№ 235
гр. гр.Н., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242150100071 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от О.
Р., гражданка на Г., родена на ********** г., с адрес в България- гр. С.В., м. Ю.п.п.,
к.с. Ш.с.у., ет.*, ап.***, подадена чрез пълномощника и адв. З. М., против Етажна
собственост на сграда с идентификатор *****, представляваща комплекс Ш. „С. У.“, с
административен адрес: гр. С.В., общ. Н., местност „Ю.п.п.“, представлявана от
управителя М.Г.А..
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.*** апартамент № ***, с административен адрес: гр. С.В., в.к.
Ш. „С. У.“, ет. 5, ап. ***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 63.27 кв.м.,
ведно със съответните 0.592 % от общите части на сградата, равняващи се на 10.12
кв.м. идеални части от общите части на сградата, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, акт № 110, том VIII, дело № 1533, вх. рег. №
2831 от 28.05.2019 г. на СВ- Н.. Излага, че на 14.12.2023 г. било проведено общо
събрание на етажната собственост, като протокола бил получен от нея на електронен
адрес на 28.12.2023 г.
Развива съображения, че общото събрание е свикано и проведено
незаконосъобразно, поради което всички решения са взети в противоречие със закона и
следва да бъдат отменени като взети при нарушение на процедурните правила,
предвидени в ЗУЕС за свикване и провеждане на общото събрание и като
противоречащи на императивни материалноправни разпоредби на закона.
Изтъква нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи, че
1
събранието е било проведено без да са спазени изискванията за свикването му, поради
липса на покана. Такава не била изпратена на електронен адрес на ищцата. Липсвал и
протокол за поставена покана. Счита, че не бил спазен срока за поставяне на поканата.
Твърди, че събранието не било проведено законосъобразно. Оспорва посочения в
протокола кворум. Липсвал списък на присъствалите лица, подписан от етажни
собственици или техни пълномощници. Заявява, че посочените в протокола лица не са
етажни собственици и не притежават посочените проценти идеални части от общите
части на сградата. Сочи, че посоченият процент идеални части бил грешно изчислен,
като представените идеални части от общите части на сградата били под 33 % и
събранието е следвало да се проведе при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС на
следващия ден. Изтъква, че в нарушение на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС липсвали
пълномощни. Наред с горното оспорва наличието на пълномощни и тяхната
валидност. Неправилно били допуснати за участие в общото събрание лица без
представителна власт, поради което кворумът на събранието и мнозинството, с което
да приети решенията били неправилни. Пълномощните от „Р.П.К.“ ЕООД и „С.У.Т.П.“
ЕООД не отговаряли на изискванията на ЗУЕС. Излага, че протоколът бил непълен,
тъй като липсвали отчет на управителя за дейността му за периода от 2022 г. до 2023 г.,
проект за бюджет, количествено стойностна сметка, приложения, както и посочените
оферти, които били разгледани и обсъдени при избора на конкретния изпълнител на
СМР. Оспорват се като незаконосъобразни взетите решения, като се развиват подробни
съображения в тази насока. По решението по т.2 от дневния ред, с което общото
събрание е приело да плаща ежегодна такса поддръжка в размер на 40 евро на всеки
кв.м. площ от собствеността до 31.12. на предходната година, като за 2024 г. следвало
да се плати до 31.01.2024 г. се навежда, че същото противоречи на императивните
норми на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. В тази връзка ищцата се позовава на съдебна практика.
Цитира и разпоредбата на чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС. Счита, че решението по т. 3 от
дневния ред за извършване на ремонтни дейности общо на стойност 612274.32 лв.,
платими от всеки собственик съразмерно на притежаваните проценти идеални части от
общите части на сградата, противоречи на разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС,
тъй като липсва квалифицирано мнозинство от 75 % идеални части от общите части на
сградата. Коментират се понятията за основен ремонт и полезни разходи, дадени в § 5,
т. 42 от ЗУТ и § 1, т. 12 от ЗУЕС, като се изтъква, че в случай на нужда от неотложен
ремонт се свиква общо събрание по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Така взетото
решение противоречало на предварително обявения дневен ред. Излага се, че
решенията по т. 4 и по т. 5 от дневния ред за избор на изпълнител и срок за заплащане
на сумата, са били приети незаконосъобразно без необходимото мнозинство. За
етажните собственици било неясно какво представляват разгледаните оферти, от кого
са предложени, прогнозната стойност на ремонта. Не ставало ясно дали приетата
стойност на СМР била с включен ДДС. Неясни били и обема на дейностите, вида на
2
материалите, които ще се вложат, гаранционните им срокове, ще бъде ли сключен
договор с изпълнителя, както и не били предвидени срокове за изпълнение. Моли се да
бъде поставено решение, с което да се отменят като незаконосъобразни решенията,
взети на проведеното на 14.12.2023 г. общо събрание на етажната собственост. При
условията на евентуалност се моли да бъдат отменени решенията по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5
като приети в противоречие със ЗУЕС.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния им представител адв. Й. Г., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Не се спори, че ищцата е собственик на обект в етажната собственост,
както и че на 14.12.2023 г. е било проведено процесното общо събрание. Оспорват се
твърденията в исковата молба. Сочи се, че на 06.12.2023 г. в 10:05 ч. на входната
витрина на сградата на етажната собственост била поставена покана за свикване на
общото събрание. Поканата съдържала всички изискуеми реквизити. В нея било
посочено, че събранието се свиква на основание чл.12, ал.1 от ЗУЕС от управителя на
етажната собственост, който е подписал и поканата. Съставен бил протокол за
поставяне на поканата съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Твърди се, че всички
собственици, включително и ищцата, били надлежно уведомени за събранието. Излага
се, че управителят нямал задължение да изпраща покана или изготвен протокол по
електронен адрес, като не били налице предпоставките на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС.
Относно оспорването на кворума се обръща внимание, че е налице списък на
присъствалите лица, ведно с надлежни пълномощни. Изтъква се, че липсвало
конкретика в оплакването на ищцата, че посочените лица не са собственици, както и че
представените имоти не притежават посочения процент идеални части от общите части
на сградата. При откриване на общото събрание била представена 60.44 % от
собствеността, като при разглеждане на въпросите по т. 1 от дневния ред била
представена 61.17 % от собствеността, поради което не били налице основания за
отлагане на заседанието. Акцентира се, че всички присъствали лица на събранието
били положили подпис на присъствен лист, както и на листа за взимане на решения и
начин на гласуване, като са се легитимирали с пълномощно или с друг документ пред
управителя. Счита се, че оспорванията във връзка с посочените в протокола лица и
наличието на кворум са общи и бланкетни. Сочи се, че възраженията относно кворума,
погрешно изчислен кворум и процент идеални части, са преклудирани. Наред с
горното се твърди, че надлежно са представени посочените в протокола собственици,
явили се лично или с надлежно пълномощно, като посочените идеални части са вярно
изчислени. Надлежни били пълномощните от „Р.П.К.“ ЕООД и „С.У.Т.П.“ ЕООД.
Отчета на управителя за 2022 г. и 2023 г. и проекто-бюджета бил отразен в решение №
1 от протокола от общото събрание. На събранието били представени материали,
оферти, платежни и други документи, както и приложения № 1, 2 и 3, неразделна част
от протокола. Относно оспорването на решението по т. 2 от дневния ред се навежда, че
3
същото е взето от орган, разполагащ с правомощия за това и има за въпрос предмет от
неговата компетенция. Аргументира се, че решението е законосъобразно, като
възраженията на ищцата са неоснователни. Обръща се внимание, че таксата била
определена в чл. 19 от Правилник за вътрешния ред общото събрание е взело решение
таксата поддръжка да се определя на кв.м. площ, приет на ОСЕС от 17.06.2016 г. и
изменен с решение от 15.06.2020 г., поради което съответствала на разпоредбата на чл.
51, ал. 9 от ЗУЕС. Акцентира се, че отношенията между етажните собственици във
връзка с поддържането, възстановяването и подобряването се уреждат от разпоредбата
на чл. 41 от ЗС. По отношение на решението по т. 3 от дневния ред се изтъква, че
оплакванията в исковата молба били несъстоятелни. Приетите за извършване СМР не
представлявали полезни разходи. Излагат се доводи за нуждата от извършване на СМР.
СМР, приети за извършване представлявали на места основен ремонт, като се
включвали дейности по необходим/неотложен ремонт. Заявява се, че не са били
извършвали СМР откакто била построена сградата. Навежда се, че в случая била
приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, а не както се сочи от ищцата - чл.
17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС. По отношение на възраженията, касаещи решенията по т. 4 и 5
от дневния ред се акцентира, че същите са приети с мнозинството по чл. 17, ал. 3 от
ЗУЕС. Цитира се разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС във връзка с възражението, че
не е посочен срок за плащане на дължимите суми. Сочи се, че офертите за нужните
СМР били представени на общото събрание. Не на последно място ответната етажна
собственост развива съображения, че общото събрание е било свикано и проведено
законосъобразно, както и че решенията са оповестени при спазване на ЗУЕС. С оглед
на изложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
Искът се явява допустим доколкото от страна на ответната ЕС не се оспорва
факта, че исковата молба е подадена в изискуемия 30-дневен срок.
По делото не се спори, а и видно от приложения по делото нотариален акт,
ищцата притежава собственост върху самостоятелен обект в ответната етажна
собственост.
С оглед вида на настоящата претенция- конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, съдът дължи произнасяне само досежно посочените в исковата молба
нарушения, които представляват самостоятелни основания за отмяна на атакуваните
актове на общото събрание.
Съдът, като взе предвид наведените основания за незаконосъобразност на
4
решенията, взети на проведеното общо събрание, намира че на първо място следва да
се разгледат наведените възражение досежно свикване на събранието, както и дали за
провеждането му е бил налице изискуемия кворум.
От страна на ищцата е наведено възражение, че не е съставена покана за
свикване на събранието, като такава не е била и изпратена на електронната поща на О.
Р.. Ответната ЕС оспорва твърдението, като сочи, че покана е била съставена и същата
е била поставена на видно място, за което представя нарочен протокол. Покана обаче
не е представена по делото нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно
заседание. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква
чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата
на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол. Тълкувайки цитираната норма се
налага извод, че поканата за свикване е отделен документ от протокола за нейното
поставяне и предвид направеното изрично оспорване за нейното наличие, следва да се
приеме, че такава не е била съставяна. Липсата на покана не може да се санира с факта,
че в представения протокол за поставянето й е обективирано съдържание на някаква
покана. Цитираната по- горе разпоредба е императивна, поради което несъставянето на
покана е нарушение на законовите изисквания за свикване на общо събрание и само на
това основание взетите решения се явяват незаконосъобразни.
На следващо място от страна на ищеца се оспорва вписания в протокола кворум,
като се навеждат твърдения за липса на представени доказателства, от които да се
установяват притежаваните от всеки етажен собственик ид.ч. от общите части. Сочи
се, че посочения в протокола процент на присъствали и представлявани е грешен, като
се твърди, че към протокола от общото събрание няма приложени и пълномощни. В
тази връзка по делото се представи списък на собствениците/присъствен лист за
процесното събрание. Видно от същия, в него в предпоследната колона са изписани %
ид.ч. от общите части за всеки обект, които според ответната ЕС са послужили за
преценка наличието на кворум на провелото се събрание. От страна на ищеца се
представи протокол от проведено последващо общо събрание, в което се сочи, че
описаните в него проценти ид.ч. са различни от тези, ползвани за събранието от
14.12.2023 г. В нарочна молба от 24.04.2024 г. процесуалният представител на ЕС
изрично е заявил, че не се оспорва обстоятелството, че действително на двете общи
събрания се ползвани различни стойности за притежаваните от етажните собственици
проценти ид.ч., като счита, че така наведеното оспорване от О. Р. касае съдържанието
на протокола по смисъла на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, за което срока бил изтекъл. Съдът не
споделя това възражение. Твърдението за погрешно изчисляване на наличния кворум,
съответно неправилността на посочения в протокола от ОС кворум, не съставлява
5
оспорване съдържанието на протокола по смисъла на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, тъй като в
случая се оспорва не погрешно вписване на дадена цифра, а принципно дали вписания
кворум е такъв, че да позволява провеждане на събранието, съответно по коя от
посочените в чл.15 от ЗУЕС процедури следва да се проведе, както и относно това дали
кворума е достатъчен да се вземат конкретните решения с оглед предвидения в закона
различен кворум за някой от решенията. В тази връзка в тежест на ответника е да
докаже, че действително на провелото се събрание са присъствали и са били
представени посочените в протокола проценти ид.ч. от общите части, което в случая не
бе сторено. Не се споделя и твърдението на ответника, че липсата на конкретно
посочване на обект, за който се твърди, че не притежава сочените в списъка ид.ч., било
равнозначно на липса на оспорване. Видно от исковата молба, в същата е посочено в
каква връзка и насока се навежда това възражение, поради което ответната ЕС е била
наясно какво следва да доказва. С оттегляне на искането си за допускане на
съответната експертиза и липсата на други доказателства, както и предвид изявлението
на представителя, че действително на различните общи събрания се ползват различни
проценти ид.ч. за изчисляване на кворума, така наведеното възражение на ищеца се
явява основателно.
Съобразно нормата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 51 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост. Липсата на представени от ответната
страна доказателства, от които да се навежда извода всеки етажен собственик,
присъствал или представляван на общото събрание, какъв процента ид.ч. от общите
части притежава, прави невъзможна преценката дали събранието е било проведено
законосъобразно. В този смисъл е налице неяснота в приетия за наличен кворум при
провеждане на събранието, което прави провеждането му незаконосъобразно. Това
рефлектира и върху законосъобразността на взетите решения.
Изложеното по- горе дава основание на съда да приеме, че от страна на
ответната ЕС не се доказа по безспорен начин, че събранието е свикано с наличието на
покана, съответно се е провело при изискуемия от закона кворум. Това е достатъчно
основание за отмяна на оспорените от ищеца решения на общото събрание, като
незаконосъобразни, тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл.13, ал.1 и
чл.15, ал.1 от ЗУЕС относно изискването за съставяне на покана и необходимия кворум
за провеждане на общото събрание. В този смисъл е безпредметно да се изследват
останалите доводи за незаконосъобразност на решенията.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да
се присъдят направените по делото разноски. Претендират се сумата от 80 лв.-
държавна такса и 1500 лв.- адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция счита
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за основателно. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
6
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за неоценяеми
искове, какъвто е и настоящия, минималното възнаграждение е в размер на 1000 лв.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Проведени са само 2
заседания, поради което възнаграждението на адвокат Х. следва да бъде намалено на
1000 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички решения на Общото събрание на Етажна собственост на
сграда с идентификатор *****, представляваща комплекс Ш. „С. У.“, с
административен адрес: гр. С.В., общ. Н., местност „Ю.п.п.“, представлявана от
управителя М.Г.А., проведено на 14.12.2023 г., обективирани в нарочен протокол от
същата дата.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с идентификатор *****,
представляваща комплекс Ш. „С. У.“, с административен адрес: гр. С.В., общ. Н.,
местност „Ю.п.п.“, представлявана от управителя М.Г.А., да заплати на О. Р.,
гражданка на Г., родена на ********** г., с адрес в България- гр. С.В., м. Ю.п.п., к.с.
Ш.с.у., ет.*, ап.***, сумата от 1080 лв., представляващи сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7