задължение да разгледа и да реши делото единствено, съгласно
повдигнатите обвинения, описани в обвинителния акт. Счита, че действия, извън тези рамки,
не представляват правосъдие или съдопроизводствена дейност.
Ищецът твърди, че вместо да решат делото, съдиите от ВКС, които са го разглеждали,
го осъдили по непредявени обвинения за нови фактически положения, измислени от
съдиите и неотразени в обвинителния акт. При това положение му било нарушено правото
на ефективни правни средства на защита чл.3 от Конвенцията и чл.47 от Хартата на ЕС. В
следствие действията на съдиите от ВКС ищецът бил лишен от ефективни правни средства
за защита. По този начин ВКС извършвал срещу него правна аберация, произволно и
протИ.законно лишаване от свобода, от което търпял вреди и му били нарушени правата по
чл.1 и чл.4 от Хартата на ЕС, защото бил подложен на много сериозно и много тежко
изтезание от произволно лишаване от свобода. Сочи, че произволното лишаване от свобода
се изразявало именно в осъждане за деяние, което не фигурира в обвинението и е измислено
субективно от съдиите, не представлява дейност на държавата. Това било в нарушение на
принципа на правната сигурност и забраната за злоупотреба с право. Счита, че действията на
ответника са злоупотреба с правото, тъй като се използват държавни институции за власт и
цели, различни от целите на правосъдието. ВКС подкопавал правната сигурност в разрез с
чл.17 и чл.18 от Европейската конвенция и чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС, умишлена
злоупотреба с право.
Според ищеца не става въпрос за съдебна грешка, а за съзнателно целенасочено
извращение в правосъдието, поради което претендира обезщетение за отвличане от
протИ.законно лишаване от свобода, което било извършено, чрез злоупотреба с право и
поради това, че е търпял в периода, в който се разглежда делото изтезание от произволно
лишаване от свобода, което е правна аберация в максимални размери. Счита, че деянията на
ответника са доказани от всички релевантни по делото документи и най-вече от липсата на
тъждество между обвинението, обективизирано в обвинителия акт по пр. пр. №431/2013 г.
на Специализираната прокуратура, където обвинението на първо място не е разгледано,
делото не е решено и ищецът е осъден за деяния, които не са му вменени от държавата, а са
измислени от някакви съдии, което не е дейност на съдиите. Сочи, че съдиите нямат
правомощия да си измислят нови фактически положения и да пишат присъда, да се
подписват под нея. Иска с крайния си съдебен акт СРС да сезира и органите на държавата,
като Прокуратура, ГД „Национална полиция“, ГДБОП, Инспекторатът към ВСС и
Председателя на ВКС и КПКОМПИ, че е налице осъждане за престъпления, за които не е
изготвен обвинителен акт.
3
Ищецът счита, че гореизложеното представлява престъпление по чл.311 от НК,
защото тази присъда, която не тъждествена с обвинителния акт, представлява документ с
невярно съдържание. Отделно представлявала отвличане и протИ.законно лишаване от
свобода, взимане на мярка за неотклонение за престъпления, за които не е обвинен по
чл.142А, ал.2 и ал.6 от НК и представлява изпълнението на престъплението усложнена
престъпна дейност на съдиите по чл.282, ал.2 и ал.3 от НК, откъдето ищецът търпял вреди от
отвличане, протИ.законно лишаване от свобода и изтезание в затвор, чрез осъждане за
престъпления, за които не е обвинен. Прави искане да бъде осъден ответника.
Ответната страна ВК съд в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, изразява становище за нередовност на исковата молба. По същество, оспорва
предявения иск по основание и размер. Излага доводи, че посочените от ищеца нормативни
актове – национални и международни, нямат връзка и са неотносими към заявените
фактически обстоятелства. Позовава се на Решение по делото Кьоблер (С-224/2001 г.) на
СЕС. Твърди, че в конкретния случай във връзка с постъпилото искане с вх.
№ ......./09.06.2023 г. по описа на ВКС от ищеца, заместник на председателя на ВКС и
ръководител на наказателна колегия е извършил проверка, установил е, че компетентен да се
произнесе по същото се явява Софийски апелативен съд, пред когото е висящо процесното
съдебно производство, поради което и на САС е изпратено искането на ищеца за
произнасяне. Счита, че от изложеното в исковата молба не може да се извлече осъществен
фактически състав на деликт, причина за който може да бъде поведението на
конституирания ответник. Счита, че не е налице причинна връзка между твърдението на
ищеца за причинени неимуществени вреди и поведението на ВКС, като твърди, че не са се
реализирали така наведените от ищеца нарушения, които да са довели до лишаването му от
ефективни правни средства за защита и други. Счита, че не е налице фактически състав,
който обуславя наличието на вина на ВКС при администрирането на жалбата, посочено в
исковата молба. Счита също така, че предявеният иск е прекомерен по размер на
претенцията. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Представителят на СРП, явил се в открито съдебно заседание, изразява становище
за отхвърляне на исковата молба. Заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Счита, че не са доказани незаконосъобразни действия, извършени от съдии във ВКС, както и
връзка между твърдените от ищеца неблагоприятни изживявания и произнасянето на съда
по дело №..... Счита, че искът е недоказан.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По делото са събрани писмени документи, приложени в кориците му, а именно,
изпратена медицинска документация, съхранявана в МЦ в затвора в гр. София относно
здравословното състояние на ищеца, от която се установява, че за периода 14.06-26.06.20204
г. са били извършвани медицински прегледи на ищеца с конвоирането му до съдебни
институции. Установено е, че ищецът страда от артериална хипертония, за която получава
терапия от МЦ в затвора като са посочени конкретните медикаменти; Писмо от ВКС с вх.
№ ..../16.06.2023 г., Определение № .... от 20.12.2023 г. по ВНОХД № ... от 2023 г. на САС,
Определение № 65 от 31.01.2024 г. по КНЧД № .. от 2024 г. на ВКС, Разпореждане № 108 от
20.03.2024 г. по ВНОХД № ... от 2024 г., ведно с Жалба с вх. № ..../14.06.2023 г. по описа на
ВКС, подадена от ищеца; Искане с вх. № ....... от 09.06.2023 г. по описа на ВКС, подадено от
ищеца; Решение № ... от 16.04.2020 г. по н.д.№ ..../2019 г. на ВКС, Трето НО.
Представен е и Обвинителен акт на Специализирана прокуратура по д.п. № 62/2015 г.
на ГДБОП – МВР, пр.пр. № 431/2013 г. на Специализирана прокуратура, с която на ищеца са
му били повдигнати обвинения за това, че от неустановена дата през месец февруари 2004
г. до 24.11.201З г. в гр.София е ръководил организирана престъпна група – структурирано
4
трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.195 и чл.198 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години - с участници ДНМ, Е Д. П, МВ Д. (участвал в ОПГ от
началото на месец февруари 2007 г.) и други неустановени лица, като групата е въоръжена и
създадена с користна цел – престъпление по чл.3.., ал.З, т.1 вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г.
около 00.10 часа на Автомагистрала „Тракия“ в района на пътен възел „Вакарел“, общ.
Ихтиман, Софийска област, - 24 км. От АМ Тракия, в съучастие като извършител с ДНМ и
МВ Д. - извършители отвлякъл Мустафа Г - гражданин на Република Турция с лек
автомобил „Ауди Кю 5“, (обв. М. отворил вратата на управлявания от св. Г автомобил, ДМ
извлякъл св. Г от предната седалка и го натикали на задната седалка, като му поставили
белезници на ръцете, след това Митрев седнал на шофьорското място, а обв. Миелев седнал
до св. Г да го пази да не избяга и го закарали на два километра навътре в гората до АМ
Тракия, а обв. МВ Д. ги следвал с лек автомобил Опел Омега), като деянието е извършено от
повече от две лица - от три лица – Е. Д. М., ДНМ и МВ Д., като деецът е бил въоръжен
(обвинаемите Е. Д. М. и ДНМ носели огнестрелно оръжие автомат Калашников и пистолет
ЧЗ), деянието е извършено от лице, представящо се за лице от състава на МВР и деянието е
извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група по пункт 1 от
обвинението - престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2, т.6 и т.8 вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г.
около 00.25 часа на Автомагистрала „Тракия“ в района на пътен възел „Вакарел“, общ.
Ихтиман, Софийска област, 24 км. От АМ Тракия, в съучастие като извършител с ДНМ и
МВ Д. - извършители да е отнел чужди движими вещи - сумата от 5 000 евро (с левова
равностойност 9 779 лв.) от владението на Мустафа Г - гражданин на Република Турция,
като е употребил за това сила – нанасял му удари с ръце и крака по главата и тялото и
заплашване – насочил срещу него оръжие, като грабежът е на вещи в големи размери и е
извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, посочена в пункт 1 от обвинението - престъпление по чл.199, ал.1, т.1 и т.5 НК вр.
чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г. около 00.25 часа на
Автомагистрала „Тракия“ в района на пътен възел „Вакарел“, общ. Ихтиман, Софийска
област, 24 км. от АМ Тракия., в съучастие като извършител с ДНМ и МВ Д. - извършители
да е запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил „Ауди Кю 5“, собственост
на Мустафа Г - гражданин на Република Турция, като палежът е извършен от лице, което
действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, посочена в пункт 1 -
обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.4 вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г. около 00.30
часа на Автомагистрала „Тракия“ в района на пътен възел „Вакарел“, общ. Ихтиман,
Софийска област, 24 км. от АМ Тракия е направил опит умишлено да умъртви полицейски
орган - СВ П – полицейски инспектор 5 степен в Пътен контрол на сектор „Престъпления по
пътищата“ на отдел „ПротИ.действие на престъпността“ при ОД МВР – гр. София, като през
прозореца на задна дясна врата на лек автомобил марка „Опел Омега“ произвел изстрели с
автомат Калашников по посока на св. П, като опитът за убийство е извършен по начин и със
средства, опасни за жИ.та на мнозина – обв. М. произвел множество изстрели на
автоматична стрелба с автомат Калашников по посока на св. П и други присъстващи на
мястото полицейски служители, като опитът за убийство е останал недовършен по
независещи от дееца причини – св. П бързо се прикрил от изстрелите и обв. М. не успял да
го улучи - престъпление по чл.116, ал., пр.4 вр. ал.1, т.6 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 от
НК; че около 19.10 часа на 12.03.2010 г. в гр.София, пред „П България“ АД - клон Люлин,
находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.417 като извършител, в съучастие с извършителите
Е Д. П, ЛТ Л и други неустановени по делото лица – извършители е отнел чужди движими
вещи - сумата от 136 072 лв., собственост на „П България“ АД и огнестрелно оръжие -
пистолет „Байкал“ с № 422ХАН2793 с 12 бр. патрони в пълнителя, собственост на ОБ Б, от
владението на ОБ Б с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила –
ударил Б в областта на лицето и в областта на торса, и заплашване – насочил към Б
5
огнестрелно оръжие – автомат Калашников, като движимите вещи са в особено големи
размери и деецът е бил въоръжен и грабежът е извършен от лице, което действа в
изпълнение на решение на организирана престъпна група по пункт 1 - престъпление по
чл.199, ал.2, т.З вр. ал.1, т.5 НК вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК; че
около 23.45 часа на 22.07.2010 г. в гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №264,
бензиностанция „ОМВ Автокам“, като извършител в съучастие с две неустановени лица -
извършители отнел чужди движими вещи - сумата от 5440 лв. от владението на Павел
Митков Маринов – управител и МОЛ на бензиностанцията, с намерение протИ.законно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване – нанесъл юмручен удар в областта на
лицето на Александър Юриев Милорчев, служител на бензиностанцията и заплашил
присъстващите клиенти като насочил към тях огнестрелно оръжие – автомат Калашников и
им казал: „Легнете на земята“, като грабежът е извършен от лице, което действа в
изпълнение на решение на организирана престъпна група по пункт 1 - престъпление по 199,
ал.1, т.5 НК вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК; че около 23.50 часа
на ...08.2012 г. в гр.Бухово, бул. „Никола Бонев“ №10, бензиностанция „Круиз 77“, като
извършител в съучастие с МВ Д. - извършител отнел чужди движими вещи - сумата от 1370
лв., собственост на „Круиз 77“ ЕООД от владението на МИЙ, с намерение протИ.законно да
ги присвои, като употребил за това заплаха – насочил към МЙ огнестрелно оръжие –
пистолет и казал на св. Стоева: „Не натискай паник-бутона, защото ще умреш.“, като
грабежът е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана
престъпна група по пункт 1 - престъпление по 199, ал.1, т.5 НК вр. чл.198, ал.1, пр.2 НК вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
Представен е Протокол от 07.11.2024 г. от проведено съдебно заседание по ВНОХД
.../2023 г., в което съдебно заседание са събрани доказателства и са разпитани свидетели.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е сезирал ВКС с Искане с
вх. № ....... от 09.06.2023 г. по описа на ВКС (процесното искане) за изменение на мярката му
за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ по КНОХД № .... от 2019 г. по
описа на ВКС. Посочил е, че делото не е решено от фактическа и правна страна, съгласно
обвинението по Обвинителния акт по Прокурорска преписка № 431/2013 г. на
Специализирана прокуратура, като делото е висящо пред ВКС и по него не е решено дали
ищецът е намерил краден автомобил Фолксваген и дали е превозил при извършване на
грабеж от 12.03.2010 г. ЛТ Л и Е Д. П; дали Е Д. П е отнел пистолет Байкал от пострадал
ОБ; дали ищецът заедно с ЛТ Л и Е Д. П и четвърто неизвестно лице са избягали от
местоположението с автомобил Фолксваген, за които деяния на ищеца са му повдигнали
обвинение. Поискал е насрочване на открито съдебно заседание пред ВКС за изменение на
мярката му за неотклонение.
Заместник-председателя на ВКС, Наказателна колегия, е изпратил с писмо от
14.06.2023 г. до САС по ВНОХД № .../2023 г. цитираното искане, ведно с Жалба с вх. №
..../14.06.2023 г. по описа на ВКС. В писмото е посочено, че след извършена проверка е
установено, че по КНОХД № ..../2019 г. ВКС, 3 н.о. с решение от 16.04.2020 г. е отменил
частично присъдата на Апелативен специализиран наказателен съд, закрит, и е върнал
делото за разглеждане в отменените части от друг състав на същия съд. Образувано било
ВНОХД № ... от 2023 г. по описа на САС (предишно ВНОХД № ..1/2020 г. по описа на
АСпНС – закрит), което към този момент не било приключило, поради което, според
заместник-председателя на Наказателна колегия на ВКС компетентен да се произнесе по
искането за изменение на мярката за неотклонение е Софийски апелативен съд.
С Определение № .... от 20.12.2023 г. по ВНОХД № ... от 2023 г. САС е насрочил
ВНОХД № ... от 2023 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г. от 10.00
часа, за когато да се призоват подсъдимия Е. Д. М. и неговия служебен защитник адвокат
Ивайло Юруков, резервния защитник адвокат Кънчо Георгиев, защитниците Мариана
6
Ангелова Па – съпруга и Габриела Е.а М.а – дъщеря, подсъдимия МВ Д., неговите
упълномощени защитници адвокат Ивайло Найденов и адвокат Йоанна Найденова,
гражданския ищец „Круиз 77“ ЕООД и упълномощения повереник адвокат Борислав
Найденов, както и САП, както и съдебни експерти.
В цитираното определение е посочено, че с присъда от 09.01.2018г. по НОХД
№646/2015 г., Специализирания наказателен съд (закрит) е признал: подсъдимия Е. Д. М. за
невинен в това, че от неустановена дата през месец февруари 2004 г. до 24.11.201З г. в
гр.София да е ръководил организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.195 и чл.198 от НК, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години - с участници ДНМ, Е Д. П, МВ Д. и други неустановени
лица, като групата е въоръжена и създадена с користна цел, поради което и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.3.., ал.З, т.1
вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г. около 00.10 часа на Автомагистрала „Тракия“ в района на
пътен възел „Вакарел“ - 24 км., в съучастие като извършител с ДНМ и МВ Д. - извършители
да е отвлякъл Мустафа Г - гражданин на Република Турция с лек автомобил „Ауди Кю 5“,
като деянието е извършено от повече от две лица, като деецът е бил въоръжен, деянието е
извършено от лице, представящо се за лице от състава на МВР и деянието е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142, ал.2,
т.1, т.2, т.6 и т.8 вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г. около 00.25 часа на Автомагистрала
„Тракия“ в района на пътен възел „Вакарел“ - 24 км., в съучастие като извършител с ДНМ и
МВ Д. - извършители да е отнел чужди движими вещи - сумата от 5 000 евро (с левова
равностойност 9 779 лв.) от владението на Мустафа Г - гражданин на Република Турция,
като е употребил за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери и е извършен от
лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради
което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.199, ал.1, т.1 и т.5 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК; че
на 14.12.2009 г. около 00.25 часа на Автомагистрала „Тракия“ в района на пътен възел
„Вакарел“ - 24 км., в съучастие като извършител с ДНМ и МВ Д. - извършители да е запалил
имущество на значителна стойност - лек автомобил „Ауди Кю 5“, собственост на Мустафа Г
- гражданин на Република Турция, като палежът е извършен от лице, което действа в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.330, ал.2,
т.4 вр. ал.1 НК; че на 14.12.2009 г. около 00.30 часа на Автомагистрала „Тракия“ в района на
пътен възел „Вакарел“ - 24 км. да е направил опит умишлено да умъртви полицейски орган -
СВ П, като опитът за убийство е извършен по начин и със средства, опасни за жИ.та на
мнозина и е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на
основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.116, ал., пр.4 вр. ал.1, т.6 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 от НК; че около 19.10 часа на
12.03.2010 г. в гр.София, пред „П България“ АД - клон Люлин, находящ се в гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл.417 като извършител, в съучастие с извършителите Е Д. П, ЛТ Л и други
неустановени по делото лица да е отнел чужди движими вещи сумата от 136 072 лв.,
собственост на „П България“ АД и огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал“ с
№422ХАН2793 с 12 бр. патрони, собственост на ОБ Б, от владението на ОБ Б с намерение
протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като движимите
вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен и грабежът е извършен от лице,
което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на
основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.199, ал.2, т.З вр. ал.1, т.5 НК вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК; че
около 23.45 часа на 22.07.2010 г. в гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №264,
бензиностанция „ОМВ Автокам“, като извършител в съучастие с две неустановени лица -
7
извършители да е отнел чужди движими вещи - сумата от 5 440 лв. от владението на Павел
Митков Маринов с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване, като грабежът е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по 199, ал.1, т.5 НК вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и
пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК; че около 23.50 часа на ...08.2012г. в гр.Бухово, бул.
„Никола Бонев“ №10, бензиностанция „Круиз 77“, като извършител в съучастие с МВ Д. -
извършител да е отнел чужди движими вещи - сумата от 1 370 лв., собственост на „Круиз
77“ ЕООД от владението на МИЙ, с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил
за това заплашване, като грабежът е извършен от лице, което действа в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл.304 НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по 199, ал.1, т.5 НК вр. чл.198,
ал.1, пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
С присъдата е отхвърлен изцяло предявения от „Круиз 77“ ЕООД солидарно срещу
подсъдимите Е. Д. М. и МВ Д. граждански иск за сумата от 1 370 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху
тази сума, считано от ...08.2012 г. до окончателното й изплащане.
Срещу присъдата по протест на Специализираната прокуратура е образувано ВНОХД
№102/2018г. по описа на АСНС-закрит, 3 въззивен състав. След проведено съдебно
следствие с присъда от 05.06.2019 г. АСНС е отменил присъдата на първата инстанция в
частта, с която подсъдимите Е. Д. М., Е Д. П и ЛТ Л са оправдани по обвинението за
извършено на 12.03.2010 г. престъпление по чл.199, ал.2, т.З вр. ал.1, т.5 НК вр. чл.198, ал.1,
пр.1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и в частта за разноските, като е признал
подсъдимия Е. Д. М. за виновен в това, че на 12.03.2010 г. в гр. София, пред „П България“
АД – клон Люлин, намиращ се в гр.а София, ж.к. Люлин, бл. 417, като извършител, в
съучастие с извършителите Е Д. П, ЛТ Л и други неустановени по делото лица, е отнел
чужди движими вещи - сумата от 136 072 лв., собственост на „П България“ АД и
огнестрелно оръжие - пистолет „Вайкал“ с №422ХАН2793 с 12 бр. патрони, собственост на
ОБ Б, от владението на ОБ Б с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплашване, като движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил
въоръжен, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.З НК вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 НК
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на седемнадесет години и шест месеца
лишаване от свобода, като го е оправдал грабежът да е извършен от лице, което действа в
изпълнение на решение на организирана престъпна група и по квалифициращия признак по
чл.199, ал.1, т.5 НК. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното
на подсъдимия Е. Д. М. наказание „лишаване от свобода“. Приложен е чл.59, ал.1 НК.
Присъдата на СНС – закрит била потвърдена в останалата част, касаеща ищеца. Относно
останалите подсъдими настоящият съдебен състав счита за неотносимо да се обсъждат
съответните факти и обстоятелства.
По касационен протест на АСП и по касационни жалби на осъдените подсъдими е
образувано н.д. №..../2019 г. на ВКС, III н.о. В протеста липсвало искане за осъждане на
подсъдимите за ръководени (респ. участие) в организирана престъпна група и за
квалифициране на отделните деяния като извършени в изпълнение на решение на
организирана престъпна група.
С Решение №.../16.04.2020 г. по н.д. №..../2019 г. на ВКС, III н.о. присъдата на АСНС е
оставена в сила в нейната осъдителна част, както и по отношение на оправдаването на
подсъдимите Е. Д. М., Е Д. П и МВ Д. за ръководене и участие в организирана престъпна
група, по отношение оправдаването на подсъдимия Е. Д. М. за извършено на 22.07.2010 г. в
гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ № 264, бензиностанция „ОМВ Автокам“ престъпление
по 199, ал.1, т.5 НК вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, по
8
оправдаването на подсъдимите за това отделните деяния да са извършени в изпълнение на
решението на организирана престъпна група.
Със същото Решение №.../16.04.2020 г. по н.д. №..../2019 г. на ВКС, III н.о. присъдата
на АСНС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния
съд в частите, с които е потвърдено оправдаването на подсъдимите Е. Д. М. и МВ Д. по
обвиненията за извършени на 14.12.2009г. престъпления по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.6 вр. ал.1
НК, по чл.199, ал.1, т.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.330, ал.1 НК
и за извършено на ...08.2012г. престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и
по отношение на оправдаването на подсъдимия Е. Д. М. за извършено на 14.12.2009 г.
престъпление по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.6 НК вр. чл. 115 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК.
В отменителната част на решението на ВКС са дадени указания за извършване на
действия за събиране на доказателства по обвиненията срещу Е. Д. М. и МВ Д..
Осъдителните присъди срещу Е. Д. М., Е Д. П и ЛТ Л са приведени в изпълнение.
В АСНС - закрит на 30.04.2020 г. е образувано ВНОХД № ..1/2020 г., по което са
проведени редица съдебни заседания, като след закриването на специализираното
правосъдие делото е преобразувано във ВНОХД № .../2023 г. по описа на САС. С
определение от 29.11.2023 г. съдебният състав, разглеждал делото до този момент се е отвел.
Съдебният състав е посочил, че предмет на Предмет на образуваното пред него въззивно
производство са обвиненията срещу Е. Д. М. и МВ Д. за извършени на 14.12.2009 г. и на
...08.2012 г. престъпления, квалифицирани, както следва: за подсъдимия Е. Д. М.: за
извършено на 14.12.2009г. престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.6 вр. ал.1 НК; за
извършено на 14.12.2009г. престъпление по чл.199, ал.1, т.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 НК; за извършено на 14.12.2009г. престъпление по чл.330, ал.1 НК; за
извършено на 14.12.2009г. престъпление чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.6 НК вр. чл. 115 НК вр. чл.
18, ал. 1 НК и за извършено на ...08.2012г. престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 НК. В изпълнение на задължителните указания на ВКС САС е приел, че следва да се
проведе въззивно съдебно следствие, при което да се изслушат назначените и изготвени по
ВНОХД №..1/2020г. на АСНС-закрит експертизи, след което да се вземе решение за
изслушване на свидетели и обяснения от подсъдимите.
С Определение № 65 от 31.01.2024 г. по КНЧД № .. от 2024 г. на ВКС по спор за
подсъдност между Софийски апелативен и Софийски градски съд, че жалбите на осъдените
Е. Д. М., Е Д. П и ЛТ Л и н.д. № ... от 2023 г. по описа на САС, следва да се разглеждат от
Софийски градски съд по НОХД № 646/2015 г. по описа на СГС.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. А., поискан от ищеца.
Свидетелят обяснява, че през 2023 година е бил заедно с ищеца в затвора. Помни, че ищецът
пуснал жалба и му я върнали. Той бил депресиран, не можел да спи и да се храни. Чувствал
се притеснен, защото очаквал да бъде освободен, поради незаконното му затваряне в
затвора. Ищецът изпитвал притеснения от случващото се. Чувствал се депресиран, уплашен,
подтиснат и унизен. За същия период от време имало и други подадени жалби от ищеца до
съда. В процесната жалба, искането на ищеца било да се възобнови делото за ново
разглеждане, или същият да бъде освободен от затвора, защото бил в затвора по
непредявени обвинения. Ищецът бил в затвора за излежаване на наложено наказание по
присъда по това време.
При така установените факти по делото, съдът счита, че не се установява действие
или бездействие на съдия от състава на ответника ВК съд, с което да са нарушени правата на
ищеца, посочени в исковата молба. Съдът незабавно още на 14.06.2023 г., чрез своя
заместник-председател на Наказателна колегия е изпратил искането и жалбата на ищеца, с
които е искал да му бъде изменена мярката за неотклонение, на САС, пред който към
съответния момент е било висящо наказателното дело, образувано срещу ищеца за деянията,
за които същият иска изменение на мярката за неотклонение. Не се доказват твърденията, че
9
жалбата, респективно искането, подадени от ищеца до ответника са му били върнати и че
съдът е бездействал, като по този начин го е злепоставил, което от своя страна да е довело до
сочените в исковата молба негативни последици за ищеца. От събраните по делото писмени
доказателства не се установява жалбата и искането на ищеца да са върнати нему, а напротив
– същите са били изпратени по компетентност на САС за тяхното разглеждане.
Останалите доводи на ищеца, че е осъден по непредявено обвинение от съдебен
състав на ВКС са неотносими към настоящия спор, доколкото с исковата молба се иска
обезвреда на вреди, причинени от действия или бездействия, свързани с администриране и
разглеждане на Искане с вх. № ....... от 09.06.2023 г. по описа на ВКС. По делото няма данни
дали и кога САС е разгледал изпратеното искане на ищеца за изменение на мярката за
неотклонение, като дори и да имаше такива данни, същите се явяват ирелевантни за спора.
По делото се установява, че заместник-председателя на Наказателна колегия на ВКС
е предприел незабавни действия по администриране на искането и жалбата на ищеца до
компетентния съд, не е налице забавяне или липса на произнасяне от страна на ВКС, за
което същият да носи отговорност за вреди.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че искът е недоказан и като
такъв – неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските: При този изход от спора, само ответникът има право на разноски.
Доколкото ВКС е представляван от съдебен помощник З. Х. С. с пълномощно, приложено на
л. 56, то настоящият съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съдебният
помощник няма качеството на юрисконсулт. Разпоредбата е ясна и конкретна, не предполага
разширително тълкуване, поради което и на ответниците не им се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като не са представлявани по делото от юрисконсулт.
Безспорно е, че единствено съдилищата могат да назначават и да ползват услугите на
съдебен помощник и това е тяхно право и възможност, но тази тяхна възможност не следва
да се използва за злепоставяне на интересите на другата страна, респективно да й се възлагат
разноски за юрисконсулт, какъвто ответникът ВК съд не е ползвал по делото. Ето защо,
съдът не присъжда разноски в полза на ответника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д 2,
бл. ...., вх. А, ет. 2, ап. 5, срещу ВК съд, гр. София, бул. В № 2, представляван от
Председателя ГЗ, за нанесени вреди и вредни последици, неимуществени щети чрез
нарушението на правото на ЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ООН, с правно основание на иска по чл.
2В от ЗОДОВ и с цена на иска 24000 лв. и период на увреждането от 14.06.2023 г. до
26.06.2023 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на СРП като контролираща страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10