№ 195
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20221001000035 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 613а, ал.1 от ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ против Решение № 261421 от 09.11. 2021
г., постановено по т.д.(н.) № 1356/2020 г. по описа на СГС, с което на
основание чл. 632, ал. 4 от Търговския закон ТЗ/ е оставена без уважение
молбата на въззивника за възобновяване на производството по
несъстоятелност на „Петрол Пловдив“ ООД (н), прекратено е производството
по делото и е постановено заличаване на дружеството от Търговския
регистър.
Жалбоподателят твърди неправилност на първоинстанционното
решение, тъй като наличието на недвижим имот в масата на
несъстоятелността е достатъчно основание производството да бъде
възобновено, доколкото от значение е не характерът на активите-бързо или
бавно ликвидни, а тяхната стойност. На следващо място се изтъква, че с
молба от 09.11.2021 г., изпратена по пощата на 03.11.2021 г., молителят е
поискал на основание чл.63, ал.1 от ГПК удължаване на срока за предплащане
на сумата в размер на 10 000 лв., даден му с Разпореждане
1
№270847/22.10.2021 г., поради прилагането на Система за финансово
управление и контрол на законосъобразността на поемането на финансови
задължения и двоен подпис за разрешаване на плащането, прилагани в НАП.
Противната страна в производството не взема становище по жалбата.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Апелативен съд-София намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, в законоустановения едноседмичен срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът намира следното:
С решение №260197 от 21.10.2020 г., постановено по т.д. № 1356/2020 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 16 състав, е
обявена неплатежоспособността на „Петрол Пловдив“ ООД (н), определена е
началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2016 г., открито е
производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, и е обявена
несъстоятелността на „Петрол Пловдив“ ООД (н), като дейността на
предприятието е прекратена. С решението е спряно производството по търг.
дело № 1356/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав, като на кредиторите е
указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в едногодишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по посочената сметка на СГС необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10 000
лева, както и че в случай че в 1-годишния срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови
заличаване от търговския регистър на дружеството. Решението е обявено в
търговския регистър на 21.10.2020 г.
На 21.10.2021 г. от Националната агенция по приходите е подадена
молба за възобновяване на производството, като се твърди, че „Петрол
Пловдив“ ООД (н) разполага с имущество – апортиран в капитала му
недвижим имот, поради което следвало производството да бъде възобновено,
а при условията на евентуалност е поискал да му бъде предоставена
възможност да представи доказателства за внасяне на разноските,
включително като му се посочи и банкова сметка.
2
С Разпореждане №270847/22.10.2021 г. съдът е указал на НАП в
едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по депозитната
сметка на СГС разноски за обезпечаване на производството по
несъстоятелност в размер на 10 000 лв. Разпореждането е връчено на
кредитора на 27.10.2021 г.
С обжалваното Решение съдът е приел, че не са представени
доказателства дружеството да разполага с имущество, достатъчно да покрие
разноските по несъстоятелността, тъй като макар да е налице притежавано
право на собственост върху недвижим имот, това право следва да бъде
осребрено, за което е необходимо да се извърши оценка от оценител, която е
възмездна, съответно да бъде назначен синдик, на който е дължимо
възнаграждение. По отношение на искането за възобновяване при
изпълнение на задължението за привнасяне на разноски съдът е приел, че в
рамките на предоставения срок за изпълнение на дадените указания, изтекъл
на 03.11.2021 г., включително и към момента на постановяване на съдебния
акт, тяхно изпълнение не е релевирано. Това означава, че не са налице
предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност,
поради което е счел молбата на НАП за неоснователна.
По делото се установява, че на 09.11.2021 г. в съда е постъпила,
изпратена на 03.11.2021 г. чрез куриерска фирма „Стар пост“, молба за
удължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане
№270847/22.10.2021 г., поради прилагане на Система за финансово
управление и контрол за законосъобразност на поемането на финансови
задължения и двоен подпис за разрешаване на плащането.
При така изложеното от фактическа страна от правна страна САС
намира следното:
Съгласно чл.632, ал.2 от ТЗ, спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по
ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Налице е константна и непротиворечива практика на ВКС, изразена в
решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. 59/11 г., 2 ТО, решение № 101 от
28.01.2013 г. по т. д. 149/12 г. 1 ТО, решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д.
3
512/12 г., 2 ТО, решение № 73 от 11.5.2012 г. по т. д. 1117/11 г. 1 ТО на ВКС,
както и в служебно известната такава, в лицето на Решение № 87 от
24.06.2020 г. по н. д. № 1489/2019 г., 2 ТО, решение 203 от 05.02.2013 г. по т.
д. 1068/11 г., ВКС, 2 ТО на ВКС, в която е прието, че предвиденият в чл. 632,
ал. 2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване молбата за
възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по несъстоятелност,
а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на
достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. Посочените две
предпоставки подлежат на доказване в самото производство и преценката за
наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ основателността на
молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Когато искането за възобновяване на
производството по несъстоятелност е мотивирано с готовност за предплащане
на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е
необходимо съдействие от съда, изразяващо се в определяне размера на
сумата, която молителят следва да предплати и посочване на сметката, по
която същата следва да бъде депозирана. По отношение на първата хипотеза
за основателност на молбата за възобновяване, а именно наличие на
достатъчно имущество, настоящият състав изцяло споделя мотивите на
пъвоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях. Недвижимият имот, посочен от НАП в молбата за възобновяване на
производството, представлява имущество, което не е бързо ликвидно. За да е
годно да обоснове възобновяване на производството, при условията на чл.
632 от ТЗ, наличното имущество на длъжника освен достатъчно да покрие със
стойността си разноските в производството по несъстоятелност, то следва и
да е бързоликвидно, т.е. същото следва да е или пари в брой, или финансови
инструменти, или бързо продаваеми вещи /пр. с борсова цена или други/, но
във всички случаи реализирането му следва да бъде възможно в кратки
срокове и без значителни разноски, необходими за самата тази реализация, за
да се установи по делото наличието на законоустановената хипотеза,
обуславяща възобновяването на производството, а именно – установеното да
е налично имущество да е годно да обслужи производството, като със
стойността му се заплащат разноските по същото, а не обратно – и малкото
генерирани в производството парични средства, ако въобще са налични, да се
разходват за осребряване на установеното да е налично имущество /в случая –
4
недвижим имот/. Недвижимият имот не може да бъде преценяван като
„налично имущество“, по смисъла на чл. 632, ал. 1 и чл. 629б от ТЗ, с оглед
възприетото в практиката на касационната инстанция становище, че такива са
само наличните парични средства в касата или банкови сметки на длъжника,
но не и останалото му имущество. С оглед на това изводите на
първоинстанционния съд са правилни.
Законоуредените в чл. 632 от ТЗ обаче две хипотези, при които
производството по несъстоятелност подлежи на възобновяване, са
алтернативно установени – производството се възобновява, ако молителят
установи, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
В конкретния случай настоящата инстанция счита, че не е изчерпана
възможността за втората такава хипотеза, а именно – за предплащане от
страна на молителя на определена от съда сума за покриване на разноските по
несъстоятелността, което депозиране /предплащане/, веднъж осъществено,
съобразно указанията на съда относно размера на сумата и срока за внасянето
, би безспорно обусловило задължението на съда да възобнови
производството. При постановяване на обжалваното решение съдът правилно,
с оглед наличните по делото данни, е преценил неоснователността на
искането предвид липсата на представени в срок доказателства за
предплатените разноски, определени в размер на 10 000 лв. Но, очевидно, в
деня на постановяване на решението-09.11.2021 г., в съда е постъпила в срок
(изтичащ на 03.11.2021 г.) молба с правно основание чл.63, ал.1 от ГПК,
изпратена чрез куриер на 03.11.2021 г., която е докладвана на състава на
10.11.2021 г. в 8,45 ч., съгласно отбелязването на съдебния деловодител. Това
е достатъчно основание обжалваното решение да бъде отменено и делото
върнато на съда по несъстоятелността, който да прецени налице ли са
предпоставките по чл.63, ал.1 от ГПК за удължаване на срока за изпълнение
на указанията, дадени с Разпореждане №270847/22.10.2021 г., за внасяне на
сумата от 10 000 лв., представляваща разноски за производството по
несъстоятелност.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна, но
поради настъпили след постановяването на обжалваното решение
обстоятелства, невзети предвид от съда по несъстоятелност, поради което
5
решението следва бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Апелативен съд-София, ТО, 15-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261421 от 09.11.2021 г., постановено по т.д.(н.)
№ 1356/2020 г. по описа на СГС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър.
Заверен препис от решението да се изпрати служебно и незабавно за
вписване в ТР при Агенция по вписванията към Министъра на правосъдието
на Република България, както и на Софийски градски съд – за вписване в
книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6