Решение по дело №1106/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА Д.А
при секретаря	Галина ВладиМ.		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Д.а
адм. дело № 1106/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „С.-49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна****, ресторант „С.“, представлявано от Д. А. Д., чрез адв.К.М., против Решение № 312/21.02.2020г. на ВРС, ХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 4360/2019г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 03-008393/04.10.2017г. на директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на чл.153, ал.2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв., като е намален размера на същата на 1500лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски за производството в размер на 20,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на потвърдената част от имуществената санкция. Конкретно сочи, че проверката от ДИТ е проведена повече от три месеца след посочената дата на извършване на нарушението, поради което проверяващите не са придобили преки впечатления дали служителят наистина е полагал труд в хотела през всеки един от дните в процесния период. Оспорва приложената към доказателствата „Книга за отчитане на явяването/неявяването на работещите в обекта“ да е водена със знанието на управителя на дружеството и за целите на отчитането на работното време на служителите на хотел „С. Б“. Твърди, че още с жалбата срещу НП са представили извлечение от информационната система, в която се отбелязват дните, в които служителите на хотела са полагали труд, от която е видно, че на 07.06.2017г. служителката Н. С. е почивала. Върху представените от АНО листи от ръкописно попълнена тетрадка не е извършено каквото и да е отбелязване какво е предназначението на същата, каква информация се въвежда в нея, за коя година се отнася. Не е установено тетрадката да е поддържана и проверявана от представител на дружеството, на когото да са възложени функции по упражняване правата и задълженията на дружеството като работодател по отношение на служителите. Според показанията на св.М., книгата била представена от лице, представило се за рецепционист, а единствено Д. К. е упълномощена да представлява дружеството при проверки от ДИТ. На следващо място сочи, че по делото са събрани доказателства, които оборват фактическите констатации на АНО - показанията на св.С., според които за процесния период е ползвала междуседмична почивка и показанията на св.К., според които отчитането на отработените часове и изготвянето на ведомостите за заплати се извършва въз основа на документите за отчитане в табличен вид, а не въз основа на ръкописно попълвана книга. От представения работен график за м.юни 2017г. се установявало, че Н. С. е почивала на 06.06. и 07.06. 2017г. Наведени са и доводи за неправилна преценка на ВРС, че случаят не се явява маловажен, т.к. за служителя не са настъпили вредни последици и винаги е получавал трудово възнаграждение. Работодателят се е съобразил с дадените предписания в Протокол № ПР1733348/29.09.2017г. като е предприел мерки да бъдат отстранени всички евентуално допуснати нарушения на трудовото законодателство и да се избегне допускането им в бъдеще. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк.Н., оспорва касационната жалба. Сочи, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на императивни норми на КТ, гарантиращи правото на почивка и възстановяване на работниците и служителите, като нарушението се установява от събраните писмени доказателства. Моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на ВРС за извършено нарушение по чл.153, ал.2 от КТ са правилни и основани на установените по делото факти. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 01.04.2016г. работодателят „С.-49“ ЕООД изменил правилника за вътрешния трудов ред, с което било въведено сумирано изчисляване на работното време. На 01.06.2017г. бил сключен трудов договор между дружеството и Н. И. С., по силата на който работникът следвало да изпълнява длъжността „мияч“ при 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460лв. През м.май и м.юни 2017г. С. работила на датите: 29.05 - 31.05.2017г. вкл. и 01.06 - 10.06.2017г. вкл., като пристигането си на работа удостоверявала в книга, в която полагала подпис срещу името си на всяка от посочените дати. Книгата се съхранявала на рецепцията на хотела. На 15.09.2017г. служители на ДИТ-Варна извършили проверка за спазването на трудовото законодателство в обект - хотел „С. Б“, находящ се в гр.Варна, ***, стопанисван от „С. 49“. При легитимирането си проверяващите поискали да разговарят с представител на дружеството. Докато изчаквали забелязали, че на самата рецепция се съхранява присъствена книга, която поискали от пристигналия на място счетоводител - Д. К.. К. заедно с проверяващите изготвили копия на страници на проверяваната присъствена книга, които заверени от К., били предоставени на контролните органи, заедно с правилник за вътрешния трудов ред и други документи, относими към извършваната проверка. От така представената присъствена книга контролните органи на ДИТ установили, че Н. С. е полагала труд в периода 01.06.2017г. - 10.06.2017г. вкл., без почивка, с което не ѝ е осигурена дължимата седмична почивка от не по малко от 36 часа. При така установените факти било прието, че дружеството е нарушило чл.153, ал.2 от КТ за което му бил съставен АУАН № 03-008393/29.09.2017г., а въз основа на него било издадено НП № 03-008393/04.10.2017г., с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1600лв.

От правна страна ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество ВРС е приел, че е налице нарушение на чл.153, ал.2 от КТ като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че на Н. С. не е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа още на 05.06.2017г. (понеделник) при непрекъсната работна седмица 29.05.2017г. - 04.07.2017г. Нарушението е продължено и е осъществено посредством неправомерно поведение - бездействие, поради това, че дружеството е било длъжно да осигури на С. от 36 часа между двете работни седмици. Дължимото поведение е осъществено едва на 11.06.2019г. Прието е за неоснователно възражението че работната заплата се е формирала на база съставени графици, а не на база представената по делото присъствена форма, т.к. това не води до извод, че С. не е работила на посочените дати. Нарушението по чл.153, ал.2 КТ с оглед неговия характер, не може да бъде отстранено, поради което не са налице основания за приложението на чл.415в КТ. Прието е и че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Относно размера на санкцията е прието, че такава в минимален размер е справедлива и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Делото е за втори път пред настоящата инстанция като указанията в Решение
№ 1706/25.09.2019г. по КНАХД № 1928/2019г. на Адм.съд – Варна, VII-ми кас.състав, са изпълнени при новото разглеждане на делото от ВРС. Съдът е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани доказателства, доводите на страните и приложимите правни норми, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно чл.153, ал.2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата междуседмична почивка е не по-малко от 36 часа. Предходната алинея на същата разпоредба изрично сочи, че нормата визира 5-дневна работна седмица. В конкретния случай не е спорен факта, че в дружеството по отношение на работника Н. С. е било установено сумирано изчисляване на работното време. Спорно между страните е въз основа на кои данни следва да се установят дните, през които С. е полагала труд – въз основа на представения от работодателя график за работа или въз основа на установената при проверката присъствена книга. Този спор е разрешен правилно от ВРС, т.к. именно в установената при проверката присъствена книга, работниците на касатора са удостоверявали с подпис явяването си на работа. Това е документът, който отчита реално времето, през което е положен трудът, а не изготвения от работодателя график. От реквизитите на приобщеното по делото извлечение от присъствената книга може да се обоснове безспорен извод, че отбелязванията в нея са били с цел да се удостовери присъствието на работниците, отработеното от тях време, вкл.случаите на закъснение. В този смисъл са и събраните гласни доказателства – показанията на св.С., св.У. Свидетелите категорично заявяват, че установената на рецепцията книга е присъствената книга, в която срещу подпис са удостоверявали явяването си на работа. Така водената присъствена книга е предоставена на проверяващите (в извлечение) от св.К. – счетоводител в „С. 49“, поради което е ирелевантно дали на същата има заверка от работодателя или упълномощено от него лице. При разпита в с.з. на 10.12.2019г. и предявяване на приобщените по делото страници от присъствената книга, св.У категорично заявява, че това са страници от книгата, която стояла на рецепцията. При предявяване на страниците на св.С., същата категорично е заявила, че на дати: 29, 30, 31 май и 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 10 юни има нейни подписи, на 09 и 11 юни няма нейни подписи. Свидетелката сочи още, че почеркът е неин, записванията в графиците – имената и часовете, също са нейни. С оглед така установените факти относно полагането на труд от С. през м.юни 2017г., правилно ВРС е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.153, ал.2 КТ. Правилно ВРС е приел и че нарушението е продължавало от датата, на която дружеството е следвало да осигури междуседмичната почивка на С. - 6 юни 2017г., до датата, на която нарушението е преустановено – 11 юни 2017г., поради което след като посочената в НП дата на нарушението (7 юни) попада в периода, в който работодателят е бил в забава, АНО не е допуснал съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на дружеството. След като работодателят е бил в забава още на 6 юни, неоснователно касаторът се позовава и на представеното извлечение информационната система, за което твърди, че удостоверява, че на 07.06.2017г. служителката Н. С. е почивала. Отделно, св.С. изрично при разпита си е потвърдила, че на 7 юни е била на работа.

Правилна е преценката на ВРС и за липсата на основания за квалифициране на нарушението като маловажно. Разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ е приложима за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. От една страна характерът на административното нарушение изключва приложението на чл.415в от КТ, т.к. същото е довършено към момента на проверката и няма как да бъде отстранено. От друга страна, в случая се касае за нарушаване на основно право на работника - правото на почивка, което гарантира физическото и психично възстановяване от осъществяваната трудова функция, и нарушаването на което би могло да се отрази неблагоприятно върху здравето на работника. В този смисъл не би могло да се приеме и че от нарушението не са настъпили вредни последици.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312/21.02.2020г. на ВРС, ХХII-ри състав, постановено по НАХД №4360/2019г.

 

ОСЪЖДА „С.-49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна****, ресторант „С.“, представлявано от Д. А. Д. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.